Елъри Куин
Четворка купа (11)

Единадесета глава
Всичко е в картите

Още докато си тръгваше от дома на Пола, възхитен от собствения си чар, Куин усети студения полъх на предчувствието. Струваше му се, че не е чул цялата истина.

Убеди се в непогрешимостта на интуицията си още щом влезе в кабинета на Жак Бучър. Детето Чудо четеше страницата на Пола в мрачно мълчание, Сам Викс се опитваше да изглежда нещастен, а Лю Баскъм произнасяше безкраен монолог, с цел да поразсее Детето Чудо.

— Като птицата Феникс съм — нареждаше Лю. — Не е ли чудо как се възраждам от собствената си пепел? Значи, продължаваме по първоначалния план, само дето Бони и Тай ще играят ролите на Блайт и Джак, и…

— Стига дрънка, Лю — предупреди го Сам Викс.

— Ето го и мозъка на нашето начинание — рече Лю. — Виж, Куин, не мислиш ли, че…

Без да сваля очи от вестника, Буч каза рязко:

— Невъзможно. Първо, Бони и Тай няма да се съгласят, а и аз не мога да ги упрекна за това. Второ, кантората на Хейс ще наложи вето. Много шум се вдигна вече. Холивуд винаги е бил чувствителен на тема убийства.

— Какво е станало, Буч? — запита Елъри.

Тогава Буч вдигна поглед и Елъри се стъписа от израза на лицето му.

— Нищо особено — каза той със зловеща усмивка. — Още една сензацийка на Пола Парис.

— А, имаш предвид статията от понеделник.

— Някой да е казвал нещо за понеделник? Това е днешният вестник.

— Днешният? — Елъри изглеждаше смутен.

— Днешният. Пола пише тук, че Тай и Бони си стягат багажа за медения месец.

— Какво!

— О, ако седнеш да й вярваш — подхвърли Лю. — Хайде, Буч, пийни си.

— Но аз тъкмо идвам от Пола — извика Елъри — и тя нищо не ми каза!

— Сигурно си мисли, че можеш да четеш — рече Викс сухо.

Буч вдигна рамене.

— Струва ми се, че все някога трябваше да се усетя. През цялото време знаех, че Бони и аз… Тя е луда по Тай. Ако не бях толкова сляп, щях да разбера, че зад постоянните им разправии се крие нещо дълбоко. — Той се усмихна и си наля пълна водна чаша с джин. — Prosit!^[1]

— Е, това е мръсен номер — смотолеви Лю. — Няма да й позволя да извози приятелчето ми.

— Те знаят ли, че ти знаеш? — попита Елъри рязко.

— Май не. Какво значение има?

— А сега къде са?

— Току-що ми се обади Бони, щастлива като славейче… искам да кажа, след всичко. Отивали в клуб „Подкова“ да си играят на стражари и апаши с Алесандро. Желая им успех.

Елъри бързо си тръгна. Намери алената кола на Бони паркирана пред клуб „Подкова“. Заведението бе потискащо пусто, чистачки триеха следите от скъпите обувки на холивудския елит, а един барман апатично бършеше чаши.

Бони и Тай се бяха облакътили на подковообразното бюро в кабинета, а Алесандро седеше спокойно пред тях и барабанеше с пръсти.

— Днес май ми е тръгнало на посещения — сухо забеляза той, когато видя Елъри. — Спокойно, Джо, тоя не е от онези, дето носят ютии. Е, казвай. Какво те носи насам?

— Здравейте, господин Куин — извика Бони. Изглеждаше прекрасна и свежа в габардинения костюм, шит по поръчка, с тъмночервена шапчица като палачинка, кацнала върху златистата й коса. Страните й бяха порозовели от възбуда. — Тъкмо питахме Алесандро за онези разписки.

Значи още не знаеха, помисли си Елъри. Усмихна се:

— Какво съвпадение. И аз съм дошъл за това.

— Един дол дренки сте с инспектор Глюк — захихика дребничкият пълен комарджия. — Пустото му ченге! Само че той мина в понеделник.

— Това не ме интересува — викна Тай. — Значи признаваш, че баща ми ти е дължал сто и десет хиляди долара?

— Разбира се, че признавам. Това е истината.

— Тогава защо тези разписки бяха у него?

— Защото той се издължи — рече кротко Алесандро.

— А, издължи се, така ли? Кога?

— В четвъртък, четиринадесети… само преди седмица.

— И с какво?

— С налични. В хилядарки.

— Лъжеш.

Мъжът на име Джо изръмжа. Но Алесандро се усмихна.

— Много обиди съм преглътнал от вас двамата и от вашите родители — рече той дружелюбно. — Би трябвало да дам на Джо картбланш да те направи на решето заради тази шега, Ройл. Само че твоят старец съвсем наскоро ритна камбаната, затова си малко нервен.

— Не се боя нито от теб, нито от горилите ти.

— Значи мислиш, че аз имам нещо общо с тези убийства, така ли? — озъби се Алесандро. — Предупреждавам те, Ройл, не си търси белята. Заведението ми е почтено, ползувам се с добро име в този град. Остави ме на мира, ако си знаеш интереса!

Бони си пое въздух. Но след това очите и светнаха, измъкна един плик от чантата си и го хвърли на бюрото.

— Тогава защо не обясниш това!

Елъри се опули, като видя Алесандро да вади карта със син гръб от ашика и да се взира в нея. Едно от загадъчните послания! Той изстена. Съвсем бе забравил за тях. Изкуфяваше. Алесандро вдигна рамене.

— Картата е от клуба, признавам. И какво?

— Тъкмо това се опитваме да разберем — изръмжа Тай.

Комарджията поклати глава.

— На грешен път сте. Всеки може да вземе карта от нас. Имаме огромна клиентела, а и раздаваме тестета като сувенири.

— Алесандро е прав — побърза да каже Елъри. — Нищо няма да научим тук. Идвате ли с мен?

Той ги подкара навън, преди да запротестират, и в мига, когато седнаха в колата на Бони, рече троснато:

— Бони, дай да видя този плик.

Бони му го подаде. Той го огледа внимателно, после го прибра в джоба си.

— Чакай, това ми трябва — рече Бони. — Важно е. Това е улика.

— Стига ти наградата, че се сети — каза Елъри. — Ще го задържа, ако нямаш нищо против… след като другите са също у мен. О, какъв съм идиот…

Бони едва не сгази една хрътка борзой.

— Ти! — извика тя. — Значи ти си бил…

— Да, да — рече нетърпеливо Елъри. — Мисля, че въпреки разсеяността си имам по-голям опит от теб. Карай в „Магна“, Бони.

Тай, който не ги слушаше, смотолеви:

— Лъже. Няма начин.

— Кой?

— Алесандро. Той твърди, че тези разписки били платени. Ами ако тате е отказал да плати, или което е по-вероятно, му е обяснил колко невъзможно е да му се издължи? За Алесандро е играчка да накара един от биячите си да се престори на пилота и след като отрови тате и Блайт, да пъхне скъсаните разписки в джоба му.

— Но защо, Тай? — намръщи се Бони.

— Защото е знаел, че и без това няма да си получи парите. И е искал да си отмъсти. А е напъхал разписките в джоба на тате, за да не, бъде заподозрян.

— Доста прозрачно — рече Елъри, — но възможно.

— Но дори и така да е — рече Бони, — защо ще убива и майка ми? Не разбираш ли, Тай, че това обърква цялата работа. Защо са отровили и мама?

— Не знам — заинати се Тай. — Знам само, че тате няма откъде да намери сто и десет хиляди долара. Нямаше пукната пара.

— Между другото — подхвърли Елъри небрежно — днес в рубриката си Пола Парис намеква, че двамата сте станали твърде близки приятели.

Бони пребледня, а Тай премига смутено. Тя отби до бордюра и рече:

— Какво?

— Пише, че ви чака щастие и рози.

За миг Бони сякаш щеше да се разплаче. Но после вирна брадичка и се нахвърли яростно върху Тай:

— А беше ми обещал!

— Ама, Бони… — започна Тай, без да спре да премигва.

— Ти… злодей!

— Бони! Да не мислиш…

— Не ща да те слушам, продажник такъв — каза Бони с горчива, мрачна, люта омраза.

 

 

Така започна един изключителен ден и всичко живо бе много нещастно. А когато стигнаха до кабинета на Детето Чудо, Бони пристъпи към него и демонстративно го целуна в устата. После вдигна телефона и помоли Мадж да я свърже с Пола Парис.

Буч объркано гледаше ту Бони, ту Тай. Лицата и на двамата бяха зачервени от яд.

— Госпожица Парис? Бони Стюарт е на телефона. Току-що научавам от вашата рубрика, че Тай Ройл и аз ще се женим или нещо подобно — също толкова гадно и лъжливо.

— Боя се, че не разбирам — промърмори Пола.

— Ако не искате да ви дам под съд за клевета, моля ви веднага да публикувате опровержение на този слух.

— Но, Бони, научих го от достоверен източник…

— Не ще и съмнение. Мразя и източника ви, както и вас, че сте му повярвали.

— Но не разбирам. Тай Ройл…

— Чухте ме добре, госпожице Парис. — Бони тръшна телефона и изгледа застрашително Тай.

— Еее — изхихика Лю. — Всичко си е както преди, слава богу. Сега за филма…

— Значи не е вярно? — запита Бучър бавно.

— Разбира се, че не! А що се отнася до тази противна… личност…

Тай се врътна и излезе. Елъри побърза след него.

— Казвал ли си нещо на Пола?

— Ти за какъв ме мислиш?

— Хм. Много красива сцена. — Елъри го погледна отстрани. — Няма да се изненадам, ако самата Бони й е казала.

— Какво? — избухна Тай и се закова на място. — Ами да, прав си, бога ми. Бони ме е водила за носа. Сега разбирам всичко… цялата история! Давала ми е аванси само за да може после да ме плесне през ръцете и да ме унижи както винаги. Ама че долен номер!

— Друго от жена не можеш да очакваш — въздъхна Елъри.

— Отначало си помислих, че онази проклета французойка е виновна. Тя е единствената, която може да е подочула.

— А, значи наистина сте стигнали до милувки и целувки!

— Ами… Вече всичко е свършено! Не искам да имам нищо общо с тази подла двуличница!

— Благородно решение — поздрави го от сърце Елъри. — Мъжът се чувствува много по-добре сам. Къде си тръгнал.

— Не знам, по дяволите.

Стояха пред редица кокетни каменни вили.

— Странно. Ето я старата гримьорна на татко. Какво нещо е навикът, а? — измърмори Тай. — Ако не възразяваш, Куин, ще вляза сам.

— И дума да не става — отвърна Елъри и го хвана за ръка. — Направиха ни на глупаци и двамата. Няма сега да се делим в бедата.

Двамата с Тай влязоха в гримьорната на Джак Ройл. И Елъри намери ключа на шифъра.

 

 

Намери го случайно, просто защото когато влезе в гримьорната, му се стори, че никой не бе прекрачвал прага й след смъртта на Ройл старши. Дори един мръсен пешкир със следи от грим се търкаляше на тоалетката до новичката портативна пишеща машина.

Тай се излегна на кушетката и се втренчи в белезникавия таван, Елъри се разтършува наоколо. Първото нещо, което откри в чекмеджето на тоалетката, бе смачкан, изцапан лист обикновена жълта хартия с размери 22 на 28 см, чист от едната страна, а от другата изписан на пишеща машина.

Елъри хвърли един поглед на заглавието: ЗНАЧЕНИЕ НА КАРТИТЕ, написано с главни букви и подчертано, и нададе тържествуваш крясък, при което Тай скочи на крака.

— Какво става? Какво има?

— Намерих го! — извика Елъри. — Ама че късмет! Картите! Всичко е напечатано! Благодаря ви, благосклонни богини на съдбата! Да, ето какво било… Чакай малко. Възможно ли е…

Тай сбърчи вежди. Елъри свали калъфката на портативната машина, намери чист лист и започна бързо да трака, като от време на време, поглеждаше в смачканата жълта хартия. Докато пишеше, доволното изражение изчезна от лицето му и той помръкна в размисъл.

Елъри стана, постави отново капака, мушна внимателно листа в джоба си, взе машината и каза безизразно:

— Ела с мен, Тай.

— Завариха Бони и Детето Чудо да се прегръщат. Лицето на Бони още бе буреносно, а Буч изглеждаше неописуемо щастлив. Лю седеше и им се радваше като доброжелателен сатир.

— Носим новини — каза Елъри. — Пусни я, Буч. Трябва да говорим сериозно.

— Че какво толкова е станало? — запита Лю подозрително.

— Много неща. Не знам дали ти си запознат със случая, Буч, но Тай и Бони знаят. Блайт е получавала анонимни писма.

— Това не го знаех — каза Буч бавно.

— Що за писма? — намръщи се Лю. — Заплахи?

— Обикновени пликове, надписани с печатни букви очевидно с пощенска перодръжка, пуснати в Холивуд, с едно-единствено съдържание — карти за игра. — Елъри измъкна портфейла си и хвърли на бюрото малка връзка пликове, стегнати с ластик. Буч и Лю ги огледаха подозрително.

— Клуб „Подкова“ — промърмори Лю.

— Но какво означават? — запита Буч. — Бони, защо не ми каза?

— Не мислех, че са важни.

— Вината е по-скоро моя. Нося ги в джоба си и нито за миг не се сетих за тях след злополучната неделя — каза Елъри. — Но тъкмо днес намерих ключа за значението на тези карти. — Той разгърна жълтия лист на бюрото на Буч. Лю, Буч и Бони го прочетоха с безизразни лица.

ЗНАЧЕНИЕ НА КАРТИТЕ

	КАРИ	КУПИ	СПАТИИ	ПИКИ
Поп	Рус мъж	Червенокос мъж	Тъмнокос	Непознат
Дама	Руса жена	Червенокоса жена	Тъмнокоса	Непозната
Вале	Пратеник	Проповедник	Престъпник	Враг
Десет	Голяма сума	Изненада	Хазарт	Голяма беда
Девет	Любовна свада	Разочарование	Последно предупреждение	Печал
Осем	Бижу	Мисли за брак	Злополука	Опастността ще бъде предотвратена
Седем	Пътуване	Ревност	Затвор	Враг
Шест	Пази се от погрешни ходове	Пази се от скандал	Пази се от преумора	Пази се от злостна клюка
Пет	Телеграма	Неочаквана среща	Промяна	Неприятна среща
Четири	Диамантен пръстен	Разтурен годеж	Тайна	Пази се от човека, в когото се съмняваш
Три	Свада за пари	Пречки по пътя на любовта	Пречки по пътя на успеха	Пречки по пътя на сдобряването
Две	Неприятности, породени от измама	Запознанство	След два дни или две седмици	Сълзи
Ас	Телефонно обаждане	Покана	Богатство	Смърт

(Когато картата е скъсана на две, значението се обръща.)

— Не разбирам — промърмори Бони. — Прилича ми на наръчник за гледане на карти.

— И за предсказване на доста мрачно бъдеще — подхвърли Елъри. — Това — можем да го наречем код — ни разкрива значението на всяка карта, пратена по пощата. — Той вдигна пликовете. — Първият плик, получен от Блайт, е пуснат на единадесети този месец и е пристигнал на дванадесети. Това е преди девет дни или пет дни преди убийствата. И какво е имало в плика? Две карти — вале и седмица пики.

Автоматично главите им се наведоха над жълтия лист. Значението, отредено на валето и седмицата пики, бе: „Враг.“

— Значи двама — рече Елъри. — Сякаш някой е написал: „Пази се. И двамата сме по следите ти.“

— Двама… врагове — каза Бони приглушено. Когато сякаш против волята си погледна бледото лице на Тай, в очите й се четеше ужас „Двама!“

— Вторият плик е пристигнал на петнадесети, в петък. И в него е имало две карти — десетка пика и двойка спатия. А какво означават тези две карти?

— Голямо нещастие — измърмори Тай. — Това е десетка пика. И „След два дни или две седмици“ за двойка спатия.

— Два дни! — извика Бони. — Петък е петнадесети, а майка бе убита в неделя, на седемнадесети!

— А в неделя на седемнадесети на летището — продължи Елъри — видях Клотилд да носи трето писмо. Взех го, след като майка ти го хвърли, Бони. Ето го — осмица пика, скъсана на две. Ако погледнете забележката под листа, ще видите, че значението се обръща, когато картата е скъсана на две. Следователно посланието гласи — само минути преди да излети самолетът и да ги убият: „Опасността няма да бъде предотвратена!“

— По-голяма измишльотина не бях чувал — каза пребледнял Бучър. — Направо невероятно.

— И въпреки това то е пред вас — вдигна рамене Елъри. — А тъкмо сега Бони ми предаде последното съобщение — деветка спатия, означаваща „Последно предупреждение“. Това е безсмислено, Буч, тъй като това „предупреждение“ е изпратено два дни след смъртта на Блайт.

Детето Чудо се ядоса.

— И без туй си беше объркано, а сега и това… По дяволите, как може да вярвате на такова нещо? Но ако трябва… наистина изглежда, че този, който е изпратил последното писмо, не е знаел за смъртта на Блайт, нали? И след като всички писма са дело на един и същи човек, не виждам никакъв смисъл.

— Нелепост — подсмихна се Лю. — Ясно, че е работа на някой откачен. — Но все пак запита: — И къде намери този лист?

— В гримьорната на Джак Ройл. — Елъри свали капака на портативната машина. — И още нещо, ако разгледате току-що напечатаното на жълтия лист, ще видите, че малките h и r например имат еднакво износени крайчета. Еднакво отчупени — повтори замислено той, сграбчи една настолна лупа от бюрото на Буч и огледа споменатите букви. Прясно изпилени! Но остави лупата и просто каза: — Няма и съмнение. Този код е напечатан на машината на Джак Ройл. Тай, това машината на баща ти ли беше?

— Да. Да, разбира се — каза Тай и се извърна.

— Джак? — повтори Буч замаяно. Лю изръмжа:

— О, я се разкарай. Защо му е притрябвала тази игра на Джак? — Но прозвуча някак неубедително. Той притеснено погледна Бони.

— На машината на Джак Ройл… Сигурен ли си в това? — попита дрезгаво Бони.

— Абсолютно. Тези нащърбени букви са като отпечатъци от пръсти.

— Чу ли, Тай Ройл? — попита Бони със святкащи очи. — Чу ли?

— Какво искаш? — смънка Тай, без да се обръща.

— Какво искам ли? — изпищя Бони. — Искам да се обърнеш и да ме погледнеш в очите! Баща ти е напечатал този лист… баща ти е изпращал тези писма с картите на майка… баща ти е убил майка ми!

Тогава той се обърна с начумерено лице.

— Ти си истерична, иначе щеше да си наясно, че това е глупаво, безпочвено обвинение.

— Така ли? — извика Бони. — Знаех си аз, че има нещо странно в това разкаяние, в предложението му за брак след толкова години вражда. Сега обаче знам, че е лъгал през цялото време, играел е игра — да, Лю, ужасна игра! — преструвал се е и е чакал мига, когато — може… да я убие. Годежът, сватбата, всичко е било клопка! Наел е някой да ги отвлече и после е отровил мама със собствените си ръце!

— И сигурно себе си? — каза Тай свирепо.

— Да, защото е осъзнал какво е сторил и за пръв път е извършил нещо почтено, като е сложил край на живота си.

— Нямам намерение да се карам с теб, Бони — каза Тай тихичко.

— Врагове… двама! Ами да, защо не? Ти и баща ти! Изкусно изиграната любовна сценка вчера… о, и ти се мислиш за хитър! Знаеш много добре, че е убил майка ми, и се опитваш да го прикриеш. Откъде да знам, че не си му помагал при замислянето… убиец такъв!

Тай сви юмруци, после ги отпусна. Потърка опакото на едната си ръка, сякаш го сърбеше или болеше. После, без да обели дума, напусна кабинета.

Бони се хвърли с плач в обятията на Бучър.

Но по-късно, когато се прибра и Клотилд й отвори, тя се промъкна до стаята си, легна, без да се съблича, и черни мисли я споходиха. Истина ли бе? Възможно ли бе? Преструвал ли се беше вчера, когато й каза, че я обича? Подозренията бяха ужасни. Можеше да се закълне… И все пак бе истина. Всички факти говореха против него. Кой може да е съобщил на Пола Парис за сдобряването им? Само Тай. И то след като го бе помолила да не казва! И после, този лист… Не можеш да зачеркнеш години омраза само като произнесеш две думи.

О, Тай, чудовище такова!

Бони остана в стаята си, самотна, недоспала, болна и съкрушена. Нощта измина — дълга нощ, населена с толкова много сенки, че в три часа сутринта.