Иван Вазов
Кардашев на лов (33)

XXXIII. В зелената къща

Като разговаряха тъй, двамата души излязоха из улица Цар Шишман и се озоваха на площада пред Народното събрание.

Хубавата бледозелена сграда, с трицветни пряпорци, с народния лъв, с ироническата усмивка на златния си надпис „Съединението прави силата“, стърчеше величаво на своето усамотено възвишение.

Тълпи народ пред входа.

Тачев и Кардашев заобиколиха сквера и пробиха през тълпата, за да си вземат билети.

Когато заеха местата си на галерията в Народното събрание, те го намериха пълно. Всичките ложи и трибуните бяха почернели от свят; и депутатите долу бяха всички на местата си.

Ставаха сега разисквания по някой финансов законопроект. Пренията не бяха много интересни.

Кардашев предпочете да си отдаде вниманието на трибуните. Той зазяпа с любопитство по тия редове хора от разни възрасти и външности, устремили погледи към оратора. На най-горния чин на лявата трибуна седяха най-късно дошлите слушатели. Между тях позна неколцина от двете воюващи армии при градската градина; един си често избърсваше бузата, из която бликаше кръвчица, щом свалеше кърпата си. Това бяха славни следи от борбата. Кардашев позна очуден в него дрипавия господин на госпожа Олимпиада, генералът, който даде одеве сигнала за псувните, може би, по-после и знака за юмруците. Като ровеше с погледа си из тая гъста тълпа, Кардашев забеляза на другия край на трибуната непременния Каишев. В същия миг Каишев срещна очите си с неговите и му климна, като му говореше нещо с ръцете си.

— За епитафията ми напомня! — каза си безпокойно Кардашев.

Той обърна поглед по-насам, по ложите. Те бяха напълнени от по-избрано общество. Имаше много госпожи, все на предната линия; зад тях, прави, стояха мъжете. Пред самия него се улучиха две млади. Едната от тях често се прозяваше, като закриваше с гантирана ръка празното място на два паднали предни зъба. Другата — богато пудросана, с изписани очи под воал, с чипичък нос, но твърде мила — обърна се към нея с една божествена прозявка, която изкара на мегдан два великолепни наниза от бели бисери, незакривани от тъничката й ръчица.

— Матилдо, омръзна.

— Страшно!

И две нови прозявки подчъртаха тоя диалог.

Кардашев забеляза тогава, че същите знакове на умръзване правеха повечето румени уста на предната линия на ложите.

— Днес нищо немà!… — забеляза Матилда с обезсърчен вид.

— Да, нищо — издумаха двата великолепни наниза бисери.

Кардашев веднага разбра отде произлизаше неудоволствието на съседките му.

Ни едно изтропотване долу, ни една крамола, нито две хули бяха още разменени между народните представители…

Зрелището ставаше еднообразно.

И публиката се прозяваше, и справедливо.

Но с най-голямо нетърпение се отличаваха предните линии на ложите.