Пол Стенинг
Двете страни на славата (22) (AC/DC — пълната биография)

Глава 17
Непълна промяна

„Стига с това «да спасим дърветата». Ами че китарата ми е от дърво. Отсекли са някое старо дърво, за да направят този инструмент. Имам около 21 китари, означава, че съм лицемер. Всеки рок певец, в това число и Стинг, има поне по една дървена китара.“

Ангъс Йънг

С настъпването на новото хилядолетие AC/DC подготвят поредния студиен албум, с който да зарадват верните си фенове — „Smokin’“, издаден и със заглавието „Stiff Upper Lip“. В пресата се пускат слухове, че момчетата от бандата оплешивяват и са вече твърде стари за рок, но никой не е в състояние да им попречи да продължат да правят музика и да я изпълняват на живо по целия свят.

На въпроса: „Това последният албум на AC/DC ли е?“, Ангъс Йънг отговаря в типичния си стил: „Последният до следващия.“ Браян Джонсън е съгласен с него: „Да, ние сме малко като градския транспорт. След минута ще дойде нов автобус.“

AC/DC запазват бунтарския си дух дори и след като членовете на групата приближават петдесетте. „Започнат ли да те харесват, значи имаш проблем — описва отношението си към медиите Ангъс в интервю за списание «Съркъс». — Така и не успяхме да им станем симпатични.“

Ангъс си спомня един типичен случай: „В съблекалнята дойде някакъв диджей. Представи се и поясни съвсем искрено, че не ни обичал, обаче феновете звънели и искали да ни чуят, и той постепенно започнал да ни харесва. Аз му казах: «Пол, или ни харесваш, или не. Щом не си ни харесвал преди, на бас, че не ни харесваш и сега.» Казах му, каквото мисля и му показах вратата.“

„AC/DC оцеля, защото никога не сме променяли посоката, не сме се поддавали на модата. Затова и нямаме соло проекти. Никой не е проявявал желание да го прави. Музиката ни не излиза от мода, защото няма връзка с нея. Слушам за какви ли не стилове: гръндж, хардрок, дет метъл. А всичко на практика си е рок.“

Браян Джонсън

Песни като „All Screwed Up“ и „Come And Get It“, отново са подложени на пуритански анализ. Журналисти питат AC/DC дали се водят от либидото си. „Хората на улицата говорят за секс по същия начин — отговаря Браян. — Работниците мислят основно за това.“ „И не са само мъжете — добавя Ангъс. — Малкълм преди работеше в един завод за сутиени с близо хиляда жени. Само да ги бяхте видели. Все му опяваха: «Мал, машината ми се счупи.» На машините им нямаше нищо, обаче слезеше ли той при мадамите, те започваха да му се натискат и да го щипят по задника.“

Момчетата са въодушевени от „обвинението“, че продължават да свирят класически рок. Браян Джонсън: „Мамка му, аз още си падам по Чък Бери, той не ми чете лекции като Мартин Лутър Кинг. Харесвам Литъл Ричард, който също не ми казва какво да правя. Тези хора наистина са преживели нещата, за които пеят. Четох някъде за Луис Армстронг и през какви трудности е преминал. А изглежда толкова щастлив дори и само да е на сцената и да пее. За него това е забавление. Имаме страхотна професия. Правим това, което обичаме най-много — музика. Пътуваме. И сме щастливи.“

„Музиката ни идва отвътре. Винаги е било така. Хората те гледат отвисоко, ако свириш рок. Ами, майната им. Всеки има право на избор.“

Браян Джонсън

Доброто настроение буквално блика от „Stiff Upper Lip“. Като при „Ballbreaker“, композициите са в типичния за бандата стил, с леко модерно звучене, прибавено в студиото. Саундът е свеж, чист и откровен. AC/DC навлизат с гръм и трясък в новата ера, поне откъм студийни условия. „Stiff Upper Lip“ е на нивото на „Flick of The Switch“, който е посрещнат със смесени чувства, но за разлика от „Fly On The Wall“, последният албум на AC/DC ярко се отличава с жив, запомнящ се саунд. Някои критикуват липсата на амбиция у групата, но те са малцинство.

В много от песните бандата още по-отявлено от преди прави завой към традиционния блус, като все пак остава вярна на своя стил. Ангъс потвърждава: „Хубаво е да чуеш първия акорд и веднага да отсечеш: «Това са те». Някакъв тип ни се хвалеше, че веднага разпознавал Rolling Stones. А аз му казах: «При тях трябва да чуеш няколко акорда. Ние го правим само с един!» Чуваш «Back In Black» или «Highway To Hell» и един акорд е достатъчен, за да усетиш, че това са AC/DC.“

Албумът е записан в студио във Ванкувър, собственост на поп рок музиканта Браян Адамс. „Получи се малко странно — признава Джонсън. — Разбрах, че студиото е на Адамс чак когато един ден влезе на записите. Браян е непушач и е вегетарианец, а аз готвя месо на поразия. Навсякъде смърдеше на бекон, в залата не се дишаше от цигарен дим.“

По едно странно стечение на обстоятелствата на Браян Джонсън се налага да купи един от собствените си албуми. От известно време се носят слухове, че събира сувенири на AC/DC. Неговата реакция е: „Наши сувенири? Не! Попадне ли ми албум на AC/DC, просто го подписвам и го давам на някой фен. Не си ги пазя. Обаче този албум трябваше да го купя, защото забравиха да ми изпратят копие. Отидох в магазина, беше доста конфузно. Питаха за какво ми е. Ами, нямам го, затова. Понякога забравят ей такива дреболии, като да ти изпратят копие от албума.“

Браян още не може да се примири с избрания от компанията сингъл. „Още съм ядосан, че не пуснаха «Can’t Stand Still». Не мога да повярвам, че избраха «Satellite Blues». Но това е мое лично мнение. Нямахме право на избор. Те казаха: «Искаме тази, защото ще се продава по-добре». Обаче си мисля, че сбъркаха. Първият сингъл, «Stiff Upper Lip», беше страхотен. Аз лично бих избрал «Can’t Stand Still», защото е класически рок. Записахме песента на един дъх, страшно рок парче.“

Нищо не може да попречи на AC/DC да издават нови песни и да забавляват феновете си. Според Ангъс Йънг това е основната амбиция на момчетата. „Задачата ни като рок банда е да забавляваме хората — коментира той. — Не искаме да излизаме и да баламосваме публиката. Хората надушват фалшивите неща от километри. Може да мине веднъж, но втория път бъди готов за гнилите домати. Когато започнахме да свирим по клубове, имахме само една цел — да правим рок! Продължаваме да държим на това… AC/DC никога не се е отклонявала от пътя си. Знаем къде е силата ни, в рок музиката.“

Ангъс продължава: „Не приемаме нищо толкова сериозно. Рок музиката трябва да е забавна. Започнах да свиря за удоволствие. Питат ме, мислиш ли, че гониш публиката си, че си сексист, че си това, онова? Вредиш ли на някого? Това е последното, за което бих се сетил. За мен е важно да изляза пред хората и да се забавлявам.“ Браян потвърждава: „Ние сме основно шоумени. Прекарваме си страхотно. Това е. Не вредим на никого.“

Ангъс коментира така дългосрочното бъдеще на групата: „Не мисля, че аз или момчетата можем да излезем на сцена, без да сме абсолютно откровени. Прецака ли се нещо, ние ще го усетим най-болезнено. Не мога да мамя хората, по никакъв начин. Ако вярвам в нещо, то е, че никога не сме изневерили на феновете си. Знам, че звучи простовато, но аз пиша песни по една-единствена причина — смятам, че правя нещо добро. Да, много хора пишат музика, като се стремят на всяка цена да се харесат на публиката и после се чудят защо песните им нямат успех. Ако бяхме такива, отдавна да сме изхвърчали на улицата. За щастие, ние се задържахме и се надявам, че това скоро няма да се промени“.

„Не минава ден, без да свиря на китара. Ставам все по-добър. Вече се оправям с два пръста!“

Ангъс Йънг

Браян също е уверен, че AC/DC винаги са били верни на себе си. „Никога не сме се правили на интересни — твърди той. — Свирим музика, която е забавна и проста, каквато я обича публиката ни. Няма да започнем тепърва да пишем по сериозни политически теми, които не ни говорят нищо — има си хора за това. Нашата цел не е да спасим света, а да свирим рок. С това си изкарваме хляба и затова още ни има.“

„Много време мина от времето, когато бяхме с Бон — споделя Ангъс. — Не мисля, че музиката ни се промени особено през годините. Целта ни е все така да пишем жизнерадостни, закачливи парчета. В бизнеса също няма кой знае какви промени, продължаваме да имаме същите трудности. Непрекъснато се говори за връщането на стари или налагането на нови тенденции, но поне аз мисля, че ние просто вършим това, в което ни бива.“

През 2000 г. се навършват и 20 години от смъртта на Бон Скот. Честванията този път връщат групата към корените й.

„Саймън Крофт, китаристът на Thunderstruck — групата, която прави кавър версии на AC/DC най-добре от всички останали, ми се обади след Коледа, за да ми каже, че бандата му ще изнесе специален концерт на 19 февруари, по повод 20-ата годишнина от смъртта на Бон Скот — разказва Дейв Еванс, предшественикът на Бон в AC/DC. — Със Саймън работихме заедно през осемдесетте. Питах го иска ли да намина към Мелбърн и да изпълня няколко парчета с групата. Отговори ми, че това би било страхотно. Тогава осъзнах, че така се пише рок историята и че феновете на AC/DC по целия свят ще проявят интерес към това събитие. Уредих концерта в памет на Бон да бъде записан и издаден на касета.“

Що се отнася до избора на песните, Еванс коментира: „Изпълних първите, които записах и изпях с AC/DC, така доказах кой съм. Другите според мен разказваха историята на възхода на Бон, кулминацията, личните му страхове и епитафията му: «It’s A Long Way To The Top If You Want To Rock ’N’ Roll», «T.N.T.», «Ride On» и «Highway To Hell». Атмосферата беше нажежена, емоционална. Чувството не беше променено за изминалите 30 години, парчетата отново пожънаха феноменален успех.“

Всеки продукт на AC/DC вече е гарантиран пазарен хит и бандата се радва на непоклатим статут. Дори само намек за концерт на рок легендите е в състояние да продаде билети по най-невероятни места. Организаторите на един джаз фестивал във Финландия откриват този факт през 2002 г. Мъж, представил се за Джордж Йънг, иска значителен аванс от организаторите на фестивала в Пори, срещу обещанието, че AC/DC ще включат събитието в своето турне Мелбърн–Лондон–Пори, град на залива Ботня, в Югоизточна Финландия. Изпълнителният директор на фестивала Хану Хакала обяснява по следния начин нелогичното си решение да ангажира рокерите за джаз концерт: „Решихме да ги ангажираме, защото групата проявява жив интерес към аборигените в родината си, а някои австралийски аборигени щяха да свирят на фестивала. Нашата част от уговорката беше да доведем сами музиканти^[1]“.

За никого не е изненада, че организаторите олекват с десетки хиляди евро, а „Джордж Йънг“ потъва вдън земя.

Статия в „Билборд“ за договора между AC/DC и „Епик Рекърдс“, декември 2002 г.

AC/DC на магистралата към „Епик“

Австралийските рок легенди AC/DC подписаха дългосрочен договор с „Епик“. Компанията ще пусне на пазара осъвременени издания на продавани албуми като „Back In Black“, „Highway To Hell“ и „Dirty Deeds Done Dirt Cheap“. Те се очаква да излязат през следващата година, последвани от други албуми, с нови материали и редки снимки, като посредством технологията Connected на „Сони“, за всеки албум ще бъдат издавани специални онлайн материали.

Стигна се до съгласие новият студиен албум на AC/DC, който се очаква през следващата година, да приключи договорните задължения на групата към „Електра“. Двайсет и шест години от кариерата си AC/DC записваха под чадъра на „Уорнър Мюзик“. Каталогът на групата е един от най-продаваните в класацията на „Билборд Топ Поп“. Според партньора на „Епик“, „Сони“, от „Back In Black“, записан през 80-те, са продадени 41 милиона копия, което го превръща в шестия най-продаван албум в историята. Според организацията „Нилсън Саунд Скан“, само тази година от него са продадени 318 000 копия.

Договорът отново събра AC/DC с директора на „Епик“ Дейв Глу, работил с групата в „Атлантик“, както и с изпълнителния директор Стив Барнет, бивш мениджър на групата. Новият договор осигурява на „Епик“ 16 от 18-те албума на AC/DC, издадени в САЩ, като фирмата планира да пусне отново записите на винилови плочи и да компилира някои видеоматериали на DVD.

„AC/DC днес се продава по-добре от всякога и ние с истинско удоволствие ги приветстваме в музикалното семейство на «Сони». За нас е чест да помогнем класическият им репертоар и новите неща да достигнат до всички фенове в страната и света“, казва в изказването си директорът на „Сони Мюзик“ Томас Д. Мотола.

Последният албум на AC/DC за „Електра“, „Stiff Upper Lip“, дебютира през март 2000 г. под номер 7 в класацията на „Билборд“. Според „Нилсен Саунд Скан“, от него в САЩ са продадени 842 000 копия. Едноименната песен достигна номер 1 в чарта „Billboard’s Mainstream Rock Tracks“.

Междувременно „Имидж Ентъртейнмънт“ е определил 18 февруари за дата на излизането на „Rock Masters — AC/DC“ на DVD, с концерт в Лондон от 27 октомври 1977 г. Групата, с фронтмен покойния Бон Скот, изпълнява любими парчета като „Let There Be Rock“, „T.N.T.“ и „Bad Boy Boogie“.