Линси Сандс
Максимална защита (5)

Глава 5

— Какво става?

Джейн не отговори веднага, защото не знаеше какво точно да отговори на Ейбъл. Бяха минали през границата без никакъв проблем, и то благодарение на две неща: първо, Джейн не обели и дума за кучето и котката в задната част на пикапа; и второ, пъхна картата, издадена от висша държавна инстанция за топ секретност в паспорта, когато го подаде на митничаря. След това той не обърна почти никакво внимание на паспортите на баба и на Ейбъл. Едната му вежда се бе повдигнала и той я погледна преценяващо, след това й върна документите, кимна едва забележимо и им махна да минат.

Щом прекосиха границата, Джейн отби пикапа и двамата с Ейбъл си смениха местата. Щеше да кара той, за да има тя възможност да следи местонахождението на Еди. Новините не бяха никак добри. Въпреки че им бяха махнали да преминат и продължиха бързо, опашката преди това ги бе забавила поне половин час. Проследяващото устройство на Еди бе излязло извън обхват. Бяха я загубили.

— Джейн?

Тя затвори лаптопа и се подготви за идващата буря.

— Извън обхват е.

Точно както очакваше, Ейбъл се размърда нервно зад волана и изруга.

— Ще я настигнем — увери го тя кротко. — Все някъде ще се наложи да спрат, за да налеят бензин или за друго. Важното е да не правим нищо, което да ни бави повече и заради което да ни спрат. Не забравяй как караш! — скастри го тя. Ейбъл веднага отпусна педала.

— Права си. — Съвсем не му беше приятно да признае, че тя има основание. И двамата замълчаха за малко. След това любопитството му надделя. — И така, откога познаваш Еди?

Джейн знаеше, че той само се опитва да се разсее, за да престане да се притеснява, и реши да го улесни.

— Запознахме се в деня, когато я прехвърлиха във Ванкувър, когато се нанесе при нас. Разбираме се чудесно още от самото начало. Тя е приятна.

Той кимна, а леката усмивка, плъзнала по лицето му, разсея мрачното изражение.

— Тя наистина е много приятна. Най-добрата сестра, която човек може да си пожелае. Липсва ми.

— И ти й липсваш. Все се надява да си паднеш по някоя от приятелките й, да се ожениш за нея, а след това да се преместиш в Канада.

— Знам — засмя се той. — Казвала ми е. Ти всъщност трябва да си онази Джейни, за която тя беше сигурна, че направо ще ме шашне. Мисля, че много залагаше на нас.

Джейн хлъцна и усети как пламва. Еди не й беше казвала абсолютно нищо. Погледна срамежливо Ейбъл и представата за двама им заедно се загнезди в ума й. Той беше много хубав и изглеждаше интелигентен и приятен.

— Глупава работа, нали? — Погледна я за секунда и отново се съсредоточи над пътя.

Джейн прочисти гърлото си.

— Да, глупаво е. — Извърна очи към неспирно променящия се пейзаж. Разбира се, че беше глупаво. Нямаше начин той да се заинтересува от нея — някаква досадна изобретателка без грим, облечена в стара тениска и дънки, които отдавна е трябвало да си намерят мястото в боклука. Съвсем несъзнателно Джейн започна да рови в дупката на коляното си. Изобщо не се бе представила в най-добра светлина и го знаеше. Но какво пък, по дяволите, каза си тя и си наложи да изправи гръб. Нали не беше тръгнала да си търси мъж. Работата я удовлетворяваше, имаше си и баба, и приятелите за компания. А и кой го беше грижа за заключението, до което стигна по време на събранието на И&Н вчера, че трябва да си намери партньор за леглото? Да мислиш по този въпрос и да направиш нещо по същия въпрос, бяха две напълно различни неща.

Джейн не бе от момичетата, които си намират секс партньор просто така, без сериозна връзка, а истината бе, че тя работеше толкова много, че за връзка почти не й оставаше време. Поне до този момент. Ако сегашната й несъобразителност се разчуеше из Ч.А.Р., дългите часове на работа вече нямаше да са никакъв проблем.

Джейн смръщи нос към отражението си на стъклото. Бедата бе, че ще загази здраво, ако някой разбереше, че е оставила Еди да вземе проследяващите тампони — строго секретните безкрайно скъпи тампони, които все още не бяха пуснати в производство — тогава най-вероятно щеше да загуби работата си. Не че бе разрешила на Еди да вземе тампоните. Само че твърдението й не би направило никакво впечатление на господата по върховете.

Страхът не трябваше да я възпира да се обади в офиса и да попита дали все пак Ч.А.Р. не биха помогнали с високотехнологичните играчки, които имаха на разположение, и опитните агенти, но пък, от друга страна, организацията бе международна и се занимаваше с проблемите на световния ред и сигурност. Те не горяха от желание да разхищават времето и ресурсите на компанията за лични приумици. Освен всичко друго, Джейн не разполагаше с доказателство, че Еди действително е в беда. Както тя самата бе изтъкнала, централата на Сателити Енсекси се намираше в Калифорния, а приятелката й може да бе изпратена в командировка. Може и да е изпратила съобщение, но то просто да не е било получено. Може дори да е помолила някого да отиде и посрещне Ейбъл на летището, но двамата да са се разминали. Според Джейн всичко това бе много малко вероятно, но не й се искаше да намесва шефовете, докато не провери останалите възможности.

За да разсее и своите тревоги, и тези на Ейбъл, Джейн реши да поговорят.

— Еди ми е казвала, че работиш в счетоводството на някаква английска фирма.

— Да. — Ейбъл се намръщи към пътя напред. — „Елис & Смит Инженеринг“. Започнах в централата в Онтарио, но миналата година ме прехвърлиха като началник счетоводство в Лондонския клон. Никак не ми се местеше, но това бе стъпка нагоре.

— Харесва ли ти в Англия?

Той сви рамене.

— Хората са приятни. Много любезни.

— С какъв ентусиазъм го казваш — отбеляза на смях тя.

— Еди и останалите от семейството ми липсват — призна той. — А някои неща там ми се струват доста необичайни и не мога да свикна с тях.

— Какво например?

— Като да шофираш от обратната страна на улицата.

— Ясно. — Тя зацъка с език, изчерпала ограничения си запас от приятен неангажиращ разговор, и двамата потънаха в мълчание. Погледна назад и забеляза, че баба спи напълно изправена. Тази жена бе в състояние да спи навсякъде. Джейн обаче знаеше, че се буди лесно.

Очевидно Ейбъл също бе изчерпал запасите си от приятен неангажиращ разговор, защото предложи:

— Защо не си починеш, така после ще можеш ти да покараш.

— Добре. Събуди ме, когато усетиш, че се изморяваш, и ще се сменим. — Джейн спусна седалката назад и затвори очи. Не беше много уморена, но знаеше, че монотонното бръмчене на мотора и подрусването на колата ще я приспят, ако се остави. А трябваше да е отпочинала. Предполагаше, че Ейбъл няма да издържи да кара повече от два часа. Сигурна бе, че в Англия вече е посред нощ. Предположи, че след като е прекарал цял един ден по летищата, ще се измори бързо и тогава останалата част от пътя щеше да се падне на нея. Беше добра идея да си почине.

За най-голяма изненада на Джейн, Ейбъл устоя цели седем часа зад волана. На часовника на таблото тя забеляза, че е станало почти полунощ, когато той я сръга. Младата жена се изправи, разтри очи, за да прогони съня, и се огледа. Двойна редица червени фарове блестяха в тъмнината и извиваха напред по магистралата.

— Извинявай — каза Ейбъл. — Започвах да се унасям и затова се наложи да те събудя.

— Няма нищо — увери го Джейн. — Дори се учудвам, че издържа толкова дълго. Спри на следващата отбивка и веднага ще се сменим. — Погледна към краката си за лаптопа и се намръщи, когато установи, че го няма. — Къде…

— У баба ти е. Докато ти спеше, тя на няколко пъти провери дали Еди не е отново в обсег.

— И какво? — Джейн се изви назад и видя лаптопа до отпуснатата фигура на баба си. Протегна се, взе го и го постави на скута си.

— Нямаше я — призна посърнал Ейбъл. — Обсъдихме въпроса с нея и решихме засега да държа магистралата на юг. Ако наистина са тръгнали към Калифорния, ще ги настигнем.

В думите му имаше повече увереност, отколкото в гласа и за момент Джейн изпита съчувствие към него. Много добре разбираше, че привидното му спокойствие е просто прикритие на притеснението и тревогата за сестра му. Опитваше се да е силен, но страхът за Еди си личеше по изопнатото пребледняло лице, осветено от фаровете на колите в насрещното движение.

— Сам, включи система ПT — нареди тя, докато Ейбъл се престрояваше в най-дясното платно, за да му е по-лесно да излезе в близката отбивка. Тя усети острия поглед, с който я стрелна Ейбъл. До този момент се бе въздържала да използва гласовата програма в негово присъствие, но сега бе толкова тъмно, че се притесняваше да не натисне грешния клавиш. Направи се, че не обръща внимание на брата на Еди, и подаде и останалите команди, докато най-сетне се появи познатата карта. На екрана бе щатът Орегон и разбра, че са напуснали щата Вашингтон. След това картата се смали, за да обхване и Орегон, и Калифорния. Тя си пое развълнувано въздух, когато забеляза мигащата червена точка.

— Какво има? Появи ли се отново? — попита нетърпеливо Ейбъл, докато отбиваха. Той намали и паркира.

Джейн обърна лаптопа към него и се усмихна лъчезарно.

— Справил си се чудесно. Те са само на триста и двайсет километра пред нас. — Тя присви очи, когато мъжът изключи мотора и се обърна, за да се увери сам. — Да не би да си карал с превишена скорост?

Той поклати недоумяващо глава.

— Не съм. Дори и с превишена скорост нямаше да успея да скъся чак толкова разстоянието.

Джейн отново обърна лаптопа към себе си и се взря в екрана.

— Хм. Сигурно са спирали.

— Наваксахме ли достатъчно? Може ли сега да отидем до едното място? — прозвуча гласът на баба отзад — И Ръфчо е будна и чака. Сигурно иска разходка.

Джейн се обърна и видя, че баба й се изправя на задната седалка. След това отново погледна Ейбъл и забеляза как е посърнал при мисълта да се спира и да се губи време, но въпреки това той кимна.

— Ще сме много бързи — увери го тя.

Ейбъл кимна отново и махна предпазния колан.

— Ще купя кафе и сандвичи, докато вие се оправяте. Някакви предпочитания?

— Изненадай ни — предложи Джейн.

Както обеща, двете с баба й си свършиха бързо работата. Ейбъл обаче се оказа още по-бърз. Беше купил сандвичи и кафе, оставил ги бе в пикапа и вече разхождаше Ръфи, когато двете жени се върнаха.

Джейн настани баба си отново, застопори колелата на инвалидната количка и се насочи към края на паркинга, където Ейбъл и Ръфи се взираха мълчаливо в краката си.

— Всичко наред ли е? — попита тя, когато приближи.

— Той се опита да ме ухапе, когато посегнах да го извадя от клетката! — Ейбъл бе силно обиден от покушението.

— О, да. Трябваше да те предупредя. — Джейн прехапа устни, за да скрие факта, че се забавлява с нацупеното му изражение. — Ръфи се опитва да ухапе всички.

— След това за малко да ми откъсне китката, докато се опитваше да догони една полицейска кола.

Джейн прехапа устни, щом си представи как седемкилограмовата космата топка тегли неистово нанякъде. Това едва ли е било истинска заплаха за китката на Ейбъл. Въпреки това младата жена го поправи:

— Тя. Ръфи е кучка.

— Това е абсолютно сигурно — сопна се Ейбъл. Джейн не се сдържа и се разсмя. Веселостта й предизвика нов кисел поглед от страна на Ейбъл и той отново започна да мърмори. — И още не е свършила нищо. — Гласът му звучеше изпълнен с досада и отчаяние.

Джейн го съжали, пое каишката от ръката му и се обърна към пикапа.

— Време е да тръгваме — обяви тя.

Ръфи веднага потегли каишката и започна да скимти. Джейн спря и никак не се изненада, когато кучето със завидна бързина си свърши работата. Животното обичаше да дразни всички, но никога не рискуваше собственото си удобство. Джейн я изчака да приключи, след това събра мръсотията с предварително приготвения плик. Тримата се върнаха в пикапа.

— Джейн, остави я навън — помоли се баба, когато Джейн понечи да прибере кучето в клетката. — Тя ще бъде много послушна.

Младата жена реши, че така ще бъде значително по-лесно, отколкото да се бори със зъбливото зверче, и я пусна отзад при баба си. Кученцето пъргаво подскочи и се настани до Бабинка.

— Не трябва ли да пуснем и господин Тибс? — предложи с очевидно нежелание Ейбъл, докато Джейн затваряше вратата на пикапа.

— Той спи — отвърна Джейн. Стори й се, че забеляза искрено облекчение, че не се налага да се бавят повече.

Качиха се в колата, а Джейн зае шофьорското място. След кратко спиране за бензин, те потеглиха и Ейбъл се зае да раздаде сандвичите и напитките.

— Кюфте — каза изненадана Джейн след първата хапка.

— Извинявай. Аз…

— Недей, аз много обичам сандвичи с кюфте — побърза да го увери Джейн. Разсмя се. — Те са ми любимите.

— И на мен.

Въпреки че вниманието й бе насочено в пътя, Джейн не видя, но усети, че Ейбъл се отпуска. След това добави:

— В интерес на истината купих два сандвича с кюфте за мен и салата с пиле за вас, дами. Май съм ти дал грешния сандвич.

— Така ли? — Джейн откъсна поглед от пътя и го погледна неуверено. Вдигна в ръка нахапания сандвич. — Искаш ли си го?

— Не. — Той най-сетне се разсмя. — Обичам и пиле. Просто не помислих… искам да кажа, че дори не ми мина през ума, че може да обичаш сандвич с кюфте. Според мен повечето хора не го понасят.

Джейн сви рамене и насочи поглед към пътя. Отхапа отново.

— Имам доста странен вкус.

— Според мен — намеси се баба — тя е единственият човек, когото познавам да обича туршия с копър върху филия, намазана с фъстъчено масло.

— Бабо! — стрелна я Джейн с възмутен поглед в огледалото за обратно виждане. Ейбъл отново се разсмя. Тя погледна с възмущение и него. — Кое е толкова смешно?

— Еди знае ли, че обичаш фъстъчено масло и туршия от копър?

— Да. — По устните й плъзна крива усмивка — Реши, че това е страхотен майтап.

— Сигурно. Затова е предположила, че ще си паснем толкова добре.

— Защо? — Тя го погледна, без да крие любопитството си, а веждите й се вдигнаха, когато забеляза, че той се залива от смях. — Да не би и ти да обичаш туршия от копър с фъстъчено масло?

— Още от десетгодишен. Тогава тя ме накара да ям, реших, че ще бъде отвратително, обаче…

— Фъстъченото масло убива този тръпчиво кисел вкус на копъра, а пък сокът от туршията премахва сухотата на фъстъченото масло — довърши вместо него Джейн и кимна с глава. — И аз така започнах. Братовчедка ми Ариел ме накара да опитам. По онова време това беше най-противното нещо, което успя да измисли.

Двамата се спогледаха и се усмихнаха, а след това Джейн раздели вниманието си между шофирането и яденето, и остави на баба си задачата да поддържа разговор с Ейбъл. Маги Спайръс много я биваше в разговорите. Сигурно се дължеше на обучението й за таен агент, предположи Джейн. Възрастната жена успя да извлече каква ли не информация от Ейбъл, докато двамата се хранеха.

Джейн ги слушаше с огромен интерес и научи, че причината за идването му е било прослушване за работа в централата на „Елис & Смит“ във Ванкувър. Надявал се да успее да се прехвърли в Канада, а Ванкувър бил отлично място, при положение че Еди живеела там, а родителите му споменали, че може да се преместят някъде по-наблизо до Еди след пенсионирането на баща му догодина. Ейбъл още не бил казал на Еди, за да не й дава напразни надежди в случай, че не го одобрят. Въпреки това шансовете му били доста добри. Работел много упорито и от сегашната му компания искали да го задържат и да бъде доволен. Той разказа това без следа от самохвалство и Джейн остана силно впечатлена. Маги и Ейбъл продължаваха да си говорят и младата жена ги слуша много след като бяха приключили и със сандвичите, и с кафето, но разговорът им най-сетне замря и те двамата заспаха. Дори Ръфи се настани да поспи, положила глава в скута на Бабинка. Джейн остана сама на пътя с мислите си. Разбира се, веднага се сети за Еди. Притеснението също се върна. Въпреки самоувереността й, когато говореха с Ейбъл, Джейн съвсем не бе убедена, че ще успеят да настигнат тези, които бяха отвлекли приятелката й, нито пък имаше представа, какво биха могли да направят, когато ги настигнат. Ейбъл бе счетоводител, а Джейн — изобретателка, за бога! При това не особено успешна, помисли си тя, сетила се за последните си измишльотини. Смаляващи презервативи и ракетоносител във формата на вибратор! Мили боже, къде й е бил умът?

Нямаше никакво значение, че на Айра Мейнтру и Уай им се струваха доста обещаващи; Джейн все се съмняваше в полезността на изобретенията си поне докато не се докажеха. Например в момента се укоряваше, че не е направила проследяващия чип с по-широк обсег. Да, това наистина бяха просто прототипи и тя ги бе пригодила за изпитания, но въпреки това…

Представи си Еди така, както я видя последния път — въодушевена, че излиза на среща от много време насам, приятелката й направо грееше. Къде ли беше в момента? И защо до този момент бе използвала само един от тампоните? Вече минаваше полунощ в петък. Можеше да се каже, че е събота сутрин. Еди бе взела пакет с шест тампона към пет и трийсет в четвъртък. Та това бяха повече от двайсет и четири часа. Би трябвало да има още жълти мигащи светлини на вече използвани и изхвърлени чипове.

И защо, запита се Джейн, не се бе сетила да измисли нещо, което да показва състоянието на проследявания обект? Дори нямаха представа, дали следят живата Еди.

— Мислиш ли, че тя е добре?

Джейн трепна при въпроса на Ейбъл. Мислеше си, че той спи. Очевидно не спеше, а умът му препускаше като нейния.

— Да. Иначе щяха да изхвърлят тялото. — Джейн измисли само този безчувствен и груб отговор, за да разсее отчаянието му, но в мига, в който го каза, разбра, че разсъждава напълно логично. Докато червената точка продължаваше да мига, имаше много голям шанс Еди да е още жива.

Ейбъл отново замълча, а когато се обърна към него след малко, очите му бяха затворени.

Нощта течеше бавно, озарена единствено от ярките насрещни светлини по безкрайната магистрала. Джейн пусна компактдиск на Енрике Иглесиас и намали звука. Движението й разбуди Ейбъл и той измърмори:

— Много добър диск. — След това се намести и заспа отново.

Когато спря на следващата бензиностанция, за да налее, баба й се събуди, но той дори не помръдна. Джейн заведе Ръфи на разходка, купи си един шоколад, за да има повече енергия, и извади лаптопа, за да провери къде се намира Еди. С изненада установи, че мигащата точка не се е преместила от последния път, когато беше проверявала. Сега се намираха само на сто километра зад превозното средство. Остана доволна, че Ейбъл спи. Беше възможно похитителите на Еди да се спрели, за да си починат, но също така бе възможно да са изхвърлили тялото на сестра му някъде по пътя. На Джейн й се прииска да бе измислила нещо, което да й подскаже как е следеният.

Замисли се над възможностите, докато шофираше, но когато след малко премести поглед към екрана на лаптопа, забеляза, че точката отново се движи. Едва сдържа вика си на облекчение, спомнила си в последния момент, че спътниците й спят. Еди бе жива! Не я бяха изхвърлили. Не можеше да не е жива, увещаваше се Джейн. Тогава реши, че ако понатисне газта, може и да успее да ги настигне. Нощем на магистралата едва ли имаше много полиция. Поне в това бе сигурна. А освен това разполагаше…

Извърна бързо поглед към Ейбъл и се усмихна доволна, че той спи дълбоко. На никой мъж лицето не излъчваше такова спокойствие, докато беше буден. Братът на Еди изглеждаше по-млад, бръчките от притеснение и тревога бяха изчезнали. Погледна го отново, по-дълго, отколкото би трябвало, и колкото и да бе странно, й се прииска да прокара пръсти през гъстата му коса.

Обузда мислите си, стисна волана, насочи отново вниманието си към пътя и натисна някакво копче на таблото. Над скалата за скоростта се отвори малко прозорче. Това бе едно от най-ранните й изобретения. Сетила се бе за него, защото най-редовно превишаваше ограниченията за скоростта, но за агентите се оказа незаменимо удобство през последните две години. Ето че сега и на нея щеше да й влезе в употреба. Наричаше се детектор на полицаи. Това не бе антирадар, а детектор на полицаи. Устройството проследяваше честотата на радиостанциите на полицията и бе много удобно, защото с негова помощ можеха да бъдат избегнати представителите на закона на най-различни места. Екранът забръмча и затрепери за момент, след това образът се изчисти и показа, че някъде зад тях има полицейски патрул, но пътят отпред беше съвсем чист.

Остави устройството включено и натисна докрай педала на газта. Крайно време беше да скъси разстоянието с набелязаната цел. Може би дори щеше да успее да освободи Еди още на магистралата, ако улучеше момент, когато похитителите спрат да похапнат или нещо такова. Джейн отлично разбираше, че шансовете й за успех са минимални, но за нея бе важно да опита, преди мошениците да са достигнали крайната си цел.

На Джейн й се искаше много преди това да включи детектора на полицаи, но нямаше как да даде правдиво обяснение на Ейбъл. Въздъхна. Нещата щяха да са значително по-простички, ако можеше да говори откровено с този мъж за организацията, където работеше. Само че Ч.А.Р. държаха особено много на секретността, а животът на приятелката й едва ли щеше да им се стори толкова важен, че да позволят на служителката си да пренебрегне тази секретност. В сравнение със секретността, която поддържаха по цял свят, една приятелка не бе от значение.

Джейн разбираше гледната им точка, но това съвсем не означаваше, че я одобрява.

 

 

Ейбъл сънуваше еротичен сън. Джейн лежеше върху него и обсипваше лицето му с мокри целувки. Той прошепна нещо неясно, протегна ръка, за да я привлече по-близо до себе си, но след това рязко спря, когато тя му изръмжа.

— Джейн? — прошепна неуверено той.

— Ръф — изсъска гласът й, но някъде отстрани, не от мястото на гърдите му, където се бе отпуснала. Объркването му бе толкова силно, че той се изтръгна от съня. Отвори очи и забеляза, че е допрял носа си до носа на космата смрадлива богиня на нощта. Ръфи изръмжа, а Ейбъл се изправи рязко и косматата топка отлетя на пода. След миг кучето отново започна да ръмжи срещу него, а след това приклекна, за да скочи на седалката до спящата си господарка.

— Извинявай.

Гласът на Джейн привлече вниманието му, когато тя натисна някакво копче на таблото. До ушите му достигна тихо бръмчене и облегалката се върна отново в изправено положение. Очевидно тя я беше свалила, докато е спял, за да му бъде по-удобно.

— Опитах се да задържа Ръфчо настрани, но не можех едновременно и да карам, и да я държа. — Тя сви рамене.

Ейбъл изсумтя и потри очи, за да прогони съня. Огледа се. В пикапа все още цареше сумрак, но небето навън бе просветляло. Обърна се отново назад, когато дочу ръмженето на Ръфи, и забеляза, че бабата на Джейн спи съвсем изправена и хърка гръмовно. Самоходният губер оголи зъби и заприлича на злобен плъх, нахлупил грозна перука.

Смрадлива твар, каза си той и отново погледна Джейн. Въпреки че не я виждаше много добре в сумрака, стори му се, че е изморена, и се зачуди колко ли време е спал. Дали бяха успели да скъсят още разстоянието до Еди?

Еди. В гърдите му се надигна страх за нея и тревогата отново го обзе. Дали онези типове не я бяха наранили? Бяха ли я заплашили, за да успеят да я отвлекат? Опита да се успокои и си каза, че едва ли са я наранили лошо. Сигурно са използвали заплахи, иначе как са успели да минат с нея границата.

Границата. Той застина. Как бяха успели да минат границата? Сигурно сестра му е опитала да подскаже с нещо на граничната полиция, че е пленница.

— Как според теб са успели да минат границата? — попита той. Думите му се изплъзнаха преди още да осъзнае какво пита.

Джейн погледна мъжа до себе си. Беше спал цели осем часа — много повече, отколкото бе очаквала, но това сигурно му се бе отразило добре.

Минаваше седем сутринта. Благодарение на детектора на Джейн и на изключително краткото спиране, което се наложи да направят преди по-малко от час, бяха успели да настигнат похитителите на Еди. Проследяващият чип помогна на Джейн да установи коя точно е колата и сега караше след тях, изпълнена с надеждата, че ще спрат и ще имат възможност да освободят сестрата на Ейбъл.

Докато пътуваха по шосе 99, а след това по шосе 12, Джейн спазваше значителна дистанция, за да не привлече вниманието и да не събуди подозрение у другия шофьор. Отначало беше тъмно, затова тя виждаше пред себе си единствено една черна неясна форма. Само че небето просветля, слънцето се показа и тя се доближи достатъчно, когато завиха на юг по шосе 49. Едва тогава разбра зад каква кола кара. Но ето че Ръфи започна да нервничи и да досажда.

Джейн отново погледна Ейбъл и се зачуди дали да посмее да му каже истината. Едва ли щеше да приеме новината спокойно. Самата тя бе поразена.

— Съжалявам, че заспах така и те оставих сама — каза Ейбъл и отново повтори въпроса, който й бе задал преди малко. А тя се бе надявала той да го забрави. — Как според теб са минали границата? Би трябвало да е направила нещо, да е казала нещо, за да й окажат помощ, ако е била будна. Трябва да е била будна — разсъждаваше той. — Едва ли митничарите биха позволили някой да прекара човек в безсъзнание през границата.

Джейн прецени, че не печели нищо, ако крие наученото от него, и му каза:

— Прекарали са я в катафалка.