Елъри Куин
Четворка купа (13)

Тринадесета глава
Господин Куин демонстрира силата на логиката

Свиха гузно зад ъгъла и забързаха по улица Вайн. Отдъхнаха си с облекчение едва когато се настаниха в едно сепаре на „Кафявото бомбе“. Лю щеше да се спука от смях.

— Иска ми се да видя мутрата на Глюк, като научи — давеше се той и бършеше сълзите от очите си. — Този тъпак няма да дрънка… много. Ще каже само на жена си, на любовницата и на приятелите си. Бас държа, че в момента върти телефона!

— Трябва да умилостивя с нещо Глюк — рече Елъри разсеяно. — Той дори не знае за съществуването на тези писма.

— За бога, Куин, какво има в плика? — каза Тай.

Елъри измъкна от жълтеникавия плик бланка „Международно куриерско бюро, регистр.“ с график, както и писмо, адресирано до Блайт Стюарт с неравни печатни букви. Със стоманен кламер към плика бе прикрепена бележка с дата.

— Писмото на господин Егбърт Л. Смит — рече Елъри и го огледа. После го подаде на Тай. Той го прочете жадно, а Лю надничаше през рамото му. Писмото бе написано на машина, на бяла, тънка, евтина хартия. Датата бе двадесет и осми предния месец.

Международно куриерско бюро, регистр.

бул. Холивуд и Вайн.

Холивуд, Калиф.

 

Господа,

Видях рекламата ви за куриерски услуги в днешния вестник и се обръщам по този повод към вас.

Имам няколко писма, които трябва да бъдат изпратени до един мой клиент на точно определени дати, но трябва да напусна града и може да не съм в състояние да поддържам кореспонденцията си, така че прилагам писмата в пратката заедно с банкнота от пет долара, без да знам какви са ви цените и нямайки време да се осведомя. Сигурен съм, че петте долара ще покрият марките и цената на вашите услуги.

Пликовете са вързани с ластик. Искам да бъдат пуснати в Холивуд така както са подредени, най-първо — този най-отгоре, после следващият под него и така нататък. Редът на изпращане е много важен. Ето ви графика на датите за изпращане.

1. Понеделник, 11-и (следващия месец)

2. Четвъртък, 14-и (следващия месец)

3. Събота, 16-и (следващия месец) — бърза поща

4. Вторник, 19-и (следващия месец)

5. Четвъртък, 28-и (следващия месец)

Благодаря ви предварително.

Искрено ваш Егбърт Л. Смит

П. С. Моля да обърнете внимание на писмо № 3 — то трябва да бъде изпратено с бърза поща, за да пристигне в неделя — 17-и, когато няма обикновена поща.

Е. Л. С.

— Проклетият му Борджия, не се е подписал дори с измисленото си име промърмори Тай.

— Предохранителна мярка — каза Елъри сухо. — Като нямаме образец от почерка му, няма и улики. Обърнете внимание също на безличната фразеология. Не може да се каже образован ли е, или не. Има обаче делово звучене, сякаш господин Егбърт Л. Смит е точно това, за което се представя.

— Я виж, писмото е написано на машината на Джак Ройл! — възкликна Лю. — Ако това, което каза вчера, е вярно, Куин. Погледнете отчупените крайчета на „h“-тата и „r“-тата. Мисля, че трябва да предадем всичко това на Глюк, и то веднага.

Приближи се келнерът и се надвеси над тях. Тай рече разсеяно:

— Бренди.

— Здрасти, Джийн — каза Лю. Двойни ли, господин Баскъм?

— Я по-добре донеси бутилката. Не виждаш ли, че съм с компания? От петнадесетгодишното „Моне“.

Келнерът цъфна в усмивка и се отдалечи.

— Да видим — промърмори Елъри — какво ще ни каже последното, неизпратеното писмо от вързопа на господин Смит.

Той отвори запечатания плик и го изтърси. Изпадна карта със син гръб. Бе асо пика.

Не бе необходимо да поглежда листа с кода, който Елъри бе намерил в гримьорната на Джак Ройл. И децата знаеха какво означава асо пика.

— Смърт — рече нервно Тай. — Но е получена… Искам да кажа, че е трябвало да се получи… Тя бе убита, преди да се получи.

— Точно в това е ключът — рече Елъри, играейки си с картата.

— Стига с твоите недомлъвки — изсумтя Лю. — Защо не вземеш за разнообразие да ни разкриеш загадката?

Елъри седеше вторачен в картата, в бележката, прикрепена към плика.

— Едно нещо е сигурно — рече Тай с изопнато лице. — Това е чиста инсценировка. Някой е имал зъб на Блайт и е решил да уличи татко в престъплението. Враждата тук идва много на място, дава мотива. А всеки би могъл да вземе машината му.

— А? — рече Елъри разсеяно.

— Датата на тази бележка… двадесет и седми миналия месец… би трябвало да ни подскаже къде е била напечатана. Или в гримьорната, или вкъщи. Но, по дяволите, татко винаги мъкнеше машината със себе си. Не мога да се сетя къде беше тя на двадесет и седми.

— За какво му е трябвала машина, Тай?

— Да отговаря на писмата на почитателите си. Не ги оставяше на секретарките и предпочиташе лично да кореспондира с авторите на по-интересните писма. Нещо като хоби. Не позволяваше на студията да върши тази работа вместо него. Всъщност и аз постъпвам така.

— Казваш, че всеки би могъл да използува машината?

— Цялото население на Холивуд — изпъшка Тай. — Знаеш на какво приличаше домът ни. Лю, когато татко бе жив — клуб за всички пияндета в града.

— Като лична обида ли да го приема? — захили се Лю.

— А гримьорната на татко бе свърталище на всякакви типове. Не ще и съмнение… натопил го е някой, който се е докопал до машината или в студията, или вкъщи. — Той се намръщи. — Някой? Може всеки да е!

— Не мога да разбера едно — рече Лю. — Защо това приятелче Смит е възнамерявал да прати две писма на Блайт след смъртта й. Така отиват на кино уликите срещу Джак, защото Джак бе също убит, а мъртъвците не прашат писма. А щом са искали да натопят Джак защо са го убили? Не мога да разбера.

— И аз бих искал да знам това — каза Тай през зъби.

— Струва ми се — промърмори Елъри, — че много неща ще ни се изяснят, ако подходим към проблема научно. Да се върнем към втората версия, за която ви споменах сутринта. Ако приемем, че авторът на тези писма е нормален, а не душевноболен, тогава единствената причина да изпрати на Блайт писмо след смъртта й е, защото няма контрол върху самите писма.

— Разбирам — каза Тай бавно. — И затова си се сетил за куриерското бюро.

— Съвършено вярно. Отбих се в пощата, за да проверя дали случайно авторът на писмата не е склонил лично някой от служителите да ги изпраща. Но, разбира се, това бе малко вероятно. Единствената останала възможност бе някоя организация, която изпраща писма.

— Но щом Смит е убил Блайт и татко, защо не се е опитал да си вземе последните две писма от бюрото, преди да бъдат изпратени? Самият Люси каза, че не е правил такъв опит.

— И да се изложи на опасността да го разпознаят? — присмя се Лю. — Мисли, младежо.

Пристигна келнерът с бутилка бренди, сифон и три чаши. Лю потърка ръце и сграбчи бутилката.

— Разбира се — рече Елъри, — това е самата истина.

— Всъщност за какво са му били тези две писма изобщо?

Елъри се облегна, стиснал чашата, която Лю пълнеше.

— Важен въпрос с още по-важен отговор. Забелязахте ли датата, на която нашият приятел Смит е искал да бъде пуснато това последно писмо… пликът със злокобното асо пика?

Лю и Тай погледнаха едновременно бележката, прикрепена на плика. Датата бе 28-и, четвъртък.

— Не виждам смисъла — изрече Тай навъсено.

— Много просто. Какви бяха двете карти, изпратени на Блайт в един плик на четиринадесети, в четвъртък… пликът, който пристигна в петък, петнадесети, два дни преди убийството?

— Не помня.

— Десетка пика и двойка трефа, което значи „Големи неприятности след два дни или след две седмици“. Фактът, че убийството всъщност бе извършено два дни след получаването на това съобщение, е чисто съвпадение. Защото какво откриваме сега? — Той потропа по картата и плика пред себе си. — Асото пика, което значи „Смърт“, е трябвало да бъде изпратено в четвъртък, на двадесет и осми, и да се получи от Блайт на двадесет и девети, петък. Така че убийството на Блайт е било запланувано за не по-рано от двадесет и девети. Или, с други думи; по график е трябвало да умре не два дни, а две седмици след предупреждението за големи неприятности в петък, петнадесети.

— След една седмица — изръмжа Тай. — Ако не бе променил плана си, Блайт щеше да е още жива. А и татко.

— Там е работата я. Какъв е бил първоначалният план на престъпника? Да убие Блайт… Само Блайт. Доказателства? Фактът, че картите са били изпратени само на Блайт, че асо пика е било предназначено само за Блайт, както се вижда от адреса на плика. В същото време планът е предвиждал в убийството на Блайт да бъде обвинен Джак… за това свидетелствува употребата на неговата пишеща машина и подхвърлянето на листа с кода в гримьорната му.

— Е?

— Но какво стана в действителност? Блайт бе убита… но не сама. Убит бе и Джак. Какво е накарало Смит да промени плана си? Какво го е накарало да убие не само Блайт, но и Джак… човекът, който е трябвало да понесе възмездието за убийството?

И двамата мълчаха навъсено.

— Това според мен е най-важният въпрос, който ни е поставен от цялата последователност на събитията. Ако дадете отговор на този въпрос, ще дадете отговор на всичко.

— Добре де, дай го този отговор — промърмори Лю, забол нос в брендито си. — Продължавам да твърдя, че това са измишльотини.

— Аз не разбирам едно нещо — протестира Тай. — Защо не е спазил датата, а е избързал? Защо Смит е ускорил извършването на престъплението? Струва ми се, че е можел да изчака да се получи асо пика и после да ги убие и двамата. Но не го е направил. Изоставил е собствения си график, целия сложен механизъм на писмата, измислен от него самия. Защо?

— Въпрос на възможност — рече Елъри кратко. — По-трудно е, когато трябва да съгласуваш убийството на двама души, отколкото на един. А сватбеното пътешествие с твоя самолет даваше възможност на Смит да убие както Блайт, така и Джак, възможност, която той не е можел да пропусне.

— При това положение планът да се припише престъплението на татко се е провалил и убиецът го знае много добре.

— Но няма какво да направи, освен да се опита да си вземе писмата и листа с кода, и най-вече изобличаващата бележка в картотеката на куриерското бюро. Както Лю предположи, той вероятно е преценил изключителния риск и е решил да не опитва.

— Поне разполагаме с достатъчно материал, за да убедим Бони в абсурдността на подозренията й. Това, което току-що изложи, доказва, че той също е бил жертва и нищо друго. Куин, би ли…

— Бих ли какво? — сепна се Елъри.

— Би ли казал това на Бони? Би ли я убедил в невинността на татко?

Елъри потърка брадата си:

— И в твоята невинност, предполагам.

— Ами… да.

— Слушай, Тай! — рече Елъри делово. — Ти трябва да се поразсееш. Я иди да поспортуваш. Или се запий някъде за една-две седмици. Защо не си вземеш отпуск?

— Какво, да напусна Холивуд в такъв момент? — Тай го изгледа мрачно. — И дума да не става.

— Не се прави на идиот. Тук само пречиш.

— Куин е прав — обади се Лю. — Филмът пропадна и съм сигурен, че Буч ще ти даде отпуск. В крайна сметка нали е годеник на момичето — захили се той.

— Тай се усмихна и стана.

— Идвате ли?

— Мисля да поостана и да поразмишлявам. — Елъри скришом погледна към часовника си. — Помисли си, Тай! Чакай, остави сметката на мен, аз ще платя.

— Тай махна вяло и се запъти навън, следван от пийналия Лю. А Куин седя и размишлява с необичайно разтревожено изражение върху обикновено безизразното си лице.