Елъри Куин
Четворка купа (14)

Четиринадесета глава
Господин Куин — враг на брака

В един без десет Бони се втурна в „Кафявото бомбе“, огледа се панически и бързо се шмугна в сепарето на Елъри. Седна в ъгъла, едва дишайки.

— Чакай, какво има? — рече Елъри. — Изглеждаш страшно уплашена.

— О, така е. Следят ме! — Тя надзърна над преградата към вратата с широко отворени очи.

— Леваци — измърмори Елъри.

— Какво?

— Искам да кажа, че сигурно си въобразяваш. Кой ще вземе да те следи?

— Не знам. Освен… — Тя се сепна, а веждите й почти се срещнаха. После поклати глава.

— Днес изглеждаш особено прелестна.

— И все пак съм сигурна… Голяма черна кола. Лимузина.

— Трябва през цялото време да носиш ярки цветове, Бони. Отиват на тена ти.

Бони се усмихна разсеяно и свали шапката и ръкавиците си.

— Остави тена ми. Не е там причината. Просто не ща да нося траурни дрехи. Нелепо е. Никога не съм приемала траура. Черните дрехи са… като афиш. Все се карам с Клотилд за това. Тя е просто ужасена.

— Да — каза Елъри окуражаващо.

Тя бе грижливо гримирана, наистина много грижливо, за да прикрие бледността и няколкото едва забележими бръчици по слепоочията. Очите й бяха големи, черни и разширени от безсъние.

— Няма смисъл да демонстрирам пред света, че съм загубила майка си — каза Бони тихичко. — Това погребение… беше грешка. Противно ми бе. Мразя себе си, че се съгласих.

— Трябваше да я погребат, Бони. А ти познаваш Холивуд.

— Да, но… — Бони се усмихна и каза решително, с бодър глас: — Хайде да не говорим за това. Може ли да пийна нещо?

— Толкова рано през деня?

Тя вдигна рамене:

— Дайкири, ако обичаш. — И взе да рови в чантата си.

Елъри поръча дайкири и бренди със сода, без да сваля очи от нея. Тя отново дишаше тежко, но се опитваше да прикрие вълнението си. Извади пудриерата, огледа лицето си в огледалото, без да обръща внимание на Елъри, без да обръща внимание на онова, което бе изложено на показ в отворената й чанта. Поправи машинално няколко непослушни кичура златисторуса коса, напудри връхчето на нослето си. И внезапно измъкна плик от чантата си и го бутна към Елъри.

— Ето — рече тя приглушено. — Виж.

Ръката му захлупи плика, докато им сервираха питиетата. Когато келнерът се отдалечи, Елъри обърна дланта си. Пликът лежеше на нея. Бони го следеше тревожно.

— Нашият приятел се е отказал от пощенската писалка, както виждам — каза Елъри. — Този път адресът е на машина.

— Ама ти не разбираш ли? — прошепна Бони. — Адресирано е до мен?

— Виждам го съвсем ясно. Кога пристигна?

— Със сутрешната поща.

— Пуснато е в Холивуд снощи. Шрифт „Елит“, веднага се набиват, в очи трите счупени букви — този път „b“, „d“ и „t“. На нашия приятел му се е наложило да употреби друга машина, тъй като портативката на Джак е у мен от вчера следобед. Всичко това идва да покаже, че писмото е било написано едва снощи.

— Погледни… какво има в него — рече Бони.

Елъри извади съдържанието. Бе седмица пика.

— Пак този тайнствен „враг“. Историята започва да ми втръсва… О… — Той мушна плика и картата в джоба си и внезапно се изправи. — Здрасти, Буч.

 

 

Детето Чудо стоеше пред тях и гледаше Бони със странно изражение.

— Здрасти, Бони — рече той.

— Здрасти — отвърна Бони с половин уста.

— Буч се наведе, тя му подаде бузата си. Той се изправи, без да я целуне, проницателните му очи гледаха тъжно…

— Обядвах тук — рече той небрежно. — Случайно ви забелязах. Какво има?

— Бони, мисля, че уважаемият ти годеник ревнува — рече Елъри.

— Да — каза Детето Чудо с усмивка. — И аз мисля така. — Не изглеждаше добре. Около очите му имаше тъмни кръгове, а страните му бяха хлътнали от умора. — Опитах се да се свържа с теб тази сутрин, но Клотилд каза, че си излязла.

— Да, излязох…

— Изглеждаш по-добре. Бони.

— Благодаря.

— Ще те видя ли довечера?

— Защо… защо не седнеш при нас? — предложи Бони, премествайки се няколко сантиметра на седалката.

— Да, защо не седнеш? — каза Елъри сърдечно.

Проницателните очи се устремиха към него, спирайки само за миг върху джоба, в който Елъри бе мушнал плика.

— Не, благодаря — усмихна се Бучър. — Ще трябва да се връщам в студията. Е, довиждане. — Той остана още за секунда, сякаш се колебаеше да я целуне ли, после изведнъж се усмихна, кимна и се отдалечи. Портиерът отвори вратата и Бучър излезе, привел рамене.

— Добро момче е Буч — каза Елъри.

— Да, наистина. — После Бони тропна чашата си на масата и изплака: — Не разбираш ли? Сега, след като аз взех да получавам тези карти…

— Виж, Бони…

— Как мислиш — каза тя с тих, разтреперан гласец, — как… мислиш… да не би аз… аз… да съм… следваща?

— Следващата ли?

— И мама получаваше предупреждения… Сега ги получавам аз… — Опита се да се усмихне. — Ужасно ме е страх.

Елъри въздъхна.

— Значи вече не мислиш, че Джак Ройл е изпращал предишните писма?

— Напротив!

— Но, Бони, как можеш да се страхуваш от покойник?

— Снощното писмо не е изпратено от покойник — каза Бони отривисто. — О, Джак Ройл наистина е пращал писмата до мама. Но това до мен… — Бони потрепера. — Аз имам само един враг, Куин.

— Имаш предвид Тай? — промърмори Елъри.

— Точно Тай имам предвид. Той започва там, където баща му спря!

Елъри мълчеше. Силно бе изкушението да докаже на Бони колко безпочвени са подозренията й. Всичко би дал да разсее тъгата в очите й, но се удържа.

— Трябва да внимаваш, Бони.

— Значи наистина смяташ…

— Остави какво смятам. Но запомни: най-опасното нещо, което можеш да сториш, е да се сближиш с Тай Ройл.

Бони затвори очи и довърши коктейла си. Когато ги отвори, бяха пълни с боязън.

— Какво да правя? — прошепна тя.

На Елъри му идеше да изругае, но само промълви:

— Внимавай! Предпазливост… предпазливост преди всичко. Бъди нащрек. Не говори с Тай. Недей да имаш нищо общо с него. Избягвай го като прокажен.

— Прокажен — потрепера Бони. — Точно това е той.

— Не давай ухо на ухажванията му — продължи Елъри, без да я поглежда. — Той е способен да ти каже какво ли не. Не му вярвай. Не забравяй, Бони.

— Как мога да забравя? — Сълзи се появиха в очите й. Тя разтърси гневно глава и затършува за кърпичката си.

— А от колата — промърмори Елъри, — колата, дето те е следяла, не се притеснявай. Тези хора те охраняват. Не се опитвай да се отървеш от тях, Бони.

Но Бони едва ли го чу.

— Какво струва животът ми? — рече тя мрачно. — Сама съм на този свят и един див звяр е по петите ми и… и…

Елъри прехапа устна и не каза нищо, само я гледаше как бърше нослето си с кърпичката. Почувствува се като самия звяр.

 

 

След известно време той поръча още две напитки и когато ги донесоха, побутна едната към нея.

— Стига. Бони. Хората ни гледат.

Тя избърса зачервените си очи набързо, издуха нослето си и се зае с пудриерата. После взе втория коктейл и отпи.

— Аз съм глупачка — подсмръкна Бони. — Само цивря като някоя глезла от филмите.

— Нищо. Така е по-добре. Между другото, Бони, знаеш ли, че майка ти и Джак Ройл са посетили дядо ти Толанд Стюарт миналата сряда?

— Точно преди да бъде обявен годежът? Мама не ми каза.

— Странно.

— Нали? — Тя се нацупи. — Ти откъде знаеш?

— От Пола Парис.

— Тази жена! Тя откъде е разбрала?

— О, не е чак толкова лоша — възрази плахо Елъри. — Такава й е професията. Трябва да й влезеш в положението.

За пръв път Бони му отправи втренчения поглед на жена, която търси белези на мъжката слабост.

— А, разбирам — рече тя бавно. — Ти си влюбен в нея.

— Аз ли? — подскочи Елъри. — Абсурд!

Бони отмести очи и промърмори:

— Извинявай. Мисля, че не е съществено откъде е разбрала. Наистина си спомням сега, че мама я нямаше цял ден. Чудя се защо ли е ходила при дядо. И отгоре на всичко с… онзи човек.

— Че какво чудно има? В края на краищата тя бе решила да се омъжва, а той й е баща.

Бони въздъхна.

— И аз така мисля, но все пак е странно.

— Защо?

— През последните дванадесет години мама едва ли се е виждала с дядо повече от два-три пъти. Миналата неделя аз самата посетих тази зловеща къща в Шоколадовите планини за пръв път от осем го дини насам… При предишните си посещения още носех панделки и престилчици, така че можеш да си представиш колко отдавна е било. Ами да, ако преди неделя бях срещнала дядо на улицата, нямаше да го позная. Той никога не ни е посещавал, разбираш ли.

— Мислех да те питам за това. Каква е причината за студенината между майка ти и дядо ти?

— Не беше точно студенина. Ами… е, просто дядо е егоист, затворил се е в черупката си. Мама ми казваше, че той никога не е бил ласкав с нея. Виждаш ли, баба ми умряла при раждането на мама, тя е единствено дете… и дядо като че ли… рухнал след това. Имам предвид…

— Побъркал се?

— Мама казваше, че е изкарал нервна криза и вече не бил същият. Много тежко понесъл смъртта на баба, в известен смисъл обвинявал мама. Ако тя не се била родила…

— Често срещана реакция у мъжете.

— Не искам да си мислиш, че е бил груб с мама или нещо подобно — рече бързо Бони. — Смятал е за свой дълг да й осигурява всичко необходимо. Винаги е имала гувернантки, бавачки и купища дрехи, обикаляла е Европа, завършила е добри училища и така нататък. Но щом пораснала и взела да се занимава с театър — и при това се оправяла доста добре сама, — той решил, че задълженията му като баща свършват дотам. А на мен никога не е обръщал внимание.

— Тогава защо майка ти го е посетила миналата сряда?

— Не знам със сигурност — намръщи се Бони. — Освен ако е искала да му каже, че тя и Джак Ройл ще се женят. Не виждам обаче защо ще го прави. Дядо не е проявил никакъв интерес към първия й брак, така че едва ли е щял да се трогне от втория.

— Възможно ли е майка ти да се е нуждаела от пари? Оня ден спомена, че тя винаги била на червено.

Бони се нацупи.

— От него? Мама винаги казваше, че ще иде да проси, преди да му поиска и цент.

Елъри потупваше замислено горната си устна. Бони допи чашата.

— Бони — каза внезапно той. — Хайде да направим нещо.

— Какво?

— Хайде да вземем самолет и да отидем до Шоколадовите планини.

— След като дядо се държа така ужасно в неделя — подсмръкна Бони. — Да не дойде на погребението на собствената си дъщеря! Според мен малко прекалява със своята ексцентричност.

— Имам чувството — рече Елъри, като се изправи, — че е важно да разберем защо майка ти и Джак Ройл са го посетили преди девет дни.

— Но…

Елъри сведе поглед към нея.

— Бони, това може да помогне да разсеем мъглата. Бони мълчеше. После отметна глава и стана.

— В такъв случай — рече тя решително — идвам с теб.