Барбара Тейлър Брадфорд
Господарката на Рейвънскар (31)

31

Късметът ме следва. И то както изглежда, постоянно. Поне досега тази година.

Най-важна за мен е връзката ми с Робин Дънли. Тя никога не е била по-вълнуваща. Двамата живеем в пълна хармония. И никога не сме били по-влюбени. Буквално го обожавам и той чувства същото към мен. Прекрасно го съзнавам. То е среща на умовете ни, мислим еднакво, говорим еднакво и понякога той ми взема думите от устата или изричаме нещо едновременно. Толкова е необичайно и очевидно, че мнозина подозират, че предварително сме се наговорили. Колкото и да е глупаво, разбирам защо си го мислят.

Взема благополучието ми присърце, както аз — неговото. Има тайни мигове, докато съм сама или той спи, а аз съм будна, докато се питам какво ли ще е да родя от него… един малък, прелестен Робин, когото да обичам, за когото да се грижа и да наблюдавам как расте, докато стане мъж като баща си…

Няма друг като скъпия ми Робин. Има най-доброто сърце, най-нежния характер. Освен това е волеви, пламенен, понякога темпераментен и често властен. Труден опонент, заспорим ли за бизнес. Все твърди, че като работи, го прави за мен. Всичко, което иска, е да сключи най-успешните сделки за мен и всячески да ме предпази.

Той ме разсмива, друг път ме разплаква. Само той умее да ме успокои, когато съм ядосана или тревожна. С Робин изпитвам цялата гама от чувства. В секса сме в хармония, имаме еднакви желания, нужди и апетити и да съм с него, е абсолютно блаженство.

Той е центърът на моето съществувание, както аз — на неговото, ако има бракове, сключени в рая, нашият е точно такъв. Защото наистина приемам връзката ни за брак. Какво друго може да бъде? Партньори сме във всяко отношение. Нямаме нужда от някаква си хартийка. Той вече не споменава за узаконяване на съюза ни. Нито аз. Щастлив е колкото и аз, както сме сега.

От друга страна, съм щастлива и заради Грейс Роуз. Откакто миналия септември ми съобщи, че съм нейна наследница, летя в облаците. Оставила ми е каквото най-силно желая — акциите си на „Деравенелс“.

Никога не ми е хрумвало, че ще постъпи така, защото има племенник, нито знаех, че притежава десет процента от акциите на компанията. Онзи следобед тя ми обясни всичко. Първите акции й е дал Едуард Деравенел. Броят им увеличил скъпият й приятел Еймъс Финистър, който работел за Едуард. Именно той намерил Грейс Роуз в една каруца в Ийст енд, когато тя била четиригодишна, и й останал верен цял живот. След смъртта на Вики и Стивън Форт, които я отгледали, тя наследила нови два и половина процента, с които общо станали десет.

Грейс Роуз ми довери, че е облагодетелствала и други в завещанието си: благотворителни организации и слуги, а на племенника си Патрик е оставила картини и бижута. Той е внук на Мейзи Моран, сестрата на Чарли, която се омъжи за ирландски аристократ. Роди им се син, който почина наскоро след като навърши четиридесет. Патрик бе единствен син и наследник на титлата, земите и значителна сума пари. По мнението на Грейс Роуз Патрик притежава всичко, което някога би поискал или от което би се нуждаел, но все пак тя му завещава двете платна на постимпресионисти, на които той открай време се възхищава, заедно с няколко бижута на „Картие“ за бъдещата му съпруга.

— Останалото е твое, Елизабет — завърши тя през онзи ден и веднага смени темата.

Много от търговските ни начинания се развиха успешно, което накара Сесил, Робин и мен да изпитаме огромно удовлетворение, че значителните ни усилия пожънаха успех. Редно е да спомена и Амброуз, защото именно братът на Робин създаде този прекрасен курорт в Марбея. Открихме го през март. Заминахме за Испания за това важно събитие. Убедих се, че притежаваме златна мина.

Друго вълнение бе откриването на моите спацентрове през април в Лондон, Париж и Ню Йорк. За тях дължа благодарност на съпругата на Аброуз, Ан Дънли. Тя ръководи работите в Лондон и Париж, Анка Палиц — в Ню Йорк. Благодарение на Ан, която помогна при преговорите, Анка управлява всичките ни спацентрове из цяла Америка. Шест от тях бяха нейни. Купихме компанията й през декември с уговорката Анка да работи пет години за „Спацентрове Елизабет Търнър“.

В началото на май се запознах с един руснак, Александър Маслеников. Той беше един от петимата клиенти за къщата в Челси. Знаех, че е костелив орех, но ми изглеждаше единственият склонен да заплати колкото исках, затова се спрях на него. И накрая го склоних. Поисках осемдесет милиона паунда, той предложи петдесет и пет. Отвърнах: „Не, благодаря“ и му обърнах гръб. Бях убедена, че той така отчаяно иска прекрасната ми къща, че ще увеличи офертата си. Така и стана. Ден по-късно се върна и ми съобщи, че окончателната сума, която е готов да плати, е седемдесет милиона лири стерлинги. Нито пени повече, добави. Приех. След като се споразумяхме за цената, работата потръгна. Земемерите и инженерите му направиха щателна оценка на имота, той подписа договора и ми връчи чек за седемдесет милиона. Това изчисти всичко. Сега красивата ми къща, пълна с лоши спомени, е негова, а парите му — мои… С тях ще осигуря безопасността на „Деравенелс“, ако стане нужда.

Робин все твърди, че нищо не мога да объркам и че 1998 е моята година. Да се надяваме, че е прав, да се надяваме, че късметът ще продължи да ме следва…

Беше вторник двадесет и шести май. Тази вечер щеше да се състои първият търг на „Сотбис“… Щяха да се разпродадат платната на импресионистите и постимпресионистите от колекциите на Деравенел-Търнър. Робин бе отишъл да доведе Грейс Роуз и Елизабет вече трябваше да приключи с обличането. Носеше морава копринена вечерна рокля от „Шанел“ и златния медальон, принадлежал на Едуард Деравенел, който бе наследила. Докато се взираше в себе си в огледалото на вратата на гардероба, тя забеляза колко й отива.

Когато се извърна, пластиката, която Робин й бе подарил за Коледа, привлече погледа й и както винаги я накара да се усмихне. Беше поставена на маса до отсрещната стена. Представляваше легло, разцепено наполовина по диагонал. Едната му половина бе направена от яркочервени рози, а другата — от пирони, забити с острото нагоре.

Творба на Едуина Сандис, скулпторка и художничка, внучка на Уинстън Чърчил и приятелка на Робин. Съвсем удачно бе наречена „Брачно ложе“.

— Ето ги, Елизабет — обърна се към нея Бланш Парел, влизайки забързано в гардеробната. — Бяха в шкафа за обувки в спалнята. Вечерната чанта също сигурно е тук.

— Благодаря ти, Бланш, скъпа, да, наистина е тук. Видях я преди миг. — След като обу копринените обувки с високи токове, боядисани в мораво, за да подхождат на роклята, Елизабет продължи. — Кога ще те вземе Томас?

— Ще бъде тук до няколко минути заедно с Кат. Отиде да доведе първо нея. Помолих го да почака до колата. — Като отстъпи назад, Бланш огледа оценяващо Елизабет.

— На ниво ли съм? — попита Елизабет. — Очевидно не. Защо се мръщиш, Бланш?

— Обици — отвърна Бланш. — Ето какво ти е нужно. Златните халки, инкрустирани с диаманти. Сега ще ги донеса. Връщам се след секунда.

Елизабет намери моравата вечерна чанта от „Прада“, сложи вътре червило, носни кърпички, после взе копринения шал в подходящ за роклята цвят. Когато Бланш се върна с обиците, тя си ги сложи и каза:

— Готова съм, както виждам, и ти. Изглеждаш прекрасно, Бланш, винаги съм те харесвала в морскосиньо.

Бланш засия.

— Благодаря. Обзалагам се, че се вълнуваш, нали? Голямата нощ. Предполагам, че си на тръни.

— Имаш право, Бланш. Вълнувам се, притеснявам се, боя се и вътрешно треперя.

— Е, ако ще ти помогне, изглеждаш невъзмутима като сфинкс. Няма и следа от безпокойство или друго нежелано чувство. — Винаги си била актриса, дори и като малка. Често повтарях на Томас: „Да не забравяме, че е актриса, и то добра“. Трябваше да се отдадеш на сцената.

И двете се разсмяха като конспираторки, каквито открай време бяха. Докато излизаха от гардеробната, Елизабет ненадейно заговори:

— Някои хора мислят, че „Сотбис“ няма да получат високи цени тази нощ и че някои от платната дори няма да се продадат. Търговията с изкуство запада от началото на деветдесетте. Лек хлад витае във въздуха заради рецесията. Обаче Сесил Уилямс смята, че тя е прехвърлила пика си и пазарът за изкуство се е върнал към нормалното си състояние. Уверен е, че цените довечера ще скочат.

— Сесил знае какво говори — отбеляза Бланш. — Но това ти е известно и без да ти го казвам.

Домофонът избръмча и Елизабет отиде да отвори. Чу се гласът на Робърт.

— Тук съм, скъпа, заедно с Грейс Роуз. И Томас току-що пристигна да вземе Бланш.

— Веднага слизаме — отвърна Елизабет.