Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Обществено достояние)
Форма
Сборник
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,8 (× 5гласа)

Информация

Набиране
Надежда Владимирова
Източник
Словото

История

  1. —Добавяне (от Словото)

XXII. При еврейските гробища

Но Кардашев скоро видя, че не беше сам тука. Из гробищата се задаваше, като стъпваше от плоча на плоча, един дебел черноок господин, с бледно лице, с очила и черна брада империал.

Той беше Холски, публицист и философ, приятел Кардашев.

Публицист е Холски, защото бе редактирал едно по друго няколко политико-обществени вестника през големи или малки почивки. Той и сега правеше една такава — най-дългата, защото новият му вестник, за основаването на който още преди осемнадесет месеца печатно беше обявил, както и названието му, не бе излязъл. А щом почнеше, през всеки три месеца прекръщаваше вестника си (мания, която заедно със сибаритското му разположение към нехара беше една от неговите слабости). Убеждения напредничави и дълбоки, характер невдадлив, твърд до упоритост, природа честна и правдива до прямолинейност, перо силно, реч своеобразна, ум мисловит — Холски е ценен като деятел, колкото и като човек. Беседата му е умна, мислите запечатани с оригиналност, както и вкусовете му, които не са общи на голямата маса небоокадители столични, и го държат горе над техните пошли делнични привички и изтритост: той обича уединението, обоготворява природата, вкушава сладостта на мисловния живот и пие най-скъпото вино от магазин „Преслав“, улица Раковска.

Философ е Холски, защото по своя умствен склад той е наклонен на оглъбление в отвлечени въпроси, към търсене разрешението на широки нравствено-социални задачи; по своите възгледи за нещата, особени и в разрез с установените понятия, въззрения оригинални, често парадоксални, винаги любопитни. Впрочем, парадоксът винаги е по-интересен от изтърканата истина.

Холски е позитивист, привърженик на Кантовата философска теория; ученик Шопенхауеров.

За него душата не е дух, а ефирно течение, fluide.

Прочее, безсмъртието на душата е един богословски термин, една поетическа фикция — доста красива и нищо повече.

И той е уверен, че умрелите евреи, гробовете на които одеве тъпка, наздраво са умрели, завинаги, безвъзвратно. Толкоз по-добре за тях! Тоя неумолим скептик не вярва в бъдащия живот на душата — той вярва в прогреса на човешкия ум, който също е fluide!

Това ще ни обясни негли факта защо той си купува виното от „Преслав“.