Линси Сандс
Максимална защита (10)

Глава 10

— На пазар ли? — опули се Джейн. Тъкмо се бе събудила след „кратката си дрямка“. Тя всъщност не се бе събудила сама. Баба бе влязла, побутна я и спомена нещо за пазаруване. — Няма нужда да ходим на пазар, бабо. Ч.А.Р. са ни осигурили дрехи.

— Да, скъпа, знам — отвърна търпеливо Маги Спайръс, — нали и аз това казах. Мислех си, че ще трябва да те събудя, за да отидем на пазар, но Ейбъл откри дрехите, осигурени от Ч.А.Р., и затова те оставихме да поспиш повече. Само че вече стана почти пет. Трябва да станеш и да се приготвиш за довечера.

— Пет — повтори тя. Беше си легнала малко след единайсет и бе спала почти шест часа. Чувстваше се по-човешки.

— Хайде. Вдигай се. Трябва да те приготвим.

Джейн кимна, отметна завивката и седна в края на леглото. Беше спала в стаята, която първо си избра, облечена само в тениска и бельо. Можеше да потърси някаква нощница в голямата спалня, но й се стори прекалено голямо усилие.

— С Ейбъл ти избрахме рокля за довечера — отсече баба й и погали неспокойно размърдалата се в скута й Ръфи. — Закачена е на вратата в банята, за да си вземеш душ и да се облечеш. Аз после ще ти наглася косата.

— Как така ми избрахте роклята? — попита Джейн и грабна дънките, с които бе преди. Започна да ги обува. — Всички дрехи са в голямата спалня.

— Ейбъл помогна.

— Виж ти — каза Джейн и погледна остро баба си. — Надявам се не сте ми избрали и бельото. — Изчерви се при мисълта как братът на Еди рови из дантеленото бельо, за да й избере нещо подходящо.

— Не сме — намръщи се баба й. — Просто не помислих за това.

— Слава Богу! — Джейн бе вече обута и тръгна към голямата спалня. — Ще си взема, преди да вляза в банята.

Вратата се затвори пред нея тъкмо когато искаше да влезе в голямата спалня. Тя отвори отново, влезе и се спря, когато видя хаоса вътре. Ейбъл бе преместил кашоните, преди Джейн да си легне. Много добре знаеше, че ще ги прерови, но не бе очаквала да го завари задълбочен в шпионска екипировка. Всичко от кашоните бе пръснато по пода около него, а той стоеше до вратата, обърнат към къщата на семейство Енсекси със слушалки и изстрелващия се микрофон в ръка. Беше намръщен и въртеше копчетата от едната страна. На Джейн й стана много интересно и приятно.

Остана загледана в него и когато забеляза, че Ръфи се промъква в стаята, вече бе прекалено късно. Стресната, тя се наведе, за да вземе кучето, но бе закъсняла. Териерчето бе забелязало заспалия на леглото господин Тибс и се втурна към него.

Котката на Еди имаше изключително разви инстинкт за самосъхранение. Отвори веднага очи, съзря напредващата Ръфи и веднага скочи, готов за бягство.

Ръфи изръмжа и хукна веднага след него, но господин Тибс вече се бе отправил да търси прикритие. Двете животинчета минаха по леглото, скочиха едно след друго на канапето, прехвърлиха се на един от фотьойлите, после на още един. Обиколиха стаята, профучаха покрай Джейн и стигнаха при Ейбъл. Тогава започна истинската неразбория.

Ненадейното нападение на Ръфи над господин Тибс стана точно в краката му и Ейбъл късно усети откъде идва бедата. Той възкликна изненадано и вдигна рязко микрофона, за да изтегли дългия му кабел да не пречи. Опитът си струваше, но бе малко позакъснял. Ръфи вече бе върху кабела и бе оплела малките си лапки. Ейбъл се завъртя в кръг за да не се омотае и той, но не успя да се помести достатъчно бързо, докато двете животни обикаляха около него. Когато най-сетне господин Тибс хукна в нова посока, той вече бе впримчен в кабела.

Ръфи не изоставаше от котарака и най-сетне прецени, че може да щракне със зъби опашката му. Двойката се скри под леглото и повлече кабела.

— Ааа!

Викът на Ейбъл привлече вниманието на Джейн към него, докато заобикаляше леглото от другата страна, за да сложи край на цирковите номера. Погледна го тъкмо в момента, когато той се просна по задник на пода.

Тя се намръщи и отново насочи поглед надолу, но нито Ръфи, нито господин Тибс се появиха. Чу се съскане и ръмжене, а след това някой изквича. Само секунда по-късно, Ръфи се стрелна изпод леглото и изскочи от стаята. Изглежда, господин Тибс се бе справил успешно с положението.

— Така — каза Ейбъл. — Струва ми се, че проблемът е решен.

Джейн вдигна поглед и по устните й плъзна усмивка. Братът на Еди седеше на пода, омотан в кабел, стиснал микрофона, слушалките — килнати на една страна.

— Извинявай — каза тя. — Нямах представа, че Ръфи е тръгнала след мен. Мислех си, че все още е при баба.

Ейбъл сви рамене и се изправи, за да се освободи от жиците.

— Кажи… чу ли нещо интересно? — попита весело тя.

Ейбъл се намръщи.

— Чуруликат птици, скърцат катерици, потропват сърни.

— Сърни ли? Сериозно?

— Да — той се усмихна широко. — Цяло стадо се изкачи по хълма — каза въодушевено той, но ентусиазмът му бързо се стопи. — Само че не чух и гък от съседите. Според мен тази тъпотия не работи — добави той и погледна презрително микрофона.

— Как да работи — съгласи се Джейн. — Трябва ни параболичен микрофон и сигурно стенен микрофон за тази цел.

— Параболичен ли? Онзи, дето прилича на сателитна чиния ли? — попита любопитно Ейбъл. Отказа се да разплита кабела и се зарови в неразборията на пода.

— Именно. — Джейн го взе от него, щом той го намери. — Ще го монтираме на хълма, щом се стъмни. — Тя се намръщи. Трябва да измислим как да го скрием.

Ейбъл кимна.

— А какви са тези стенни микрофони?

— Точно каквото подсказва името им — отвърна веднага Джейн. — Изключително чувствителен усилвател. Можеш да чуеш разговори дори през трийсетсантиметрова бетонна стена.

— Само дето трябва да се закачи на стената.

— Всяко нещо с недостатъците си — сви рамене Джейн. — Затова трябва да изчакаме да се стъмни, за да го нагласим. Ще го оправим, след като се върнем от гости.

— А, да, ние сме на гости — измърмори той и веднага стана очевидно, че не гори от желание.

Едва сега тя се сети защо е дошла в тази стая и се отправи към скрина от другата страна на леглото.

— Исках да си взема дрехи.

— Ние с баба ти вече избрахме.

— Да, знам — прекъсна го Джейн и се изчерви. — Само че имам нужда и от други неща.

— Аха. — Джейн долови веселата нотка в гласа му, когато отвори най-горното чекмедже, където бе грижливо сгънато бельото. Той отново се обади. — Щях да ти избера и да ти го оставя при роклята, но реших, че може и да не ти е приятно.

— Нищо, благодаря — отвърна тя. Чу го как се засмя. Стана й неудобно да разглежда съдържанието на чекмеджето, докато Ейбъл бе толкова наблизо, затова грабна първото, което й попадна, погледна го, за да се увери, че това е нейният номер, и понечи да затвори чекмеджето.

— Ами… май е по-добре да си в черно — отново се обади Ейбъл и тя разбра, че наистина я е гледал. — Избрали сме ти черна рокля.

— Ясно. — Джейн остави бельото с цвят на лавандула обратно и дръпна нов комплект. Избегна погледа на мъжа, когато излизаше.

С душа приключи бързо. Избърса се, захвърли мократа кърпа и взе бельото. Беше дантелено и изключително сексапилно, обикновено не носеше такова. Предпочиташе удобни памучни бикини и сутиени. Но едва ли щеше да има нещо удобно и памучно в нещата, доставени от Ч.А.Р. Това тук бе типично в техен стил.

Сложи си сутиена и бикините, а след това колебливо се погледна в огледалото. Все едно че пред нея бе друга жена, с чуждо тяло. Сутиенът повдигаше гърдите й, но тя нямаше нужда от този ефект, за да изглежда бюстът й по-налят. Намръщи се на всичката тази набъбнала плът и понамести първо едната, а после и другата чашка с известно неудобство, но гърдите й така и не станаха по-малки.

Тя се притесняваше от тях още от дванайсетгодишна, когато момчетата започнаха да я забелязват и да я подкачат. От този момент нататък нещата вече не й бяха по силите. Момчетата се опитваха да я пощипват, мъже на средна възраст й налитаха, всеки мъж, с когото се запознаеше, сякаш говореше на гърдите й, не на нея. В осми клас, докато държеше реч пред класа, Томи Симпсън изстреля хартиено топче по нея и то уцели точно деколтето й. Това бе и краят на ораторската кариера на Джейн.

Всяка нова среща я караше да се притеснява все повече и повече, принуждаваше я да се затваря в себе си. Може би щеше да го преодолее, но тогава дойде времето, когато момчетата започнаха да я канят на срещи. Първото й гадже бе Джери Джордън. Той я покани на бал на училището. Джейн нямаше търпение да отиде и с радост се взираше в луничавото му лице, докато най-добрият му приятел не я уведоми, че той смята да я води единствено, защото има големи цици и значи нямало да има проблем да я свали.

Джейн се втурна към Джери и го прасна право в носа, а след това го наруга. Щом се върна вкъщи и се затвори в стаята си, избухна в плач. След този случай стана още по-затворена и насочи цялото си внимание към книгите и учебната работа, за да забрави за момчетата, които се интересуваха от нея. Или поне се опитваха да проявят някакъв интерес. Появяваха се и мъже, които не се отказваха да я преследват, докато тя накрая вдигаше ръце и излизаше с тях, но всички тези връзки бяха обречени.

— Джейни?

Джейн свали роклята от закачалката на вратата и я нахлузи през главата, а след това я изпъна. Отвори вратата.

— Ейбъл каза, че си забравила да си вземеш чорапи.

Младата жена се загледа в черните копринени чорапи в ръката на баба й. Да, беше ги забравила. Само че Ейбъл нищо не забравяше. Пое фината паяжина и забеляза, че има и жартиери. Той бе помислил за всичко, както изглежда.

— Роклята е съвършена. — Баба влезе с количката в банята, а Джейн приседна на ръба на ваната, за да си сложи чорапите.

— Къде е Ръфи? — попита тя. Проклетото животно умираше да се изправи на краката й с предните си лапи всеки път, когато обуеше фин чорапогащник и пускаше огромни бримки.

— Нямам представа. Последва те към другия край на къщата, когато ти тръгна за бельо, но не се върна. Сигурно обикаля наоколо.

По-скоро гадинката се криеше от господин Тибс, каза си Джейн. Тази мисъл я развесели.

— Първо жартиерите, скъпа.

Джейн остави единия чорап по средата на прасеца и взе жартиерите. След това отново се зае с чорапа.

— Така — Тя бе готова и се изправи, за да приглади черната рокля.

— Съвършена си — заяви баба й.

Джейн се огледа. Не бе сигурна дали бе съвършена, но определено изглеждаше страхотно в тази рокля. Ръкавите бяха от прозрачна дантела, а дълбоко изрязаният гръб, също от прозрачна дантела, се спускаше чак под сутиена. Сега вече знаеше защо Ейбъл й предложи дантеленото бельо. Ако се наведеше или изпънеше ръце нагоре, ако направеше някакво рязко движение, сутиенът й отпред щеше да се покаже, също и бикините на гърба, където свършваше дантеленото деколте. Беше изрязано прекалено дълбоко.

Ако се показваше бельо с цвят на лавандула, щеше да е много смешно. Черното придаваше сексапил, каза си тя, а в следващия момент забеляза лицето и мократа си коса. Роклята бе Ч.А.Р.-овна, но от врата нагоре си оставаше същата Джейн. Отпусна рамене. Приличаше си на старата смотана изобретателка Джейн Спайръс, само че в сексапилна рокля. От нея никога нямаше да излезе фатална жена.

— Накарах Ейбъл да намери маша и сешоар, докато спеше — каза баба й. — Добре че Беатрис Гудиноф разполагаше и с двете, и с лак за коса със силна фиксация. Ейбъл остави нещата в трапезарията с всичкия грим, който успя да намери. Хайде, ела да те наглася.

Джейн тръгна послушно след нея в трапезарията. Настани се на малко столче без облегалка, което откриха в кухнята, защото така щеше да е удобно на баба й да я гласи. Седна търпеливо, а Маги Спайръс се засуети около нея.

Процедурата отне цяла вечност — да не говорим пък колко лак за коса отиде, — преди баба да оповести, че косата й е готова. После се зае с лицето на Джейн. Едва след няколко минути позна пудрата в ръцете на баба си.

— Това не е ли поразяващата пудра?

— Да, но аз използвам компактната — увери я баба й. Пудриерата се състоеше от две нива. Щом се отвореше, се виждаше пухчето и компактната част, а отдолу бе тайното отделение с прахообразната поразяваща пудра.

Джейн се поуспокои, но точно тогава баба й посегна към някакво червило. Тя се ококори ужасено.

— Ама това е поразяващото червило на Липшиц.

— Така ли? — Баба й се поколеба и стисна устни. — Има ли опасност, ако си го сложиш?

— Има база гланц в другия край. Първо се слага от него. Май е нещо като бариера, като противоотрова.

— Добре. Цветът е страхотен. — Баба подаде гилзата и малко огледалце на Джейн.

— Не може ли да си сложа от моето?

— Твоето е толкова обикновено, Джейни, скъпа. Това е върхът. Тайната мечта на всеки мъж. Слагай от него.

Без да спира да мърмори тихичко, Джейн я послуша.

— Пъхни си го в сутиена — каза баба, когато Джейн приключи и с двата слоя червило и погледна купчината грим.

— Какво? — попита изумено тя.

— Пъхни си го в сутиена, скъпа. Може да се наложи по-късно отново да си сложиш, а знам, че не мога да те накарам да си вземеш чанта. — Изчака търпеливо Джейн да я послуша и се зае с грима. Постави леки сенки и очна линия, които Джейн с облекчение видя, че са най-обикновени. Когато обаче възрастната жена извади сребърен флакон с парфюм, Джейн се дръпна.

— Ама това е моят парфюмен серум на истината.

— Много добре знам. Тази вечер може да свърши работа. Не мислиш ли?

След миг Джейн кимна.

— Да. Стига Дърк да се приближи достатъчно, за да го вдъхне.

— Ще трябва да направиш така, че да се приближи достатъчно. — Баба й сипа от парфюма върху топка памук и намаза обилно Джейн около ушите, по врата и китките. Джейн се намръщи, когато я намазаха и между гърдите.

— Накарай го да се приближи достатъчно, за да вдъхне от парфюма, но не му позволявай да те целува. Може да стане доста сложно, ако трябва да обясняваш след това как е станало така, че е повален от една целувка.

— Като че ли някой е преритал да ме целува — измърмори Джейн.

Баба й отдръпна грима и повдигна едната си вежда.

— Джейни, скъпа, най-добре отиди и се погледни в огледалото. Съмнявам се, че няма да има желание да те целуне.

Джейн стана и отново се върна в банята. За малко да припадне, когато видя отражението си. Мили боже, та това беше чудо! Изглеждаше страхотно. Сексапилна. Невероятна.

— Изглеждам… добре — каза немощно тя, когато баба й се приближи в инвалидната количка.

— Изглеждаш много повече от добре, мила. Приличаш на жена от рода Спайръс. — Възрастната дама огледа Джейн със стиснати устни. — Сега да поработим над стойката и походката ти.

— Че какво ми има на стойката?

— Абсолютно нищо, ако си някой книжен червей, който се опитва да скрие прекрасния си бюст, като отпуска рамене и се свива.

— Няма ли поне едно да премълчиш, бабо? — попита кисело Джейн.

— А що се отнася до походката ти, ти не ходиш, а подтичваш като мишка, която гледа никой да не я забележи.

Джейн въздъхна дълбоко, защото знаеше, че описанието на баба й е съвършено точно. Често гледаше никой да не я забелязва. Щеше да е много щастлива, ако знаеше как да се слее със стените. И освен това наистина ходеше със свити рамене, за да изглеждат гърдите й по-малки. Това, разбира се, бе смешно. Нищо не можеше да ги смали, освен оперативна намеса, която тя сериозно обмисляше. Но все не намираше смелост да направи тази крачка.

— Я се изправи — нареди баба й. — Изпъни раменете, изпъчи се.

Джейн се поколеба, после изправи гърба си и изпъчи гърди, но веднага след това зае началната поза. Не беше готова да направи подобно нещо.

— Дръпни раменете назад, изпъчи се — повтори баба й.

Джейн отново се изправи, силно намръщена. Защо нямаше слабо фино тяло с малки щръкнали гърди, вместо тази заоблена едра фигура? Замисли се отново и гърбът й се отпусна, раменете хлътнаха.

— Джейн, престани да криеш това, което господ ти е дал! Само себе си заблуждаваш — сопна се Маги Спайръс. — Изправи се веднага, изпъчи си гърдите и върви бавно и наперено, недей да ситниш като мишка. Искам да видя как се полюшват бедрата ти.

— Бабо! — Джейн се изчерви — Не мога…

— Трябват ти обувки — прекъсна я баба й. — Сигурна съм, че Ейбъл ги е оставил при роклята.

Младата жена ги забеляза до вратата и ги взе. Очите й се разшириха, когато ги погледна. Тя носеше само обувки без ток. Тези не бяха такива. Бяха с много висок ток. Щеше да се пребие.

— Няма. Не мога — отсече тя и поклати глава.

— Джейн Спайръс може и да не може — заяви мрачно баба й — Само че Джейн Гудиноф може… заради Еди.

Джейн срещна погледа на баба си и усети как изправя гръб. Щеше да го направи заради Еди. Трябваше да си казва, че това е роля. Ако си мислеше, че е някоя друга, може би Джейн Гудиноф, щеше да успее.

Обзета от решителност, тя нахлузи сандалите, изправи се и се изпъчи.

— Браво! — каза одобрително баба й. — Сега да видим как полюшваш бедра, Джейн Гудиноф.

Джейн се завъртя на пета и положи всички усилия, за да измине както трябва разстоянието до банята с изправен гръб и щръкнали гърди.

— Точно така! — радваше се баба й. — Я се виж! Колко си красива. Сексапилна. Великолепна. Ти си всичко това. Те са твоето наследство. Трябваше да станеш оперативен работник. А си се скрила зад тези технически измишльотини. Това е истинската Джейн.

Джейн усети прилив на самочувствие и самоувереност.

— Можеш да го направиш.

— Мога да го направя — повтори тя.

— Ще го направиш!

— Ще го направя!

— По-плавно — нареди баба й. Джейн си наложи да я слуша.

— Сега се отпусни — каза баба й, когато тя стигна другия край на стаята и се обърна. — Малко си скована. Помисли си как се прокрадваш. Нежно и внимателно — говореше възрастната дама. — По-добре си помисли за нещо гладко. Ти си съчетание от чувствени лосиони, излъчваш сексуално привличане.

— Кое по-точно? — попита отчаяна Джейн. — Нежно или гладко?

— И двете — сопна се баба й и Джейн се постара да се движи възможно най-нежно и гладко.

— Прекалено много мислиш. Не се престаравай. То ще се получи от само себе си.

— Лесно ти е да го кажеш — измърмори младата жена. Обърна се и се отправи към другия край на къщата. Нежно и гладко, мислеше си тя. Гладко и нежно. Нежно… Спря, за да ритне захвърлената след душа кърпа, и се сети за Ейбъл. Сети се как стоеше гол в мотелската стая, само с една кърпа на кръста. Колко му отиваше. Много му отиваше. Беше й се приискало да прокара длани по голата му гръд и…

— Това е! — викна баба й и плесна с ръце.

Джейн се обърна изненадана.

— Перфектно. Вече го можеш — каза й баба.

— Страхотно — отвърна отчаяна Джейн. — Дори не мислех за бавното и нежното.

— За каквото и да си мислила, все за него да мислиш. Стана безупречно. — Баба й приближи. — Сега трябва да измислиш как да привлечеш Дърк тази вечер. Открий всичко, което можеш. Ако пък му измъкнеш покана за у тях, ще бъде най-добре.

— Ама…

— Агентите трябва да се възползват от всяка възможност — продължаваше да нарежда Маги. — Използвай момента. Използвай тялото си и не спирай да се усмихваш. Имаш всичко необходимо, използвай го. Нищо не пропускай.

— Ами ако оплескам нещата? — попита Джейн; обзета от несигурност.

— Няма да оплескаш нищо — увери я баба й. — Ако нещо се обърка, аз ще бъда близо до теб, за да ти помогна.

Джейн помисли малко и кимна. Щеше да се справи. Заради Еди.

— Готова си — заяви тя. — Сега трябва и аз да се приготвя.

Джейн й помогна да се преоблече, след това баба й я отпрати и се зае да направи собствената си коса и да се гримира. Младата жена се върна в хола, прецени, че е достатъчно голям, и реши да се поупражнява бавно и нежно. Вирна брадичка, изправи се, изпъчи гърди и пое напред с образа на Ейбъл в хавлиената кърпа пред очите й. След това си представи Ейбъл без кърпа, след това Ейбъл, прикрил се с котката, след това отново Ейбъл без котката. По устните й плъзна хитра усмивка и тя влезе в кухнята.

— Мили боже, а аз за малко да не повярвам.

Джейн спря стреснато на място и погледна обекта на мечтите си. Напълно облечен, в костюм, с вратовръзка, също толкова сексапилен, колкото и само с хавлиената кърпа, той стоеше до френските прозорци на трапезарията. Очевидно се бе наслаждавал на гледката.

— Ъъъ — Джейн понечи да си възвърне обичайната стойка, но се стегна и се изправи. Веднага реши да изясни нещата. — В какво да не повярваш?

— Че наистина си таен агент — призна той и заобиколи плота, който ги разделяше. — Изглеждаше толкова сладка, толкова мила. Дори малко тромава. Само че сега… — Той замълча и плъзна очи по тялото й. — Сега, като влезе в кухнята, без да знаеш, че гледам… вече съм сигурен, че ще успееш да се справиш.

Джейн усети как усмивката й сама се появява, но преди да успее да му отговори, баба се появи в кухнята.

— Готови ли сте всички да вървим? — попита тя.

— Да. — Ейбъл пое стола на баба и се насочи към асансьора.

Триото потегли в мълчание, минаха през гаража и поеха по алеята. Ейбъл все още буташе инвалидната количка на баба, което отначало се стори много мило на Джейн, но след това се замисли дали няма да е по-добре сама да я бута. Така поне можеше да се държи за нещо. Не бе свикнала да ходи на висок ток и се чувстваше доста неуверена.

— Знаете ли, струва ми се, че може да имаме проблем — каза най-неочаквано Маги.

Джейн и Ейбъл се спогледаха, а след това насочиха вниманието си към нея.

— Какъв проблем? — попита Ейбъл.

— Името ти.

— Това ли? — зацъка с език Джейн. Дори не бе помисляла.

— Че какво му е на името ми?

— Не е често срещано — изтъкна Джейн. — Баба се притеснява, че Еди може и да те е споменавала.

— Да. — Баба също започна да цъка. — Трябваше да се сетя по-рано.

— Мога да използвам второто си име — предложи Ейбъл.

— То какво е? — попита Джейн.

— Натаниъл.

— Натаниъл — повтори Джейн. — Нейтън Нат Нат Гудиноф. — Изкиска се.

— Вече е прекалено късно — изтъкна баба й. — Представихме те на Лий като Ейбъл.

— Хм — измърмори Джейн. Замълчаха и тримата, докато пресекат улицата. След това тя продължи: — Надявам се Еди да не е споменавала брат си. Или поне да не се усъмнят, че имаш същото име — добави тя. Еди сигурно го бе споменавала, след като е смятала да си вземе почивен ден, за да го посрещне на летището.

— Дано поне не обърнат внимание, че приличаш толкова много на Еди — добави Маги.

Ейбъл наистина много приличаше на сестра си. Беше мъжкият образ на Еди. Тя се изплаши и спря.

— Защо не си останеш вкъщи?

— Доста добра идея — съгласи се баба.

Ейбъл се изправи, очевидно готов да спори по въпроса, но звукът на нечии стъпки зад тях ги накара да се обърнат. Някаква двойка излезе от алеята към дома на семейство Енсекси и потегли след тях.

— Прекалено късно — заяви доволно Ейбъл. Отново забута напред количката на баба. — Да се надяваме, че всичко ще бъде наред.

Джейн ги последва с нежелание. Замълча, когато завиха по алеята към къщата на Лий.

И тя, и Маги, и Ейбъл се спряха, изпълнени с несигурност, когато видяха стълбите, почти също толкова многобройни и стръмни, както и пред тяхната къща. Джейн дори не се бе сетила, че у Лий може да има стълби. Погледна ужасена инвалидната количка на баба си.

— Аз мога да нося Маги — каза най-сетне Ейбъл. — Можеш ли да вземеш стола или е прекалено тежък за теб? Просто го остави и аз ще се върна, за да го взема.

— Не, ще се справя — отвърна бързо Джейн. Нали все тя го пренасяше отзад в пикапа и го наместваше.

Ейбъл кимна, пое слабото тяло на баба й и се заизкачва нагоре по стълбите. Джейн ги изчака да минат няколко стъпала, но когато видя, че братът на Еди се справя безпроблемно, насочи вниманието си към стола. Усещаше зад гърба си приближаващата се двойка. Бе много вероятно тези хора да са зли престъпници, решени да постигнат световно господство. Най-малкото вече бяха похитители. С други думи, те бяха лошите.

Тази мисъл се загнезди в главата й, когато пое по стълбите, стиснала инвалидната количка. Отново доказа, че не е от най-съобразителните. Не беше вдигнала стола достатъчно високо. Той се закачи на едно стъпало, тя изгуби равновесие и полетя назад.