Елъри Куин
Четворка купа (20)

Двадесета глава
Крепост във въздуха

Времето, което течеше бавно като пълноводна река, внезапно започна да лети. Елъри взе да поглежда отчаяно часовника на ръката си, докато обясняваше подробностите от плана и репетираше с Тай и Бони новите им роли.

— Помни, Тай, ще трябва сам да се оправяш. Глюк и аз не можем по никакъв начин да ти помогнем. Всъщност ще стоим колкото се може по-далеч от теб до утре. Имаш ли пистолет?

— Не.

— Глюк, дай му твоя. — Инспекторът подаде автоматичния си пистолет на Тай, който го прегледа с вид на познавач и го пусна в джоба на сакото си. — Повтори сега какво ще кажеш на пресата?

— Бони е получила предупреждение да развали годежа, но и двамата сме на мнение, че това е работа на някой смахнат, и възнамеряваме да се оженим веднага. Ще покажа картите.

— Така. Нито дума за истинските ни намерения на никого. След половин час се обадѝ на Ърминиъс и го ангажирай да изпълни церемонията. Твой ред е, Бони.

Бони надзърна от прегръдката на Тай.

— Добре ли си?

— Чувствувам се чудесно — отвърна тя.

— Браво! А сега да видим що за артистка си и дали Буч не си хвърля парите на вятъра. Щастлива си… Щастлива и печална едновременно. Омъжваш се за Тай, защото го обичаш и много добре знаеш, че Блайт и Джак, където и да са, ще са щастливи, ако знаят какво смяташ да направиш. С враждата е свършено, тя никога няма да се възроди. Разбра ли всичко?

— Да — каза Бони с тих треперещ глас.

— Бога ми, чувствувам се като режисьор! — Елъри се усмихна с престорена самоувереност и протегна ръка на Тай. — Успех. По това време утре вечер кошмарът ще е свършил.

— Не се бой за нас, Куин — каза Тай сериозно и му подаде ръка. — Ще се оправим. Само… да си в самолета!

— Почакай — намеси се Глюк припряно. — Прати да ти донесат дрехите, Тай. Не излизайте от къщата. В момента е обградена, но ще пратя още двама души… за всеки случай. Не правете глупости като героите, които играете по филмите. При първото съмнение за нещо, нередно опищете квартала.

— За това отговарям аз — сви устни Бони. После се опита да се усмихне, ръкува се с всички, а Елъри и инспекторът се измъкнаха от задния вход.

 

 

През следващите дванадесет часа кипеше трескава дейност — скрита и явна. Необходимостта всичко да бъде извършено в пълна тайна усложняваше нещата. Елъри не се отделяше от телефона си в хотела, откъдето внимателно даваше инструкциите си. Не знаеше какво става с Тай и Бони — молеше се само те да се справят успешно със задачата си.

Първите конкретни резултати от подготовката прогърмяха по радиото още същата вечер. Към края на популярната съботна програма говорителят прекъсна предаването, за да съобщи подробности за предстоящата сватба. Очевидно Сам Викс не си бе губил времето. Само след два часа четири от най-големите радиостанции на тихоокеанското крайбрежие предадоха съобщението за сензационната самолетна сватба на Тайлър Ройл и Бони Стюарт. Известна коментаторка излезе в ефира хълцаща от умиление и сподели с развълнуваните слушатели всички подробности, които бе чула от устата на самите влюбени. На интервюто, съобщаваше дамата, двамата се държали много, много мило. Някой, продължи тя възмутено, бил имал наглостта „предупреди“ Бони да не се жени. Това според нея било крещящ случай на lèse majesté^[1]. „Горките опечалени дечица!“ — задъхваше се дамата. Тя изрази надежда, че всички приятели на Тай и Бони, които могат да отидат с кола на летището „Грифит Парк“, ще бъдат налице в неделя, за да покажат на младата двойка какво мисли светът за настоящата им женитба.

Новината изригна във вестниците късно събота вечер, сваляйки от първа страница комюникето за Японско-китайската война.

И така продължи без прекъсване до късна нощ.

Елъри и инспекторът се срещнаха тайно в управлението на полицията в два часа сутринта, да обсъдят развоя на събитията. Дотук всичко вървеше по план. Нищо неподозиращият доктор Ърминиъс бе поканен да извърши уникалната церемония. Той, както изглежда, бе поласкан от тази изключителна възможност да съедини две непорочни млади души в брачен съюз на фона на чистите божи небеса, макар че трескаво се молеше богу да не се повтори ужасът от предишната сватба.

Наеха и пилот. Избраха го по-скоро заради характера му, отколкото заради професионалните качества. Знаеше се, че огнестрелните оръжия му вдъхват необичаен респект.

В канцеларията на полицейското управление Глюк беше приготвил няколко фотографии на божия служител за Елъри, който се появи с кутия грим, открадната от гримьорните на „Магна“. Двамата мъже прекараха няколко тревожни часа в опити да гримират Елъри така, че да не се различава от снимките на доктор Ърминиъс. Най-сетне решиха, че загърнат в дебелото палто с яка от бобър, което добрият свещеник носеше в хладно време, той ще бъде неузнаваем. Разделиха се с намерение да се срещнат рано сутринта.

Елъри се върна в Холивуд, дремна неспокойно два-три часа и в неделя сутринта в осем часа се срещна с инспектора и двама детективи пред елегантната къща на доктор Ърминиъс в Ингълуд. Влязоха всички, а излязоха само Елъри и Глюк, без двамата детективи, но с боброво палто. Затворен вътре, светият човек ги изпроводи с безбожни клетви.

Няколко телефонни обаждания, последна проверка… и Елъри стисна палци.

— Май не остана нищо друго — въздъхна той. — Е, довиждане, Глюк. Ще се видим в „Трокадеро“ или в ада.

 

 

На обед в неделя паркингите около летището „Грифит Парк“ бяха почти запълнени. В един часа стана задръстване, с което трябваше да се заемат стотина потни и псуващи полицаи. В един и петнадесет почнаха да отбиват трафика на кръстовището Лос Фелис и Грифит Парк. А в един и половина сякаш всички собственици на автомобили от щата Калифорния бяха дошли да видят как ще се оженят Тай и Бони.

Червено-златистият самолет на Тай стоеше на заградено място, значително по-голямо, отколкото преди седмица. Но тълпата заплашваше да разкъса въжетата и полицаите се втурнаха срещу множеството с викове. Когато турскосинята лимузина на доктор Ърминиъс се плъзна по пистата, ескортирана от мотоциклетисти, и добрият проповедник с лъскавите си черни мустаци слезе от нея, сгушен в палто, с бобровата яка, ликуващ вик разцепи небесата. А когато Тай и Бони пристигнаха, бледи, но усмихнати, овациите подплашиха ято гълъби, което литна да търси укритие.

Щракаха фотоапарати, репортерите прегракнаха от викане, а Тай, Бони и доктор Ърминиъс бяха фотографирани от всеки възможен ъгъл и във всяка поза, приемлива за нравствените норми на един семеен вестник.

Междувременно летецът, издокаран за случая в спретнат авиаторски костюм, получи някаква озадачаваща бележка и се отправи към пустия хангар, в който само преди седмица бяха нападнати Тай и Бони. Влезе вътре и се огледа.

— Кой ме вика? — попита той.

Отвърна му ехото, но и другият отговор не закъсня. Една фигура в летателен комбинезон, с чифт огромни авиаторски очила и шлем пристъпи иззад зачохлен самолет и насочи пистолет към гърдите му.

Летецът ахна и вдигна ръце.

Револверът помръдна повелително. Пилотът се запрепъва напред като замаян. Дръжката на пистолета описа къса дъга и той се строполи на пода, загубил всякакъв интерес към събитията.

От една цепка в брезента, под който се задушаваше от два часа инспектор Глюк с автоматик в ръка видя как летецът се строполява. Той не изпускаше от очи фигурата, която се наведе над тялото и го извлече в ъгъла. Инспекторът не си помръдна пръста да спре нападателя — ударът бе слаб и намесата в този момент можеше да се оказа катастрофална за плана им.

От своето скривалище Глюк можеше да види само неподвижното тяло, а също и чифт ръце, които съблякоха летеца и му взеха горните дрехи. На Глюк му направи впечатление, че летателните костюми бяха с различна кройка. Разбира се, дребният Егбърт трябваше да надене костюма на жертвата си, а също шлема и очилата.

Всичко трая не повече от две минути. Глюк видя как авиаторският комбинезон на нападателя бе захвърлен върху изпадналия в несвяст летец заедно с шлема и очилата. Сетне изчезна целият комплект на жертвата.

Нападателят се появи отново, облечен като летеца, неузнаваем с очилата. Глюк го видя да се навежда над безчувственото тяло, да го връзва и да запушва устата му. Но инспекторът не помръдна.

Нападателят бутна вързаната си жертва под брезента, където се криеше Глюк, мушна пистолета в джоба си и излезе от хангара, зловещ и наперен.

Тогава Глюк се раздвижи. Слезе от зачохления самолет, подсвирна леко и трима цивилни полицаи изскочиха от железните шкафчета. Остави ги да се оправят с летеца, изскочи от хангара през задната врата, обиколи сградата и се сля с тълпата. Сетне прекрачи въжетата се приближи спокойно към групата викащи, жестикулиращи хора, около червено-златистия самолет.

Пилотът товареше струпания багаж в самолета. Никой не му обръщаше внимание. Накрая и сам се качи и след миг перките започнаха да се въртят, а моторите зареваха. Той погледна през илюминатора махна нетърпеливо с ръка.

Преподобният доктор Ърминиъс сякаш се стресна, но улови погледа на инспектор Глюк, който кимна, и въздъхна облекчено.

— Всичко е наред — пошепна докторът на ухото на Тай.

— Какво? — опита се Тай да надвика шума на мотора.

Доктор Ърминиъс го погледна многозначително. Бони също разбра, затвори очи за секунда, после се усмихна, махна с ръка и Тай, с доста мрачен вид, вдигна булката на ръце и я внесе в самолета под одобрителния вой на тълпата. Преподобният доктор Ърминиъс ги последва невъзмутим. Пилотът се показа от кабината, затвори здраво вратата и си седна отново на мястото. Полицаите и обслужващият персонал освободиха пистата, най-сетне се получи сигналът и червено-златистият самолет започна бавно да рулира, набра скорост… елероните на опашката се вдигнаха, крилата започнаха да вибрират, а после самолетът се откъсна от земята, издигна се в синевата и пътниците му останаха насаме със съдбата си.

 

 

По-късно им се струваше, че всичко бе станало много бързо. Но тогава, в един безкраен миг, множеството върху пистата оставаше все по-далеч, а самолетът кръжеше над летището, докато хората не се превърнаха в подвижни точици, а хангарите и административните сгради заприличаха на играчки. След като долу махнаха кордона и тълпата се разля, пистата внезапно заприлича на сива ивица, накацана от пчели.

Бони продължаваше да гледа през прозореца, а Тай закрепи микротелефона на главата й, постави един и на себе си и подаде третия на доктор Ърминиъс. Бони се опитваше да изглежда весела, махаше неистово на изпращачите и упорито избягваше да погледне към мястото, където седеше пилотът пред таблото с уредите.

Тай я бе прегърнал здраво с лявата си ръка, а с дясната стискаше автоматичния пистолет в джоба. Очите му не слизаха от тила на пилота.

Що се отнася до преподобния доктор Ърминиъс, то тази особа се усмихваше благодушно на земята и небесата и току прелистваше Словото божие — очевидно се подготвяше да бракосъчетае двете млади, невинни души.

А самолетът, бучейки равномерно, незабележимо се насочи на североизток към пустинята на височина осем хиляди фута.

— Деца мои — започна тържествено доктор Ърминиъс и щом гласът му прозвуча по високоговорителите на летището, мравките долу престанаха да щъкат и замръзнаха на място. — Вярвам, че е време да ви съединя в светлото блаженство на брака.

— Да, докторе — рече Бони тихо. — Аз съм готова.

Тя се извърна, преглътна и това проехтя там долу като глух тътен. После се изправи, застана до Тай и впи пръсти в рамото му. Тай бързо се надигна и я прикри с тялото си. Дясната му ръка не излизаше от джоба.

— Моля, пилотът — надвика доктор Ърминиъс шума на двигателя.

Пилотът извърна въпросително глава с авиаторски очила.

— Имате автоматични уреди за управление, нали така?

— Да, докторе — отвърна Тай глухо. — Самолетът е мой, както знаете. Има автоматичен навигатор „Спери“.

— Чудесно! Тогава, след като си нагласите уредите, елате, ако, обичате, тук при нас, да бъдете свидетел на церемонията. Така ще е по-удобно, вместо да се тъпчем около кокпита ви или как там го наричате.

Пилотът кимна, видяха го да нагласява нещо на сложното контролно табло пред себе си. Това трая цяла минута, бе с гръб към тях и никой не отрони нито дума. После се надигна от седалката си, извърна се и тръгна по пътеката леко приведен, а издутината на скатания между плешките му парашут приличаше на гърбица. Преподобният доктор Ърминиъс бе разтворил Библията и се усмихваше сияйно на Тай и Бони. Ръката на Тай все още бе в джоба, Бони бе почти редом и все пак мъничко зад него, прикрита от тялото му и тялото на сияещия проповедник.

Тогава преподобния доктор рече:

— Нека започнем. Милостиви боже, летището остава назад! Не трябваше ли…

— Ръката на пилота светкавично посегна към джоба и измъкна автоматичен пистолет с късо дуло. С пръст на спусъка, той се прицели право в сърцето на Бони.

В същия момент от десния джоб на Тай припламна огън и сякаш по чудо от страниците на Словото божие в ръцете на вече не сияещия отец също изскочи пламък. Пилотът се закашля и политна напред, изпусна автоматичния пистолет и от ръката му внезапно шурна кръв.

Бони изпищя, а Тай и доктор Ърминиъс се спуснаха към олюляващата се фигура.

Пилотът замахна и удари Тай със здравата си ръка в челюстта. Тай залитна към Бони. Доктор Ърминиъс изръмжа и се нахвърли върху ругаещия мъж. Двамата се строполиха на пода на самолета, вкопчени в отчаяна схватка.

Тай се хвърли отново напред.

Но кой знае как, пилотът успя да ги отблъсне. В един миг трима се боричкаха на пода, а в следващия той вече бе на крака, без шлем и очила на почервенялото си лице, и крещеше:

— Няма да ме видите на бесилото!

И преди някой да успее да го спре, спусна се към вратата, отвори я и се хвърли в небесната шир. Удари се веднъж о металното крило и полетя право надолу към далечното набръчкано лице на земята.

Проследиха падащото тяло, парализирани от ужас. То неистово размахваше ръце и все повече се смаляваше.

Но не видяха да се разпуква парашут, тялото се превърна в отдалечаваща се точка, която изведнъж престана да се отдалечава и безкрайно малка, се сля със земята.