Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Домът Деравенел (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Being Elizabeth, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,2 (× 10гласа)

Информация

Сканиране
Strahotna(2016)
Корекция и форматиране
NMereva(2017)

Издание:

Автор: Барбара Тейлър Бредфорд

Заглавие: Господарката на Рейвънскар

Преводач: Лили Христова

Година на превод: 2010

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2010

Тип: роман

Редактор: Шели Барух

Художник: Megachrom

ISBN: 978-954-655-113-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1488

История

  1. —Добавяне

Бележка на авторката

Започнах романа „Господарката на Рейвънскар“ през 1996 г. и го завърших през 2006. Романът разказва историята на Елизабет Търнър, млада, двадесет и пет годишна жена, която наследява семейния конгломерат „Деравенелс“, призвана да възвърне предишната му слава и успешно да го въведе в двадесет и първи век.

Елизабет Търнър, както съм нарекла героинята, е измислена от мен. Но в голямата си част образът й е вдъхновен от Елизабет Тюдор — според мен най-великия английски монарх.

Накратко целта ми бе да създам съвременен разказ за жена от нашия свят, който повтаря случките от живота на Елизабет Тюдор през първите десет години от нейното царуване. Наложи се да приспособя и попроменя историческите събития, за да прилягат на условията, в които живеем днес.

Историческите факти са следните: на 17 ноември 1558, когато Елизабет се възкачва на трона на двадесет и пет, тя има до себе си двама верни и предани съюзници — приятеля си от детинство лорд Робърт Дъдли, когото тя по-късно ще провъзгласи за граф на Лестър, и Уилям Сесил, бивш управител на земите й. Сесил направила държавен секретар, а Робърт Дъдли станал началник на конницата. И двамата й служили вярно до края на живота си. Кралицата дала и на Сесил благородническа титла и той станал граф Бърли.

През следващите тридесет години до смъртта на Дъдли през 1588 г. Елизабет, Дъдли, Сесил и Франсис Уолсингтън, началник на Кралската шпионска служба, заедно управлявали Англия. Ръководили я като фирма. Елизабет разчитала на тримата мъже, най-вече на Робърт Дъдли, който се превърнал в най-важният мъж в живота й. Той не само бил най-ранният й приятел от тревожното й детство, но когато се възкачила на трона, станал неин съветник, довереник, телохранител, придружител, командващ армията и началник на конницата. Ценял този пост, който му осигурявал огромна власт.

Дъдли й бил най-приближен и рядко се отделял от нея. В живота били партньори, както и в работата. Историческите документи доказват, че единствено той е имал влияние над нея, защото я е разбирал по-добре от всеки друг. Само Дъдли успявал да й подскаже разумно решение във време на криза и да я убеди да подходи по различен начин, зададе ли се катастрофа. Били ли са любовници? Много от съвременниците им вярвали в това. Сигурно е, че те не са се притеснявали да показват обичта си пред хората. За мен е трудно да повярвам, че не са били и интимни. Но няма доказателства и този въпрос завинаги ще остане без отговор. Лично аз мисля, че едва ли силната им страст е останала неконсумирана.

Още нещо: когато Дъдли починал, тя се затворила в покоите си и тъгувала за него сама, без да излиза дни наред. Показала се чак когато съветниците й разбили вратата, за да се уверят, че е жива. Естествено, смъртта му коренно я променила. До края на живота си Елизабет Тюдор пазила последното писмо, което получила от Робърт Дъдли, в едно ковчеже до леглото си. На мен не ми е нужно друго доказателство, че той е бил единственият мъж на сърцето й.

В моя съвременен разказ за Елизабет Търнър и приятеля й от детинство Робърт Дънли главните герои наистина са любовници, което е естествено за нашия век.

Защо Елизабет Тюдор никога не се омъжила за Робърт Дъдли, граф Лестър? Той бил мъжът, комуто вярвала, когото обичала и когото обсипала с толкова почести и богатство. Не заради липса на желание от негова страна. Правил й е предложение много пъти и бил извънредно разстроен, когато тя отказвала. Когато и двамата били на осем, тя го уверила, че никога няма да се омъжи, и по всичко изглежда, не променила решението си. През годините отхвърлила мнозина обожатели, всичките — важни политически съюзници на Англия в една размирна Европа, разкъсвана от войни.

Много историци приемат, че Елизабет е имала причини да се откаже от брака, с които аз съм съгласна. Не е искала да дели трудно завоювания трон с никой мъж, освен това е имала страшния пример на баща си като съпруг. Имала е непреодолима нужда да владее всяко положение и най-вече собствената си съдба.

Зная, че много автори, които са писали за Елизабет Тюдор, са стигали до същото заключение като мен, когато приключих проучването си. А то е: най-великата английска кралица от династията на Тюдорите е била умна, независима и трудолюбива жена, движена от амбицията си. Навярно жена, изпреварила времето си.

Край