Иван Вазов
Кардашев на лов (10)

X. Истината

И възхитен от щастливата си намера, Кардашев бързаше към окръжния съд между два реда адвокатски писалища. При вратнята на двора, дето беше съдилището, той се срещна с тълпи хора, които излизаха на улицата.

Той позна в тях един свой познайник.

— Свърши ли се процесът? — попита го Кардашев.

— Да. Вангел осъден на смърт, а съучастникът му — на петнайсетгодишен затвор с окови.

— Доказа ли се причината на убийството? — попита тревожно Кардашев.

— Обясни се до най-малки подробности.

— Каква е била?

— Грабеж?

— Що думаш?

— Защо се тъй вълнувате? — забеляза му познайникът, като съгледа измененото му лице. — Причината била наследството на ючбунареца.

Кардашев побледня.

Познайникът му продължи, като го увличаше със себе си назад към Витошка улица.

— Ючбунарецът бил имотничък човек, имал дял два камъка в някоя воденица, къща с два дюкяна на Ючбунар и нещо парици. Вдовец бил, деца нямал, само една сестрина дъщеря, също вдовица, му остаяла в рода жива и той я прибрал в къщата си. Естествено, тя му била и наследницата. Вангел — така викат убийцата — подушил тая плячка и намислил да тури ръка на нея. Той, не се знае добре дè и как, се видял и запознал с наследницата — забележи, че Вангел е доста приличен момък — и се убедил, че й направил впечатление. Скоро подир това умира жена му. Плакал за нея, както се следва. Заровили я. Вангел останал вдовец. След шест месеца той се венчава с ючбунарката — сполучил да замрежи и ней, и на чича й очите.

— Аз знам останалото — издума мрачно Кардашев, — сбогом!

И той фана улицата Цар Борис, за да пресече уличката Лавеле и да излезе при Свети Крал.

* * *

— Наистина, мизерно — бъблеше той ядосано… — Аз мислех потресаеща душевна драма, а излезе кокошарска история. Дявол ги зел! Що за герои! Нямат честолюбието даже да метнат какво-годе було от поезия въз отчаяните си решения. Оня си дава смърт, че изгубил имане, този я пък дава — за да го спечели. Де трагедията? Гениите на Шекспир и Шилера би умрели от анемия на тая почва.