Елъри Куин
Четворка купа (5)

Пета глава
Отнесени от вихъра

Рубриката на Пола Парис съобщи новината на развълнувания свят в събота сутринта, а в събота следобед студия „Магна“ удвои охраната пред главния портал. Пред дома на Джак Ройл в Бевърли Хилс лаеха глутница немски овчарки. Блайт се бе затворила зад високите зидове на къщата си в Глендейл, а вратата пазеше едрогърдата мълчалива Клотилд. А пък Тай и Бони, приели новите си роли, дадоха съвместно интервю на обърканата преса, в което казаха мили неща един за друг и бяха фотографирани да се гледат в очите усмихнати.

— Всичко е готово — каза Сам Викс на Елъри в края на бурния ден и изтри лицето си. — Ама какво ни чака утре!

— Бони няма ли да пътува? — попита Елъри.

— Искаше, но аз я разубедих. Страхувах се, че на връщане от остров Рийд ще се избият с Тай още във въздуха.

— Джак и Блайт бяха толкова сговорчиви — да им се не нарадваш — сияеше Детето Чудо. — И Тай като ги закара със самолета… ще стане сензация, нали, Сам?

— Майко мила — ухили се Лю Баскъм. — Я подай онази бутилка.

— Момчетата ще организират утре венчавката на летището, Буч — рече рекламният. — Аз ще прескоча до Рийд да ръководя подготовката на приема. Ще се видим утре вечер.

— Без мен — припряно рече Бучър. — Не си падам по холивудските сватби. Казах на Джак и Блайт, че моят доктор ми препоръча почивка, а Бони прояви разбиране. Утре рано сутринта отпрашвам за Палм Спрингс да се попека един ден на слънце. Понеделник сутринта — съвещание.

В неделя по обяд Елъри и Лю Баскъм отидоха на летището с колата на Елъри. Булевард Лос Фелис беше задръстен от коли, пълзящи броня до броня. Изгубиха цял час, докато стигнат до отклонението в Ривърсайд, и още един по магистралата Лос Анджелес Ривърдрайв през Грифит Парк до летището. След като петнадесет минути търси къде да паркира, Елъри заряза колата и те тръгнаха през тълпата.

— Закъсняхме — изпъшка Лю. — Ей го Ърминиъс, вече е почнал! Бляскавият златисточервен моноплан на Тай беше заобиколен от кордон ругаещи полицаи. Прегърнати, семействата Ройл и Стюарт се кланяха и усмихваха сред фотографи, радиожурналисти и приятели, които се опитваха да надвикат духовия оркестър. Доктор Ърминиъс с лъскав черен мустак се усмихваше лъчезарно над молитвеника си и се примъкваше към центъра на стълпотворението, накъдето бяха насочени камерите.

— Майстор си, докторе! — викна някой. — Това се вика церемония.

— Чудно, чудно. Една глътка, доктор Ърминиъс? А за мен кой ще се омъжи!

— Като че сме на Второто пришествие — ухили се Лю. — Хей, пуснете ме да мина! Хайде, Куин! Джак! Блайт!

Оркестърът спря да свири „ЕТО Я БУЛКАТА“ и превключи на „КАЛИФОРНИЙО, ПОСРЕЩНИ МЕ“.

— Лю! Господин Куин! Началство, пусни ги!

— Бони, Бони Стюарт! Оттук, моля. Усмихни се на Тай!

— Няма ли да кажеш няколко думи на радиослушателите, Джак? Доктор Ърминиъс, какво ще кажете за няколко снимки?

— Да, синко — съгласи се бързо божият служител и застана пред Джак Ройл.

— Джак! Блайт! Нека снимаме ръцете ви с халките.

— Разкарайте тези хора от самолета, по дяволите!

— Госпожице Блайт! Госпожице Блайт — изписка женски глас и строго облечена французойка на средна възраст си запробива път с лакти през стената от полицаи, размахвайки неистово един плик.

— Клотилд! — изпищя Блайт. Тя бе ослепителна; отрупана с цветя, шапката и килната на главата. Затича се, видя плика, ахна и пребледня. После го грабна от ръката на Клотилд над рамото на един полицай и го разкъса. Елъри я видя да затваря очи, конвулсивно да смачква плика. Захвърли го.

После се усмихна насила и се върна при групата пред самолета.

Елъри стъпваше предпазливо сред кошници с плодове и цветя, пръснати по земята, и успя да вземе незабелязано плика. Беше пак надписан на ръка, този път — бърза поща. Вътре бяха скъсаните половинки на осмица пика с подкова на гърба.

Скъсана на две. Блайт не я беше скъсала, Елъри беше сигурен. Странно… Намръщи се и като се огледа, прибра плика. Французойката беше изчезнала в тълпата.

— Тай! Целуни Бони за кинопрегледа!

— Джак! Джак! Прегърни свенливата булка!

— Какво е това? — кресна някой, вдигайки високо солидна плетена кошница.

— Подарък! — прогърмя Джак Ройл.

— Отворете я!

— Бони извади два огромни термоса от кошницата.

— Вижте какво открих!

— Любимият ми коктейл — ревна Джак, като разви капачката на единия. — Благодаря, анонимни приятелю. Откъде знаете слабостта ми?

— И моята! Мартини! — викна Блайт. — Не е ли това най-хубавият подарък за изпроводяк?

— Да пием за булката и младоженеца!

Термосите се заподаваха от ръка на ръка. Известно време всички се смееха и блъскаха. Лю отчаяно се пребори с дебела жена, измъкна двете бутилки и наля по още едно в картонени чаши, които се появиха отнякъде като с магическа пръчка.

— Хей, остави малко за нас — изръмжа Джак.

— Ти и без това си пиян от любов!

— Стар бик като теб — стимулант ли ти трябва?

— А любовта… няма край!

— Казах, оставете малко! — засмя се Джак.

Лю неохотно остави термосите в кошницата и зави капачките им. Кошницата лежеше до купчина багаж близо до самолета.

Тълпата мачкаше, блъскаше, тъпчеше Лю и Елъри и те се препъваха в багажа, отстъпвайки. Елъри седна на кошницата и въздъхна: — Нищо чудно, че Буч замина за Палм Спрингс.

— Кой ми сви шлема — викна Тай Ройл. — Мак! Запали мотора, докато си взема друг! — И се стрелна в тълпата, пробивайки си път към близкия хангар.

— Какво става тук, революция ли? — рече задъхан глас.

— Елъри, който се опитваше да спаси шапката си, се обърна и видя Алън Кларк, агента.

— Тиха неделя в Холивуд, Алън. Почти са готови за излитане. Трябва да целуна булката, за бога — извика неистово Лю. Той се протегна, хвана Блайт и я целуна сърдечно, а ухиленият Ройл започна да товари багажа в кабината на самолета. Бони, шеметно красива с леопардово палто до коленете и леопардова шапка, очевидно бе следващата му жертва, но точно тогава дотича един мъж.

— Госпожице Бони Стюарт! Господин Тайлър Ройл иска да ви види в хангара.

Бони направи гримаса, дари с усмивка любопитната публика и се измъкна след него.

 

 

Вътре в хангара Бони се огледа. Изглеждаше пуст. Обърна се да попита мъжа, предал й съобщението, но той бе изчезнал.

— Тай? — викна объркана. Гласът й отекна във високия хангар.

— Тук съм! — Тя последва звука и откри Тай да тършува в желязно шкафче. Той я изгледа гневно.

— Какво искаш, напаст такава?

— Какво искам ли! Ти какво искаш?

— Аз? От теб — нищо.

— Слушай, Тай Ройл, не ти ли стига, че цял ден те търпях, без да си показвам зъбите? Сега пък ми пращаш куриер. Какво искаш?

— Аз да съм изпращал куриер? Да пукна! Тай Ройл, не ми играй етюди.

Тай сви юмруци.

— Ох, боже, ако не беше жена!

— Само преди малко бе доволен, че съм жена — каза студено Бони — Цялата ме олигави.

— Операторът настоя!

— Откога те командуват операторите?

— Слушай — кресна Тай, — не бих те целунал по собствено желание дори и да не съм виждал жена от пет години. Устните ти бяха като начервосана гума. Не знам как те целуват партньорите ти пред камерата… Би трябвало да ги наградят с медали за изключителен героизъм при изпълнение на служебен дълг!

Бони пребледня.

— Ти, ти… — започна яростно тя.

Някой се прокашля зад тях. Обърнаха се и двамата. И зяпнаха.

Висока фигура в пилотски комбинезон, шлем, очила и кожени ръкавици стоеше широко разкрачена и неподвижна. Едната й ръка бе насочила револвер към тях.

— Добре — каза Тай. — Какво искаш?

Револверът леко помръдна в недвусмислен жест: „Мълчете.“ Тай и Бони едновременно поеха дълбоко въздух.

Фигурата бутна към тях един стол. Револверът посочи Тай, после Тай седна на стола. Бони не мърдаше.

Високата фигура подхвърли вързоп късо нарязани въжета, които паднаха в краката на Бони. Револверът посочи Тай.

Тай скочи от стола. Револверът веднага се насочи към гърдите му.

— Тай — каза Бони, — моля те. Недей.

— Няма да ти се размине този фокус — каза дрезгаво Тай. — Какво искаш, пари ли? Ето…

Но настойчивото дуло на пистолета го спря. Бони се наведе бързо, вдигна въжетата и започва да връзва Тай за облегалката и краката на стола.

— Разбирам — каза горчиво Тай. — Сега разбирам цялата работа. Една от малките ти шегички. Този път, бога ми, прекали. Ще те вкарам в пандиза за това.

— Револверът не е шега — прошепна Бони, — а аз понякога се заяждам, но не стигам до пистолети. Не виждаш ли, че не се шегува? Няма да те връзвам здраво…

Револверът допря гърба й. Бони прехапа устна и стегна Тай здраво. Ръкавицата й подаде парцал. Тя запуши устата на Тай.

Погледът й се замъгли. Беше нелепо — тази мъртвешка тишина, тази безмълвна фигура, заплашителният револвер. Тя отвори уста и изпищя. Отговори само ехото.

Фигурата обаче веднага я сграбчи. Ръкавицата й запуши устата и я натисна на друг стол. Тя се бореше, риташе, хапеше. Но скоро бе завързана на стола, със запушена уста, безпомощна като Тай. А фигурата се наведе над Тай, затегна въжетата, добави други.

После, пак, без да обели дума, прибра револвера, вдигна ръка в подигравателен поздрав и се изгуби зад зачохления двуплощник.

Над парцала очите на Тай святкаха диво. Той напъна въжетата, разклащайки стола. Но успя само да се преобърне. Падна назад и удари главата си о каменния под с тъп звук, от който на Бони й призля.

Остана неподвижен, със затворени очи.

 

 

— Ето го и него! — викна Джак, прегърнал Блайт и застанал на стълбичката на самолета. — Тай! Хайде!

— Къде е Бони? — изписка Блайт. — Бооо-ни! Някъде из тълпата. Тай!

Високата фигура с очила си проби път през тълпата и започна да мята останалия багаж в кабината. Елъри стана и услужливо му подаде кошницата. Пилотът покани с жест Джак и Блайт в самолета, размаха кошницата за сбогом към тълпата и хлътна в кабината. Вратата се тресна.

— Приятно пътуване — изрева Лю.

Блайт и Джак долепиха лицата си на един от прозорците и оркестърът засвири „Сватбеният марш“ от „Лоенгрин“.

Всички запяха.

 

 

Бони се оглеждаше обезумяла. И тогава дъхът и секна. През най-близкия прозорец на хангара тя видя високата фигура с очила да тича към самолета на Тай. Едва сега забеляза, че фигурата е облечена в пилотски комбинезон като този на Тай. Джак… Блайт… махаха, викаха… Металическият звук на оркестъра долиташе слабо през стените на хангара.

И тогава, пред разширените й очи златисточервеният самолет започна да се движи, да рулира по пистата, да се издига… издига…

Последното нещо, което Бони видя преди всичко да потъне в мрак бе кърпичката на майка й, махаща за сбогом през прозореца на самолета.

 

 

Бони отвори очите си след цяла вечност в един пуст свят. Той бавно се запълваше. Тя лежеше на една страна на пода. Метър по-нататък лежеше Тай, много блед, като… умрял. Тай!

Тя се размърда и хиляди иглички пронизаха изтръпналата и плът. С болката дойде прояснението. Блайт… Блайт я нямаше.

Беше припаднала. Преди колко време? Колко… колко беше часът? Блайт. Блайт бе изчезнала. Като дим в ясно небе.

При падането и парцалът бе изскочил от устата.

Тай бе мъртъв.

Майко…

Бони изпищя. Собствените й писъци се върнаха като ехо към нея.

Тай изстена.

Въпреки болката Бони преодоля разстоянието до него, влачейки по пода стола, за който бе вързана. Той отвори кървясалите си очи.

— Тай — изстена тя. — Отвлякоха ги! Джак… майка ми… Този мъж — той излетя с тях вместо с теб.

Тай затвори очи. Когато ги отвори. Бони бе потресена от неестествения им червен цвят. Парцалът и устата му се движеше на пресекулки, сякаш той се опитваше да говори. Видя жилите по врата му да се издуват.

Тя оголи зъби, притисна лицето си до неговото, загриза парцала като мишка, задърпа го, закъса го. Бузата му бе студена.

— Бони — гласът му бе неузнаваем — разхлаби тези въжета.

За миг диханията и погледите им се сляха. После Бони отмести очи. Тай се търколи по корем и с тих стон тя сведе глава над вързаните му напрегнати ръце.

 

 

За щастие Елъри и двамата му спътници не бяха напуснали летището. Елъри хвърли поглед към хилядното множество около паркираните коли и мъдро предложи да изчакат. И така, той, Лю и Алън Кларк тръгнаха към ресторанта на летището за сандвичи и кафе.

Вялото им обсъждане на сценария бе прекъснато от суматохата наоколо. Пред един от хангарите се натъкнаха на мравуняк от служители, пилоти, механици и полиция. Те се трупаха около Тай, който търкаше ожулените си китки, и Бони, седнала с кръстосани ръце, по-бяла от кърпичката си, вперила невиждащ поглед в щъкащия мравуняк пред себе си.

— Баща ми е в този самолет — каза Тай. На тила му имаше червеникава цицина. Изглеждаше зле. — Куин! Слава богу, едно познато лице. И Лю! Обадете се на Буч. Свържете се с остров Рийд. Направете нещо, за бога!

— Няма смисъл да се обаждаме първо на остров Рийд — рече Елъри на Лю. — Този тип едва ли ги е завел там. Чудя се дали…

— Отвлякоха майка ми — простичко каза Бони. Една служителка се опита да я отведе, но тя тръсна глава.

Елъри се обади на информацията и поръча разговор с имението на Толанд Стюарт. Отговори мъж със сух сърдит глас.

— Господин Толанд Стюарт ли е?

На Елъри му се стори, че гласът веднага стана предпазлив.

— Не, доктор Джуниъс е. Кой търси господин Стюарт?

Елъри обясни какво се бе случило и попита дали монопланът на Тай не е прелетял край имението в Шоколадовите планини. Но лекарят на Толанд Стюарт отвърна:

— Никакъв самолет не съм виждал цял ден. Между другото не е ли възможно господин Ройл и госпожица Стюарт просто да са решили по този начин да се отърват от тълпата? Нищо чудно, може да са искали да прекарат медения месец на спокойствие.

— И са наели някой да върже Тай Ройл и Бони Стюарт и да отвлече самолета? — сухо попита Елъри. — Едва ли, докторе.

— Добре, съобщете ми, като научите нещо — каза доктор Джуниъс. — Господин Стюарт отиде на лов за зайци сутринта и още не се е прибрал.

Елъри му благодари, затвори и се обади в Палм Спрингс, но не можаха да намерят Жак Бучър. Тъй че Елъри остави съобщение и се обади на остров Рийд. Сам Викс го нямаше там — бил излетял за някъде. Елъри не разбра ясно закъде.

— Тогава значи самолетът на господин Ройл не е кацнал на остров Рийд?

— Не. Чакаме. Случило ли се е нещо? Трябваше вече да са тук!

Елъри въздъхна и окачи слушалката.

Появи се местната полиция, репортерите връхлетяха като рояк скакалци. За кратко време летището почерня от хора — повече, отколкото при излитането, и се наложи полицията да иска подкрепления. Междувременно самолети от градското летище и близката военна база затъмниха небето, устремени на югозапад, по предполагаемия маршрут на златисточервения моноплан.

Следобедът се проточи. Към залез малък двуместен самолет се спусна от запад. Детето Чудо скочи от кабината на пистата и хукна към хангара.

Той прегърна Бони и тя зарида на гърдите му, докато Тай крачеше напред-назад и пушеше цигара след цигара. Внезапно към тях се втурна един служител от летището и извика:

— Открихме го! Военен разузнавателен самолет току-що е забелязал златисточервен моноплан на едно голо плато в Шоколадовите планини! Наоколо нямало жива душа.

— Катастрофирал? — дрезгаво попита Тай.

— Не. Там се е приземил.

— Странно — промърмори Елъри, но нищо не каза, след като видя изражението на Бони. Вече бе виждал подобно изражение по лицата на осъдените на смърт престъпници, помилвани в последната минута.

 

 

И така, изпратиха още самолети. Едно малко ято се издигна от летището в сумрака и разпери криле в залеза.

Скоро, направлявани по радиото, те търсеха в мрака път през планините Сан Бернардино. После видяха между върховете смътно сияние, насочиха се натам и пред тях се откри равно, пусто плато, осветено от сигнални огньове.

Когато кацнаха, пресрещнаха ги военни с извадени револвери. В държанието им се чувствуваше странна неувереност, сякаш не им се говореше в тази нощ, под белите звезди, на студената бледа светлина от сигналните огньове.

— Баща ми… — започна Тай и се затича. Златисточервеният му самолет стоеше кротко сред платото, заобиколен от хора.

— Майка ми… — промълви Бони и се запрепъва след него.

Офицер с каска каза тихо нещо на Жак Бучър, той направи гримаса и внезапно се усмихна доста странно. Даде знак на Елъри и Лю и викна след Бони:

— Бони. Чакай малко.

Бони спря с лице, обърнато към призрачната светлина, уплашена, опитваща се да скрие уплахата. И Тай спря като закован, сякаш се бе сблъскал с висока каменна стена.

Елъри и Жак Бучър влязоха в кабината на самолета и някой затвори вратата след тях.

Отвън Бони и Тай стояха на няколко крачки един от друг, две каменни колони сред развълнуваното множество. И двамата мълчаха и не сваляха очи от затворената врата на моноплана. Никой не смееше да доближи.

„Небето е тъй близо — помисли си Бони, — толкова близо тук, в планините, нощем.“

Вратата на кабината се отвори и Жак Бучър се приближи със скованата, тежка стъпка на водолаз по дъното на морето. Отиде при Тай и Бони, застана между тях, прегърна с дясната си ръка Бони, а с лявата Тай и глухият му глас наруши тишината на платото:

— Пилота го няма, Бони. Тай, какво да ви кажа? Джак и Блайт са в самолета…

— В самолета ли? — каза Бони, пристъпи неуверено напред и се спря. Вътре? — попита с изненадан детински глас. — Защо… не… излизат?

Тай се обърна и тръгна. После и той спря — силуетът му бе тъмен и неподвижен на фона на звездите.

— Бони, скъпа — каза дрезгаво Бучър.

— Буч — въздъхна Бони, — да… не би?… Да… не би?…

— И двамата са мъртви.

Небето бе тъй близо.