Елъри Куин
Четворка купа (19)

Деветнадесета глава
Четворка купа

Постепенно Тай възвърна цвета на лицето си. Може би ни без помощта на скоча. Както и да е, той рече:

— Не ти вярвам. Опитваш се да ни сплашиш.

— Да не се женим? — промълви Бони замаяна. — Искаш да кажеш, че и с мама?… Значи…

— Глупости — с насмешка каза Тай. — Не ща да те слушам Куин. Досега само си ме обърквал и нищо повече.

— Нещастнико — рече Елъри, — ти изобщо не знаеш какво ми дължиш. Дори не разбираш какво съм сторил за теб. Как може хората да са толкова слепи.

— Аз например не съм сляп, но нищо не разбирам — намеси се Глюк. — Куин, кажи нещо смислено, а? Дай ми факти, а не разни твои измишльотини.

— Факти, значи. — Елъри го изгледа застрашително. — Много добре ще ти дам…

На вратата се позвъни.

— Клотилд, виж кой е — рече Бони уморено.

Но Елъри и инспекторът се втурнаха към вратата и едва не се сбутаха на входа. Отстраниха французойката от пътя си. Тай и Бони ги гледаха тъй, сякаш двамата мъже не бяха с всичкия си.

Елъри рязко отвори вратата. Пълничка жена без шапка, но с астраганено палто върху пеньоар на цветчета, стоеше възмутена на бърсалката с надпис „Добре дошли“ и се опитваше да освободи ръката си от хватката на детектива.

— Пуснете ме! — пъхтеше дамата. — Как си позволявате! А само исках да…

— Да я пуснем ли, или да я изкараме? — запитаха детективите началника си. Глюк погледна безпомощно Елъри.

— Смея да кажа, че можем да поканим госпожата вътре. Какво обичате, мадам? — втренчи се той в жената.

— Разбира се — подсмръкна дамата, — щом не бива да постъпваш по съседски…

— Какво има? Кой е? — запита Бони зад гърба им.

— О, госпожице Стюарт — впусна се на часа в словоизлияния пълната дама, разбута Елъри и инспектора и направи непохватен реверанс. — Изглеждате точно както във филмите. Винаги съм казвала на съпруга си, че сте една от най-прелестните…

— Да, да, благодаря ви — прекъсна я Бони. — В момента съм малко заета…

— Какво желаете, мадам? — запита инспектор Глюк. По известна само нему причина Елъри не откъсваше поглед от ръцете на пълничката дама.

— Надявам се, няма да си помислите, че се натрапвам, госпожице Стюарт, но се случи нещо много странно. Аз, знаете, съм госпожа Струк — живея в голямата жълта къща на ъгъла? Да, та преди няколко минути на вратата ми се позвъни, втората ми прислужница отворила с известно закъснение и отвън вече нямало никой, освен един плик на изтривалката пред вратата, а той изобщо не е за мен, ами за вас, госпожице Стюарт, и за господин Ройл, та аз си рекох: „Що за нелепа грешка?“, защото в края на краищата адресът ви е достатъчно известен, а и имената на улиците ни са тъй различни…

— Да, да, плик — каза Елъри нетърпеливо, като протегна ръка. — Може ли да го видя, моля?

— Много се извинявам — изгледа го възмутено тя. — Писмото по една случайност е за госпожица Стюарт, а не за вас, който и да сте вие, а че не сте господин Ройл, това поне знам. Както и да е, госпожице Стюарт — обърна се отново към Бони и се разтопи в усмивка, — ето го и ви уверявам, че тичах дотук с все сили, което не е бързо — захихика тя, — защото, както казва моят лекар, напоследък съм понапълняла. Как успявате да поддържате фигурата си? Винаги съм казвала, че вие…

— Благодаря ви, госпожо Струк — прекъсна я Бони отново. — Може ли?

Пълничката жена скръбно извади един плик от джоба на палтото си и неохотно й го подаде.

— А мога ли да ви честитя годежа с господин Ройл? Току-що чух съобщението по радиото. Сигурна съм, че това е най-хубавото, най-сладкото нещо за двама млади…

— Благодаря ви — промълви Бони. Тя не откъсваше ужасените си очи от плика.

— Между другото, госпожо Струк, не видяхте ли вие или прислужницата ви човека, който е позвънил на вратата? — попита Елъри.

— Не. Когато Мърси отворили вратата, там нямало никой.

— Хъмммм. Отново ви благодаря, госпожо Струк — Елъри любезно затвори вратата под носа на пълната жена. Тя подсмръкна отново и замарширува по стълбите, изпратена до портата от детективите, които я проследиха с поглед, докато зави зад ъгъла. После се оттеглиха.

— Благодаря ви — рече за четвърти път Бони към затворената врата с ужасѐн глас.

Елъри се намръщи, взе плика от ръката й и се върна във всекидневната. Инспектор Глюк внимателно прихвана Бони за лакътя.

— Сега пък какво има? — рече Тай.

Елъри отвори до болка познатия плик, адресиран с печатни букви до „Госпожица Бони Стюарт и Господин Тайлър Ройл“ без марка, без никакъв друг надпис, освен адреса на Бони — и от него изпаднаха две карти за игра със сини гърбове.

— Четворката… купа? — попита тихо Бони.

Тай вдигна и двете карти:

— Четворка купа! И асо пика! — Той пристъпи до Бони и изведнъж я придърпа към себе си.

— Казах ви тази сутрин, Глюк, че си имаме работа с шегаджия — забеляза Елъри, без да сваля очи от картите в ръката на Тай. — Може би сега ще ми повярвате.

— Асо пика — каза инспекторът, сякаш не вярваше на собствените си очи.

— Какво означава? — запита Бони сърцераздирателно.

— Значи — рече Елъри, — че интервюто, с което двамата удостоихте пресата днес, дава плодове. Сигурно извънредните издания на вестниците се продават вече от час по улиците, а чухте и онази ужасна жена да споменава радиото. Нашият приятел Егбърт толкова е бързал с писмото за вас, че се е отказал от редовната поща, която щеше да ви го донесе в понеделник, или от бързата, която щеше да го достави по някое време утре.

— Но какво означава това?

— Съобщението ли? — сви рамене Елъри. — Заедно двете карти казват: Бони Стюарт и Тайлър Ройл, развалете годежа или се пригответе да умрете.

Инспекторът простена и нервно огледа стаята. А Бони бе бледа, по-бледа от Тай. Ръката й потърси неговата.

— Тогава значи е вярно — прошепна тя. — Наистина историята се повтаря. Тай, какво ще правим?

— Очевидно Егбърт е избързал да донесе посланието, защото в понеделник ще бъде късно — отбеляза Куин. — Дори утре може да се окаже късно. Вярвам, че разбирате намека му?

Тай седна на канапето и наведе глава.

— Разбрах го, как да не го разбрах — каза уморено той. — Така е, не трябва да се женим, инак е свършено с нас. Май ще трябва да удовлетворим всички — Буч, студията, Егбърт Л. Смит и да се откажем от плановете си за брак.

— О, Тай…

— Защо да се залъгваме, мила? — начумери се той. — Ако ставаше дума само за мен, щях да пратя по дяволите този Егбърт. Но не е така, и ти си вътре. Няма да се оженя за теб и да изложа на опасност живота ти.

— О, колко си глупав! — извика Бони и тропна с краче. — Не виждаш ли, че нещата не стоят така? Заплахи получавах и преди да съобщим за намеренията си. Писмата по пощата бяха адресирани именно до мен. Теб те заплашват едва сега, когато съобщихме, че ще се женим.

— Един на нула за женската логика — каза Елъри. — Боя се, че Бони е права. Това е съвършено вярно. Въздържах се да ви го кажа преди, но не мога повече да го премълчавам. Всичките ми усилия да ви разделя бяха заради теб, Тай, а не заради Бони. Връзката ви излага на риск теб, а не нея. Животът на Бони, със или без теб, бе в опасност от деня, когато умря майка й.

Тай изглеждаше объркан.

— А аз да взема да те халосам!

— Ожени се за Бони, и ти си на мушката. Не се жени за Бони, и не си на мушката. Но тя си остава на мушката независимо дали ще ожениш за нея, или не.

— Значи пак се включвам в играта. — По устните на Тай се плъзна крива усмивка. — Вече се отказах да проумея цялата тази работа. Но щом нещата стоят така, ще се оженим. Няма да я изоставя в опасност. Нека само този се опита да ме убие… само да се опита.

— Не, Тай — рече злощастно Бони. — Няма да ти позволя. Не, мога. Защо ще рискуваш живота си? Не разбирам какво точно става, но как бих могла да те оставя да се изложиш на опасност, която очевидно заплашва само мен?

— Ти — рече Тай — ще се омъжиш за мен още утре и няма какво да спорим повече.

— О, Тай — прошепна Бони и се сгуши в обятията му. — Така се надявах, че точно това ще кажеш. Ужасно ме е страх.

Инспектор Глюк кръстосваше стаята с озадачен вид.

— Да знаехме кой е — мърмореше той. — Само да знаехме, щяхме да предприемем нещо.

— Че ние знаем — рече Елъри и вдигна поглед при техните възклицания. — Прощавай, забравих, че ти не знаеш. Аз знам, разбира се и ти казвам, че нищо не можеш да направиш…

— „Разбира се“, казва той най-спокойно — провикна се инспекторът. Сетне хвана Елъри и го разтърси. — Кой е?

— Да — промълви Тай зловещо. — Кой е, Куин?

— Моля те, Глюк. Знаем кой е, но това не решава проблема. — Той закрачи нервно нагоре-надолу.

— Че защо?

— Защото не можем с нищо да го докажем. Делото няма да мине през Върховния съд, ако изобщо стигне до него. Ще бъде прекратено поради липса на доказателства и ще пропуснем шанса да накажем престъпника.

— Но, боже мой — извика Тай, — не можем просто да седим и чакаме онзи тип да ни нападне. Трябва да направим нещо, да го обезвредим!

— Оставете ме да помисля — рече раздразнено Елъри. — Много шум вдигате.

Той се разхождаше нагоре-надолу из стаята с наведена глава. Само стъпките му отекваха в тишината.

— Виж какво — започна инспекторът. — Полицаят е длъжен да охранява живота също тъй добросъвестно, както и да разследва смъртта. Известно ти е, казваш, кой стои зад всичко — добре, Куин. Да отидем тогава при този тип, да му кажем, че знаем, и да го предупредим, че отряд детективи няма да го изпуска от очи денонощно. Той ще бъде голям глупак, ако тозчас не се откаже от намеренията си.

— И за това съм помислил — тросна се Елъри, — но едно ме спира. Така Егбърт никога няма да увисне на бесилото за убийството на Джак и Блайт, а той е единственият човек, когото не бих имал нищо против да видя обесен.

— Ако това ще означава сигурност за Бони — обиди се Тай, — остави го на мира. Глюк е прав.

— А защо да не… — започна Бони и спря. — Защо Тай и аз да не се оженим веднага и да изчезнем. Да заминем, без никой не знае къде. Никой. Тогава ще сме в безопасност.

— Та цял живот да се стряскаш всеки път, когато чуеш шум зад гърба си? — запита Елъри. После погледна изпитателно Бони. — Разбира се! Да изчезнете! Точно така. Точно така. Да го принудим да действува. Тогава ще трябва да… — Гласът му секна и той заснова из стаята усърдно, а устните му мърдаха беззвучно.

— Ще трябва какво? — искаше да знае инспекторът.

— Ще се опита да ги убие, разбира се… Да, така ще направи. Чакай да видим. Ако успеем да го прилъжем…

— Да се опита да ни убие ли? — смая се Бони.

Елъри спря да снове.

— Да — каза делово той. — Точно така ще направим. Ще принудим този негодник да се опита да извърши убийство. Ако изкушението е достатъчно силно… а, мисля, че можем да го подсилим още… той непременно ще се опита да те убие, Бони. — Очите на Елъри блестяха. — Съгласна ли си да рискуваш едно покушение срещу живота ти, ако този риск ни дава шансове да заловим убиеца на майка ти на местопрестъплението?

— Искаш да кажеш — промълви Бони, — че ако успеем, ще бъда свободна? Тай и аз… и двамата ще сме свободни?

— Волни като вятъра.

— О, да. О, да. Съгласна съм на всичко!

— Не бързай — прекъсна я Тай. — Какъв е планът?

— Да се ожените, както съобщихте. Ще го използуваме за примамка на убиеца.

— И Бони да бъде опитно зайче? Няма да стане.

— Но нали Бони така и така е в опасност — рече Елъри троснато. — Дори денонощно да е заобиколена от въоръжена охрана. Нима искаш да прекара остатъка от живота си в очакване да се стовари брадвата? Повярвай ми, Тай, въпросът стои така: или Егбърт — или Бони. Този изрод отиде твърде далеч, за да се спре. Според плана му Бони трябва да умре.

— Дяволски трудно решение искате от мен — измърмори Тай.

— Тай, изслушай ме! Казвам ти, това е най-безопасният ход в крайна сметка. Не разбираш ли, че като му поставяме клопка, ние го караме да действува? Принуждаваме го да посегне на живота на Бони, когато ние искаме, при условия, които ние диктуваме… примамваме го право в клопката, знаем какво ще направи и го очакваме. Решавайки се на тази смела крачка, ние свеждаме опасността до минимум. Не разбираш ли?

— Откъде си сигурен, че ще нападне? — запита строго Глюк.

— Няма друг начин. Не може да чака дълго. Сигурен съм, не ме питай защо. Ако съобщим, че непосредствено след сватбата утре Бони и Тай излитат в неизвестна посока, и то за неопределено време, няма начин да не нападне. Не може да изпусне Бони жива. Ще трябва да я убие утре или да се откаже от плана си.

— Че защо да не се откаже от плана си?

— Защото — рече мрачно Елъри — вече е убил двама души. И защото ще му дадем още една възможност, която той не може да пропусне. Защото е безскрупулен, готов на всичко и мотивът за него, е от изключително значение.

— Мотив ли? Какъв мотив? Мислех, че имаме работа с някой луд?

— Да, какъв мотив? — потръпна Бони. — Кой има основание да ме убива?

— Очевидно някой има, доказва го последното писмо. Да не обсъждаме сега подробностите. Същественото е: съгласна ли си да участвуваш?

Бони положи главата си на рамото на Тай. Той се извърна и я погледна. Тя леко му се усмихна.

— Добре, Куин — каза Тай. — Решено.

 

 

— Тогава трябва да сме съвсем наясно по този въпрос и четиримата. И ти, Глюк. Ти ще имаш важна задача. Ще оставим Сам Викс да организира сватбата, всъщност имаме сметка от това. Излиза, че този студиен маскарад е щастлива случайност за нас. Стана непринудено, а от това се нуждаем най-вече — да не събудим съмнение у… нека продължим да го наричаме Егбърт… Добре. Ще разчитаме на Сам да развихри рекламата. До утре следобед ще се вдигне шум до небесата. Ще съобщим, че двамата ще се венчаете в самолета, дори ще обясним подробно — това е жизненоважно — че се отправяте в неизвестна посока за неопределен период от време. Че никой, дори студията, няма да знае къде отивате или кога се връщате. Че ви е дошло до гуша от всичко, искате да останете само двамата, да избягате от Холивуд и от печалните спомени за известно време. Ако е възможно, трябва да го кажете на пресата… убедително.

— Не се безпокой — ухили се Тай. — Няма да стане нужда да се преструваме.

— Сега да видим какво му остава на Егбърт? Той трябва да убие Бони… да, а след сватбата и теб, Тай… преди да му се изплъзнете. Как ще го стори? Няма да отрови храна или напитка, като в случая с Джак и Блайт. Ще съобрази, че още помните как загинаха те, и не ще докоснете непроверени подаръци от този род. Така че неизбежно ще трябва да се спре на пряко покушение. Най-прекият начин е с пистолет.

— Но… — започна инспекторът начумерен.

— Чакай да довърша. Ако иска да ви застреля и да се измъкне невредим, няма да може да го направи на летището. Дори да успее да ви уцели в тълпата, няма да излезе жив от летището. Така че — щракна с пръсти Елъри остава му един-единствен начин. За да е сигурен в успеха на двойното убийство и на бягството си, ще трябва да се качи на самолета с вас.

— О… разбирам — промълви Бони. После стисна зъби.

— Ясно, ясно — измърмори Глюк.

— А след като знаем, че ще се опита да се качи на самолета, знаем също как ще се опита. Може да се качи само като пилот.

— Както в случая с Джак и Блайт! — възкликна инспекторът.

— След като сме убедени, че ще се възползува от възможността, ако му се представи такава, само трябва да му я дадем. Така че наемаме професионален летец. И това ще съобщим. Ще се погрижим пилотът да не е следен открито, ще позволим на Егбърт да го примами в някой тъмен ъгъл, да го обезвреди — не вярвам, че летецът ще е изложен на по-сериозна опасност, но може да вземем мерки, за да я сведем до минимум — и ще разрешим на Егбърт да заеме мястото му в самолета.

— Защо изобщо ни трябва летец? Нали аз сам пилотирам. Няма ли да изглежда съмнително? — попита Тай.

— Не, взимате пилот, за да ви остави някъде, откъдето да хванете влак или параход. Дори той, ще съобщим това предварително, няма да знае къде отива при излитането. Така че ще имате нужда от пилот уж за да прибере самолета, след като ви остави. Дотук добре. Както и да е, нашият приятел Егбърт ще излети с мисълта, че не е оставил никакви следи и че ще успее да извърши престъплението си във въздуха.

— Чакай малко — рече Глюк. — Харесва ми планът ти, но как ще оставим тези две хлапета съвсем сами в самолета с опасен престъпник и с някакъв глупав свещеник, който само ще обърка нещата още повече.

— Свещеникът нищо няма да обърка.

— Ърминиъс е стара баба.

— Няма да е Ърминиъс. Ще е някой, който само прилича на него — рече спокойно Елъри.

— Кой?

— Вашият покорен слуга. Красивите черни мустаци на Ърминиъс са много удобен камуфлаж. Освен това Егбърт няма да обърне много внимание на проповедника, можеш да бъдеш сигурен. Ще бърза да излети, без да събуди подозрение. Както и да е, Тай и аз ще бъдем въоръжени. При най-малкия повод за тревога ще стреляме.

— Ще стреляме — повтори Бони, облизвайки устни и придавайки си смел вид.

— Ще се опитаме да го обезвредим, но трябва да му дадем възможност да покаже намеренията си, за да можем да го изправим пред съда.

— По дяволите — протестира инспекторът. — Трябва да знаете, че дори да хванете този тип на местопрестъплението, пак няма да е достатъчно, за да го обвинят в убийството на Джак и Блайт.

— Последното не е толкова важно. Хванем ли го, нашият приятел ще рухне и ще си признае всичко. Ако успее начинанието ни, Егбърт ще изскочи от релсите дори само от изненадата, че е попаднал в клопка тъкмо когато си е мислел, че намеренията му са на път да се осъществят. Във всеки случай това е единственият ни шанс да го заловим.

Последва кратка, неловка пауза и после Глюк каза:

— Много заплетено изглежда, но може и да стане, може и да стане. Вие двамата какво ще кажете?

— Аз казвам „да“ — обади се Бони бързо, сякаш се страхуваше, че ако се поколебае, може изобщо да не се съгласи.

— Ти какво ще кажеш, скъпи?

Тай я целуна и рече:

— Обичам те, чипоноско. — После се обърна към Елъри и добави със съвсем различен тон: — Но ако нещо се обърка, Куин, кълна се, ще те удуша с голи ръце, пък ако ще след това и да умра.

— Което без съмнение би станало — промърмори Елъри, — защото сто на сто планът на Егбърт е да организира второ чикагско клане в самолета, а после да скочи и да го остави да се разбие някъде в пустинята.