Пол Стенинг
Двете страни на славата (4) (AC/DC — пълната биография)

Въведение

„Ridin’ down the highway, Going to a show, Stop in all the by-ways, Playin’ rock n’roll. Gettin’ robbed, Gettin’ stoned. Gettin’ beat up, Broken boned. Getting’ had, Getting’ took, I tell you folks, It’s harder than it looks… It’s a long way to the top.

If you wanna rock n’roll…“

 

„Препускаме по магистралата, на път за поредното шоу. Спираме на всички спирки, за да свирим рокендрол. Обрани до шушка, пияни, строшени от бой — тук взимаш, там даваш надежда. Казвам ви момчета, по-трудно е, отколкото изглежда… Дълъг е пътят към върха, ако искаш да свириш рокендрол.“

„It’s A Long Way To The Top (If You Wanna Rock ’N’ Roll)“

Така започва мъчителното пътешествие на AC/DC към върховете в рокендрола. Магията на бандата и на текстовете на Бон Скот се крие в способността им да пресъздават суровия живот в думи и музика, да очароват еднакво публиката в барове, клубове, концертни зали, стадиони и най-вече — по калните пътища на фестивалните градчета. Тяхната музика винаги е била простичка, а текстовете на песните — още по-семпли. Въпреки това всички онези (а те са много), които през годините се опитват да имитират или повторят тази омагьосваща непринуденост, не успяват да се доближат ни най-малко до силата на AC/DC.

Днес спокойно можем да кажем, че Бон Скот е рокендрол гений. Фронтменът на бандата в продължение на пет години изгражда имиджа на AC/DC, насочен към точно определена пазарна ниша. В даден период групата се придържа към един твърде праволинеен творчески път на развитие, но в музиката им винаги е присъствало нещо различно. В действителност сценичното им поведение и дори студийната им работа притежават много нюанси. Лицето на бандата Ангъс Йънг носи ученическа униформа и на сцената „произвежда“ енергия, която би могла да захрани електрическата мрежа на малка държава. Той свири така, сякаш животът му зависи от това и подобно твърдение не е далеч от истината, тъй като рокендролът е единственото истински ценно нещо в живота на момчетата от AC/DC. Пътешествията от град на град, срещите с красиви момичета и наркотиците също са част от играта, но истинският извор на наслада за тях е едночасовото шоу, което изнасят всяка вечер. Скоро концертите стават двучасови, защото с всяко пропито със страст и енергия изпълнение AC/DC печелят все повече верни фенове. Произходът на бандата е необичаен — те съчетават в себе си духа на Шотландия и Австралия и това донякъде им придава острота и въздействие, с които могат да се похвалят много малко музиканти.

Смесицата от националности е важен елемент от колективния им имидж, който се проявява и в музиката. На вид момчетата изглеждат като типични продукти на британската школа, но притежават и класическата австралийска небрежност и неподражаемо обаяние. Те са директни както в музиката си, така и в интервютата, които дават. На снимките виждаме всички необходими съставки на идеалната рок банда: маниашката усмивка на Бон, младежкият чар и дребният ръст на Ангъс, обединяващата фигура на Малкълм и останалите членове, които идват и си отиват, играейки своята роля в историята. Истинско олицетворение на жанра.

Оригиналното ядро на AC/DC оцелява след редица легендарни албуми. Техните заглавия вече са част от ежедневната ни реч, защото отдавна са канонизирани като рок класика. Никоя група преди или след AC/DC не успява да повтори силата, заряда и размаха на „High Voltage“, „Dirty Deeds Done Dirt Cheap“, „Let There Be Rock“, „Powerage“ и „Highway To Hell“.

Всеки от тези албуми е вече двайсетгодишен, но човек не би предположил, ако ги чува за първи път. Вярно е, че в онези далечни години музикалната продукция е малко недодялана и без съмнение й липсва шлифовка, но това е още един очарователен аспект от работата на AC/DC. Комплимент е за бандата, че в XXI век групи от цял свят се опитват да копират техния „гаражен“ саунд. В последно време AC/DC манията се разрасна в такива мащаби, че модерните банди, подражаващи на стила на австралийската легенда, като The Hives и The Strokes постигат успехи, само защото са доразвили и осъвременили оригиналното звучене на ’DC.

Ангъс и компания нямат нищо против да дадат шанс на младите групи. Все пак AC/DC постига своето уникално звучене, благодарение на специфичния си подход към ранния рокендрол и блус. Те също доразвиват класиката, като внасят доза адреналин, поезия от улицата и лирични, но остри и бунтарски текстове към съществуващия изчистен модел.

Част от очарованието на момчетата от AC/DC се дължи на факта, че те просто не са способни да напишат слабо парче. Критиците им често твърдят, че песните им звучат еднакво, но това в действителност е предимство за групата. Публиката разпознава безпогрешно музиката им още от първите акорди, а когато към инструментала се включи дрезгавият глас на Бон, у никого не остава съмнение чия песен звучи. Съществуват прилики във всяко парче — както в песните на всички велики групи, — но заедно с тях има безброй вариации, които отличават всяка композиция като неповторим оригинал. За съжаление магията на AC/DC не успява да се съхрани за дълго в най-чистия си вид. Бон не е първият певец на бандата, но той е човекът, с чийто глас и поезия хората свързват AC/DC. Той носи на групата признание и слава по целия свят и заедно с Ангъс се превръща в лице на най-преуспялата рок група в края на седемдесетте години.

Ако погледнем назад, ще видим, че едва ли е било възможно това да продължи повече от няколко години. Бон умира през 1980 г. при съмнителни обстоятелства и всички смятат, че това ще бъде и краят на бандата. Някои от останалите членове на AC/DC също вярват, че няма бъдеще, или че не бива да има. Но днес, двайсет и една година по-късно те още са тук и фактът, че никога не са се разделяли е постижение само по себе си. Те се завръщат след трагичната кончина на Бон Скот и оставят своята следа в историята с един от най-успешните рок албуми за всички времена и това е най-доброто доказателство за тяхната решителност и съзидателност. Бон е душата на AC/DC, но същото може да се каже и за сегашния им вокалист — човека, който заема мястото му, въпреки съмненията си.

Лекотата, с която се развиват събитията е необичайна и ме навежда на мисълта, че съдбата има пръст в последвалия грандиозен успех на новия състав. Един англичанин — Браян Джонсън, се заема с най-трудната задача в рокендрола — да запълни мястото на Бон Скот. Никой не вярва, че Бон може да бъде заменен, и това наистина е невъзможно, но за чест на Браян — той не се и опитва да го замести. Джонсън е различен тип фронтмен със собствен имидж, излъчване и вокален стил, който винаги отдава заслужена почит към миналото на бандата. Този скромен, но въздействащ подход прави „Back In Black“ — първият албум на AC/DC с Браян, истински шедьовър.

Някои биха казали, че след този албум групата не успява да достигне предишната си творческа висота, но и следващите им плочи се продават със същия успех. От 1980 г. насам AC/DC излиза с нови записи на всеки две години. Момчетата преживяват своите върхове и спадове, но дори в най-големите кризи никой на този свят не може да оспори мястото на AC/DC. Те изнасят концерти всяка година и стадионите винаги са препълнени. Дълголетието им е смайващо, а въздействието им е все така силно. Получили признание както от най-великите музиканти на своето време, така и от медиите, AC/DC продължават да изненадват и очароват старите и новите си фенове. След 30 години в бизнеса те са все така неподражаеми — една музикална институция.

„Двете страни на славата“ е израз на уважение и почит към това, което групата е постигнала през годините. Това е пълната история на AC/DC. Тя ни отвежда там, където другите биографии не смеят да пристъпят — в мрачните предградия на Глазгоу, през детството на братята Йънг и проблемното юношество на Бон Скот, до формирането на творческия съюз, на който е посветена тази книга. Тя е допълнена от интервюта на хората, които са познавали най-добре членовете на групата в миналото и настоящето и това я прави истински алманах на AC/DC и чудесно допълнение към купищата дискове със знака на светкавицата по рафтовете в домовете ни. Седнете в креслото си, отпуснете се, пуснете си песен по избор и влезте в света на AC/DC. Това е истинският рок; звукова вълна със силата на цунами; това са AC/DC.

„You wanna see me do my thing

All you gotta do is plug me into high

High voltage rock n’roll.“

„High Voltage“