Пол Стенинг
Двете страни на славата (20) (AC/DC — пълната биография)

Глава 15
Дни на грохот

„Писна ми да слушам, че сме направили 11 албума, които звучат по един и същи начин. Всъщност, ние имаме 12 албума, които звучат по един и същи начин.“

Ангъс Йънг

В края на 1989 г. AC/DC се появяват в медиите по един доста странен повод. Американската армия нахлува в Панама, за да залови тогавашния държавен лидер генерал Мануел Нориега. Но генералът успява да се скрие в дипломатическата мисия на Ватикана в Панама сити. След като всички опити да бъде изваден оттам пропадат, армейските началници решават, че единственият им останал шанс е да му пуснат рок музика с оглушителна сила. Какъв по-добър начин да притесниш някого от парче на AC/DC? Армията избира „Highway To Hell“ и не след дълго разтрепераният генерал се предава на американците на 3 януари 1990 г. Ангъс обяснява: „Опитаха се да го извадят от релси, така че да не може да спи. За нас цялата ситуация беше доста забавна. Смятам, че след като армията на САЩ харесва музиката ни, значи тя може да допадне на всеки друг.“

След това необикновено потвърждение на силата и въздействието на музиката на групата, AC/DC се захващат с подготовката на следващия си албум. По това време постоянно се тиражира злонамерената критика, че групата записва една и съща песен, отново и отново. Днес момчетата приемат това на шега, но отношението на медиите определено не е справедливо: ясно е, че албумът „Blow Up Your Video“ е доста по-различен от музиката, която прави групата през 70-те години. Все пак саундът на AC/DC е като запазена марка, а след като песните са качествени, най-запалените фенове не се оплакват от това, че определени мелодии наистина звучат сходно с предишната продукция на австралийците. Но сега AC/DC се готви да изненада всички с нещо, доста по-различно.

„Ние сме рок група. Ние сме шумни, груби, понякога предизвикваме скандали и сме странни.“

Ангъс Йънг

Подготовката на албума не е лесна. Саймън Райт напуска и отива в Dio, групата сформирана от дребничкия Рони Джеймс Дио, бивш вокалист на Elf, Rainbow и Black Sabbath. Райт вече се е появил в албума на Dio — „Lock Up The Wolves“ като гост-музикант, но сега приема офертата на Рони да стане постоянен барабанист на бандата.

Браян Джонсън също преживява труден период, тъй като се развежда със съпругата си Каръл. Той прекарва много време в Щатите, където се занимава с юридически проблеми около развода, а това значи, че не е готов навреме с текстовете за новия албум. За първи път в историята на групата вокалистът не е автор на текстовете. „Мал и аз решихме, че ще свалим напрежението от Браян, ако ние напишем текстовете на песните — обяснява Ангъс. — И преди също сме помагали в поезията. Често се събирахме тримата, аз, Мал и Бон, понякога се включваше и брат ни Джордж, и започвахме да мислим строфи. Винаги сме помагали на Бон за текстовете. Същото е и с Браян, основната идея за текста е негова, но при писането понякога няколко глави мислят по-добре от една и това спестява доста нерви и усилия.“

„Просто ми свършиха идеите — ще признае по-късно Браян. — Не можех да измисля достатъчно добри неща. Не исках да пиша едни и същи текстове. А и знаех, че в началото Ангъс и Малкълм са помагали на Бон в писането. Тази работа е в кръвта на Малкълм и Ангъс, двамата са много добри. Само трябва да извадят този си талант на повърхността. Чувствах се ужасно, защото за първи път нямах свежи идеи за албума. Мислех си да изчакам, за да чуя какво ще изсвирят момчетата. Тогава ми беше доста трудно да измисля стиховете. Случва се понякога и на най-добрите — просто пресъхваш. И момчетата ми казаха: «Нека се пробваме». Помислиха малко и се получи страхотно. Погледнаха на текстовете от друг ъгъл. Ангъс винаги предлагаше най-щурите идеи. Той си живее в собствен свят, има фантазии, гениални хрумвания, а когато ги сподели, разбираш, че са страхотни. Просто Ангъс и Малкълм са много талантливи. Все още ми харесва да се срещам с братята в Лондон. Те ми казват: «Ела, Браян, имаме някои идеи». Това е най-хубавата част, защото знам, че ще съм първият човек в цял свят, който ще може да чуе идеите им. А аз им помагам да оформим песните. Просто сядаме и работим, прекрасно е. Като да се събереш с приятели — изпиваме тонове кафе и накрая всичко е готово, много ми харесва.“

Все пак добрата новина е, че групата може да твори на спокойствие, без да се притеснява от краен срок. „Разполагахме с много време, което беше добре — обяснява Ангъс. — В миналото винаги е трябвало да се съобразяваме със срокове, или пък с турнета — датите са определени и дотогава просто трябва да си готов със записите. Този път това напрежение отсъстваше, което беше страхотно. Можехме да напишем песните, да си починем, след което да ги чуем отново. Тогава си казваш: «Това е добро» или «Това трябва да се доработи». Тук-там се налагаше някоя и друга промяна. Честно казано, не обичаме да се затваряме в студиото, без да имаме нещо предварително подготвено и да се опитваме там да го измислим. Искаме всичко да е ясно, така че когато записваш, да можеш да се съсредоточиш върху свиренето, пеенето и звука, който искаш да получиш.“

Разбира се, AC/DC има нужда от резервен барабанист, а новият член, поне по отношение на стила, е свързан с миналото на групата. Крис Слейд вече е свирил в групата на Манфред Ман Earth Band, както и в Uriah Heep, The Firm, с Гари Нюман, Гари Мур и още много звезди. Бил е на барабаните в хита на Том Джоунс от 1965 г. „It’s Not Unusual“. Първоначално Слейд е помолен да помага временно на групата. По това време AC/DC работят в студио близо до Брайтън и почти веднага става ясно, че Слейд ще получи покана да остане за постоянно. Ангъс обяснява: „Стилът му на свирене е просто перфектен за нас, много солиден и мощен. Крис прилича малко на Фил Ръд. И двамата блъскат по бараните с колкото сила имат. Но Крис може да те изплаши — като видиш голата му глава и те побиват тръпки.“

Мускулестата фигура на Слейд определено го отличава от колегите му, които са по-дребнички и с дълги коси. Но това противоречие е идеално за песни като „Fire Your Guns“. След репетициите в Брайтън, групата поема към студиото „Уиндмил Роуд“ в Ирландия, където започва усилена работа по новия албум. Изборът на продуцент обаче се оказва изненада. Канадецът Брус Феърбеърн определено има усет за това какво се продава добре и вече е работил с Bon Jovi и Aerosmith. Това кара някои от феновете да се притесняват, че влиянието му може да промени стила на AC/DC.

„Винаги искаш да направиш най-добрия албум за времето си. Никога не включваме песен в плочата, ако не сме напълно сигурни, че тя е добра. Този път постоянно отлагахме и отлагахме края на записите, за да сме сигурни, че всичко е както трябва.“

Ангъс Йънг

Няма начин обаче AC/DC да се отдалечат много от стила си. Най-важната им задача е свързана с осъвременяването на „цялостното звучене“ на албума. Написаните от тях песни са много силни и естествено, неподвластни на музикалната мода. Всъщност групата дори показва и тъмната си страна — с песента, на която е кръстен албумът „The Razor’s Edge“. Ангъс изтръгва от китарата си зловещи звуци, а вокалите са определени като „епични“. Песента не прилича по нищо на досегашната продукция на групата, като определено се доближава до хевиметъл вълната, макар това да не е търсено умишлено. „Вече бяхме написали основните китарни партии и те звучаха доста злокобно — отбелязва Ангъс. — И по тази причина решихме да развием този звук. В миналото бихме се отказали от нещо такова, звучи прекалено теоретично, поне в музикално отношение.“

Другите песни са по-предвидими — като „Got You By The Balls“ и „Goodbye & Good Riddance To Bad Luck“. Но истинската красота се крие в първото парче от албума — „Thunderstruck“. Песента започва с вълнуваща китарна партия, след което се развива до перфектно хардрок кресчендо. „Просто си играех с лявата ръка по грифа на китарата, когато открих тази мелодия — обяснява Ангъс. — Изсвирих я случайно. Казах си: «Не е лошо» и я записах. Общо взето, двамата с Малкълм работим по този начин. Записваме си идеите, след това пускаме на другия да слуша какво ни е минало през главата.“ Текстът на песента е предложение на Ангъс. „Пътувах със самолет над Източна Германия и налетяхме на електрическа буря. Помислих си, че ще умра. Стюардесата каза, че ни е ударила светкавица, а аз допълних: «Не, удари ни гръм, защото здраво изтрещя».“

AC/DC създават още една запомняща се мелодия — „Are You Ready“, като там участва и хор. „“The Razor’s Edge" се получи много мелодичен, а ние досега не бяхме правили много такива неща — обяснява Браян. — В песни като „Moneytalks“ или „Thunderstruck“ има толкова много живи мелодии… Трябваше да се науча да ги изпълнявам."

„Moneytalks“, която е издадена на сингъл, също е идея на Ангъс. „Парите разделят хората — е мнението на Ангъс. — Извън Америка тази идея не е много популярна. В Европа смятат, че е по-важно да си роден с потекло и да имаш класа. В Щатите смятат, че всичко това се купува, просто трябва да си го поръчаш. Това е нашият малък принос за вдигане на завесата около начина на живот на богатите, които се крият зад анонимността си.“

Изглежда, че заслугата за промяната в звученето на AC/DC е изцяло на Брус Феърбеърн. Вместо да тласне групата в нови музикални експерименти, той успява да освежи рокендрол звученето им, придава му малко по-търговски облик, а звукът става по-солиден от всякога. Акцентът върху баса на Клиф Уилямс в „Rock Your Heart Out“ е чудесен пример за дарбата на Феърбеърн да реализира скрития потенциал на музикантите, останал незабелязан досега.

„Брус каза на Малкълм, че не иска да променя AC/DC — спомня си Ангъс. — Не ни караше да правим нищо, което би ни накарало да се чувстваме неудобно. В днешно време е много трудно да се намерят истински рок продуценти. Много хора казват, че са такива, но скоро след като започнеш работа с тях и те започват да ти пробутват сълзливите си балади. Песните бяха готови, когато отидохме във Ванкувър. Феърбеърн просто намери начин да ги направи по-динамични. Брус е голям почитател на по-старите ни албуми, каза, че много харесва вълнуващото звучене, грубата музика и липсата на обработка на записите в тях. Искаше да извади отново на бял свят този звук и мисля, че се справи много добре. Имахме много малко грешки и различия по време на записите. Понякога някой изсвирваше фалшива нота и се наложи да позакърпим някои от песните, за да звучат по-добре.“

Браян смята, че това е завръщане към епохата, когато AC/DC са свирили без напрежение. „Времето, което прекарахме в студиото ми напомни за един отминал период, когато експериментирахме с аранжиментите на песните и пробвахме различни неща, просто ей така, за забавление — е неговото мнение. — Всеки от нас знаеше, че за трите години, изминали от излизането на последния ни албум се е появило цяло ново поколение фенове. Искаме да им покажем кои сме и за какво става въпрос.“

За издаването на „The Razor’s Edge“ AC/DC подписват договор с компанията „Атко“ и по-късно е взето решение, че първият сингъл от албума ще е „Thunderstruck“. Песента стига до №13 в британските класации. Албумът обаче успява да влезе в Топ 5, както във Великобритания, така и в Америка. Продажбите в световен мащаб надхвърлят 60 милиона копия. Освен това в класациите на Острова влизат и „Moneytalks“ и „Are You Ready“. Турнето, което представя новата тава започва в САЩ. След това AC/DC обикаля и Европа, като участва в 20 фестивала „Монстърс ъф рок“ в 18 града на Стария континент. Австралийците са звездите на британското издание на фестивала в Донингтън за трети път — рекорд в историята на събитието. Подгряващи групи на AC/DC са Metallica и Motley Crue. Там Браян Джонсън се среща с Ники Сикс от Crue и откровено му споделя, че като гледа човек татуировките му, може да си помисли, че някой е повърнал отгоре му.

Веселите моменти продължават и на концерта в Белфаст през 1991 г. Там Ангъс се сблъсква на сцената с проблем, сходен на този на Джанет Джаксън на откриването на „Супербол“. Сценката става още по-пикантна, благодарение на факта, че китаристът последен разбира, че „малкият Ангъс“ се е появил неочаквано пред публиката. „Носех два чифта къси гащи — спомня си Ангъс. — Не знаех, че долният чифт е скъсан отпред. Смъкнах горните шорти и видях, че Малкълм ме гледа доста странно, но не му обърнах много внимание. Мислех си: «Какво толкова се е зазяпал?» Обаче и всички полицаи, които охраняваха, се бяха вторачили в мен. След това се обърнах към публиката и феновете останаха като гръмнати. Най-накрая се сетих да погледна надолу и видях, че пенисът ми се е показал пред целия свят.“

Но не всичко е толкова забавно. На 18 януари 1991 г. трагедия връхлита групата и феновете й. По време на концерта в „Солт Палъс“ в Солт Лейк Сити — Къртис Чайлд и Джими Бойд, двамата на по 14 години и 19-годишната Елизабет Глоси са премазани от тълпата, когато феновете се втурват към сцената при първата песен на AC/DC. За трагедията разказва Скот Нийл, приятел на Къртис Чайлд: „Беше истински хаос, направо ад. Всички наоколо пищяха. След като групата започна нова песен, хората се развикаха: «Спрете концерта, спрете концерта», но музиката не спря. После започна друга песен, а аз смятах, че няма да оцелея.“ Според друг очевидец, охраната се е опитала да извести групата да прекъсне концерта. 39-годишната Гъртруд Шефлър си спомня: „Един от гардовете правеше отчаяни опити да привлече вниманието на вокалиста. Показваше с ръка през шията си да спрат, сякаш си реже врата. Виждах, че е отчаян.“

В изявлението на AC/DC след трагедията се казва: „Нещастието ни връхлетя изключително бързо. След като членовете на групата разбраха какво се е случило, те веднага прекратиха концерта, но останаха на сцената, за да не объркат допълнително публиката. През това време вокалистът Браян Джонсън няколко пъти помоли феновете да освободят пространството пред сцената. Мениджърите на AC/DC заедно с пожарната служба на Солт Лейк Сити и силите на охраната се опитаха да успокоят публиката. След 15-минутно обсъждане на ситуацията с представители на пожарната бе решено групата да довърши концерта, за да не се предизвика хаос сред онази част от аудиторията, която не беше разбрала какво става.“

Елизабет Глоси изпада в кома, след което родителите й решават да бъдат изключени животоподдържащите й системи и тя умира. Бащата на Къртис Чайлд завежда дело за 8 милиона долара срещу AC/DC, организатора на концерта и местните власти. По-късно родителите на Глоси също завеждат дело срещу групата. По-малко от месец по-късно обвиненията, че AC/DC имат вина за смъртта на тийнейджърите са свалени, но представители на бандата продължават преговори със семействата на загиналите. Става ясно, че музикантите не са разбрали за трагичната смърт на премазаните тийнейджъри и новината е била истински шок за тях след края на концерта.

„Вече има много нелегални записи на наши концерти. Затова решихме, че е наш ред да издадем записи на живо. Това беше най-добрият момент, защото вече бяхме навъртели много концерти, турнето ни се проточи почти две години.“

Ангъс Йънг

AC/DC изнасят безплатен концерт на летище „Тушино“ в Москва на 28 септември, като различните източници дават различни данни за броя на зрителите — между 500 000 и 1 милион фенове. Концертът в Москва е представен като „празник на демокрацията и свободата“ и подарък за руската младеж за участието й в съпротивата срещу неуспелия военен преврат срещу Михаил Горбачов. „Концертът беше само 30 дни след опита за преврат и по този начин властите в Москва бяха решили да благодарят на младежите, които се включиха на страната на демократичните сили в този критичен момент — обяснява Браян Джонсън. — Беше вълнуващо да видя тези момчета и момичета, които бяха рискували живота си, а сега се забавляваха заедно с AC/DC.“

„Това беше може би най-дивата публика, пред която сме свирили, в добрия смисъл на думата. Местните власти настояха армията да охранява концерта. Но малко по-късно част от войниците се разскачаха заедно с публиката и пееха заедно с нас. Накрая се наложи нашата охрана да ги издърпа по-назад и да ги остави да си гледат концерта на спокойствие.“

Ангъс Йънг

Концертът се предава по телевизията в Русия, режисьорът Уейн Айшман снима документален филм за него, а всички песни са записани за бъдещия албум на групата. Концертът в Русия е особено важен, като се има предвид, че западната рок музика е забранена в СССР до епохата на „гласността“, обявена от Михаил Горбачов. Въпреки че AC/DC от много време са популярни сред руските младежи, техни записи могат да се намерят само на черния пазар. Концертът едва не се проваля заради опасенията на началниците на Съветската армия от евентуални безредици. По-късно се оказва, че инцидентите не са повече в сравнение с другите рок концерти, организирани в Русия. AC/DC, както и други групи остават шокирани от бруталността, с която се отнася армията към феновете, като в деня на концерта 53 души търсят медицинска помощ. Армейските началници се паникьосват, когато на сцената се появява истинско оръдие за изпълнението на песента „For Those About To Rock“. Според Ангъс: „Военните направо откачиха! Видях как им увиснаха ченетата. Направо можеше да ги чуеш как казват: «Изиграха ни! Това е мръсен империалистически трик!»“

„Много често от полицията са ни обвинявали, че бунтуваме публиката — продължава Ангъс. — Но ние не казваме на зрителите какво да правят. Това е тяхна естествена реакция. Големият процент от хората, които идват на концертите ни обичат да пеят заедно с нас и знаят много добре песните ни. Махат и пляскат с ръце, така освобождават енергия. В това няма нищо агресивно. Ако някой върви по улицата и си тресе главата, гърчи се и ръкомаха, ще помислите, че е луд. Това е ясно. Но когато всички на концерта правят така — това е съвсем естествено. В тези забавления няма нищо агресивно.“

Най-темпераментен на сцената, естествено е Ангъс, който търчи неуморно и отброява тактовете с глава. На него често му задават въпроса дали не получава главоболие след такова мятане на главата напред-назад по време на концерт. „Не, но от време на време имам мускулна треска — признава Ангъс. — Никога не ме е боляла глава от дивеенето на сцената. Получавам главоболие при дълги пътувания. От това да седиш на едно място 12 часа наистина може да те заболи глава.“ Ангъс обяснява, че докато е на сцената не мисли за нищо друго, освен за музиката. „Странно е, но наистина в главата ми няма нищо друго — разкрива китаристът. — Все едно в мен живеят двама души. Когато концертът свърши, всичко остава зад мен, само за пет минути. Все едно съм бил на кино.“

През 1991 г. излиза и албумът с видеоклипове, озаглавен „Clipped“, като в него са включени песни от „Blow Up Your Video“ и „The Razor’s Edge“. Първата песен в албума, с продължителност 22 минути, е „Thunderstruck“ — парчето става класика при изграждането на видео имиджа на AC/DC. В него влизат всякакви кадри — от Крис Слейд, който бие цимбали, до Ангъс Йънг, който показва как може да подскача и по вода, като стъпва естествено на под, малко под нивото на водата. Във видеото участват и няколкостотин фена, затворени в килии в „Брикстън Академи“. За разлика от много групи, чиито изпълнения изглеждат не особено естествени във видеоклиповете, AC/DC са напълно непосредствени. На екран групата изглежда така, сякаш свири на последния си концерт. Браян Джонсън дори е заснет в момент, в който плюе във въздуха, толкова е напрегнато изпълнението му.

„Moneytalks“ също се оказва паметен клип. Видеото започва с изгарянето на специално проектирана доларова банкнота (на която има китарист по къси гащета вместо официално облеченият Джордж Вашингтон). В края на клипа от тавана вече се сипят хиляди такива банкноти. По-късно са отпечатани подобни долари, които се влагат в двойния албум „Live“, а тези, които феновете успяват да уловят по време на снимките на видеото във Филаделфия вече са колекционерска рядкост.

За „Are you Ready“ групата използва студио, обзаведено като затвор. 10 доброволци са остригани така, че на главите им да пише AC/DC — специално за клипа. Снимка на една от тези особени прически е използвана и за обложка на сингъла. Публиката е със затворнически дрехи, а за да стане клипът още по-необикновен, Ангъс свири на черна SG китара вместо на обичайния за него червен инструмент. Както обикновено, във фокуса на клиповете е Ангъс. В „Heetseeker“ той изскача от телевизор заедно с подобаваща експлозия и след това се връща в него, като на обратен ход. В „That’s The Way I Wanna Rock ’N’ Roll“ той влиза в стая, където са събрани най-различни герои — ученичка, работник и хора, чакащи на летище и в болница. През 1992 г. AC/DC работят по подготовката на албума „Live“, който е миксиран (или според групата „дооформен“) в студията „Литъл Маунтин“ във Ванкувър с продуцент Брус Феърбеърн. Песните са записани на различни концерти по време на световното турне на групата, голяма част от тях — в Касъл Донингтън. Албумът излиза в три варианта — като единичен аудио компактдиск, двоен диск „Special Collector’s Edition“ и на видео. Изпълненията са заснети на 35-милиметрова камера от Дейвид Малет на фестивала „Монстърс ъф рок“ в Донингтън. Албумът влиза директно в Топ 20 в САЩ, а по-късно става и двойно платинен в Америка. „Искахме да запишем този албум, преди да ни окапят зъбите и косите — обяснява през смях Ангъс. — Не искахме да сме на системи, когато следващия път се сетим да си записваме концертите. Всъщност албумът е предназначен повече за най-запалените ни фенове. Когато говорим с някои от тях на концертите, това е първото нещо, което ни питат: «Кога ще направите още един албум на живо?» Това може би е най-често задаваният въпрос. Но искахме да изчакаме Браян да натрупа повече студийни албуми с нас и след това да го видим как ще се справи със записите на живо.“

Дискът, първият концертен за AC/DC от 14 години насам и първият на живо за Браян като вокалист на групата, дава идеална представа за творчеството на бандата от гледна точка на верните й почитатели. Групата изпълнява впечатляваща поредица свои хитове, като подборът и подредбата им са много внимателно направени. Четири от 14-те песни са от „Back In Black“ — „Shoot To Thrill“, „You Shook Me All Night Long“, „Hells Bells“ и едноименната песен. Другите песни от ерата на Джонсън включват хита „Thunderstruck“ и „Who Made Who“, като тук изпълненията са много по-напрегнати и енергични в сравнение със студийните им оригинали.

„Постоянно се правят нелегални записи на наши концерти в Европа и Азия, затова решихме и ние сами да си направим такъв албум — обяснява Браян отношението си към пиратските продукти на AC/DC. — Както двойният албум, така и компилацията видеоклипове включват по-редки песни, които не са излизали на сингъл и които по принцип не изпълняваме много често.“

За тези, които не си купуват нелегални записи на групата, това е първият шанс да чуят как Джонсън изпълнява по-старите песни на AC/DC като „The Jack“, „Whole Lotta Rosie“ и „Dirty Deeds Done Dirt Cheap“. Може би някои от феновете са останали изненадани колко добре се справя Браян с песните на Бон Скот, вокалистът прави това с лекота — или поне така звучи на записите. Браян обаче често е обяснявал, че е постигнал това звучене с цената на сериозни репетиции.

За разлика от нелегалните записи, които често са с лошо качество, „Live“ е професионално записан и обработен и дава ясна представа за стържещия на моменти глас на Джонсън. По начало се приема, че китарата на Ангъс трябва да изпъква на преден план при записите, но Феърбеърн и тонрежисьорът Кен Ломас успяват да извадят на повърхността гласа на Джонсън като основа на повечето песни. Трябва да се отбележи и заслугата на Крис Слейд, който се оказва най-добрият и най-изобретателният барабанист, свирил някога в групата. И той като предшествениците си обича да си хвърля палките в публиката, но винаги гарантира солиден звук и отличен ритъм, така Слейд става една от опорите на AC/DC.

Слабост на албума е липсата на атмосфера от концертите, това е така, защото са използвани парчета, свирени на различни места по различно време. Дискът е компилация от няколко изпълнения на живо, а това донякъде не се харесва на феновете.

„Не съм сигурен от кои точно концерти са всички песни в албума — признава си Браян. — Направо се обърках с всички тези ленти, от които избирахме парчетата. Пристигаха записи от Москва, Донингтън, Шотландия, Канада и Америка. Продуцентите не искаха да включват в албума прекалено много песни от един концерт, защото някой можеше да се засегне. Целта бе да се получи нещо като дипломатичен албум, но все пак най-много песни бяха от концертите в Канада и Америка.“ Според него този начин на компилиране е страхотен, защото се „събират песни от цял свят, от различни концерти“.

Освен това албумът илюстрира и най-силните страни на AC/DC. Такова е и мнението на Ангъс: „Нито веднъж не съм изсвирил и една грешна нота, господ да ми прости! Предпочитам да го наричам авторска импровизация. Ако ще внимаваме за такива неща, тогава всичко това се превръща в студиен албум. Там всичко е уточнено — фонът, вокалите, партията на барабаните, всякакви технически подробности. А ние искахме да заобиколим всичко това…“

Албумът става най-успешната тава на групата от „For Those About To Rock… We Salute You“ насам. А това потвърждава мнението на Ангъс и Браян, че песните са за верните почитатели на AC/DC. В бонус парчетата са включени новите композиции на групата.

„В момента наистина имаме късмет — заявява Ангъс. — Имаме малко време да си поиграем с идеите си. Хубавото е, че можем да седнем и да напишем един изцяло нов албум, без никой да ни досажда с: «Хайде момчета, имате две песни да завършите всичко». За щастие можем да направим следващия си албум точно така, както го искаме.“

Браян добавя: „Нещо такова ти дава глътка въздух и време, преди да се захванеш със следващия си студиен албум. Не искахме да вадим на пазара нещо обикновено. Целта ни беше този албум да е по-специален, да дава на феновете по-голям избор на парчета… дали това означава, че искаме да осребрим наведнъж всичките си песни — стари и нови? И преди са ми задавали този въпрос и отговорът ми е: Твърдо не.“

Рисковете на рокендрола

Освен трагичния инцидент в Солт Лейк Сити, в началото на 90-те години се случват още няколко произшествия, свързани с AC/DC. На 11 ноември 1990 г. 21-годишният Дейвид Грегъри е нападнат малко след концерта на групата в „Берндан Бърн Арена“ в Ню Йорк и на другия ден умира от раните си в болница. За убийството е даден под съд един военнослужещ, но по-късно обвиненията отпадат. Семейството на Грегъри постига извънсъдебно споразумение за 250 000 долара.

На 13 ноември 1991 г. по време на концерт на AC/DC в Уелингтън, Нова Зеландия с нож са наръгани двама фенове, а още няколко взимат свръхдоза наркотици. След концерта неконтролируеми тълпи опустошават града, като преобръщат коли и трошат витрини на магазини. До края на деня полицията арестува 50 от подивелите фенове.