Барбара Тейлър Брадфорд
Господарката на Рейвънскар (23)

23.

— Тази сутрин е истинска лудница — оплака се Миранда Филипс, влизайки в кабинета на Елизабет в „Деравенелс“, забързана към бюрото й. — Телефонът не спира да звъни.

— Точно започнах да преглеждам съобщенията — отговори Елизабет и се усмихна на сестрата на Робин. Мери, както бе позната на всички, бе личната й помощничка и една от най-поразителните жени, които някога бе виждала. Имаше красиво лице, матов тен и сини като метличина очи. — Има едно и от Грейс Роуз. Каза ли защо се обажда?

Мери избухна в смях.

— Обичайното. Да те види, разбира се. „В не така далечното бъдеще, защото всеки ден ми е подарен.“ Точно така се изрази и то с очарователен смях. Обещах й да се обадиш днес.

— Този уикенд нямам особена работа. Робин е в Марбея и съм почти свободна. Ще я поканя на неделен обяд в „Дорчестър“. Тя обича официалната му атмосфера. Ще й звънна още сега.

Точно когато Елизабет посегна към телефона, вратата рязко се отвори и вътре влетя Сесил Уилямс, обезумял от тревога.

— Какво има? — попита Елизабет и го изгледа обезпокоена. От обичайното му спокойно поведение не бе останала и следа, а напрегнатото изражение на инак кротките му сиво-сини очи сигнализираше, че се е случила неприятност. — Случило ли се е нещо, Сесил?

— Да. Току-що говорих по телефона с Робърт. Не се плаши, добре са, но тази сутрин са преживели самолетна катастрофа.

— О, мили Боже, не!

Елизабет се втренчи в него с отворена уста, явно разтревожена, после обърна очи към Мери, която се бе смръзнала на стола си, пребледняла като платно и закрила устата си с ръка.

— Не са тежко ранени! — успокои я Сесил и добави: — Заклевам ти се, Елизабет. И на теб, Мери, братята ти са добре, контузиите им са незначителни. Коляното на Амброуз е навехнато, а Робърт се е отървал само със счупена ръка. Извадили са дяволски късмет.

— Къде е станала катастрофата? Те в болница ли са? — Елизабет посегна към слушалката на телефона.

— Оказана им е помощ в малкия медицински пункт, който построихме в курорта, после са ги откарали в частна клиника в Марбея. Прегледали са ги основно и са ги изписали. Робърт ще ти се обади след малко, помолих го да изчака десетина минути, защото исках да ти обясня за нефтения разлив.

Стъписана, Елизабет се облегна назад.

— Какъв нефтен разлив? Никой не ми е съобщавал за никакъв нефтен разлив.

— Испанското правителство още нищо не е заявило официално. Едва преди няколко минути научих някои подробности от Робърт. Доколкото разбирам, нефтен танкер е катастрофирал след експлозия край брега на Испания тази сутрин и…

— Нали не от нашите! За Бога, надявам се, че не! — извика тя и усети в гърдите си буца. Сега й липсваха само усложнения с „Деравко ойл“. При мисълта сърцето й се сви.

— Не, не, но може да ни причини неприятности. Нефтеното петно се движи към нашия курорт и нищо чудно да се изправим пред екологична катастрофа.

— По дяволите! — Елизабет стисна очи за частица от секундата, обзе я неподправен ужас. Всички пари, които бяха инвестирали, можеха да бъдат загубени. После отвори очи и погледна обезпокоено Сесил. — Само това ни трябваше, да се провали курортът ни в Марбея. Мазно от петрол море, подгизнали птици и риби, унищожена морска флора и фауна. Ами плажовете? О, Боже! Не! Това не може да ни се случи, Сесил. Просто не може.

— Да се помолим приливът да не понесе нефтеното петно — промълви тихо Мери, разбирайки прекалено добре колко много е заложено на карта „Деравенелс“ и Елизабет.

Елизабет пое няколко пъти дълбоко дъх, за да се успокои.

— Ами танкерът, Сесил? Преди всичко какво е станало с екипажа? Сигурно има жертви?

Тъмните й очи се изпълниха с болка при тази мисъл.

— Ще повторя, че не знаем всички подробности — отговори Сесил. — Но Робърт се опасява, че има много ранени. Веднага щом той и Амброуз чули за експлозията, решили да излетят с един от малките самолети и да проверят какво е положението. По пътя обратно към Марбея единият двигател се задавил и отказал и се наложило пилотът да приземи машината в някакво поле на около осем километра от курорта. За нещастие теренът бил скалист и неравен и приземяването било неуспешно. Да се благодарим, че пилотът, помощникът му, Робърт и Амброуз са претърпели съвсем леки контузии. Както ти казах, извадили сме късмет. И четиримата са оцелели.

— Какво е причинило експлозията на танкера? — попита Елизабет. — Имаме ли някакви сведения?

— Робърт не знае. Съобщи ми, че испанското правителство разследва случая и ще даде изявление по-късно тази сутрин.

— Къде се е намирал танкерът по време на инцидента? — поиска да знае Елизабет и смръщи вежди.

— В Гибралтар…

— О, не! — прекъсна го с вик тя. — Ако петното наистина се придвижи, ще замърси нашата брегова ивица…

Звънът на телефона я прекъсна и тя грабна слушалката.

— Ало?

— Аз съм, скъпа — разнесе се гласът на Робърт Дънли. — Намирам се в Марбея, напълно здрав и читав.

— Робин, о, Робин! Благодаря на Бога, че сте добре. Можело е да загинете и двамата.

— Но сме живи и здрави. Сигурен съм, че Сесил е в момента до теб. Съобщи ли ти какво се случи?

— Разказа ми. Мери също е тук и тя знае всичко. Ще хвана полет този следобед, за да дойда при…

— Не, не, не идвай, Елизабет! Честно, не се налага. Моля те. Напълно съм добре, брат ми също. Искаме да продължим да помагаме, с каквото можем. Спасителни екипи прибират ранените и ситуацията е почти овладяна. В това отношение испанското правителство е много експедитивно и отговорно. Не бива да се тревожиш.

— Няма как да не се безпокоя — възрази тя. — Искам да бъда при теб.

Той се засмя.

— Счупена е само китката ми, сладка моя. Ще доживея да те засипя с целувки — закачи я Робърт.

— Дано.

— Ще ти се обадя по-късно. Предай поздрави на Мери, обичам те.

— Кога се връщаш? — попита Елизабет, нетърпелива да го види отново.

— Следващата седмица, както бе планирано. Трябва да свърша това, за което съм дошъл тук, Елизабет. Сбогом, скъпа, и моля те не се плаши.

— Ще се помъча — отвърна тя и се втренчи в слушалката.

Той бе затворил.

Като погледна помощничката си и красноречиво вдигна вежди, Елизабет каза:

— Изчезна! Ей така! Колко типично. — Но се усмихна, по лицето й се разля облекчение. — Брат ти изпраща поздрави, Мери. — Обръщайки се към Сесил, тя бързо продължи: — Как ще почистим нефтения разлив? Имаш ли идея, Сесил?

— Известно ми е едно-друго. Основните методи включват използването на плаващи баражи, специални помпи и химикали. Или се извършва изгаряне на място. Има много начини почистването да стане бързо и ефективно, но трябва да се наемат експерти. Освен това методите зависят от типа и местоположението на разлива.

— Какво представляват баражите? — попита Елизабет.

— Един вид плаващи бариери — обясни Сесил. — Разполагат се около петното, като по този начин го ограничават, за да могат помпите да го изсмучат. Самите помпи всъщност са лодки, снабдени с устройства подобни на прахосмукачки и попиващи петрола въжета, които отстраняват нефта от повърхността на морето. Компаниите, които използват химикали, трябва да са извънредно предпазливи, за да не причинят повече поражения. Тези вещества разлагат нефта на съставящите го съединения до степен да не е така пагубен за морските същества. Убеден съм, че едно от момчетата от „Деравко“ може да го обясни значително по-добре от мен. Да се обадя ли на Спенсър Томас? Той ще те осведоми значително по-подробно.

— Не, не си прави труд, но все пак благодаря. И съм ти признателна за информацията. Просто исках да зная… и да се надяваме никога да не ми се наложи да разбера повече. Съгласен ли си да поговорим за проблема на Чарлз Броукс?

Сесил кимна.

— Да. Бих искал да го обсъдим и разрешим.

— Ще бъда в кабинета си, ако имаш нужда от мен, Елизабет — каза Мери, забърза навън и затвори вратата зад себе си.

— Какъв всъщност е проблемът на Чарлз? Той поиска да обмислим плана му и останах с впечатлението, че се готви да го осъществи. Нали му дадохме зелена светлина?

— Да, Елизабет. Но не се договорихме за Джон Норфел.

— Не ми казвай, че ни слага прът в спиците.

— Боя се, че е така. Поне донякъде. Твърди, че хотелиерският отдел нямало да плати за реконструкцията в лозарския район и за изграждането на служебна сграда и спа център, защото само лозарският отдел носи печалби и финансите трябва да дойдат оттам.

— Предполагам, че донякъде има право, нали? — Елизабет се облегна и впери поглед в тавана, унесена в мисли. Най-после погледна Сесил. — От друга страна, мисля, че винарският отдел няма пари за пилеене.

— Така е. — Сесил кръстоса крака, сведе поглед към напомнителните бележки в ръката си и се намръщи сам на себе си. — Знаеш, че искам да продължим, но нямам решение, наистина нямам.

— Разковничето е в парите, Сесил. Налага се да намеря отнякъде. Искаш ли да ги грабнем? Чувстваш ли как шумолят?

Тя му се усмихна и доброто й настроение се възвърна.

 

 

— Хотелиерският отдел не може и няма да плати за преобразованията в лозята. Това е последната ми дума — сопнато заяви Джон Норфел и изгледа кръвнишки Чарлз Броукс. — Не искам повече обсъждания. Въпросът е решен.

Чарлз Броукс му хвърли не по-малко мрачен поглед. От няколко дни двамата бяха в обтегнати отношения, а Чарлз бе обезсърчен и ядосан. Но бе достатъчно умен да прецени, че не може да победи Джон Норфел, затова обърна гръб на колегата си погледна Елизабет.

— Какво да правя? — попита я той с равен глас, стараейки се да се овладее, понеже отдавна знаеше, че тя ненавижда емоционални изблици, когато се говори за работа, и е хладнокръвна в делата си — разсъждаваше с главата, а не със сърцето си и беше безкомпромисна.

Елизабет го изгледа със съчувствие и въздъхна. Едва забележимо повдигна рамене и отговори:

— Не зная, Чарлз, наистина не зная какво можеш да направиш при дадените обстоятелства.

— Ти каза, че идеята да превърнем провинциалните имения сред лозята в елегантни хотели е чудесно хрумване. Промени ли решението си?

— Не. Винарският отдел явно няма излишни пари за харчене, а хотелиерският няма да отстъпи от позицията си. — Тя обърна поглед към Норфел, после отново към Броукс. — Правят се на бедни, Чарлз, не разбираш ли?

Устните й потрепнаха, за да скрият усмивката й. Чарлз Броукс бе неин дългогодишен приятел и почитател, затова схвана намека по веселата нотка в гласа й и веднага му стана ясно. Тя щеше да направи нещо, за да му помогне, но очевидно не искаше да го съобщи веднага. Ще си поиграе с Норфел като котка с мишка, реши Чарлз, облегна се на стола си и зачака. Щеше да се позабавлява. Сесил заговори:

— Неприятна ми е мисълта, че тази идея може да отпадне само понеже не ни достигат няколко петачета. Това е окончателната сума, прав ли съм?

— Точно така — отговори Чарлз. — Петдесет бона ще ми стигнат.

— Петдесет бона на куково лято! — гневно го прекъсна Джон Норфел. — Не си включил спацентровете, а те струват цяло състояние. И защо трябва да финансираме подобни съоръжения?

— О, значи стойността на спацентровете не е включена — промълви Елизабет и сви устни. — Колко жалко, че не можем да ги построим! Мисълта ми е, че идеята за тях страшно ми допада… всъщност не ми ли хрумна именно на мен?

— Точно така — потвърди Чарлз.

Тя се обърна към Джон Норфел и попита:

— Категоричен си, че не ти е възможно да финансираш тези преустройства, така ли, Джон?

— Да. И не можеш да ме принудиш само защото ти е влязла муха в главата за тези проклети центрове.

Елизабет се изненада от детинския му тон, намръщи се и възкликна:

— Никаква муха не ми е влизала в главата. Бизнесът няма нищо общо с мухите. Може би понякога с меда, когато парите потекат. Затова, ако обичаш, не ме подценявай.

Джон Норфел се изчерви, обзе го ярост. Коя е тя, та да го порицава пред Броукс и Сесил Уилямс? Някакво си хилаво момиченце. Как смее. Сякаш прочела мислите му, Елизабет продължи предпазливо:

— Зная, че вероятно ме имаш за невежа млада жена без никакъв опит в бизнеса и изобщо коя съм аз, че да ти нареждам какво да правиш. Всъщност не се готвя да ти казвам какво да правиш. Защо ми е нужно? В края на краищата ти управляваш хотелиерския отдел и отговорността е твоя, не моя. Ти ще се издигнеш или потънеш в зависимост от успехите му… ти и този отдел сте едно цяло. Колкото до моя опит в бизнеса никога не забравяй, че съм пила вода от извора, понеже баща ми бе несъмнен гений.

Ченето на Джон Норфел увисна и той се запита дали тя не умее да чете мисли. Бе отгатнала неговите по такъв начин, че бе изгубил ума и дума. Ненадейно като че се бе посмалил. Тя бе опасен противник, който не биваше да се приема с лека ръка.

След като пое дъх, за да дойде на себе си, той отвърна:

— Не съм целял да те обидя, Елизабет, като използвах фразата „муха в главата“, и се извинявам, ако ти се струва неуместна. Що се отнася до спацентровете, зная, че са скъпи. Току-що ремонтирахме този в Ла Хоя, Калифорния и в хотела ни в Лос Кабос. Разходите и по двата хвръкнаха до небето. Ако си решила да изграждаш такива центрове в лозята, трябва да си подготвена.

— О, готова съм, Джон. Готова съм за всичко. По всяко време.

Джон й се усмихна. Тя говореше сладко и той не долови сарказма й, за разлика от Чарлз Броукс и Сесил Уилямс, които размениха погледи. Елизабет стана, приближи се до прозореца и надникна към „Странд“. Беше петък и цареше оживление. Колите се редяха броня до броня. Тя видя късче синьо небе, от което струеше слънчева светлина, и си каза: „Слънчевите дни се върнаха. Не мога да загубя тази игра.“

— Ето какво си помислих — най-сетне заговори тя, връщайки се до бюрото си. — Ще основа компания и ако има успех, ще я продам на „Деравенелс“ по подобен начин, както дядо ми е създал „Деравко ойл“ и я е продал на конгломерата, щом станала печеливша. Моята фирма ще проектира и изгражда спацентрове.

Тя седна зад писалището си и се вгледа в Чарлз.

— Питам се как да я нарека? Как ви звучи „Екстази“? Не, това е име на наркотик, нали? Ммммм. Какво ще кажете за „Вечно блаженство“… като че е по-привлекателно. На жените ще им хареса блаженството да продължава до безкрай. Би ли се съгласил да наемеш тази компания, за да построи твоите центрове, Чарлз?

Той кимна, включвайки се в играта й. Отвърна тихо:

— Ще наема компанията ти на минутата, но не вярвам да можем да й платим.

— Не се тревожи за това. — Тя му хвърли дълъг и проницателен поглед. — Само трябва да подпишеш запис на заповед с обещание да се издължиш на фирмата в рамките на две години и аз ще ти заема парите. Как ти се струва?

На Чарлз Броукс му се прииска да се изсмее гръмогласно, но не посмя. Вместо това каза:

— Звучи ми прекрасно, Елизабет.

Тя му подаде ръка през писалището и отвърна:

— Договорихме се! Да си стиснем ръцете.

Което и направиха. Обръщайки се към Сесил, Елизабет му хвърли съзаклятнически поглед.

— Сигурна съм, че първите десет-петнадесет предмета, които предложа на търг, ще ми донесат около двадесет милиона паунда. Успоредно с това ще заложа бижутата към банката и тя ще ми даде заем от десет милиона. Така ще финансирам новата си компания „Вечно блаженство“. Трябва да свършим тази работа в понеделник, за да може Чарлз да започне преустройството и строежите в Макон и Прованс веднага щом реши.

 

 

Идеята за спацентровете зае централно място този следобед и главата на Елизабет гъмжеше от идеи. Докато се прибра вкъщи в девет часа, тя бе обмислила всичко и бе неимоверно развълнувана.

През изминалите няколко месеца бе решила да открие спацентрове във всички фирмени хотели. Тези центрове бяха модерни, както и залите за фитнес, и жизненоважни за гостите на хотела. Те просто очакваха да ги има. Отново и отново тя повтаряше на Сесил и Робърт, че хотелите трябва да придобият стандартите на двадесет и първи век, като изтъкваше, че един от начините да го постигнат е да изградят спацентрове и фитнес зали. Съгласиха се с нея и за щастие ги последва и бордът. Плановете й бяха вече готови и строителството започна.

Днес във въображението си видя самостоятелни спацентрове. Нямаше нужда да бъдат част от хотелите. Спацентър с марката „Елизабет Търнър“, наречен „Вечно блаженство“, можеше да бъде отворен навсякъде и щеше да бъде отделно дружество, финансирано от нея и следователно управлявано от нея. Възможностите бяха безкрайни. Освен изграждането на спацентрове в лозята на Макон и Прованс тази вечер Елизабет реши, че може да открие и други в Лондон, Лийдс, Манчестер и Единбург, а защо не в Париж и Ню Йорк. Идеята я вдъхновяваше и тя бе сигурна, че ще се окаже истински бум. В съзнанието й нямаше място за съмнения. Притежаваше волята, мотивацията и парите да превърне спацентровете в печелившо начинание.

Тя влезе в кухнята, извади от хладилника чиния с пушена сьомга и намазан с масло хляб, вдигна ленената кърпа, която ги покриваше, и отнесе всичко обратно в библиотеката. Седна на бюрото и набързо прегледа бележките, които си бе водила доскоро в кабинета. Остана доволна: беше се сетила за всичко. Безупречната цветова схема бе изцяло в бяло с намек за млечно бледозелено за акцент. Комбинацията щеше да създаде настроение и атмосфера в допълнение към минимализма в обзавеждането, едва доловимата музика, ароматните свещи, изсушените уханни розови листа и билки и разкошните халати и хавлии. Напълно съзнаваше, че трябва да предлага всички процедури. Разнообразни масажи от всяко кътче на света, на лице и тяло, чрез загряване, водни и рефлексология. Задължително ще разполага с разнообразни козметични серии за разхубавяване и във всеки спацентър ще има и фризьорски салон. Знаеше отлично, че най-лошото за една жена бе да си тръгне от спацентъра с разрошена коса. Освен това щеше… Звънът на телефона прекъсна потока на мислите й и тя вдигна слушалката.

— Ало?

— Обажда се любимецът ти.

— Да не говориш за онзи, повредения? — изстреля тя в отговор и се засмя, щастлива, че чува гласа на Робърт.

— Мога да те уверя, че най-съществената ми част е непокътната, любима — отвърна Робърт също със смях.

— Слава Богу. Как се чувстваш?

— Добре съм, Елизабет. Това с китката е нищо, дребно неудобство. До късно работи в офиса, нали?

— Да, и нещо особено ме развълнува. Искам да го споделя с теб.

Тя набързо му разказа. Гласът й трептеше от ентусиазъм.

— Каква прекрасна идея, Елизабет! И ще се увенчае с успех. Осъзнавам, че по необходимост се налага самата ти да финансираш спацентровете, но мисля, че в дългосрочен план ще имаш само полза. Най-важното, никой не може да ти се меси, защото практически заобикаляш борда. И по мое мнение несъмнено спацентровете ще спомогнат много за модернизирането на „Деравенелс“, както и на курорта.

— Как вървят нещата при тебе? Спасиха ли всички членове на екипажа на танкера? Какво става с почистването на разлива?

— Спасителните работи и почистването продължават. Колкото до нашата брегова линия, струва ми се, че ще ни се размине. Изглежда, нефтеното петно няма да стигне до нас… молим се да ни отмине.

— Слава Богу! Цял ден съм в ужас, че сме изправени пред екологична катастрофа и че няма да успеем да открием курорта навреме.

— Аз също. Тази вечер съм по-голям оптимист. Докладите са обнадеждаващи. Слушай, Елизабет, трябва нещо да ти съобщя. Франсис разбрал чрез един от познатите си в испанското правителство, че подозират, че експлозията не е случайност. Смятат, че е дело на терористи. Убедени са, че танкерът е взривен, за да причини природно бедствие в Средиземно море. Франсис е силно обезпокоен и казва, че трябва незабавно да подсилим сигурността на „Деравенелс“ и да увеличим охраната на нефтените ни полета и танкерите. Аз съм съгласен.

— И аз, Робин. Упълномощи го да постъпи както е необходимо и да не се тревожи за разходите. Знаеш ли, отдавна подсъзнателно подозирах същото. Струваше ми се, че сме прекалено уязвими за възможни терористични атаки. Ще го обсъдим подробно, когато се върнеш. Сега можем ли да поговорим за пътуването ни из Южна Франция? Не взехме никакви конкретни решения, а аз трябва да зная, Робин, за да си направя плановете.

— Ето какво мисля… — започна той и през следващите петнадесет минути й говори за лятната им почивка.