Линси Сандс
Максимална защита (22)

Епилог

— Не мога да повярвам, че този скапаняк Дърк е успял да избяга! Какви са тези нещастници, дето ги назначават в Ч.А.Р.?

Джейн се намръщи на възмутените думи на Еди. И тя не бе никак очарована, когато разбра, че Дърк Енсекси е успял да се измъкне. А когато научи кой го е изпуснал, се ядоса още повече.

— Не го е изпуснал агент, а Ричард Хеди. Той не е агент. Работи в И&Н, също като мен.

— А, да — отвърна баба й. — Сега вече знам защо името ми се стори познато, когато Айра го спомена. Това е оня тъпак Дик, който толкова те дразни. — Обърна се към Еди, за да й обясни: — Той е всъщност една гнусна нахална невестулка, скъпа. Не е никакъв агент.

Джейн се разсмя, когато баба й повтори почти дословно нейното определение. След това погледна любопитната Еди.

— А той какво, по дяволите, търси в Калифорния?

— Очевидно е пренасял оборудване за Айра от офиса във Ванкувър, а после… — Джейн сви безпомощно рамене — просто се е натрапил. На Уай й трябваха възможно повече кадри, затова най-вероятно го е оставила. Но докато царяло объркването, след като ние двамата с Ейбъл тръгнахме да преследваме Лидия, един от другите агенти сбъркал и решил, че Дик е оперативен работник и му поверил задачата да пази Дърк.

— А той, както вече добре ни е известно, осрал работата — довърши спокойно баба й. — Не всичко е загубено. Дърк ти отмъкна чантата, Джейни скъпа. В нея беше наслагала доста опасни играчици, които изглеждат като най-елементарни предмети от ежедневието. Ако използва каквото и да е, без съмнение ще се озове в болница. Ч.А.Р. ще го приберат от спешното отделение.

— Да — кимна Джейн. Бавна дяволита усмивка плъзна по устните й. — Надявам се да пробва смаляващите презервативи.

Трите жени се заляха от смях при тази мисъл. Еди спря първа. Въздъхна дълбоко.

— Май се налага да си търся нова работа. — Загледа се тъжно в чашата чай.

— Може пък в Ч.А.Р. да има нещо като за теб — предложи Маги Спайръс и даде захаросана сладка на цвърчащата Ръфи.

Джейн изви очи към тавана и заради думите на баба си, и защото разглезваше прекалено много косматия помияр. След завръщането им у дома, възрастната жена се отнасяше със самоходния губер като към принцеса и все повтаряше, че Ръфи е оправила нещата. Нищо че това бе случаен резултат от предпочитанието на кучката към криминални субекти.

— Мислиш ли? — Еди се изправи гордо при думите на Маги и грейна. — Страхотно! Еди Андрети, таен агент.

— По-скоро Еди Андрети, секретарка и слугинче на всички — поправи я Джейн. Забеляза как приятелката й се смали и продължи по-мило! — Еди, скъпа, ти не си обучена за таен агент. Трябва да си експерт по бойни изкуства, да имаш безкрайно точен мерник при стрелба и…

Тя замълча и трите погледнаха към вратата, когато звънецът звънна.

— Може би Ейбъл се връща от прослушването за работа — каза с надежда Еди.

Джейн не каза нищо, стана и тръгна към вратата. Надяваше се да е Ейбъл. Освен това се притесняваше, че може да е тъкмо той. Ами ако не е получил работата? Ако трябва да се връща в Англия? Какво ще стане с тях? Нищо, каза си убедено тя. Просто ще поддържат връзка, докато той успее да се прехвърли или пък, докато тя уреди да я изпратят в Англия. Там имаше офис на Ч.А.Р. Те имаха офиси навсякъде. Можеше да го уреди. Баба все повтаряше, че обича Англия. А пък връзките от разстояние бяха прекалено трудни. Той щеше да й липсва. Как бе възможно? Не се познаваха от чак толкова време, а животът й щеше да е празен без него.

Джейн се поколеба на вратата, вдигна глава и отправи тиха молитва.

— Имай милост, господи!

Отвори вратата и там наистина бе Ейбъл. Стоеше в коридора, скрил ръцете си зад гърба, на лицето му имаше широка усмивка. Джейн се страхуваше да попита дали наистина означава това, което се надяваше да е.

— Получил си работата — опита се да му подскаже тя.

Усмивката му стана още по-широка, когато измъкна едната си ръка и й поднесе букет рози. Щом тя ги погледна, другата му ръка й поднесе малка кадифена кутийка за бижута.

— Ще се ожениш ли за мен, Джейн Спайръс?

— Получил си я! — изписка тя и се хвърли на врата му.

Той я прегърна през смях и я завъртя, а след това я целуна страстно. Джейн отвърна на целувката с жар. И двамата бяха останали без дъх, когато се отдръпнаха.

Тя въздъхна и подпря глава на рамото му със затворени очи.

— Знаех си, че ще я получиш.

— Всъщност работата не стана.

Джейн се отдръпна рязко.

— Какво? Не е станало? Не я ли получи? Защо? — попита разочаровано тя.

— Защото съм изпуснал определеното ми интервю. — Той сви рамене. — Решили, че не съм достатъчно сериозен. Вече били назначили някого на тази длъжност и се съгласиха на тази среща, за да ми обяснят.

— Ами тогава тези… — започна гневно тя.

— Няма страшно, скъпа. Наистина — добави той, когато забеляза, че тя се съмнява.

Джейн замълча за момент и обърканият й поглед се върна на кутийката.

— Как тогава ми предлагаш…

— Защото те обичам — прекъсна я Ейбъл. — Обичам те, Джейн. — Ти си умна, забавна и страстна, и… Джейн, виждал съм те в най-добрите и най-лошите ти моменти през тази седмица. Притежаваш смелостта на десетима мъже. Бориш се за тези, които обичаш. Искам децата ми да са като теб. Искам ти да си майка на децата ми. Искам да прекарам целия си живот с теб. Готов съм да посрещна всички превратности в живота, стига ти да си до мен.

— О, Ейбъл. — Джейн се облегна на него с разтопено сърце. — И аз те обичам.

— Наистина ли?

— О, да. При това по същите причини. Караш ме да се смея, караш ме да горя, караш ме да харесвам и себе си, караш ме да се чувствам сигурна. И аз искам да прекарам живота си с теб.

Гърдите му се повдигнаха, когато се засмя.

— Дори нямаше нужда от серума на истината, за да чуя това признание.

— Ах ти! — Тя го плясна, но след това отново го целуна.

— Добре. Стига вече глупости — каза строг глас. — Достатъчно дълго чакахме. Сега да видим пръстена.

Ейбъл и Джейн се отдръпнаха и видяха Бабинка и Еди, изпълнени с очакване.

Ейбъл послушно им показа бижуто, докато жените веднага започнаха да охкат и да ахкат. Извади пръстена, обърна се към Джейн и го плъзна на пръста й.

— Сега вече е съвсем официално. Ти си моя.

Джейн се гушна в него. Той я целуна по челото и тя се загледа в пръстена.

— Съжалявам за работата, Ейбъл — каза нещастно Еди. — Всичко е заради мен.

— Не е вярно, глупаче. — Той прегърна сестра си с другата ръка. — Нито една работа не струва колкото тези, които обичам.

Еди също го прегърна и отстъпи.

— И така, кога ще заминавате за Англия?

— Надявам се никога. — Той се усмихна, а Джейн се отдръпна, за да го погледне. — Помолих да ми дадат отпуска. Ще остана при теб, Еди, през следващите две седмици, нали може? — Изчака сестра си да кимне. — Ще си потърся друга работа. Все нещо ще изникне. Ако ли не…

— Ако ли не, ще помоля да ме прехвърлят в офиса ни в Лондон — заяви Джейн.

— Винаги съм обичала Лондон — каза одобрително Маги. Нито Джейн, нито Ейбъл я чуха. Двамата се взираха един в друг.

— Ти си невероятна, Джейн Спайръс — Той приглади косата й.

— Ти също, Ейбъл Андрети. — Двамата отново се целунаха.

— Хм.

Влюбените се отдръпнаха един от друг и се обърнаха към вратата, забравена отворена покрай всички вълнения.

— Уай! Господин Мейнтру! — Джейн се изчерви, притеснена, когато забеляза началниците си на прага. — Да не би нещо да не е наред?

— Винаги има по нещо, което да не е наред, Джейн. Такава ни е работата — заяви Уай. — Може ли да влезем?

— Да, разбира се. — Джейн отстъпи една крачка и за малко не се препъна в инвалидната количка на баба си. Ейбъл я хвана за ръката и я дръпна настрани, за да може двойката да влязат в апартамента.

— Здравей, Маги. Изглеждаш прекрасна, както винаги — изрече с достойнство Айра. Пое дръжките на инвалидната количка и я вкара в хола, а останалите го последваха.

— Така — започна Уай, когато всички седнаха. — Струва ми се, че вече сте преодолели травмата, госпожице Андрети.

Еди кимна.

— Разбирам, че не сте получили работата, на която се надявахте — обърна се след това към Ейбъл.

Той поклати глава.

— Радвам се. Случайно се появи свободно място в счетоводния ни отдел и мисля, че е точно за вас.

— В Ч.А.Р. има ли счетоводен отдел? — попита учудено Джейн.

— Всички имат счетоводни отдели — отвърна Уай. — Все някой трябва да следи разходите — изтъкна тя и се обърна отново към Ейбъл. — Плащаме добре и правим всичко по силите ни, за да са доволни служителите, но не можете да разправяте на всеки какво работите и трябва да подпишете декларация за секретност. Приемате ли работата?

— Да — отвърна веднага Ейбъл.

— Добре. Назначен сте.

Той примигна.

— Просто така ли? Не искате ли препоръки…

— Мило момче, проучихме ви още щом се забъркахте в инцидента Енсекси. Знаем за вас повече, отколкото вие самият знаете за себе си.

— А, да. Да, разбира се — измърмори Ейбъл леко притеснен.

— Значи този въпрос е уреден. Сега, що се отнася до това защо дойдохме.

Джейн усети как се напряга. Не можеше да се сети за нито една хубава причина, поради която Уай и господин Мейнтру биха дошли.

— Имаме проблем. Случай, за който са ни необходими специални агенти.

— Специални ли? — попита колебливо Джейн.

— Едно голямо семейство — обясни господин Мейнтру. — Съпрузи, с бабата и дядото на единия от тях.

— Именно — кимна Уай. — В Ч.А.Р. нямаме много мъже агенти, но след като вие тримата се справихте така успешно със случая Енсекси… — Тя сви рамене. — А Айра предложи да изпълнява ролята на дядото.

— Така ли? — Джейн погледна предпазливо Ейбъл. Той не изглеждаше никак доволен.

— Трябва ли да се съгласим? — попита най-сетне.

— Само ако искаш работата в счетоводството — отвърна веднага тя.

Джейн прехапа устни, Ейбъл изпъшка, но бе сигурна, че ще се съгласи.

— Чу ли, Ръфче? — попита щастливо баба й. — Заемаме се с нов случай!

Ейбъл простена на глас.

— И аз мога да бъда част от голямото семейство. Може ли и аз да дойда? — попита Еди.

— Мили боже! — възкликна брат й.