Линси Сандс
Максимална защита (9)

Глава 9

— Просто не разбирам как така успяхте толкова бързо да се справите с всичко!

Брокерката, Трикси Лето, се фръцкаше пред тях, упътила се към вратата на гаража на семейство Гудиноф. Беше едва десет и трийсет сутринта, но мирисът на вино, който лъхаше от жената, бе прекалено осезаем. Изглежда, Трикси обичаше да пийва сокче със закуската, при това доста, ако можеше да се съди по това, как залиташе на високите си токчета. Сигурно бе поне на шейсет, въпреки че бе облечена като двайсетгодишно момиче в къса сламено жълта плажна рокля, която разкриваше краката й с изпъкнали синкави вени. По сбръчканото лице на жената бе наклепан прекалено много грим. Косата й бе оцветена в нюанс, който да отива на роклята — доста неудачен избор за никотиново пепелявата й кожа и зъбите, покрити с нагар.

Приличаше на отдавна прехвърлил работната възраст евтин шантаж, каза си Джейн, а след това се упрекна, че е толкова лоша. На някои хора възрастта им отиваше много повече, отколкото на други. Но при повечето, възрастта не оставяше чак такива поражения.

— Така дълбоко бях заспала, когато се обади Беатрис Гудиноф — каза жената през смях. — За малко да падна от леглото, когато чух, че двамата с Артър заминавали за някаква клиника в Европа и се налагало да ми даде ключовете на къщата, докато пристигнете.

Беатрис и Артър. Джейн повтори имената наум и се постара да ги запомни. Нямаше да е много разумно да забрави малките имена на „леля“ и „чичо“. Ако господин Мейнтру ги бе споменал на баба, то баба съвсем бе забравила да им ги каже. Но пък последният час бе доста напрегнат. Джейн се изкъпа за нула време, облече се, а когато излезе от мотелската стая, Ейбъл вече бе натоварил целия багаж в пикапа, с изключение на баба, Ръфи и господин Тибс. Котката на Еди продължаваше да се спотайва в банята, докато Джейн се къпеше.

Младата жена отнесе травматизирания котарак в пикапа и го постави обратно в клетката му, а Ейбъл закара баба и Ръфи след тях. Разглезеният териер скимтя толкова много, че баба отказа да го върне в клетката и затова зверчето остана в скута й. Направиха кратка отбивка, за да купят четки и паста за зъби, а за друго не им остана време.

— Разбира се — продължи Трикси Лето, — когато тя каза, че ще пристигнете в десет и трийсет, аз й предложих да ви посрещна тук, вместо да ви карам да идвате чак до офиса. Живея съвсем наблизо, нали знаете?

— Не, не знаехме — измърмори Джейн и се пресегна инстинктивно, когато Трикси се препъна в Ръфи. Кучето беше скочило от скута на баба право в краката на брокерката на асфалтираната алея, но жената успя да запази равновесие и Джейн прибра ръка.

— Ах, какво прелестно кученце. Ти си едно красиво куче момиче — загука тя.

Очите на Джейн се разшириха от страх, когато Трикси се наведе да погали Ръфи. Отвори уста и понечи да я предупреди, но щом забеляза, че териерчето смята да се държи прилично и легна по гръб, оголила коремче, за да я погалят, Джейн замълча.

— Тъп смрадлив помияр — каза Ейбъл, застанал до Джейн.

Тя едва сдържа смеха си, а след това му разкри тайната.

— Така е, но е отличен барометър за характерите. Харесва единствено хора, на които или не им е чиста работата, или са изтъкани от зло.

Ейбъл поклати глава.

— Така вече може. Значи трябва да се чувствам поласкан, че се опита да си откъсне парченце от мен.

Джейн се изкиска.

— Колко ми е мъчно за Артър. — Трикси се изправи, стиснала Ръфи в ръце, а тъпото създание умираше от удоволствие да се гушка в нея и да се опитва да я близне по лицето. — От известно време все не му беше добре. Какъв товар е това за бедната Беатрис. А освен това й се налага да поддържа тази огромна къща — Трикси поклати глава. — Очаквам всеки момент да предложи къщата за продан и непрекъснато й се обаждам, за да проверя дали не е настъпил моментът. Но изобщо не ми е споменавал за клиника в Европа.

Джейн се постара да прикрие отвращението си. Тази жена бе истински лешояд! Проверявала дали не бил настъпил моментът. Мили боже! Джейн усети, че й става жал за лелята, с която се бе сдобила съвсем наскоро.

— Клиниката беше моя идея — обясни баба. Гледаше лошо жената, докато тя се радваше на безценната Ръфи. Маги Спайръс ревнуваше, когато кучето й раздаваше обичта си на други. — Четох за нея в „Космополитни“. Споменах й преди няколко месеца. Тогава не й направи особено впечатление, но след като състоянието на Артър се влоши… — Тя сви рамене и протегна ръце. — Ела, Ръфи.

Йоркширското териерче се поколеба, сякаш не му се искаше да остави Трикси Лето. След това обаче, изглежда, си спомни чия е ръката, която я храни, изви се в ръцете на брокерката и скочи обратно в скута на баба.

— Добро момиче — загука Маги, отново щастливо усмихната.

— Много мило от ваша страна да се съгласите да наглеждате къщата, докато ги няма — коментираше някак сковано Трикси, леко посърнала от пренебрежението на кучето. Обърна се рязко и ги поведе към гаража. Заговори на Джейн: — Както виждате, асансьорният техник вече е идвал и е инсталирал асансьора за баба ви. Когато пристигнах, те тъкмо приключваха. Сигурно Беатрис ги е пуснала, преди да тръгнат. Много глупаво от нейна страна да ги остави тук сами. Щях да дойда по-рано, за да ги наглеждам, ако ми бе казала.

Джейн проследи ръката на Трикси и погледна чисто новия асансьор в самия край на гаража. Къщата бе построена на наклон, алеята отпред и гаражът бяха на нивото на земята, но дворът се спускаше стръмно надолу от дясната страна. Предният двор и две трети от къщата бяха кацнали на зелен хълм. Останалата една трета бе над гаража. Единствените входове бяха по стълбите в самия край на гаража, точно до новия асансьор, и около четирийсет стъпала, които водеха от алеята отпред към входа. Инвалидните колички и стълбите бяха напълно несъвместими, затова асансьорът бе особено важен и Джейн не се изненада, че хората от Ч.А.Р. са се сетили. Много ги биваше в уреждането на всякакви подробности.

— Каква сте късметлийка с тази прекрасна внучка, която няма нищо против да се грижи за вас на стари години — изкрещя Трикси, все едно че баба бе глуха, малоумна или пък и двете. Тъй като преди това не й говореше по този начин, Джейн предположи, че това е дребно наказание заради пренебрежението на Ръфи.

На Маги Спайръс не й беше смешно. Джейн веднага забеляза пламъците в очите й и усети облекчение, че чантата й е останала в колата. Ако беше оставила баба си да я вземе, Трикси Лето със сигурност щеше да е просната в несвяст на асфалта.

— Да пробваме асансьора. След това ще ви разведа из къщата — продължи весело Трикси, доволна, че е успяла да подразни баба. Тръгна към края на гаража.

— Няма нужда — заяви Ейбъл и Джейн го погледна с искрена благодарност. Очевидно тя не беше единствената, която гореше от нетърпение да се отърве от компанията на досадницата. Те и сами можеха да разгледат къщата.

Брокерката се обърна изненадана.

— Ама…

— Няма нужда да ни развеждате, така че бихте ли ни дали ключовете? — Протегна ръка след тази нетърпяща възражения заповед и Трикси Лето се отпусна разочаровано. Стисна нацупено устни, което може и да е минавало за много сексапилна муцунка преди трийсет години, но сега само подчерта още повече бръчките около устата й.

— Идвали сме и преди — каза мило Джейн и кой знае защо изведнъж й стана мъчно за жената. Едва ли Трикси нарочно се държеше така дразнещо, тя просто си бе жалка. — Благодаря ви за отделеното време, задължени сме ви, че толкова помагате на леля Беатрис, но съм сигурна, че сте много заета.

— Да, наистина. — Тя се изправи и използва възможността да си върне част от загубеното достойнство. Пристъпи към тях. — Винаги съм толкова заета! Искрено се радвам, че нямате нужда да ви развеждам из къщата. — Редеше думите бързо и най-сетне подаде ключовете на Джейн. — След като всичко е уредено, мога да продължа с този толкова натоварен ден. Приятно прекарване! — завърши тя с веселия си гласец. След това се измъкна покрай тях и закрачи по наклонената алея.

— Жалка работа — каза отвратена баба, докато наблюдаваха как Трикси Лето се качва в малката си червена спортна кола.

— Ох, да — Джейн стисна дръжките на инвалидната количка и пое навътре в гаража. — Не всеки остарява с достойнството, което личи у теб.

— Не. — Маги се усмихна и приглади одеялото, с което Джейн бе покрила краката й. — Права си.

Ейбъл ги последва в асансьора, без да спира да се оглежда любопитно, докато Джейн натискаше копчето, за да затвори вратата, а след това и второто копче, за да започне изкачването.

— Дори не се бях замислил, че можем да имаме проблем със стълбите. Вашите хора се сещат за всичко.

— Така е — каза гордо баба.

Джейн запази мислите си за себе си, въпреки че бяха съвсем същите. В този момент обаче бе готова да се обзаложи, че Айра Мейнтру е осигурил асансьора. Той много си падаше по баба й. Едва ли би забравил подобно нещо.

Вратата на асансьора се отвори и Джейн избута стола на възрастната жена на кремавия персийски килим.

— Скъпо обзавеждане — отбеляза Маги и се огледа наляво и надясно. От лявата им страна бе кухнята. Отдясно се виждаха няколко врати, които водеха към други стаи.

— Я да поразгледаме. — Бабинка посочи надясно и Джейн потегли в желаната посока. Първата стая бе мокро помещение, а втората — баня. Останалите четири се оказаха спални. Две бяха с бани към тях, а две — без. Във всяка спалня имаше легла, тоалетка, нощно шкафче, дори столове, телевизори и DVD уредба.

Огледаха стаите и се върнаха в коридора. Джейн въздъхна от облекчение, когато влязоха в кухнята. Беше огромна. В средата имаше изолиран остров с две мивки и плот, покрит с плочки. Чаши, тигани и тенджери висяха отгоре. Останалата част от кухнята бе обточена с плот и почти всичко бе дублирано — две печки, две съдомиялни, две микровълнови. Шкафовете тук бяха мечтата на всяка жена. Очевидно тази кухня бе правена за хора, които знаят какво искат и често посрещат гости. Твърде често.

Джейн не я биваше много по готвенето. Беше същата като баба си, но не можеше да не оцени удобствата на тази кухня.

— Харесва ми трапезарията.

Джейн разбра намека и продължи да бута баба по линолеума в кухнята към трапезарията. Огромна светла маса с осем стола заемаха мястото. В далечния край имаше бюфет от същото дърво, горната му част — стъклена витрина, където бе подреден кристал Уотърфорд и прелестен порцеланов сервиз в кремаво, обточен със златен ръб и есенни цветя. Всичко отиваше изключително много на огромния керамичен петел в центъра на масата, заобиколен от пъстри тикви и кратунки. Госпожа Гудиноф вече бе започнала да поставя украсата за Деня на благодарността!

— Много е приятно.

При тихите думи на Ейбъл, Джейн проследи погледа му наляво, където френските прозорци се отваряха към огромна тераса. Всъщност гледката бе приковала вниманието на Ейбъл. Къщата бе на хълм, към долината, терасата разкриваше как дърветата с есенната си премяна се спускат надолу по склона.

— Каква гледка — въздъхна Джейн и си каза, че тази задача може и да й хареса.

— Прелестно е — обади се баба й. — По-късно ще се порадваме на гледката. Сега да видим останалата част от къщата.

Джейн откъсна с истинско нежелание поглед от панорамата и вкара инвалидната количка в следващата стая. Всички спряха изненадани.

Боже господи, та тази стая бе чудовищно голяма! Зашеметяваща. Все едно че бе голямата зала на някой средновековен замък. Таваните бяха високи, арковидни, с дървени греди. Високи стъклени прозорци и врати се отваряха към терасата, в камината можеха да се поберат поне шест човека, а имаше и разгъната маса за билярд.

Съвсем близо до тях се намираше малък бар, а в стената до него бе вграден широкоекранен телевизор. Малък кът, аранжиран с тумбести фотьойли, се виждаше пред телевизора. На отсрещната стена имаше пиано, а оставаше още много свободно място.

— Също като бална зала, само дето е с килим — по гласа на Маги личеше, че е силно впечатлена.

— Точно така. А госпожа Гудиноф е успяла да го превърне в уютен дом — отбеляза Джейн. От дясната им страна се разнесе почукване.

Тази стая, също като антрето, бе постлана с персийски килим. Джейн видя до себе си две стъпала. Те минаха по широката страна на стаята и се качиха на подиум с дървен паркет, който преминаваше в нещо като импровизирано антре. Паркетът стигаше чак до огромен двоен портал, през който спокойно би могъл да мине и камион. Почукването идваше от там.

Преди Джейн да каже и дума, Ейбъл прескочи двете стъпала и отвори със замах огромните двери. От мястото си Джейн ясно видя мъжа на вратата и позна куриера от мотела.

— А, ето ви и вас. Нося ви един пакет — каза куриерът. Пристъпи зад второто крило на вратата и изтегли количка с два кашона, поставени един върху друг.

Младата жена се приближи, за да попита предпазливо:

— Какво е това? — Заоглежда кутиите.

Куриерът сви рамене.

— Аз съм само доставчикът. Казаха ми да занеса това на главния оперативен работник — той сведе поглед към тефтера — Джейн Спайръс. Това сте вие, нали?

— Да — отвърна омаломощено тя, след като бе чула да я наричат „главен оперативен работник“. Как стана така, че се оказа в ролята на главен оперативен работник? Баба беше опитният човек.

— Това е стандартна процедура, Джейни, скъпа — увери я баба й. — Подпиши се и го остави да ги закара в която спалня си избере.

Джейн взе тефтера, подписа се в полето, маркирано с Получено от, след това върна бележника и погледна любопитно доставката.

— Къде да ги сложа? — попита куриерът.

Джейн се опита да измисли нещо. Все още не бяха видели цялата къща. Имаше още един коридор, който отвеждаше от огромната бална зала в противоположния край на трапезарията. Този неизследван край от къщата бе страната, която гледаше към съседите, които държаха Еди в плен. За нещастие, към спалните тук се качваше с три стъпала и Маги не можеше да премине с инвалидната си количка, а пък на Джейн й се искаше да спи близо до баба си, в случай че тя поиска нещо. Налагаше се да се настанят в спалните в първото крило.

— Елате с мен — каза тя и се упъти към вече познатата част на къщата.

Куриерът потегли количката по паркета и тя леко подскочи на двете стъпала, а след това, без да каже и дума, мина с Джейн през трапезарията и кухнята чак до струпаните една до друга спални. Джейн избра първата отдясно, помоли куриера да остави пакетите на пода до леглото и го изпрати през цялата къща.

Ейбъл и баба й вече не бяха в голямата зала, но гласове отдясно на Джейн привлякоха вниманието й към стая, която не бе забелязала. Една арка отвеждаше в библиотека, разположена пред кухнята. Ейбъл и баба й си говореха там.

— Ето я и нея — усмихна се Маги, когато Джейн влезе. — Вие двамата с Ейбъл вървете да разгледате останалата част от къщата.

— Добре. Отиваме още сега — съгласи се Джейн.

Приближи се, за да хване дръжките на инвалидния стол, но възрастната жена махна с ръка.

— Мен ме оставете. Стълбите ме отрязват от това крило на къщата.

— Това са само две или три стъпала, бабо — запротестира Джейн. — Мога да ти помогна да се качиш поне за да разгледаш.

— Много сложно става. Вървете вие двамата. Аз ще изляза на терасата, за да се порадвам на гледката.

Джейн сви рамене и последва Ейбъл. Той вече бе излязъл от стаята и бе до стъпалата, за които спомена баба й, отвеждащи към друг, значително по-малък коридор. Там имаше само три врати. Дясната водеше към кабинет с компютри, което се стори доста интересно на младата жена. Бе разбрала, че семейство Гудиноф са пенсионери, но тази стая определено бе оборудвана като за домашен кабинет.

Нека остане поне една тайна, каза си Джейн и надникна през лявата врата. Това бе огромна баня с прозорец на тавана. Наистина огромна, каза си Джейн, докато оглеждаше стъклената душ-кабина, множеството шкафчета, двете мивки и растенията, поставени, за да заемат малко място.

— Тази къща ми харесва — заяви Ейбъл.

Джейн се разсмя.

— Бас държа, че никак няма да ти хареса да я чистиш.

— Да. Всяко нещо има и недостатъци.

Двамата се обърнаха едновременно и тръгнаха по коридора към последната врата. Тя бе към забележителна спалня, поне двойно по-голяма от останалите, които вече бяха видели. Половината бе заета от високо двойно легло, което се стори на Джейн толкова удобно, че тя въздъхна. Другата половина бе подредена с канапе, фотьойли, масички и още един широкоекранен телевизор. Джейн огледа канапето и фотьойлите, тапицирани в свежи модерни разцветки, които придаваха приятен вид на огромната стая, а след това се отправи към свързаната със спалнята баня. Тя също бе истинска мечта, с прозорец на покрива, вградена сауна, две мивки с огледала и отделни шкафчета, тоалетна и биде.

— Така. — Ейбъл спря зад нея. — Маги не може да остане тук, значи трябва да се разберем двамата с теб за кого остава тази спалня.

— Аз трябва да съм близо до баба — каза с нежелание Джейн. Не й се искаше да се отказва от тази прелест не само защото много й харесваше, но и защото гледаше към къщата на семейство Енсекси. Имаше и още един проблем, свързан с тази стая. Тя си имаше собствен вход, което означаваше, че ако Ейбъл пожелае, може да се измъкне и да сътвори какви ли не глупости в криворазбран опит да спаси сестра си.

— Няма да направя нищо, с което да застраша Еди — каза той, сякаш бе прочел мислите й. — Обещавам, че няма да се измъкна посред нощ, за да си играя на войник.

Джейн се успокои и кимна.

— Благодаря ти.

— Ще отида да пренеса багажа. — Заобиколи я и излезе от банята.

Джейн тръгна бавно след него. Щом се върна в спалнята, се насочи към вратата до леглото. Отвори я и се вгледа към тревата и дърветата навън. Хълмът, на който бе разположена къщата, се простираше поне на девет метра, а след това се спускаше стръмно. Съседната къща, леговището на Енсекси, бе построена в полите на хълма и от мястото, на което бе застанала Джейн, се виждаше само покривът с кафяви керемиди, които надничаха иззад дърветата, засадени, несъмнено, вместо жив плет, който да скрива всичко.

Май се налагаше да се довери на Ейбъл. Другият вариант бе нощем да го закопчава с белезниците за огромното легло. Мисълта я накара да се усмихне и тя тихо влезе вътре.

— Ейбъл отиде да вземе господин Тибс — каза баба й, когато Джейн отиде при нея. Ръфи бе скочила от скута й, за да души свободно наоколо да не би да открие нещо ценно.

Щом видя злото животно, Джейн се обърна към баба си.

— Как ще се оправим с Ръфи и господин Тибс?

— А, те сами ще се разберат. След още един сблъсък нещата ще си дойдат на място и всичко ще бъде тихо и кротко.

Джейн не бе толкова сигурна, но реши да изчака и да види какво точно ще се случи. Ако се стигнеше до сблъсък, бе готова да заложи на господин Тибс. Котаракът може и да бе ужасен в мотелската стая, но пък бе два пъти по-голям от Ръфи. Само с един замах на лапата, щеше да постави кучката на мястото й. Нямаше нищо против да се наслади на този момент.

— Отивам да огледам кашоните на куриера — каза Джейн и мина през френските прозорци към трапезарията. — Коя спалня предпочиташ?

— Май първата отляво — реши баба й. — Ей сега ще взема Ръфи.

Джейн кимна и продължи напред.

Кашоните си бяха там, където куриерът ги бе оставил, но Джейн отиде до кухнята, за да вземе нещо, с което да ги отвори. Откри остър нож, а след това се спря, за да надникне в шкафовете, хладилника и фризера. Нещата, които намери, я учудиха. Беше заредено с най-различни храни, всички пакети бяха нови и неотваряни. Младата жена предположи, че Ч.А.Р. са осигурили храната, когато са изнасяли вещите на семейство Гудиноф, но само баба й знаеше дали това е обичайна практика. Щеше да я попита по-късно. Точно сега, беше прекалено любопитна да разбере какво има в кашоните в съседната стая.

Джейн излезе от кухнята и се забърза към спалнята, за да разгледа доставката. Отвори първия кашон и измърмори нещо, очарована от невероятния подбор на подслушващи устройства, инфрачервени камери и оръжия. Не обърна особено внимание на оръжията и извади дълъг микрофон. Дръжката му придаваше вид на оръжие.

— Какво е това?

Джейн се стресна и за малко да изпусне микрофона, когато се обърна към вратата.

— Извинявай. — Ейбъл се отмести от вратата, за да надникне любопитно към съдържанието на кашоните.

— Това е микрофон с изстрелване — отвърна Джейн и си наложи да не крие доставката. Този човек щеше да й помогне. Трябваше да знае кое какво е.

Подаде му апарата и той го взе, за да го огледа, след това отново погледна към кашона и посочи друг микрофон, разположен в средата на сателитна чиния.

— А това какво е?

— Параболичен микрофон — обясни тя.

— За да подслушваш съседите ли?

— Да — отвърна тя, притеснена от близостта му. Преглътна, когато ръката му се отърка в нейната, прочисти гърлото си и попита: — Ръфи нападна ли господин Тибс, когато го пусна от клетката?

— А? — Той я погледна разсеяно, но след това разбра въпроса. — О, не. Пуснах господин Тибс в спалнята и затворих вратата, за да не влиза кучето. — Той остави дългия микрофон в кутията. — Това ми напомня защо дойдох. Мисля, че ти трябва да спиш в голямата спалня.

Джейн повдигна вежди.

— Защо?

— Ела да видиш — предложи той и се отправи натам.

Джейн тръгна след него през къщата, любопитството й бе примесено с объркване, когато той я поведе право към вградения гардероб.

— Струва ми се, че тези неща не са за мен — каза той и отвори вратите.

Джейн спря загледана в дамските дрехи, изпълнили гардероба.

— Госпожа Гудиноф…

— Има снимка на семейство Гудиноф на тоалетката. Госпожа Гудиноф в никакъв случай не е дванайсети размер. По-скоро двайсет и втори — добави сухо той. — Освен това дрехите са още с етикети.

Той извади ефирна черна рокля, за да й я покаже, и Джейн разбра, че това, по всяка вероятност, са дрехите, осигурени от Ч.А.Р. В същото време не можеше да си обясни кога са успели да купят всичко това и да го доставят за онзи един час между телефонния разговор и времето, когато тримата пристигнаха тук. Освен ако не се е налагало да пазаруват. Да не би пък да разполагат с дрехи за спешни случаи.

— В скрина има и бельо — каза Ейбъл, когато закачи черната рокля. — Всички дрехи тук са женски, чисто нови. В другите стаи сигурно има дрехи и за Маги, и за мен.

— Сигурно, но не мога да оставя баба…

— Аз ще се ослушвам — предложи Ейбъл и с тези думи напълно изненада Джейн.

Тя поклати глава.

— Не, може да има нужда от неща, за които ти да не можеш да й помогнеш.

— Тогава ще ти викна.

Джейн потри чело, докато се опитваше да разреши дилемата. Имаше толкова много неща, за които да мисли. Не само за баба, но и за поставената им задача. Трябваше да подслушва и да наблюдава семейство Енсекси. Двайсет и четири часа ли трябваше да ги наблюдава? Сигурно, каза си тя.

— Джейн! — Гласът на баба й я изтръгна от мислите и тя забърза да отиде при нея. Маги Спайръс бе в голямата зала в самата основа на стълбите. Прелестна брюнетка, някъде в началото на четирийсетте, бе застанала до нея. Непознатата бе облечена в стандартната жълта рокля, но Джейн не можеше да не признае, че на нея много й отива. Беше съвсем бледожълта, почти бяла, със семпла кройка, приятна рокля, която да ти е приятно да погледнеш.

— Запознай се с Лий Сеншъл, наша съседка, докато Беатрис и Артър не се върнат и не ни изритат от техния рай — съобщи весело баба. Думите й предизвикаха лекия смях на Лий.

— Къщата е чудесна, нали? — Жената се огледа, след това обърна поглед към Джейн и й подаде ръка. — Здравей, Джейн.

— Приятно ми е, Лий — Джейн пое подадената ръка и представи Ейбъл, който вървеше след нея. — Това е брат ми, Ейбъл.

Двамата се поздравиха, след това Маги отново взе думата.

— Лий дойде да ни поздрави с добре дошли. Донесе един разкошен кекс с кафе и канела.

— Колко мило — учуди се Джейн, трогната от жеста. — Значи да отида да приготвя чай.

— Чудесно — съгласи се Лий. — Само ако не сте прекалено заети с багажа.

— Ами. Вече подредихме почти всички дрехи, така че по-голямата част е приключена — излъга, без да трепне. Маги и Джейн се насочи към трапезарията.

Отказа предложената от Ейбъл помощ и се зае с чая, подреждането на чинийки и чашки на масата. Джейн слушаше разговора на тримата и не можеше да повярва колко умело насочи баба й разговора към семейство Енсекси.

— С тях няма да имате никакъв проблем — казваше Лий, когато Джейн внесе подноса с чая след малко. — Лидия е много тих човек. А и толкова рядко я виждаме.

— Лидия ли? — повтори баба. — Какво прекрасно име.

— Нали. — Лий се усмихна на Джейн и й подаде чашата си за чай. — Лидия е…

Джейн замря, а Маги и Ейбъл чакаха, стаили дъх, следващите думи на брюнетката.

— Тя е много интересна — довърши мисълта си Лий с някакво неудобство. След това добави с повече лекота: — Много е красива.

Джейн си спомни, че господин Мейнтру бе нарекъл въпросната Лидия мъжемелачка, и реши, че Лий просто е много любезна.

— Красива, значи? Женена ли е? — попита Ейбъл.

Джейн го погледна учудено, когато му подаде чая.

Ако не беше изпъкналата пулсираща вена на челото му, игривата усмивка щеше да я подведе да си помисли, че е настъпил часът мъжът да тръгне на лов. Добре че Лий не забеляза издайническата вена. Тя се засмя добросърдечно и поклати глава.

— Мъже — отбеляза тя небрежно и поклати глава. — Не, не е женена.

— Ето, Ейбъл. Дали най-сетне ще доживея да те видя женен — пошегува се баба и се усмихна на Лий. — А дали няма някой симпатичен ерген за моята Джейни?

— Всъщност… — поколеба се Лий, доста изненадана.

— Знаете ли, братът на Лидия е дошъл да я види, той също не е женен. — Жената се обърна към Джейн. — Много е красив, Джейн. Толкова е сексапилен. С тъмна коса и невероятна усмивка.

— Ммм. — Тя се усмихна. — Страхотно. Надявам се да се запознаем, докато сме тук.

— Да, ще бъде… — О! — Лий се изправи. — Става! Още тази вечер!

— Тази вечер? — повториха в един глас Джейн, Маги и Ейбъл.

Лий кимна.

— Да. Правя малко събиране на съседи по случай Деня на благодарността. Смятах да го организирам следващата седмица, но семейство Джонсън заминават и… — Тя разпери неопределено ръце. — Както и да е, трябва да дойдете. Тъкмо ще се запознаете с всички. И Лидия, и Дърк ще дойдат.

— Чудесно! — усмихна се широко баба на съседката, повече от доволна.

— Ще бъде много приятно — съгласи се Лий. — Коктейл и шведска маса. Полуофициално облекло. — Погледна часовника си и се намръщи. — Останали са ми още няколко неща, които да довърша. Храната ще я доставят, но има още работа. Трябва да тръгвам. — Тя стана и тръгна към вратата. — Заповядайте, когато решите, след шест.

— С удоволствие — отвърна баба, а Джейн я изпрати.

Когато след малко се върна в стаята, завари баба да пише някакъв списък на листче, извадено от чантата й.

— Какво правиш? — попита тя и седна.

— Списък на всичко, което трябва да се приготви за довечера — обясни Маги Спайръс и огледа критично внучката си. — Първо, ти трябва да се наспиш.

— Да се наспя ли? — повтори Джейн. Точно сега тези думи бяха съвсем не на място.

— Да. Имаш торбички под очите, Джейни, скъпа. Никога няма да привлечеш вниманието на Дърк Енсекси в този вид.

— А на мен ми се струваше, че моето име е грозно — намеси се Ейбъл.

Джейн не му обърна никакво внимание.

— И за какво ми е притрябвало вниманието на Дърк Енсекси?

— За да изцедиш от него всичката информация, която успееш — отговори баба й. — Което означава, че стигаме до втора точка. След като се наспиш, смятам да ти покажа какво е да си жена.

— А пък аз си мислех, че съм родена жена — измърмори Джейн.

— Всички са родени жени — изсумтя баба й. — Аз ще те науча какво е да си жена от рода Спайръс. Тази вечер ще си фатална жена.

Джейн едва се сдържа да не възнегодува. Фатална жена, а? Най-доброто й постижение в ролята на фатална жена бе моментът, когато за малко не отнесе главата на Дик с миниракетоносителя. Просто не ставаше за подобна роля.