Филип Рийв
Смъртоносни машини (22)

21.
В Инженериума

Лондон се изкачваше към едно високо плато, където изровената от градовете земя бе покрита с тънка снежна покривка. На сто мили зад него се носеше Панцерщат-Байройт, който вече не представляваше просто застрашително петно на хоризонта, а огромна тъмна маса от коловози и етажи. Златната, филигранно изработена украса на най-горната платформа се виждаше ясно над пушека от заводи и двигатели. Лондончани се струпаха при наблюдателните платформи до кърмата и мълчаливо наблюдаваха как разстоянието между двата града бавно се скъсява. Този следобед кметът на Лондон обяви, че няма причина за паника й, че Гилдията на инженерите ще изведе града от това критично положение — но по горните етажи вече имаше бунтове и опустошителни набези, а в Подземието бяха изпратени охранителни отряди, които да поддържат реда.

— Старият Кроум не знае за какво говори — измърмори един от дежурните при Куърк Съркъс тази вечер. — Никога не бях и помислял, че ще се чуя да го казвам, но той е глупак. Да води горкия Лондон на изток по този начин, да пътуваме ден след ден, седмица подир седмица, просто за да бъдем погълнати от някой голям стар общински център. Ще ми се Валънтайн да бе тук. Той би знаел какво да прави…

— Тихо, Бърт — изсъска партньорът му — идват още от тях.

Мъжете се поклониха учтиво, докато двама инженери крачеха към въртящата се преграда на входа — млад мъж и момиче, облечени еднакво, със зелени очила и бели гумени качулки и престилки. Момичето извади лъскав златен пропуск. Когато тя и спътникът й се качиха в чакащия елеватор, Бърт се обърна към приятеля си и прошепна:

— Сигурно онова, което става в Инженериума е важно. Изпълзяха от гнездата си в Дълбокото Подземие като куп стари бели ларви. Представи си какво е да имаш събрание на Гилдията в такъв момент!

* * *

Катрин седеше до Бийвъс Под в елеватора и вече се чувстваше неловко. Беше й горещо в престилката, дадена й от него. Тя му хвърли бърз поглед, после погледна отражението си в прозореца, за да се увери, че червените колела, които толкова старателно бяха изрисували върху челата си, не са се размазали. Беше на мнение, че и двамата изглеждат нелепо с тези качулки и очила, но Бийвъс я бе уверил, че много инженери ги носят тези дни, а другият пътник в елеватора, един дебел навигатор, дори не си направи труда да ги погледне, докато колата се носеше към Последния етаж.

Катрин бе прекарала целия ден в тревожно очакване Бийвъс да пристигне с дегизировката. За да убие време, бе проверила показалеца в документите на баща си за името ХЕСТЪР ШОУ, но не можа да го открие. В „Пълния каталог на Лондонския музей“ имаше кратка справка за някоя си Пандора Шоу, но в нея само се споменаваше, че е клошар от Отвъдната Страна и е доставила на Гилдията на историците няколко маловажни вкаменелости и части Стара Техника, като се посочваше и датата на смъртта й, преди седем години. След това тя опита да намери МЕДУЗА, но единственото, което откри, бе, че това е било някакво чудовище от стара приказка. Не смяташе, че Магнъс Кроум и неговите инженери вярват в чудовища.

Никой не ги погледна повторно, докато тя и Бийвъс крачеха из Последния етаж към главния вход на Инженериума. Десетки инженери вече се изкачваха забързано по стълбите. Катрин се присъедини към тях, стиснала здраво златния си пропуск и стоейки неотлъчно до чирака, ужасена, че може да го загуби в тази тълпа от еднакви бели престилки. „От това няма да излезе нищо“ — не спираше да си мисли тя, но дежурният представител на Гилдията при вратата не се затормозяваше да гледа пропуски. Погледна за последно бледнеещия залез зад кубето на „Свети Павел“ и после влезе вътре.

Беше по-голямо, отколкото очакваше, и по-светло, озарено от стотици аргонови глобуси, които висяха в големия открит процеп в центъра на сградата подобно на планети, носещи се из космоса. Тя се огледа да види стълбище, но Бийвъс я дръпна за ръката и каза:

— Ще се качим с еднорелсова линия. Виж…

Инженерите се качваха в малки вагони за еднорелсови линии. Катрин и Бийвъс застанаха на опашката, вслушани в сподавените им разговори и скърцащото шумолене на престилките, допиращи се една в друга. Очите на Бийвъс бяха ококорени и уплашени зад очилата. Катрин се бе надявала, че ще успеят да намерят самостоятелен вагон, за да могат да поговорят, но край тях прииждаха все повече инженери и накрая тя се озова седнала в далечния край на претъпкан вагон, далече от него, здраво притисната сред група от изследователския отдел Маг-Лев.

— От коя част на Гилдията си, колега? — попита мъжът, седнал до нея.

— М-мм… — Катрин погледна Бийвъс като обезумяла, но той бе прекалено далече, за да й прошепне някакъв отговор. Тя изстреля първото нещо, което й дойде на ум. — Отдел К.

— Старата Туикси, а? — каза мъжът. — Чувам, че е постигнала смайващи резултати с нейните нови модели!

— О, да, много — отвърна тя. После вагонът потегли с поклащане и съседът й се обърна към прозореца, очарован от гледката вън.

Катрин бе очаквала във вагона да е като в елеватор, но скоростта и спираловидните движения го правеха много по-различно и за един миг тя трябваше да се концентрира максимално, за да не й прилошее. На другите инженери като че не им правеше впечатление.

— За какво мислиш, че ще бъде речта на кмета? — попита един от тях.

— Сигурно за МЕДУЗА — отвърна друг. — Чух, че се готвят за изпробване.

— Да се надяваме, че ще проработи — каза една жена, седнала точно пред Катрин. — В крайна сметка именно Валънтайн откри машината, а той е просто историк, нали разбирате. Не може да му се има доверие.

— О, Валънтайн е човек на кмета — каза друг. — Не се оставяйте да бъдете подведени от знака на Гилдията на историците. Той е предан като куче, стига да му даваме много пари и да си въобразява, че дъщеричката му от чужбина е дама от Хай Лондон.

Те обикаляха и обикаляха, минаваха през офиси и работилници, пълни със заети инженери, наподобяващи огромни кошери с насекоми. Вагонът спря на Петия етаж и Катрин слезе, все още червена от гняв заради казаното от останалите. Тя отново се присъедини към Бийвъс и всички заедно запристъпваха по хладни бели коридори и през висящи завеси от прозрачна пластмаса. Чуваше глъчката от гласове пред себе си и след няколко завоя те се озоваха в огромна аудитория. Бийвъс я поведе към място близо до един от изходите. Тя се огледа, за да види дали може да зърне надзирател Нимо, но беше невъзможно да го различи. Аудиторията представляваше море от бели престилки и плешиви или покрити с качулки глави, а през входовете непрекъснато прииждаха още хора.

— Виж! — просъска Бийвъс, като я ръгна с лакът. — Това е доктор Туикс, за която ти говорех! — Той сочеше една набита, закръглена като буре жена, която заемаше мястото си на първия ред, разговаряйки оживено със съседите си. — Всички висши членове на Гилдията са тук! Туикс, Чъб, Гарстанг…, а ето го и доктор Вамбрейс, шефът на охраната!

Катрин започна да усеща страх. Ако не бе маскирана на входа, би могла да се измъкне като при някакъв глупав номер, но сега се намираше дълбоко в лоното на Инженерите и усещаше, че предстои да стане нещо важно. Напомни си, че дори и да я разкриеха, инженерите никога не биха посмели да сторят нещо лошо на дъщерята на Тадеуш Валънтайн. Опита се да не мисли какво биха сторили на Бийвъс.

Накрая вратите бяха затворени, а осветлението — приглушено. В залата настъпи тишина, изпълнена с очакване, нарушавана единствено от плъзгащите се крака на петстотинте инженери, които се изправяха.

Катрин и Бийвъс скочиха заедно с тях, надничайки към сцената над раменете на хората пред тях. Магнъс Кроум стоеше зад малка катедра, а студеният му поглед обходи публиката. За миг той сякаш гледаше право в Катрин и се наложи тя да си припомни, че едва ли би могъл да я разпознае, не и с качулката, очилата и високата яка на престилката, която бе вдигнала нагоре.

— Можете да седнете — каза Кроум и изчака докато се настанят, преди да продължи. — Това е светъл ден за нашата Гилдия, приятели.

През залата премина вълна на оживление, която не отмина и Катрин. Кроум им даде знак да замълчат.

От тавана на аудиторията с бръмчене се включи един шрайбпроектор и на екрана зад главата на кмета се появи картина. Тя представляваше диаграма на огромна сложна машина.

— МЕДУЗА — обяви Кроум и последва нещо като ехо, докато всички Инженери въздишаха „МЕДУЗА!“

— Както някои от вас вече знаят — продължи той, — МЕДУЗА е експериментално енергийно оръжие от Шейсетминутната война. Знаем за нея от известно време насам — всъщност, откакто Валънтайн откри тези документи по време на пътуването си до Америка преди двайсет години.

Проекционният екран трептеше от избледнели диаграми и паяжинообразни надписи. „Татко изобщо не ми го е казал!“ — помисли си Катрин.

— Естествено, тези откъслечни планове не бяха достатъчни, за да ни позволят да възстановим МЕДУЗА — казваше Кроум. — Но преди седем години, отново благодарение на Валънтайн, се добрахме до забележителен елемент от Стара Техника, взет от отдавна изчезнал военен полигон в американската пустиня. Това е може би най-запазената компютърна памет, откривана някога, и дори нещо повече от това. Това е мозъкът на МЕДУЗА, изкуственият интелект, захранвал някога тази забележителна машина. Благодарение на усилената работа на доктор Сплей и неговите другари в Отдел Б, в крайна сметка успяхме да я възстановим в работещ вид. Членове на Гилдията, дните, в които Лондон трябваше да бяга и да се крие от другите гладни градове, приключиха! Разполагайки с МЕДУЗА, ние ще можем да превърнем всеки от тях в пепел за един миг!

Инженерите аплодираха неистово, а Бийвъс Под ръгна с лакът Катрин да ги последва, но ръцете й сякаш бяха приковани към металните странични подпори на седалката. Усети, че й се завива свят от шока. Спомни си всичко, което бе чувала за Шейсетминутната война и как ужасните гръмотевични оръдия на Древните бяха взривили статичните им градове, отравяйки земята и небето. Баща й никога не би помогнал на инженерите да възстановят нещо толкова ужасно!

— Нито пък ще ни се налага да преследваме боклуци като Солтхук — продължаваше Кроум. — След още една седмица Лондон ще бъде в обсега на Батмунк Гомпа, Защитната Стена. В продължение на хиляди години Антитранспортната лига се спотайва зад нея, устоявайки на хода на историята. МЕДУЗА ще я разруши с един удар. Земите отвъд нея, с всички прилежащи статични градове, реколта и гори, с недокоснатите минерални богатства, ще се превърнат в новото място за ловуване на Лондон!

Вече бе почти невъзможно да се чуе гласът му; одобрителните възгласи на инженерите се надигаха като огромни вълни, разбиващи се о стената зад него и тя бавно се отвори с плъзгане, разкривайки един дълъг прозорец с изглед към катедралата „Свети Павел“ и куличките на сградата на Гилдията.

— Но най-напред — извика той, — имаме по-належаща работа за вършене. Макар че се надявах да успеем да задържим МЕДУЗА скрита, преди да стигнем до Защитната Стена, възникна необходимост да направим демонстрация на силата й. Дори докато аз говоря, екипът на доктор Сплей подготвя пробна стрелба с новото оръжие.

Даже и Катрин да искаше да чуе повече, скоро би станало невъзможно, тъй като аудиторията на Кроум разговаряше възбудено помежду си. Няколко инженери, най-вероятно онези, имащи нещо общо с проекта МЕДУЗА, забързаха към изходите. Станала на крака, Катрин започна да си проправя път към вратата. Миг по-късно тя се озова навън в антисептичния коридор, чудейки се какво да прави оттук нататък.

— Кейт? — Бийвъс Под се появи зад нея. — Къде отиваш? Хората забелязаха, че излизаш! Видях, че някои от охраната на Гилдията ни наблюдават…

— Трябва да се измъкнем оттук — прошепна Катрин. — Къде е изходът?

— Не знам — призна момчето. — Никога досега не съм бил на този етаж. Предполагам, че ще трябва да намерим пътя обратно до еднорелсовата линия… — Той отблъсна Катрин, когато тя опита да го хване за ръка. — Не! Някой ще ни види. На инженерите не им е разрешено да се докосват…

Те забързаха по цилиндричните коридори и Катрин каза:

— Кроум лъжеше! Баща ми не е ходил в Америка преди седем години. Отиде само на кратко пътуване до островите в Западния океан. И изобщо не ми е казвал, че е открил нещо важно. Щеше да ми каже, ако наистина беше намерил МЕДУЗА. Той така или иначе не искаше да има нищо общо с оръжията на стария свят…

— Но защо му е на кмета на Лондон да лъже? — попита Бийвъс, който тайно бе много щастлив, че неговата Гилдия е попаднала на ключа към още една Древна тайна. — Както и да е, той не каза, че баща ти е отишъл в Америка заради това, каза само, че се е сдобил с него. Може би го е купил от клошар или нещо такова. Питам се какво имаше предвид Кроум под демонстрация…

Той спря. Бяха стигнали до края на коридора, а наоколо нямаше никакви релси. Пред тях имаше три врати. Две от тях бяха заключени, а третата водеше към тесен балкон, който стърчеше навън от едната страна на Инженериума, високо над Патерностер Скуеър.

— Ами сега? — попита Катрин, чувайки собствения си глас, който звучеше висок и немощен от страх, а Бийвъс, също толкова нервно, отвърна:

— Не знам.

Тя излезе на балкона да си поеме въздух. Луната беше на небето, но бе забулена от леки облаци и ръмеше хладен дъждец. Катрин свали очилата си и остави дъжда да се стича по лицето й, щастлива от факта, че се е избавила от топлината и зловонните химикали. Замисли се за баща си. Дали наистина бе открил МЕДУЗА? Бийвъс беше прав, Кроум нямаше основания да лъже. Горкият татко! Сега сигурно е във въздуха, някъде над заснежените върхове на Шан Гуо. Само ако имаше начин да го предупреди какво възнамеряват да направят с неговото откритие!

През огрения от луната площад се понесе нисък механичен тътен. Тя погледна надолу към мокрите платформи, но не можа да види източника на този звук. После нещо я накара да вдигне поглед към „Свети Павел“. Тя ахна.

— Бийвъс! Виж!

Бавно, като разцъфващо, могъщо цвете, куполът на древната катедрала се разтвори.