Елъри Куин
Четворка купа (16)

Шестнадесета глава
Господин Куин — Интригант

В съботното утро Елъри седеше на масата в кухничката си по пижама и халат и разпределяше вниманието си между препечената филийка, утринния вестник, който съдържаше последните новини по случая Ройл — Стюарт — никакво развитие, — и едно книжле със заглавие „Гледане на карти“. Внезапно телефонът иззвъня.

— Куин! — Гласът на Тай бе нетърпелив. — Какво каза?

— Кой какво каза?

— Бони. Обясни ли й всичко?

— О, Бони ли? — Елъри мислеше трескаво. — Ами виж, Тай имам лоши новини.

— Какво искаш да кажеш?

— Изобщо не ми повярва. Убедена е, че баща ти е писал онези писма на майка й.

— Но как може! — ревна Тай. — В това няма здрав разум. Ти не й ли каза за куриерската служба?

— А, разбира се — излъга Елъри. — Но от една жена не може да се иска здравомислие, Тай. Човек с твоя опит би трябвало да го знае. Защо не вземеш да се откажеш от Бони като от безнадежден случай?

Тай мълчеше. Елъри почти го виждаше как стиска гневно зъби.

— Не е възможно да греша — каза Тай най-сетне с някакво упорито отчаяние. — Тя ми се отдаде изцяло. Тя ме обича. Знам, че е така.

— Вятър, момичето е актриса. Жените умират да разиграват театър, а когато това им е и професия…

— Ти откога разбираш толкова от жени? Честна дума, не се преструваше!

— Виж, Тай — рече Елъри с престорено раздразнение, — аз съм зает човек, а и в този ранен утринен час не съм в най-добрата си форма. Попита ме и ти казах.

— Целувал съм доста момичета през живота си и мога да преценя кога е сериозно и кога не.

— Тъй рече Казанова — въздъхна Елъри. — Пак ти повтарям, че трябва да си вземеш отпуска. Хвани първия самолет на Изток. Една обиколка из увеселителните заведения на Бродуей ще изкара Бони от главата ти.

— Не ща да я изкарвам от главата си! По дяволите, щом нещата стоят толкова зле, ще отида лично да се разбера с нея. Всъщност отдавна трябваше да го направя.

— Чакай — рече Елъри разтревожен. — Не си търси белята, Тай.

— Знам, че щом поговоря с нея, щом пак я взема в ръце…

— Е, какво искаш — нож в гърба, докато я прегръщаш? Тя получава писма.

— Пак? — не повярва Тай. — Нали прибрахме целия вързоп от куриерската служба!

— Показа ми едно, което е получила вчера. Адресирано до нея.

— До нея?

— Да, със седмица пика вътре, „Враг“.

— Но ако е било изпратено в четвъртък вечерта… а ние знаем, че не може да е изпратено от службата на онзи Люси… ами да, това доказва, че татко не го е пратил!

— О, тя много добре знае, че баща ти не го е пратил — рече Елъри отчаян. — Работата е по-сериозна. Мисли, че ти си го пратил.

— Аз? — попита Тай зашеметен.

— Да, тя сега е убедена, че цялата поредица от карти е дело на семейство Ройл. Тези до Блайт от баща ти, а сега това очевидно първото от новата поредица — от теб.

— Но това е… това е безумие! От мен? Тя да не би наистина да мисли, че аз?…

— Казах ти, че с нея не може да се спори. Никога няма да оправиш тази работа, Тай. Не си губи напразно времето.

— Но как може да мисли, че аз я преследвам! Ще трябва да направя нещо, да я убедя…

— Не знаеш ли, че най-инертният материал във вселената е една идея, влязла в главата на жена? Нищо не може да я изкара оттам! Слушай, не че променям темата, но ти имаш ли пишеща машина?

— Какво? — измънка Тай.

— Попитах те дали имаш пишеща машина?

— Ами да. Но…

— Къде е?

— В гримьорната ми. Къде отиваш сега? Да видя Бони.

— Тай. — Елъри потръпна от собственото си вероломство — Недей. Послушай ме. Може… да е опасно.

— Опасно? Какво искаш да кажеш?

— Мисля, че разбираш английски отлично.

— Чакай — рече Тай остро, — да не би Бони… Шегуваш ли се, или си полудял?

— Ще ми направиш ли една услуга? Недей да разговаряш с Бони, докато аз не ти кажа, че е безопасно.

— Не те разбирам, Куин.

— Ще трябва да ми обещаеш.

— Но…

— Не мога да ти обясня сега. Даваш ли ми дума?

Тай млъкна, после каза уморено:

— Е, добре. — И затвори телефона. Елъри направи същото, попивайки потта от челото си. Размина се. Самият той бе още чирак в лабораторията на любовта и тъкмо започваше да открива мощните магнетични свойства на великата страст. Ама че упорито хлапе! В същото време господин Куин изпитваше страшен, унищожителен срам. От всички тъмни деяния, които се бе налагало да извършва в интерес на чистата истина, това положително бе най-тъмното.

Той се отправи с въздишка към кухничката си с книжката в ръка, измъчван от мрачни мисли. На вратата се позвъни. Той се обърна разсеяно, отиде и отвори. На прага стоеше Бони.

 

 

— Бони? Виж ти! Влез.

Бони сияеше. Профуча край него, хвърли се на канапето и вдигна към Елъри искрящите си очи.

— Какъв чудесен ден! Нали? Този халат страшно ви отива, господин Куин. А мен току-що ме проследи същата черна лимузина и ми е все едно… който и да е… случи се нещо прекрасно!

Елъри затвори унило вратата. Сега пък какво? Все пак се насили да се усмихне.

— Този случай има поне една приятна черта — позволява ми ежедневно да общувам с една от най-прелестните девойки на света.

— Една от най-щастливите — засмя се Бони. — И да не би се опитвате да ме прелъстите по този архаичен начин? Толкова ми е леко на душата, че дори ме е срам! — Тя започна да се друска на канапето, като весело малко момиченце. — Няма ли да ме попитате какво има?

— В смисъл?

— Защо съм толкова щастлива?

— Е — каза той без въодушевление. — Какво стана?

Тя отвори чантата си. Елъри я погледна изпитателно. Прелестното й личице бе тъй посърнало от преживяната скръб, че нито радостта й в момента, нито изкусният й грим можеха да скрият това. Бузите й бяха хлътнали, под очите си имаше тъмни виолетови сенки. Изглеждаше като тежко болен човек, който току-що е научил от лекаря си, че има надежда да се оправи.

Тя извади един плик от чантата си и му го подаде. Елъри го взе смръщено. Защо поредното предупреждение имаше такъв изключителен ефект върху настроението й? Когато извади изпратената карта потръпна от лоши предчувствия. Беше четворка пика. Вторачи се в картата мрачно. Значи така. Ако правилно си спомняше листа, кода…

— Не ти трябва да търсиш жълтия лист — рече Бони весело. Знам всичко наизуст. Четворка пика означава: „Пази се от човека, в когото се съмняваш.“ Не е ли великолепно?

Елъри седна срещу нея и заразглежда плика.

— Май не се радваш много — рече Бони. — Не мога да си представя защо.

— Може би — смънка Елъри — защото не разбирам какво му е хубавото.

Очите на Бони се разшириха.

— Но нали значи: „Пази се от човека, в когото се съмняваш.“ Не разбираш ли? — рече тя щастливо. — А аз си мислех, че онази карта вчера я е пратил Тай!

Бони, Бони. Елъри се почувствува същински злодей. Първо Тай, сега Бони. Само изверг би посегнал на блаженството, засияло върху изпитото й лице — първия изблик на неподправено щастие след безкрайните дни на съмнения, терзания, тревоги и печал. И въпреки това налагаше се. Бе жизненоважно да заличи радостта от лицето й. За миг Елъри се поколеба дали да не каже на Бони истината. Това щеше да я спре, ако преценяваше правилно характера й. Но тя нямаше да се въздържи да не го каже на Тай. А ако Тай разбере…

Елъри се стегна.

— Не виждам защо се радваш толкова — рече той с пресилен присмех.

Бони се втренчи в него.

— Какво имаш предвид?

— Вчера бе убедена, че Тай е изпратил предишната карта. Очевидно вече не мислиш така. Какво те накара да промениш мнението си?

— Ами тази карта… тази, която държиш!

— Боя се, че не мога да вникна в логиката ти — рече студено Елъри.

Усмивката й изчезна.

— Искаш да кажеш, че не разбираш… — Тя отметна глава — Шегуваш се. Има един — единствен човек на този свят, в когото можех да се съмнявам. Това бе Тай.

— Е, и какво?

— Който и да е пратил тази карта, значението й е очевидно — тя ме предупреждава да се пазя от Тай. Не разбираш ли? — изкрещя тя отново с порозовели бузи. — Не разбираш ли, че това оправдава Тай, невъзможно е да я е пратил той. Тай би ли ме предупредил, ако стоеше зад всичко това? — Тя замълча тържествуваща.

— Би го направил при известни обстоятелства.

Усмивката й изчезна сякаш завинаги. Тя сведе поглед и започна безцелно да подръпва дръжката на чантата си.

— Предполагам — рече тя тихичко, — че знаеш какво приказваш. Аз… мен не ме бива много по тези работи. Просто ми се стори, че…

— Той е изключително ловък — каза Елъри с глух глас. — Знае, че го подозираш, и затова ти е изпратил единственото послание, което би разсеяло съмненията ти. Както и стана.

Елъри се изправи, защото не можеше да гледа отчаяното потрепване на ръката й. В същото време почувствува, че очите й го следят със странен поглед — тъжен, остър, изпитателен, прям, който го караше да се чувствува като престъпник.

— Ти наистина ли го вярваш? — промълви Бони.

— Чакай. Ще ти докажа! — отвърна Елъри троснато, влезе в спалнята си, затвори вратата и бързо взе да се облича. Предпочиташе да не мисли за нищо. Бони го закара до „Магна“ и когато паркира колата си в гаража на студията, той каза:

— Къде е гримьорната на Тай?

— Ооо — отрони тя.

И без повече думи го поведе към малката сенчеста уличка с вилите, на „Магна“. Изкачиха се до входа на една от тях. Не бе заключено и те влязоха.

Пишеща машина със стандартни размери стоеше на масата до прозореца. Бони застина на прага. Елъри отиде до масата, извади чист лист хартия от джоба си и бързо напечати няколко реда. После се върна при Бони с листа, измъквайки от джоба си плика, който тя току-що бе получила.

— Ясно като бял ден — рече той глухо. — Ето, Бони, сравнявай. Забелязваш ли „b“-тата, „d“-тата, и „t“-тата? Счупени са. — Той не спомена, че както и „h“-тата, и „r“-тата на портативната машина на Джак Ройл, дефектните букви бяха прясно изпилени. — И в този случай шрифтът е „Елит“, нещо необичайно за този тип машини.

Бони пристъпи напред и погледна, но не листовете, а направо машината. Натискаше клавишите един по един и оглеждаше буквите.

— Виждам.

— Няма никакво съмнение. Този плик, както и другия, който получи вчера, са били надписани на тази машина.

— Ти откъде разбра? — попита го тя със същия странен поглед.

— Просто предположих.

— Тогава трябва да има и индигово копие на жълтия лист с кода. Няма да е пълно без него.

— Умница! — Елъри затършува из чекмеджето на масата. — А, ето го! Май е трети или четвърти екземпляр. — Показа й листа, но тя продължаваше да гледа него.

— Какво ще правиш сега? — Гласът на Бони бе леден. — Ще изобличиш ли Тай пред инспектор Глюк?

— Не, не, това ще е прибързано — каза Елъри припряно. — Не разполагаме с истински улики за прокурора.

Тя не каза нищо.

— Бони, не споменавай никому за това. И се пази от Тай. Чуваш ли?

— Чувам — каза Бони.

— Стой колкото се може по-далеч от него!

Бони отвори вратата.

— Къде отиваш сега?

Бони не отговори.

— Пази се!

Тя го погледна само веднъж — с дълъг, суров поглед, който, странно защо, криеше в дълбините си проблясък на страх. Тръгна с бързи крачки. След половин пресечка хукна. Елъри я проследи с мрачен взор. Когато тя се скри зад ъгъла, затвори вратата и се отпусна на стола.

„Чудно — мислеше си злочесто той — какво ли е наказанието за убийство на любов.“