Линси Сандс
Максимална защита (18)

Глава 18

Дали му вярваше? Джейн погледна Ейбъл Андрети и повтори въпроса наум. Отговорът бе съвсем прост. Та той бе братът на Еди, мъжът, който се бе поколебал дали да я люби, защото заслужавала повече от една свалка. Това бе мъжът, който й бе показал неизпитвани досега удоволствия. Дали му имаше доверие?

— Тази сутрин между нас нямаше да се случи нищо, ако ти нямах доверие — каза сериозно Джейн. Отговорът й му достави удоволствие.

— Все още ли искаш да те любя?

Джейн се засмя.

— Мисля, че след фиаското тази сутрин, въпросът по-скоро е дали ти все още искаш да ме любиш?

Ейбъл поклати глава.

— Не те питах за това. Все още ли искаш да те любя?

— Да, но… — Тя постави ръка на гърдите му и го възпря, когато той понечи да я целуне. — Не тук. Баба може да чуе. — При тази мисъл се изчерви, но Ейбъл само се усмихна и я целуна, както искаше. Това не бе страстна или възбуждаща целувка, а едно сладко докосване по устните. Веднага след това се изправи.

— Това е за теб. — Вдигна един малък сак от пода и го остави от другата страна на леглото й. — Да не използваш и да не носиш нито едно от тайните си оръжия. Само това. Ще те чакам при пикапа след половин час.

Щом излезе от стаята, Джейн се изправи. Господин Тибс се наежи от грубото отношение и се оттегли в търсене на легло, където нямаше да бъде подложен на подобни притеснения. Тя надникна в чантата, приготвена от Ейбъл. Вътре имаше някаква козметика, всичко съвършено ново, все още неразпечатано, оставено върху нещо червено. Джейн премести грима и извади червената дреха. Беше рокля, тънка и ефирна.

— Боже господи! — измърмори тя и отново бръкна в сака. Имаше още бельо и обувки, всичко бе подбрано изключително сексапилно и предизвикателно. Дрехи? Грим? Ще те чакам при пикапа? Той смяташе да я води някъде. И то само след половин час.

Отметна чаршафа и скочи от леглото само по бельо. Втурна се към банята и пусна душа. Върна се бързо и грабна роклята и сака.

— Пет минути за душ, пет за обличане. Имам десет за косата и десет за грима — нареждаше тя, докато си сваляше бикините и влизаше под душа. Щеше да успее. Надяваше се.

Успя в последната минута и хукна по стълбите към гаража. Ейбъл се бе подпрял на пикапа. Изглеждаше страхотно в тъмен костюм и вратовръзка. Ленива сексапилна усмивка плъзна по устните му, когато я видя, след това се изправи и отвори вратата на ниска спортна кола, паркирана до пикапа.

— Каляската ви очаква, прелестна госпожо.

— Това пък откъде се взе? — попита Джейн и се настани на седалката.

— Взех я назаем от Дан. Не исках да взема пикапа, за да не се окаже, че баба ти не може да мръдне никъде — обясни той и затвори вратата.

Джейн не свали поглед от него, докато той заобикаляше колата, и усети, че се усмихва. Не искал да остави баба й без транспорт. Толкова беше внимателен, а в гласа му бе прозвучала обич, когато заговори за възрастната жена. Джейн бе доволна, нищо че баба й не можеше сама да кара пикапа.

— И така — каза тя, когато Ейбъл се настани до нея. — Къде отиваме?

— Ще видиш — бе всичко, което той каза и запали колата.

И двамата мълчаха, докато излезе на заден от алеята и когато подкара по пътя. Щом подминаха портата, Ейбъл пусна едната си ръка от волана и пое нейната.

— Наспа ли се?

— Да, благодаря. Спах толкова много. Направо не мога да повярвам, че сте ме оставили да спя чак до осем.

— В моята лудост си има система — каза небрежно той.

— Така ли? — попита развеселена тя. — И каква е тази система?

Той се поколеба за момент, а след това й обясни:

— След като ти си легна, заместих Нанси пред мониторите.

— Нещо интересно?

Забеляза, че тя се стегна, и стисна ръката й.

— Не. И тази вечер няма да говорим за семейство Енсекси. Искам малко време, без да се сещам за тях. Сестра Нанси се зае с работата си и вечерта е само наша. Съгласна ли си?

Джейн кимна.

— Съгласна съм. Искам да ти кажа, че е много мило от твоя страна да я заместиш днес следобед.

— Трябва да ти призная, че не съм го направил от любезност. Беше от съвсем егоистични подбуди.

— Така ли?

— Тя спа, докато аз следях монитора. Затова никой не те събуди. Така че тази вечер няма да има нужда някой да я замества и аз ще мога да прекарам нощта с теб.

— О! — Джейн усети как се размеква. Той бе толкова мил.

Мъжът дръпна ръката си, за да може да завие, и след това отново я протегна към нея. Джейн се усмихна спокойно.

— И така, заместих Нанси и докато седях и гледах нетрепващия екран, измислих как ние двамата да прекараме времето. Обадих се у семейство Браунстайн и помолих Дан да ми даде назаем колата си, след това помолих Луелин да купи някои неща от магазина.

— Грима! — разсмя се Джейн. — А пък аз си казах, че си невероятно умен мъж, успял да избере подходящите продукти и цветове.

Луелин бе осигурила всичко, което можеше да й дотрябва: шампоан, гел за измиване на лицето, лак за коса, червило, пудра, сенки, очна линия и парфюм. Ейбъл е искал да е сигурен, че тази вечер тя няма да разполага с нищо поразяващо или опасно за здравето, сети се тя. Засмя се тихо и в същия момент видя табела ДОБРЕ ДОШЛИ В ДЖЕЙМСТАУН. Изправи изненадано гръб.

— Вече не сме в Сонора!

— Знам. Но не сме кой знае колко далече — успокои я той. — Нали видя колко е кратък пътят. Освен това как да те гледам влюбено в очите из Сонора, след като се предполага, че сме брат и сестра?

— Аха. — Джейн се отпусна с надеждата той да я гледа влюбено в очите поне час. След това се стресна, защото се сети, че това е среща! Първата й среща с Ейбъл. Сети се какво бяха правили днес сутринта и си каза, че малко са пообъркали реда на нещата, но пък и обстоятелствата не бяха съвсем нормални.

— Пристигнахме — обяви Ейбъл и намали.

Тя не беше сигурна къде точно са пристигнали, освен че се намираха в Джеймстаун. Той не бе спрял пред ресторант, а паркираше на заден на свободно място на улицата. Намести колата, изключи мотора, слезе и отвори със замах вратата на Джейн.

— Мадам? — Предложи й ръката си и я погледна предизвикателно, поглед, който едва ли щеше някога да види на лицето на френски оберкелнер.

Нощта бе прекрасна, съвсем подходяща за кратка разходка. Тротоарите в Джеймстаун бяха облицовани с дърво и Джейн много внимаваше да не се пребие заради високите токчета, избрани от Ейбъл, затова когато внезапно свиха към някаква постройка, тя спря и се огледа. Беше я довел в някаква кръчма, на име „Върбата“. Сградата бе изключително красива, във викториански стил с дървени капаци на прозорците и бяла ограда, която в тъмното приличаше на захаросана. Двойна дървена врата с матови стъкла служеше за вход на самия ъгъл на сградата, където се срещаха предната и странична стена. Очарователно!

От дървения тротоар стъпиха на дървените подове в ресторанта. Джейн се огледа любопитно, докато вървеше след сервитьорката. Светлината бе приглушена, на всяка маса бе поставена запалена свещ в малък глобус, имаше сепарета и отделни маси и можеха да се настанят не повече от трийсет човека. Джейн се настани и се усмихна на Ейбъл.

— Благодаря — каза тя, след като сервитьорката им остави менютата и се оттегли.

Ейбъл изглеждаше учуден.

— За какво?

— Че си се сетил за това.

— А! — Усмихна й се и протегна ръка към нея, повдигна я към устните си и я целуна. — Удоволствието е изцяло мое.

Джейн се изчерви, когато по ръката й плъзна тръпка, след това насочи поглед към менюто, за да се разсее. Сервираха им фондю от сирене, след това салата, супа и предястията. Джейн си поръча пиле по йерусалимски, което се оказа прекрасно ястие със сос от бяло вино и артишок. Ейбъл предпочете печено агнешко и също остана доволен от избора си. На Джейн й се искаше да поседят малко, преди да се приберат и времето им заедно да свърши, но Ейбъл плати и я поведе обратно към колата.

Джейн въздъхна тъжно, когато потеглиха. Тази вечер бе прекрасна, защото се откъснаха от ужасните моменти. Дори бяха успели да се насладят на влюбените погледи, които Ейбъл обеща. Разговорът им бе забавен и интересен и те нито веднъж не споменаха семейство Енсекси. Младият мъж й разказа забавни случки от времето, когато се опитвал да свикне с живота в Англия, а тя му обясни за работата сив Ч.А.Р. Той се смя до сълзи, когато чу как за малко не отнесла главата на Дик с миниракетоносителя.

Джейн си припомняше отделни моменти от вечерта, докато той караше и затова не обърна внимание откъде минават, докато не усети, че той намалява.

— Къде сме? — попита тя, когато Ейбъл спря колата.

Той изключи мотора и се обърна към нея.

— В хотел „Национал Джеймстаун“. Искам да те любя, Джейн. Знам обаче, че ти нямаше да искаш, докато баба ти е в съседната стая, а в голямата спалня не можехме да се усамотим заради Нанси, затова направих резервация тук. Само че ако ти не искаш…

Джейн покри устните му с пръсти.

— Искам — отвърна простичко тя, обърна се и слезе от колата, без да го чака.

Хотел „Национал“ беше двуетажна викторианска постройка, сякаш правена за някой уестърн. Квадратна, бяла, вторият й етаж — опасан с балкон, който служеше като навес над тротоара. Светлините й блестяха примамливо в нощта.

На Джейн обаче съвсем не й беше до този старовремски чар в стила на дивия Запад. Сърцето й блъскаше в гърдите от вълнение, притеснение и радост. Щяха да се любят. Освен въодушевлението, усети и страх. Тази сутрин Ейбъл й бе доставил огромно удоволствие и щеше да й достави още повече, сигурна бе, ако не се бе случил онзи инцидент със смаляващия презерватив. Ами ако този път се объркаше нещо друго? Ами ако тя объркаше нещо?

Тези мисли и още много нахлуха в главата й, докато чакаха за ключа и се отправиха към резервираната стая.

Олеле, каза си Джейн, докато той отключваше вратата. Толкова по-лесно беше, когато вече се случваше. Усети нещо като болка, докато се притесняваше и вълнуваше за предстоящото. Почувства се като девственица. Вратата се отвори и Ейбъл я въведе. За момент вниманието й се насочи навътре „Минала съм през врата, която води в друго време“ — каза си Джейн възхитена. Високо, пухкаво легло с месингови табли, старовремски картини и лампи, както и ръчно тъканата покривка за леглото, придаваха уют и приятно усещане.

Шампанско и покрити блюда бяха подредени на малка масичка, поставена пред леглото.

— Мислех тук да минем на десерта — каза Ейбъл и затвори вратата.

— Добре. — Тя му се усмихна като омагьосана. Освен че всичко тук бе приятно и романтично, жестът му щеше да ги накара да се почувстват по-естествено. Щяха да се отпуснат, да пийнат шампанско и да изядат десерта, скрит под капаците на масичката, а когато настъпеше подходящият момент, да се любят. Сега, след като нямаше напрежение, Джейн бе готова.

Той бе останал до вратата и тя пристъпи към него, плъзна ръце около врата му и се притисна в него. Наведе главата му за целувка. Чу се глухо тупване, когато Ейбъл изпусна сака, който бе взел от колата. Ръцете му обгърнаха кръста й и я привлякоха към него, за да отвърне на целувката с пламнала страст.

— Десертът — прошепна той и се отдръпна. — Искаш ли…

— Искам теб. — Джейн жадно захапа брадичката му.

Ейбъл изстена и се наведе, за да покрие устните й.

Ръцете му не спираха да галят тялото й, после минаваха нагоре по същия път, докато най-сетне се спряха на копчетата на роклята. Тя реши, че мъжът е избрал тази рокля, защото е къса, тясна и сексапилна, но едва сега разбра другото й преимущество. Копчетата се отвориха с леко подръпване и Ейбъл вдигна ръка към закопчалката на сутиена й. След секунди между тях нямаше нищо.

Джейн изхлипа до устните му и стисна здраво раменете му, докато ръката на любимия не можеше да се откъсне от голото й тяло. Усети как краката й омекват. Изглежда разбрал това, Ейбъл я подпря на стената и притисна дупето й с едната си ръка. Тя усети твърдата му мъжественост и разбра, че не са останали поражения след фиаското тази сутрин. Разкъсваше се кое да направи по-бързо, да го докосва или да го съблече. Реши, че иска първо да го почувства целия, отдръпна ръце, прекъсна целувката и се зае със сакото.

Отначало Ейбъл се изненада на опита й да прекъсне прегръдката, но когато усети, че тя смъква сакото от раменете му, разбра какъв е замисълът й и се постара да й помогне. Сакото падна с шумолене на пода, последвано бързо от ризата и вратовръзката. След това Джейн притисна устни към горещите му гърди. Прокара ръце по тях и въздъхна от удоволствие.

— Толкова ми харесват гърдите ти.

Ейбъл се разсмя.

— И на мен твоите.

Джейн затвори очи, докато той я галеше, след това плъзна едната си ръка по корема му и се насочи към панталона. Усети как стегнатите мускули се свиват, и се усмихна. Отвори очи и започна да разкопчава панталона. Пръстите на Ейбъл замряха, очите му горяха. Тя разкопча копчетата и плъзна ръка навътре, преди той отново да е завладял устните й. Обхвана го в длан и в следващия миг езикът му се плъзна в устата й.

Усети ръката му до бедрото си и простена, когато пръстите му се пъхнаха между краката й. Притисна я през копринените бикини, които сам бе избрал.

Джейн разтвори крака, за да му е по-удобно, но остана разочарована, когато ръката му се плъзна настрани. Той прекъсна целувката и устата му се спусна надолу, пробягна по брадичката й, по шията, докато откри едната гърда. Застоя се за малко на нея и коленичи. Смъкна още наполовина свалената рокля и притисна устни към корема й, след това проследи с език ръба на бикините й. Започна бавно да ги смъква надолу.

Джейн потръпна, когато копринените бикини се спуснаха на пода. Тя ги прекрачи и усети, че все още не е махнала високите обувки и чорапите, които нямаха нужда от жартиери. Вдигна поглед към Ейбъл.

— Да се преместим в леглото — прошепна той и я целуна отново.

Джейн отвърна на целувката му, плъзна ръка помежду им и откри, че той е все още твърд и горещ. Освободи го от разкопчаните панталони и го обхвана в ръка. Ейбъл се отдръпна с тихо съскане и едната му ръка се подпря на стената над главата й.

— Джейн — прошепна той през стиснати зъби, докато тя го галеше. — Представях си всичко това целия следобед, докато ти спеше. Май няма да…

Той замлъкна и възкликна, когато тя прокара пръсти по цялата му дължина. Разбрал, че няма намерение да спре, а никак не искаше да я прекъсва, отново започна да я докосва и целува. Отдръпна се леко и сведе глава, за да поеме набъбналото й зърно, а ръката му отново се плъзна между краката й към голата влажна топлина.

Той простена до гърдата й.

— Джейн, толкова е хубаво да те докосвам. Искам…

— Аз също — прошепна в отговор тя и се притисна към ръката му. — Сега.

— Слава богу — въздъхна той. Ръката се отдръпна и той се наведе, за да вземе изпуснатия сак, след това пое и нея и се изправи. Учуденият вик на Джейн замря, когато той я целуна по бузата и я отнесе в леглото.

Джейн пъхна пръсти в косата му и се отдаде на удоволствието на целувката, когато усети мекото легло под себе си. Ейбъл понечи да се отдръпне, но тя не го пусна и се изправи на колене на леглото, за да се отделя от него. Нямаше да успее, дори и да искаше, защото вече имаше нужда от него също както от кислород. Искаше да усети ръцете му по тялото си, езика му в устата си, неговия…

Ерекцията му се притискаше в бедрото й, а тя простена до устните му. Точно това искаше. Искаше да изпита това, което пропуснаха сутринта. Удоволствието, което той й показа, бе невероятно, но тя гореше от нетърпение да го почувства в себе си. Искаше го веднага.

— Ейбъл, моля те. — Молбата й прозвуча тихо, когато той премести ръка между краката й. Тя се отри в него, усети предстоящото удоволствие и изхлипа. В този момент някакво шумолене привлече вниманието й. Изви глава и погледна към чантата, която той бе оставил на леглото до тях. В момента ровеше вътре с едната си ръка, а с другата я галеше. В следващия момент изсумтя доволно и извади опаковка презервативи. Тя ги погледна безизразно, а той се усмихна и сви рамене.

— Луелин ли? — попита ужасена.

— Не — побърза да я увери той. — Сам ги купих.

— Слава богу — въздъхна тя. Затвори очи и се отпусна назад в леглото. Колко унизително щеше да бъде, ако знаеше, че Луелин е купила презервативи за…

Ейбъл прочисти гърлото си и Джейн отвори широко очи. Беше си свалил слиповете и сега шаваше в единия край на леглото, очевидно притеснен и несигурен дали да продължи, обзет от страх. Погледът й се спря на впечатляващата му ерекция и тя се изправи. Премести се до него на самия край на леглото и взе презерватива.

Отвори го, извади латекса и примигна. Беше ярко цикламен. Вдигна очи към него. Ейбъл я наблюдаваше широко усмихнат.

— Стори ми се, че този цвят ти допада — каза той.

Джейн се разсмя и се отпусна назад в леглото.

Ейбъл си взе отново презерватива и коленичи между краката й. Нежно прокара ръце нагоре по бедрата й. Джейн потръпна и смехът й замря. Изобщо не разбираше какво й се е сторило толкова смешно. Сигурно това бе отдушникът на сексуалното напрежение. Но ето, че сега това напрежение се връщаше с пълна сила.

Намести се на леглото така, че да има достатъчно място и за него, потегли го за ръката, за да се отпусне върху нея. Ейбъл се подчини, настани се между краката й и се притисна в нея, но не навлезе.

Джейн не откъсваше очи от лицето му и си мислеше колко е хубав, мил и смешен. Нова топлина се смеси със страстта й. Усмихна му се и го привлече за целувка. В момента, когато той навлезе в нея, плъзна и език в устата й. Джейн изхлипа и се изви, когато той я изпълни. Обви кръста му с крака и стисна раменете му. Той бе в нея. Младата жена усети, че се дави в горещо неповторимо удоволствие, на което никога нямаше да се насити. Ейбъл я дари с това ново усещане, а накрая и двамата извикаха и се отпуснаха на леглото.

 

 

Джейн не си спомняше кога е заспала. Когато се събуди, Ейбъл ги бе завил и галеше нежно гърба й.

— Ммм — измърка Джейн. Протегна се до него, извърна се и му се усмихна. Той беше буден и широко усмихнат. Зачуди се колко ли време е спала. И откога е буден той.

— Готова ли си за десерта? — попита той.

Джейн се засмя и се отпусна по гръб до него.

— Да не би да искаш да кажеш, че има още?

Затвори очи, но усети, че Ейбъл се намества до нея, а след това завивката я нямаше. Усети как зърната й настръхват, докато хладният въздух ги докосва, а после едното потъна във влажна топлина. Джейн отвори очи и погледна главата на Ейбъл. Тялото й само се изпъна и изви в отговор на ласката, а в стомаха й се събра топлина. Тогава Ейбъл стана и отиде гол да донесе подноса с десерта.

Джейн въздъхна, но се опита да не обръща внимание на негодуващото си тяло. Той бе събудил апетита й, но не за сладкиши.

— Я погледни. Помолих да разнообразят избора и те са ни сложили от всичко. Чийзкейк, торта и още една торта и някаква… жълта торта.

Джейн се изкиска и се подпря на лакът, за да надникне.

— А в тази сосиера какво има?

— Сигурно шоколадова заливка.

— Най-вероятно за чийзкейка — обясни Джейн, щом забеляза учудването му.

— Може би. — Ейбъл грабна парче чийзкейк и сосиерата и се премести до нея на леглото.

— Искаш ли? — Заля парчето, бодна една хапка и го поднесе към устата й.

Тя се намръщи, когато шоколадът капна върху гърдата й, но отвори уста и пое хапката.

— Ммм. — Затвори очи, за да се наслади на вкуса, но когато усети, че той се навежда, за да близне капката, ги отвори отново, тъкмо в момента, когато се насочваше към зърното й.

Усети как в нея потръпва удоволствие, но когато го забеляза, че изправя глава, прехапа устни. На него, изглежда, не му бе подействало по същия начин. Поднесе нова хапка торта към устните й. Нова капка шоколадов сироп падна на гърдата й, преди да е успяла да отвори уста, и Ейбъл отново се наведе, за да я оближе.

Джейн едва се сдържаше да не се извие към него и усети, че дишането й става все по-бързо и по-плитко. Но Ейбъл отново се изправи и насочи цялото си внимание към тортата.

— Не е ли сега твой ред? — попита тя малко задъхано, когато той й подаде нова хапка.

— Мой ли? — Вилицата трепна в ръката му и този път цялото парче се озова върху Джейн. — Опа. Това е моята хапка.

Джейн въздъхна и се отпусна на леглото. Хапката се бе плъзнала от гърдата върху корема й и Ейбъл обра всяка трошичка. Когато свърши, тя трепереше неудържимо.

— Още? — попита той с дрезгав глас.

Джейн отвори очи и видя нова хапка от този божествен сладкиш, но поклати глава. Не за това бе гладът й.

— Май сам ще трябва да изям десерта — каза той и сви безразлично рамене.

Джейн отново затвори очи и реши, че е прекалено жесток, за да я дразни по този начин. В следващия момент нещо студено се разля по кожата й.

— Какво? — възкликна тя и се изправи уплашена. Той изливаше върху нея шоколадов сироп направо от сосиерата. Не много, по малко върху едната, а после и върху другата гърда, след това в центъра на стомаха й.

— Това ми е десертът — обясни тихо той. Остави сосиерата на нощното шкафче и я побутна на леглото. — Чийзкейкът е дамски сладкиш. Аз лично предпочитам Джейн ала шоколад. — Наведе се над едната й гърда, след това вдигна сериозно глава. — Не се притеснявай, ще го изям до последната хапка.

Така и направи. Съсредоточи се върху шоколадовата следа първо по едната, а после и по другата гърда. Докосваше я единствено с език и така преживяването стана изключително еротично. Всяка клетка от тялото на Джейн бе съсредоточена в движението по кожата й.

Дишаше бързо и стискаше чаршафа, когато той продължи надолу към корема й. Следата свършваше на пъпа, но той все още не бе приключил. Бедрата й се повдигнаха рязко нагоре, когато главата му се спря между тях. Едва достигнал до центъра на женствеността й, тя не успя повече да се сдържи. Изпъна се, извика и едва не скъса покривката на леглото, докато я заливаха вълни от удоволствие.