Пол Стенинг
Двете страни на славата (23) (AC/DC — пълната биография)

Глава 18
За тези, които пак ще свирят рок

„Не оплешивявам, челото ми расте.“

Ангъс Йънг

През 2003 г. AC/DC са приети в Залата на славата на рокендрола — чест, която те посрещат с обичайното си чувство за хумор. „Ами, излязохме, изсвирихме няколко парчета и гледахме как костюмарите и дамите с вечерни рокли станаха и започнаха да куфеят — разказва Браян. — Хората казваха: «Слава богу, че се появиха AC/DC, всички преди тях се вземаха много на сериозно.» Супер е, че толкова ни уважават, но това ме кара да се чувствам и малко неловко. Според мен една голяма част от чара ни се базира на това, че всеки в публиката може да си каже: «Аз можеше да съм на тяхно място». Винаги сме се старали да запазим това приятелско чувство между нас и феновете и си мисля, че ще е трудно, ако те гледат на нас като на легенди. Предпочитам просто да сме една добра рок банда.“

Последното не подлежи на съмнение, но някои от песните на AC/DC са рок класика, а това ги доближава до „презрения“ статут на легенди. Дали групата усеща, когато е на път да запише хит? „Обикновено си личи още докато правим песента — казва Браян. — Аз определено мисля, че всичките ни парчета са добри, иначе нямаше да ги издаваме. Някои песни обаче моментално те грабват. Не обичам да продавам музика, предпочитам да си мисля, че хората я купуват, защото я харесват. И те като нас го правят заради рока.“

Независимо от простичкия, традиционен подход на групата, AC/DC отстъпва пред много от технологичните промени, наложили се в музикалната индустрия през последните тридесетина години, от клиповете и компактдисковете до Интернет — непременно проверете www.ac-dc.net, за да видите до какви висоти може да стигне сайта на една група. Браян обаче има едно наум за Интернет. „Една от неприятните страни на Интернет и фен сайтовете са постоянните клюки — оплаква се той. — Има ги всякакви. Еди-кой си няма да свири тази година или Фил няма да участва в турнето. За какво му е на човек да разпространява такива слухове? Не виждам причина. Като в Америка — за 21 години съм пропуснал един концерт. Бях толкова болен, че докторът не ми позволи. «Няма да ви пусна на сцената, господин Джонсън, ако излезете, ще трябва да пропуснете останалата част от турнето», така каза. Бях качил кръвното, от преумора. Тогава не свирих и след 24 часа вече се говореше, че съм напуснал групата, че са ме уволнили, че ще отида в друга група и прочее. За един концерт за двайсет и една години, за бога! През осемдесетте не беше толкова зле, клюките бяха просто слухове, през едното влязло, през другото излязло. Но когато нещо е в Интернет, значи го има написано черно на бяло и хората вярват.“

„Няма как да се погавриш с рока, той никога не лъже.“

Браян Джонсън

Явно лъжите, залели киберпространството засягат дори институции като AC/DC. Затова членовете на групата обичат да държат под око създадените от феновете сайтове. „Правим го непрекъснато — обяснява Браян. — Обичаме да проверяваме какво са качили, кое е истина и кое не е. Нищо не можем да променим, разбира се. Дори да напиша: «Здрасти, аз съм Браян… мръсен лъжец такъв…», никой няма да ми повярва. Това е лошото на Интернета — можеш да качиш каквото си поискаш, защото няма как да те идентифицират. Измисляш си прякор като «Голямата синя риба от Канзас» и по цял ден твориш простотии. Но за щастие има много готини фенове, които се опитват да пускат само проверена информация. Като тайфата Dirty Deeds — Майкъл Реми и приятели от Белгия. Понякога и те прекаляват. Пуснахме ги в студиото във Ванкувър. Питаха дали може да дойдат и аз казах, давайте. Правиха снимки и без да сме усетили, са заснели и списъка с песните на стената…“

Предполагаемото изтичане на подробности по предстоящия албум достига Интернет. „Човек трябва да внимава — заявява Браян. — Хората от сайтовете смятат, че това им е работата — да докопат нещо първи. Давам им десет точки, задето успяха да влязат и да направят снимките. Лошото дойде после, хората започнаха да си измислят разни неща, албумът щял да се казва еди-как си, пълни измишльотини…“

В Интернет се пуска слух, че Ангъс ще пее, което естествено е посрещнато с изненада и възторг от много фенове. „Пеех аз, но те мислеха, че е Ангъс — спомня си Браян. — В началото на «Stiff Upper Lip» има малко странни вокали… решиха, че е Ангъс, защото и той пее така. После слухът плъзва. Естествено, че е кофти. Но е и част от това, което правим — музиката. Хубаво е, че хората се интересуват. Което ни радва, те искат да знаят какво ще направим и какво мислим. Или си има добри и лоши страни. Интернетът е проклятие и вълшебно табло за обяви.“

„Аз лично не следя нюзгрупите. Не си струва, голяма част от информацията просто не е вярна. Същото е като в кръчмата. Там можеш да чуеш какви ли не клюки за групата, в началото някой си го боляло гърлото, а до края на вечерта вече го чака операция на гласните струни.“

Браян Джонсън

Браян се дразни от често фантастичната информация в неофициалните фен сайтове, но е далеч по-критичен към официалните, които би следвало да проявяват повече избирателност. „Когато за последен път влязох в уебсайта на компанията («Електра»), там беше пълно с реклами. Използват сайта за реклама, а така не могат да спечелят битката със сайтовете на феновете!“

Негодуванието на Браян не се ограничава само с киберпространството. „Бяхме в Аржентина — разказва той. — Директорката на звукозаписната ни компания позвънила в Сарасота (Флорида) — където живея — и някак се свързала с гаража, където сглобявам състезателните си коли. Поискала да говори с Браян. Томас Рансен, той е швед, я питал кой се обажда. «От звукозаписната компания, искаме Браян да изпее една песен за новия албум в дует». Вече забравих с кого щях да пея. А Томас казал: «Значи сте от звукозаписната компания? Съжалявам, но не ви вярвам». Тогава онази изкрещяла: «Как смееш, НИЕ СМЕ ЗВУКОЗАПИСНАТА КОМПАНИЯ, това е номерът ни, позвъни и ще ти докажа». Томас позвънил и се обадили от компанията. Питал ги: «Значи търсите Браян? Кога точно ви трябва?» Дамата казала, че ще е чудесно да съм в Маями на другата сутрин. Томас я питал не знае ли, че съм на турне в Аржентина, а тя останала като гръмната. «В Буенос Айрес е — уточнил Том. — Албумът, издаден от вашата фирма стана платинен в Аржентина, а вие не знаете къде е?» Тогава мацката започнала да се извинява. Ей такива тъпи неща стават. Директорът на компанията не знаеше, че сме на турне. Няма да цитирам имена, заради невинните.“

AC/DC най-после напускат „Атлантик“ след почти трийсет години, без особено съжаление и от двете страни. Както казва Ангъс: „Ние бяхме сред най-продаваните им имена, обаче не съм сигурен, че държаха на нас. Издаваха албуми по случай разни годишнини, а ние дори не фигурирахме в тях.“

„Обичаме да храним феновете, които ни следват навсякъде. Зад кулисите винаги има много храна, повече, отколкото можем да изядем. На тръгване казваме: «Давайте!» Момчетата идват и пълнят мешките, и с това карат до другия концерт.“

Браян Джонсън

През 2004 г. Ангъс Йънг обсъжда имиджа на групата в модерния й контекст. Изказването е в типично негов стил: „Стилът на музиката ни е все същият. Продължаваме да свирим хардрок. С това започнахме, с това продължаваме. Просто се опитваме да открием нови начини да поднесем музиката си, което за нас винаги е предизвикателство — да измислим нова идея и да я внедрим в AC/DC, без да пострада стила. През годините сме записали много песни и човек отчасти трябва сам да си е редактор. Не издаваме всичко. Опитваме се да изберем само най-доброто.“

Що се отнася до писането и представянето на музиката пред публика, подходът е типичен за добрите стари момчета от AC/DC. „Опитвам да открия нови начини да изсвиря песните и винаги гледам да не прекалявам ненужно с китарата — казва Ангъс. — Обичам песента да има мелодия и да тече гладко, обаче от друга страна ми се иска да има и излъчване.“ За Йънг е окуражаващ фактът, че идолът му — китаристът Чък Бери продължава да „гази“ сцената. „Наскоро го гледах в Австралия — разказва Ангъс. — Беше страхотен. Докато записвахме албума в Ел Ей, гледах Buddy Guy — тези типове са вечни. Същото е с Muddy Waters, направо излъчват младост. И двамата с Малкълм обичаме блуса и ранния рок, Литъл Ричард и Чък Бери. За нас това е рок музиката. Всичко друго е само мода. Топ десет, последни хитове, това е мода. Другото е вечно.“

Запитан дали харесва нещата, които чува по телевизията или радиото, Ангъс отговаря: „Всъщност не. Хващам по някоя песен или нещо класическо по телевизията, но не ми се е случвало чак да ахна и да се заинтересувам кой пее. Докато с блуса, даже и да гледам стар документален филм и да чуя мелодия, винаги опитвам да разбера как се казва. С това съм израснал и това обичам. Може да е заради липсата на ритъм. Аз обичам най-вече ритъма. Като изключим това, знам, че в момента има много добри музиканти, сигурен съм.“

Няма никакъв шанс за „MTV Unplugged“ албум на AC/DC. Запитан дали групата някога ще запише такава версия, Ангъс отговаря в типичния си наперен стил: „Unplugged ли? Ха-ха. Не знам. Излезе ли нещо на мода, всички се втурват да го правят. Ние гледаме да стоим настрани от повечето тенденции. Сигурно е готино за хора, които го могат. Представи си, както си стоим Мал хваща акустичната китара…“

AC/DC никога няма да се променят и феновете с право ги обичат заради това. Когато Ангъс и компания се поклонят за сбогом пред света на рока, то ще е с непокътнато уважение и арсенал класически албуми зад гърба си, албуми, които ще се продават с успех и сред следващите поколения. Групата винаги се е слушала от онеправданите, „лошите“ ученици, самотниците, рокерите и дори пънкарите. Трудно ще откриете банда с по-широк кръг почитатели от AC/DC, за което следва и да бъдат приветствани.

Октомври 2004 г.

На AC/DC вече има пръстена улица. На 1 октомври кметът на Мелбърн Джон Со поставя надписа „AC/DC лейн“. Откриването аплодират фенове, има и гайдар, който с гръм и трясък изпълнява „It’s A Long Way To The Top (If You Wanna Rock ’N’ Roll)“. „AC/DC лейн“ е успоредна на „Суонстън Стрийт“, където през 1976 г. е заснет клипът към песента. Кметът изнася по случая кратка реч: „В тази песен се пее, че това е магистралата към ада. Аз пък казвам, че е алеята към рая. Да живее рокът.“ Градската управа се запасява с копия на табелата, очаквайки, че феновете на групата ще отнесат оригинала за сувенир. Съветникът Кимбърли Кичинг казва: „Според нас ще им е доста трудно да я свалят, иска се добра апаратура.“

Да почетат групата, установила се в Мелбърн през 70-те, идват много представители на австралийската музика. „Бандата ще се зарадва. Сигурен съм, че ако Бон беше жив, щеше да е много горд“, казва австралийската музикална легенда Йън „Моли“ Мелдръм. Единственото, което Бон определено не би одобрил, е фактът, че Службата за регистриране на географските имена не позволи светкавицата между AC и DC.