Линси Сандс
Максимална защита (11)

Глава 11

— Опа! — Силни ръце я подхванаха под мишниците и я спасиха да не си счупи врата още преди да е влязла в къщата на Лий.

Джейн бе сигурна, че ще умре. Усети, че сърцето й отново започва да бие и кръвта нахлу в главата й. За момент се отпусна на гърдите на спасителя си, обзета от облекчение, че ще живее и смъртта я очаква в някой друг ден.

— Хубаво момиче като теб не бива да се мъчи самичко с тази инвалидна количка. — Гласът бе гладък като коприна и Джейн усети как по гърба й преминава тръпка, предизвикана от топлия дъх, погалил я по ухото. Извърна глава към мъжа и усети как стомахът й се преобръща. Беше се отпуснала в ръцете на най-красивото създание от мъжки пол, което някога бе виждала. Косата му бе тъмна, очите — също, с дълги мигли, прав, къс нос, високи скули и плътни сочни устни, които се свеждаха над нея.

— Пусни горкото момиче. Тя не ти е в категорията, Дърк.

Джейн се напрегна от тази остра забележка и се насили да се изправи. Горкото момиче ли? Не била в неговата категория значи? Сви мрачно устни и се отдръпна от спасителя си. Ще видят те коя е!

Нежно и гладко, нежно и гладко, каза си бързо тя и остави стола на баба си на стълбите. Представи си отново Ейбъл без хавлия и котка, стисна инвалидната количка с една ръка и се обърна назад с надеждата изражението й да е достатъчно прелъстително.

— Дърк? Сигурно ти си Дърк Енсекси?

— Поне така твърдят жените — прошепна той с похотлива усмивка. Джейн сдържа дъха си. За да се поразсее, извърна очи към жената с Дърк. По-ниска от него. Слаба. Красива снежна кралица с руса коса и сини очи.

Контактни лещи и боя за коса, каза си злобно Джейн. Трябваше да държи Ейбъл под око. Тази жена отдалече личеше, че е мъжемелачка.

— Което означава, че ти си Лидия.

Джейн съвсем не се постара да крие липсата си на ентусиазъм, но кой знае защо проявената антипатия накара жената да се усмихне.

— Да. — Тя протегна ръка. — Нямах намерение да те нервирам с тази дребна забележка. Все още не те бях огледала. Лидия Енсекси.

— Джейн Гудиноф — отвърна Джейн и пое протегнатата ръка. Не се учуди, че е хладна и твърда.

— Точно така — отвърна Лидия весело. Преди още Джейн да отговори, тя продължи: — Ти сигурно си племенницата на семейство Гудиноф, с бойната задача да не изпускаш къщата им от очи.

— Новините бързо се разпространяват — каза Джейн.

— Грикси ми каза днес следобед.

— Трикси дългия език — засече я Джейн.

— И не само в едно отношение — съгласи се с остър смях Лидия. След това отново се разприказва: — Мисля, че ще станем приятелки, Джейн Гудиноф.

Господ да ме пази, помисли си Джейн.

Дърк покри ръката й със своята.

— Може ли да взема стола?

Нервна тръпка плъзна нагоре по ръката й и Джейн, благодарение на богатия си опит с мъже, с които не бе искала да има нищо общо, но много малко — с мъже, с които би желала, усети как мислите й се стопяват. Усмихна му се глупаво, след това обаче усети какви ги върши. Спря се. Надяваше се мозъкът й да заработи отново, ако създаде малко разстояние между тях. Джейн постави инвалидната количка помежду им и за малко не го събори по стълбите. И двете с Лидия го сграбчиха за ръцете едновременно и го спасиха.

— Най-добре ми я дай цялата — каза през смях Дърк, след като стъпи здраво на краката си. — Очевидно си много опасна с инвалиден стол в ръцете.

Бавно и нежно, нежно и бавно. Гол Ейбъл. Устните й се извиха едва-едва и тя отвърна с дрезгав глас:

— Опасна съм с много неща.

Лоша реплика. Разбра го още преди лицето на Дърк да добие озадачено изражение. Очевидно нежното и бавното в съчетание с голия Ейбъл невинаги действаше. Въздъхна наум, подаде на Енсекси инвалидната количка, намигна му и тръгна предизвикателно нагоре по стълбите.

Не беше нужно да се обръща, за да разбере, че той върви след нея. Тя бе прекалено заета да се порицава. Как е възможно да я привлича един криминален престъпник? Как можа да направи толкова тъпо нещо, като да се спъне по стълбите и за малко да събори и Дърк? И какви ги дрънкаше за Трикси с дългия език? Колко жестоко от нейна страна. А тя не бе жесток човек.

— О, Джейн!

Прекрати мислената словесна самоатака и погледна по посока на извинителния глас. Лий бе застанала на отворената врата, облечена в нова кремава рокля, и имаше вид на много виновна.

— Толкова се извинявам! — Тя изглеждаше ужасена. — Дори не помислих за стълбите, когато ви поканих.

Напълно искрена усмивка трепна по устните на Джейн и тя леко се засмя.

— По-добре стълби, отколкото да не ни беше поканила.

— Разбира се! Само че… ами, поне можех да уредя нещо, за да му е по-лесно на Ейбъл да пренесе баба ти, а и качването на количката. — Тя замълча. — Но къде е тя? Ейбъл каза, че ти я носиш.

— Ето я.

Джейн въздъхна, когато чу думите иззад гърба си. Как бе възможно този мъж да изрече само две думи и те да прозвучат толкова сексапилно?

— О, Дърк! — Съдейки по задъхания глас на Лий, тя също не бе безразлична към него. — Колко си миличък!

— Такъв си е брат ми. Сладък, по-сладък, най-сладък — вметна Лидия, продължи по стълбите и подмина и Джейн, и Лий. — Трябва да пийна нещо.

Джейн се спогледа с домакинята и продължи по стълбите уплашена, че ако не тръгне, Дърк ще остане зад нея, ще усеща дъха му и тръпките по гърба си. Лий ги въведе в къщата. Холът бе почти толкова голям, колкото и на семейство Гудиноф. Вече се бяха събрали повече от двайсет човека и всички жени до една, около дванайсет, бяха в жълти рокли. Мъжете поне бяха пропуснали да си облекат хавайски ризи. Само че вратовръзките им бяха в крещящи хавайски мотиви. Джейн забеляза всичко това, докато оглеждаше малките групички хора, стиснали напитки в ръце, погълнати от тихи разговори.

Откъсна поглед от тълпата, когато Лий спря. Бяха стигнали при Ейбъл и баба й. Маги Спайръс седеше на стол с твърда висока облегалка, а Ейбъл бе застанал до нея.

— Ето ни и нас — каза весело Лий. Дърк остави инвалидната количка. Направи го толкова грациозно и небрежно, сякаш това за него бе перце.

— Благодаря ти, че ми помогна — прошепна Джейн.

— Че за какво са съседите — отвърна веднага той и отвори стола.

Ейбъл се наведе и внимателно премести Маги.

— Така — отдъхна си Лий. — Сега вече всичко е наред.

Чу се одобрителен шепот, а след това домакинята се обърна към Дърк.

— Трябва да ви представя Дърк, това са Ейбъл и Маги Гудиноф. А ти вече си се запознал с Джейн.

— Да. — Той отново й отправи многокаратовата си усмивка.

След като вече бяха запознати, Лий се обърна към Дърк.

— А баща ти къде е? Лидия каза, че може да дойде.

— Не се прибра, както бяхме предвидили — отвърна Дърк. — Забавила го е работата. Но скоро ще се върне.

Джейн и Маги се спогледаха. Уай беше казала, че Енсекси старши се е изплъзнал от агентите, които е трябвало да го следят до завръщането му в Сонора. Трябваше да й предадат, че информацията е точна.

— Чудесно. Значи ще бъде у дома навреме за Деня на благодарността — каза Лий. — Робърт Енсекси много ще ви хареса — добави тя.

Джейн вдигна поглед и забеляза, че жената им се усмихва. След това домакинята погледна така, сякаш я бе осенила гениална мисъл. Обърна се към Дърк:

— Джейн каза ли ти, че е писателка?

— Не е — отвърна с интерес Дърк.

Джейн дори не усети с какъв ужас погледна баба си.

— Джейни, скъпа, знам, че не ти е никак приятно да се хваля. Само че си говорехме и Лий попита какво работите — обясни баба и сви рамене. — Трябваше да й кажа, че пишеш криминални романи. Знаеш колко много се гордея.

— Да — изсъска Джейн, но трябваше да се съгласи, че и това прикритие е не по-лошо от което и да е друго. Така поне лесно можеше да обясни как е зарязала всичко, за да си седи вкъщи с баба.

— Криминални романи ли? — сексапилната усмивка на Дърк стана още по-широка. — Звучи страхотно.

Ръката му докосна нейната и на Джейн й се стори, че се допира до затоплен от слънцето камък. Едва успяваше да контролира физическата си реакция. Извърна леко объркания си поглед към Ейбъл и се зачуди защо той няма подобен ефект върху нея. Харесваше го, нямаше съмнение, че той я привлича, но не бе изпитвала подобно объркване, толкова силно, че да се почувства съвсем уязвима.

— Нали! Наистина е страхотно — потвърди ентусиазирано Лий. — Знаеш ли, още една наша съседка е писателка. Мелани Джонсън. Много е сладка. Вие двете ще си допаднете. — Извърна се към хората в хола. — Двамата с Брайън пристигнаха тъкмо преди вас. Къде ли е? Брайън работи в Силиконовата долина — добави тя и се усмихна весело. — Аха. Ето я. Ела, ще ви запозная. Много ще ти допадне.

Джейн погледна безпомощно баба си и тръгна да се запознае със семейство Джонсън. Знаеше, че Лий прави всичко това от добро сърце, но тя бе точно с когото трябва. За нещастие, не можеше да каже това на домакинята.

В другия край на хола Мелани и Брайън Джонсън си говореха с друга, по-възрастна двойка, семейство Уеърс, както ги представи Лий. По-възрастната двойка ги остави след малко, домакинята се извини и се върна към задълженията си.

— Благодаря ви, че ни спасихте — каза Брайън Джонсън.

Джейн откъсна поглед от Лий и опитите й да приобщи Маги и Ейбъл към някоя група.

— Спасих ли ви?

— От семейство Уеърс — поясни той и в очите му припламна хитро пламъче. — Тъкмо ни канеха на вечеря, а ние се опитвахме да откажем възможно най-любезно.

Джейн повдигна едната си вежда.

— Не ви ли допадат семейство Уеърс?

— Напротив, много даже — увери я той. — От разстояние. И облечени.

Джейн примигна объркано при тези думи, а Мелани сръчка съпруга си. Разсмя се и обясни:

— Те са доста шавливи. А ние с Брайън не обичаме да сме с нови партньори.

— А, ясно — каза безизразно Джейн. Премести поглед към писателката. Мелани Джонсън бе фина нежна жена. Доста по-ниска от съпруга си, тя бе слаба, със светлоруса коса и големи красиви очи. Роклята й бе бяла, обточена със златен кант. Джейн се зачуди дали това не е своеобразен отпор на опитите за контрол на мозъчната дейност. Може пък тези опити да не действаха на всички. Лий и Мелани, с техния избор на бледи кремави цветове се бяха противопоставили на яркожълтото.

— Не. Ние двамата не сме шавливи — съгласи се Брайън. След това стана сериозен. — А ти?

— Брайън! — Мелани го сръчка с лакът в стомаха, но не се сдържа и се разсмя.

Двойката допадна на Джейн.

— Само когато не нося сутиен — отвърна тя със сериозна физиономия също като на Брайън.

Семейство Джонсън я зяпнаха, а след това избухнаха в смях. Той се разсмя високо, гласът му бе плътен и мелодичен, докато нейният наподобяваше дискретен звън. Личеше си, че се забавляват искрено и неподправено и Джейн отново си каза, че това семейство й допада.

Обзелото я приятно чувство я накара да остане да си поговори с тях, вместо да си търси извинения и причина да се върне при Дърк. Господин Мейнтру бе казал, че Дърк е виден женкар. Това означаваше, че обича да преследва жертвата. Значи, разсъждаваше тя, няма нужда да ходи след него. Нека той да я потърси.

Естествено, ако той не го стореше, щеше да се наложи тя да направи следващата крачка. И в единия, и в другия случай, нищо нямаше да му стане, ако разбереше, че не е център на вселената.

 

 

За половин час, докато си говореше със семейство Дженсън, Джейн научи много. Тримата бяха застанали встрани от останалите и когато Джейн изяви желание да научи повече за присъстващите, двамата с удоволствие й разказаха. Понякога искрена и обективна преценка, представена леко шеговито, предизвикваше бурни изблици на смях. Тя вметваше по някоя пикантна женска забележка, докато съпругът й, зъболекар, правеше прецизен разрез на пациент след пациент, обогатен от точните наблюдения на писателката. Започнаха със семейство Енсекси, както Мелани ги нарече, На-ен-та-степен-секси и…

— А това там са Даниел и Луелин… — Мелани погледна съпруга си. — Как им беше фамилията?

— Браунстоун — помогна Брайън.

Джейн отмести поглед към двойката. Едър рус здравеняк и симпатична червенокоса дама я наблюдаваха отдалече. Усмихнаха й се и кимнаха, а след това се извърнаха. В този момент Джейн разбра, че те също не са под влиянието на „жълтата магия“. Жената бе в червено, а мъжът си бе сложил нормална вратовръзка и бяла риза.

— Браунстайн — поправи го Мелани, очевидно запомнила фамилията им. — Не мога да ти кажа много за тях. Нови са тук. И те се нанесоха днес. Само че те са си купили къщата — добави Мелани. — Затова предполагам, че ще са тук за постоянно. Или поне почти постоянно.

— За разлика от нас. Ние сме за малко — добави Джейн.

— Да, жалко. Мисля, че ми харесваш.

Джейн се усмихна, след това притихна, когато забеляза новопристигналия гост.

— Как ви се стори Сонора? — попита Брайън.

— На всички ни хареса — отвърна тя, без да откъсне поглед от новодошлия. — Изключително живописно място.

— Да, с богата история — започна Мелани, а след това се обърна към Джейн: — Познаваш ли Колин?

— Колин ли? — повтори името Джейн, но то не й говореше нищо.

— Да. Колин Олкърс. Той е…

— Ааа! — Джейн се разсмя, разпознала фамилното му име. — Офицер Олкърс. Стори ми се познат. И той ли живее тук?

— Не е в нашия квартал — отвърна писателката. — Той е брат на Лий и местния шериф. Затова е поканен. Как успя да се запознаеш с него за толкова кратко време? Лий каза, че сте тук от тази сутрин.

— Да. Пристигнахме тази сутрин. Запознахме се, когато… Ами Ръфи го нападна — призна Джейн и им разказа цялото преживяване в доста по-смешна украса, отколкото бе в действителност. Смехът на тримата отекна отново.

— Май това е най-веселата група. Може ли и аз да се присъединя? Смехът ви наистина е неустоим.

Смехът на Джейн замря в гърлото й, когато се обърна и се озова пред дълбоките тъмни очи на Дърк. Бяха хипнотизиращи.

— Моля за внимание! — извисилият се глас на Лий спаси Джейн от тези очи и тя се обърна с облекчение към домакинята, застанала на вратата. — Струва ми се, че всички са тук, затова заповядайте на масата. Приготвила съм студен бюфет в съседната стая. Хапвайте колкото пожелаете. Не обичам, когато остава храна.

Изглежда, всички бяха гладни. Всички двайсетина гости бързо се отправиха към съседната стая. Джейн забеляза Ейбъл, Лидия и Маги да отиват заедно и ги огледа внимателно. Ейбъл се усмихваше и кимаше на нещо, което казваше сестрата на Дърк, но тя отново забеляза издайническата вена на челото. Отдъхна си, щом я видя. Не се бе поддал на магията на тази жена и не бе забравил, че тя крие някъде у тях сестра му.

— Да вървим.

Джейн се обърна при ентусиазираното подканяне на Брайън Джонсън. Жена му смръщи нос.

— Нека да изчакаме да свърши навалицата — предложи Мелани, но съпругът й я погледна така, сякаш му говореше на холандски.

— Нали се оплакваше, че си гладна, като идвахме насам — каза той.

— Гладна съм, но мразя да се блъскам.

— Така де. Нищо, любезна госпожо. Аз ще сразя побеснялата тълпа и ще ви донеса от соковете на живота. — Обърна се към Джейн! — Жена ми пише любовни романи.

— Любовни, а не средновековни — изсумтя презрително Мелани, но очите й се смееха.

— Че това да не би да беше средновековен говор? — попита Брайън.

— Ми да. А пък „соковете на живота“ са по-характерни за Хатфийлд и Макой, отколкото за средновековието — обясни тя. След това го сбута. — Върви да ми донесеш нещо за ядене. И вземи Дърк с теб.

— Добре — съгласи се Брайън. — Идвай, Дърк. Според мен тези женски искат да поклюкарстват зад гърба ни.

Дърк се обърна към Джейн с вдигнати вежди.

— Да ти донеса ли нещо?

— Да, благодаря — отвърна Джейн. Беше много гладна. Не бе хапвала нищо след тънкото парче канелен кекс на Лий.

— Какво искаш?

— Амиии… — Тя сви рамене. — Каквото и да е. Аз съм лесна.

Веждите на Дърк се качиха още по-високо и Джейн усети как се изчервява. Бавно и нежно, каза си тя, обзета от пристъп на паника, че не се държи подобаващо. Думичките веднага оказаха необходимия ефект и тя дори успя да му намигне, преди отново да насочи вниманието си към Мелани.

— Дърк е много красив — отбеляза писателката, когато мъжете се бяха отдалечили достатъчно, за да не могат да ги чуят.

— Да — съгласи се Джейн и се намръщи. Мелани понечи да каже още нещо, но се спря и се усмихна на някого зад Джейн.

— Здрасти, Колин.

— Здравей, Мелани — прозвуча приятелски глас. Шерифът погледна Джейн, когато тя се обърна към него, поколеба се за момент, а след това по лицето му се разля широка усмивка.

— О, здравей, „Джейни, скъпа“ — пошегува се той.

— Приятно ми е да се срещнем тук.

— И аз си мислих същото, господин „милият полицай“. — Засмя се, защото знаеше, че няма нужда да обяснява на Мелани. Вече й бе разказала.

— Казвай ми Колин — предложи той. Усмихна й се и погледна Мелани. — Къде е Брайън?

— Отиде за храна — отвърна тя.

По очите на писателката личеше, че го харесва.

Едва сега Джейн усети, че усмивката на Мелани бе станала по-изкуствена, когато Дърк се присламчи към групата им. Изглежда, не харесваше Дърк. По всичко личеше, че инстинктите й са добри.

— Вече съм готов с отговора.

Джейн погледна недоумяващо Колин.

— С кой отговор?

— Докато бяхме в ресторанта, те попитах дали се местите тук, или сте само във ваканция. Храната ти бе готова и ти си тръгна. Не ми отговори.

— Аз…

— Племенницата на семейство Гудиноф — довърши Колин. — Лий те посочи, когато дойдох. Просто не се сетих веднага, че става въпрос за теб. Тази сутрин изглеждаше съвсем различна и много по-естествена.

— Иска да каже — изтощена и раздърпана — обясни през смях Джейн. — Бях в протрити избелели дънки и тениска.

— Не — заяви твърдо Колин. — Исках да кажа — естествено хубава.

— Готово! — оповести весело Брайън, понесъл две препълнени чинии. — За теб, любов моя. — Подаде едната на жена си и се усмихна приятелски на Колин. — Здрасти. Опашката намаля, но и храната намаля. Върви да си вземеш нещо.

— В кухнята ще се намери достатъчно. Лий винаги има резерви. — Колин се разсмя и премести погледа си към Дърк, който вече бе до Джейн и й предлагаше добре накамарена чиния. Погледът на шерифа стана студен, щом се спря на другия мъж. След това той продължи: — Май да се отправя към шведската маса. За всеки случай. Дами. — Той кимна и се отдалечи.

Джейн го проследи с поглед, след това насочи вниманието си към храната, която бе донесъл Дърк. Бе избрал най-разнообразни неща — пълнени гъби, картофи с копър, пуешко, боровинки, салати и още няколко неща. Джейн взе вилицата и започна с картофите, а след това си спомни за поразяващото червило. Ако базата бе противоотровата, значи няма да има никакъв проблем. Ами ако тя служи за защитен слой? Нямаше начин да яде, без да изцапа вилицата с червило, без да попада нищо по храната. Ами ако погълнеше от него…

В следващия миг си представи как пада в безсъзнание, а по прекрасната й рокля се размазват боровинки и салати. Това бе достатъчно, за да я накара да остави вилицата. Доволна, че другите са прекалено заети със своите чинии, тя бързо избърса устни със салфетката, донесена от Дърк.

Огледа се, отново взе чинията и забеляза, че Ейбъл и Лидия са се настанили на едно канапе. Столът на баба й бе до тях. Ледената блондинка не обръщаше никакво внимание на Маги, докато бъбреше и опипваше ръката и гърдите на Ейбъл. Той пък се опитваше да яде.

Мръсница, помисли си с раздразнение Джейн. Още малко и щеше да се настани в скута му пред очите на всички. Добре че Ейбъл знаеше какво злонамерено изчадие е, иначе щеше да се наложи Джейн да се намеси, за да го спасява. Естествено, за негово добро.

— Дърк. — Лий дойде при тях със загрижено изражение. — Един мъж е тук. Казва, че трябва да говори с теб, било спешно. Става въпрос за баща ти.

— Аха. — Дърк остави чинията на масата и хвана ръката на домакинята. — Не се притеснявай. Сигурно иска да ми съобщи последни данни за пътуването му. На вратата ли е?

— Не. Настаних го в кабинета на Уил — обясни тя и се отдалечи.

— Уил ли? — попита Джейн и се обърна любопитно към семейство Джонсън.

— Съпругът на Лий — каза Мелани. — Някъде наоколо е. И той е компютърен гений.

— Всички вече са компютърни гении — отбеляза небрежно Брайън. — При това се казва компютърен гуру, женичке. Ние сме компютърни гуру.

Мелани вдигна очи към тавана и се засмя. Огледа се и остана разочарована.

— Не го виждам, за да ти го покажа.

— Сигурно разнася подноса с пуешкото, дава наставления на сервитьорите и реже месото. Както подобава на един истински мъж.

— Уил е симпатяга — добави Мелани. — Двамата с Брайън са добри приятели.

— Така ли? — отвърна разсеяно Джейн, без да откъсва поглед от вратата в коридора. Когато видя, че Лий се връща, насочи вниманието си към семейство Джонсън и се усмихна. Остави чинията си до тази на Дърк. — Бихте ли ме извинили, трябва да отида до банята.

— Сигурна ли си? — Брайън повдигна едната си вежда и се усмихна.

Джейн се изчерви, сви рамене и се отдалечи с бърза крачка.

Щом се озова в антрето, се огледа бързо. От дясната й страна се падаше входната врата, но тя бе видяла, че Дърк и Лий свиха наляво, и си спомни, че домакинята бе казала, че е настанила мъжа в офиса на Уил. Джейн зави наляво и огледа дългия коридор, за да се опита да познае коя от всичките врати е кабинетът. Всички бяха затворени и изглеждаха напълно еднакви. След кратко колебание, тя започна да се ослушва пред всяка врата. Беше по средата, когато чу потракване на токчета и се обърна. Видя червенокосата дама, Луелин Браунстайн. Джейн се изправи и се усмихна с неудобство, когато жената приближи.

Тъкмо се чудеше какво извинение да измисли за това, че подслушва, когато зад нея се отвори врата и тя долови мъжки гласове.

— Кажи му, че няма да закъсняваме. Тук са обичайните досадници, въпреки че има една нова интересна птица.

Джейн позна гласа на Дърк и се намръщи. За малко да я хванат да се мотае из коридора като заблудено кутре.

За Луелин Браунстайн такава опасност нямаше. Червенокосата хлътна в най-близката врата и се скри. Но не забрави да остави вратата открехната. Джейн забеляза това и предположи, че жената наднича отвътре, затова се обърна, решена храбро да посрещне нещата.

Първо видя русия мъж с Дърк. Беше по-нисък, възпълен, а лицето му бе надупчено от шарка. Щом русият я видя, веднага присви очи. За щастие, Дърк не гледаше към нея по този начин. Усмихна й се широко.

— Джейн, мен ли търсиш? — Спря до нея и махна на другия да върви.

— Не. Стана ми топло и реших да поизляза на чист въздух — излъга тя доста неумело. Никой нямаше да й повярва, дори и тя самата, а Лизи все й повтаряше, че е прекалено доверчива и наивна.

— Каква прекрасна идея. — Хвана ръката й с вълча усмивка и я поведе по коридора.

— Къде отиваме? — попита тя притеснено. Погледна през рамо с надеждата Луелин Браунстайн да се покаже и да я спаси. Вратата, зад която се криеше червенокосата, бе почти затворена, а мъжът, с когото Дърк бе говорил, очевидно нямаше никакво намерение да предложи помощта си. Всъщност той я наблюдаваше доста подозрително.

— Навън, на чист въздух — отвърна Дърк. Тя извърна поглед назад, а той я поведе в кабинета, от който тъкмо бе излязъл. — Защото си се сгорещила.

Двусмислената му забележка я жегна и Джейн реши, че нейните опити да действа нежно и внимателно, очевидно са се оказали прекалено успешни.