Филип Рийв
Смъртоносни машини (18)

17.
Пиратското предградие

Късно през онази нощ, навътре в Мочурищата с ръждива вода, Тънбридж Уийлс най-после настигна своята плячка. Изтощеното градче бе пропаднало в бездънна яма, а предградието го удари странично, без да си дава труд да намали светкавичната си скорост. Ударът разби градчето на парчета и късчета от него започнаха да се валят из улиците на предградието, когато то се обърна назад и забърза да погълне останките.

— Храна на колела! — крещяха пиратите.

От своята импровизирана клетка във вътрешността на предградието, Том и Хестър ужасени наблюдаваха работата на демонтиращите двигатели, които изкормиха градчето, превръщайки го в купчина ненужно желязо, без дори да си правят труда да изведат оцелелите. Малцината, които излязоха олюлявайки се, бяха сграбчени от чакащите пирати. Ако бяха млади и в добро здраве, ги отвеждаха до други малки клетки, подобно на онази, в която бяха затворени Хестър и Том. Ако ли не, убиваха ги, а телата им струпваха върху купа с отпадъци в дъното на смилателното помещение.

— О, Велики Куърк! — прошепна Том. — Това е ужасно! Те нарушават всички правила на Градския Дарвинизъм…

— Това е пиратско предградие, Натсуърти — каза Хестър. — Какво очакваше? Опустошават своята плячка по най-бързия начин и превръщат пленниците в роби, като ги пращат в машинните си отделения. Не изразходват храна и място за хора, които са прекалено слаби, за да работят. Всъщност не е много по-различно от онова, което се прави в твоя Лондон. Тази пасмина поне има честността да се нарича пирати.

Погледът на Том бе привлечен от яркия блясък на алена дреха в помещението за смилане. Кметът на пиратското предградие бе слязъл да огледа последния улов и крачеше наперено по пътеката между килиите, заобиколен от охраната си. Той беше дребничък човечец, приведен и с прегърбени рамене, плешив и с мършав врат, подаващ се над яката от котешка кожа на робата му. Не изглеждаше добронамерен.

— Прилича повече на прояден от молците лешояд, отколкото на кмет! — прошепна Том, подръпвайки ръкава на Хестър, докато сочеше с пръст нататък. — Какво мислиш, че ще направи с нас?

Тя сви рамене, вгледана в приближаващата се група хора.

— Предполагам, че ще ни захвърлят в машинните отделения… — После тя внезапно замълча, взряна в кмета, сякаш той беше най-изумителното нещо, което някога бе виждала. Избутвайки Том с рамо встрани, тя пъхна лице между решетките на килията и започна да крещи. — Пийви! — извика, напрягайки се да я чуят сред грохота на подземието. — Пийви! Насам!

— Познаваш ли го? — попита Том объркан. — Приятел ли ти е? Нали няма проблеми с него?

— Аз нямам приятели — озъби се Хестър, — а той не е добър; той е безмилостно убиващо животно и съм го виждала да убива хора просто, защото са го гледали по странен начин. Така че да се надяваме, че уловът е оправил настроението му. — Пийви! Насам! Аз съм! Хестър Шоу!

Безмилостното убиващо животно се извърна към тяхната килия и се намръщи.

— Казва се Крайслър Пийви — обясни дрезгаво Хестър. — Отбивал се е да търгува в Строул няколко пъти, когато живеех там с Шрайк. Беше кмет на друг малък клошарски град. Само боговете знаят как се е уредил в подобно лъскаво предградие… А сега тихо, остави на мен да говоря!

Том изучаваше Крайслър Пийви, докато се приближаваше да хвърли едно око на пленниците, а свитата му се скупчи зад него. Той не беше много за гледане. Неравният му скалп отразяваше блясъка на пещите, а потта, която се стичаше от него, прорязваше бледи ивици върху мръсотията по лицето му. Сякаш да компенсира плешивата му глава, окосмяване имаше почти навсякъде другаде. От брадата му стърчеше отблъскваща бяла четина, гъсти сиви снопчета се подаваха от ушите и ноздрите му, а чифт огромни рунтави, извити вежди стърчаха на челото му. Около врата му висеше потъмняла служебна верижка, а на рамото му бе кацнала мършава маймунка.

— Кои са тези? — попита той.

— Двама стопаджии, шефе — искам да кажа, Ваша милост… — отвърна човек от охраната, жена, чиято коса бе сплетена и напръскана с лак в два дълги извити рога.

— Качиха се на борда по средата на преследването, Ваша милост — добави друг, мъжът, който отговаряше за залавянето на новодошлите. Той показа на Пийви връхната дреха, която носеше — обточено с вълна авиаторско яке, което бе взел от Том. — Взех това от тях…

Пийви изсумтя. Тъкмо се канеше да се извърне настрана, когато Хестър отново му се усмихна със своята крива усмивка и каза:

— Пийви! Аз съм! — и тогава в алчните му черни очи проблесна искра, която показваше, че я е познал.

— По дяволите! — изръмжа той. — Това е хлапето на железния човек!

— Добре изглеждаш, Пийви — каза Хестър, а Том забеляза, че тя не се старае да крие лицето си от пиратите, сякаш знаеше, че не бива да им позволява да доловят и най-малкия признак на слабост.

— Дявол да ме вземе! — каза Пийви, оглеждайки я от главата до петите. — Дявол да ме вземе! Това наистина си ти! Малката помощничка на Преследвача, съвсем пораснала и по-грозна от всякога! А къде е старият Шрайки?

— Мъртъв е — отвърна Хестър.

— Мъртъв? От какво, от метално изтощение? — Той се засмя силно и всички от охраната се присъединиха покорно, докато дори и маймуната на рамото му не започна да пищи и да дрънчи с веригата си. — Метално изтощение? Схващаш ли?

— Та как така ти управляваш Тънбридж Уийлс? — попита Хестър, докато той продължаваше да бърше сълзите от очите си и да се хили. — Последното, което чух за това място, бе, че е почтено предградие. Някога ловуваше на север, из покрайнините на леда.

Пийви се усмихна под мустак, облягайки се на решетките.

— Лъскаво е, нали? — каза той. — Това място погълна моя град преди няколко години. Един ден връхлетя и го погълна целия. Само че бяха слаба работа: не бяха включили в сметката мен и моите момчета. Ние офейкахме от подземието и превзехме всичко. Назначихме кмета и градския съвет да работят като огняри на собствените си котли, настанихме се в удобните им къщички и луксозния им Градски съвет. Това беше краят на клошарството за мен! Вече съм истински кмет. Негова милост Крайслър Пийви, на Вашите услуги!

Том потръпна, представяйки си ужасните неща, които по всяка вероятност се бяха случили тук, когато главорезите на Пийви бяха дошли на власт, но Хестър само кимна, сякаш бе впечатлена.

— Поздравления! — каза тя. — Това е хубав град. Бърз, искам да кажа. Добре устроен. Макар че поемаш риск. Ако твоята плячка не бе спряла на мястото, където го направи, щеше да се гмурнеш направо в дълбините на Ръждивата вода и да потънеш като камък.

Пийви махна пренебрежително с ръка в отговор на нейното предупреждение.

— Не и Тънбридж, сладурче. Предградието е специално. Блатата и мочурищата не ни притесняват. В тези блата се крият тлъсти градове, а там, където планирам да отида после, има още по-тлъста плячка.

Хестър кимна.

— А какво ще кажеш да ни освободиш? — попита тя небрежно. — При цялата плячка, която предстои да уловиш, вероятно би могъл да ползваш двама добри издръжливи помощника горе.

— Ха-ха! — изсмя се Пийви. — Добър опит, Хети, но нямаш късмет. През последните няколко години плячката е оскъдна. Нужен ми е целият улов и кльопачка, до които мога да се добера, само за да направя момчетата щастливи, а те няма да се зарадват, ако започна да водя нови лица на борда. А най-вече такива ужасни лица като твоето. — Той отново измуча от смях и се огледа да види дали членовете на охраната му са се присъединили. Маймуната изтича и се качи на главата му, където клекна и започна да кряска.

— Но ти имаш нужда от мен, Пийви! — каза му Хестър, забравила в отчаянието си за Том. — Не съм мекушава. Сигурно съм по-издръжлива от половината от най-добрите ти хора. Ще се боря за място горе, ако трябва…

— О, добре мога да те използвам — съгласи се Пийви. — Но не горе. Нужна ми е помощ в машинните отделения. Съжалявам, Хети! — Той се извърна и кимна на жената с роговете. — Окови ги, Магс, и ги заведи в ямите с роби.

Хестър се отпусна прегърбена и отчаяна на пода на клетката. Том я докосна по рамото, но тя раздразнено го отблъсна. Той погледна през нея, докато Пийви вървеше из опръсканите с кръв дворове, а пиратите се приближаваха към клетката, въоръжени с пистолети и окови. За свое собствено учудване, той се чувстваше повече ядосан, отколкото уплашен. След всичко, което бяха преживели, в крайна сметка щяха да станат роби! Не беше честно! Преди да е осъзнал какво прави, той се изправи на крака и заудря мазните решетки и се чу да крещи с някакъв странен, немощен глас:

— НЕ!

Пийви се обърна. Веждите му се вдигнаха към неравното му чело като гъсеници, изкачващи планина.

— НЕ! — извика Том отново. — Вие я познавате, а тя Ви помоли за помощ и сте длъжен да й помогнете! Вие сте просто един страхливец, поглъщащ градове, които не могат да избягат и убивате хора или ги захвърляте в ями с роби, защото прекалено много Ви е страх от собствените ви хора, за да им помогнете!

Магс и останалите бодигардове вдигнаха оръжията си и погледнаха Пийви в очакване да нареди да пръснат наглия затворник на парчета. Но той просто стоеше и зяпаше, а после се приближи бавно към клетката.

— Какво каза? — попита той.

Том отстъпи крачка назад. Когато опита да проговори отново, думите не му идваха.

— Ти си от Лондон, нали? — попита Пийви. — Винаги бих познал този акцент! А и не си от Долните квартали. От кой етаж идваш?

— В-втори — заекна Том.

— Втори етаж? — Пийви огледа свитата си. — Чухте ли това? Та това е почти Хай Лондон! Този човек е джентълмен от Хай Лондон. Защо искаше да захвърлиш такъв човек в ареста, Магс?

— Но Вие казахте… — възпротиви се Магс.

— Няма значение какво съм КАЗАЛ — изкрещя Пийви. — Извадете го оттам!

Жената с роговете започна нервно да отключва вратата, която се отвори с плъзгане, а останалите пирати сграбчиха Том и го извлякоха от клетката. Пийви ги отблъсна встрани и започна да почиства прахта от дрехите му с някаква груба нежност, като мърмореше:

— И това не е начинът, по който да се отнасяте към един джентълмен! Спанър, върни му якето!

— Какво? — извика пиратът, който носеше якето на Том. — Няма да стане!

Пийви измъкна пистолета си и го застреля.

— Казах, дай ЯКЕТО на господина! — извика той на трупа, който имаше стреснат вид и останалите се втурнаха да свалят якето и да го облекат на Том. Пийви потупа димящото отверстие от куршум върху гърдите на човека. — Съжалявам, че има кръв — каза той сериозно. — Тези хора нямат никакви обноски. Най-смирено Ви моля да приемете моите извинения за това недоразумение и се чувствайте добре дошъл на борда на моя скромен град. За мене е чест най-накрая да приема истински джентълмен на борда, сър. Искрено се надявам, че ще се присъедините към мен да изпием по един следобеден чай в Градския съвет…

Том го гледаше, зяпнал от учудване. Едва сега осъзна, че няма да бъде убит. Последното нещо, което очакваше, бе следобеден чай. Но когато кметът-пират го поведе нататък, той си спомни за Хестър, която продължаваше да стои свита в клетката.

— Не мога да я оставя там долу! — каза той.

— Какво, Хети ли? — Пийви изглеждаше смаян.

— Ние пътуваме заедно — обясни Том. — Тя ми е приятелка…

— В Тънбридж Уийлс има много момичета — отвърна Пийви. — Много по-добри от нея, имат си носове и всичко останало. А пък и собствената ми дъщеря много би се радвала да се запознае с Вас…

— Не мога да изоставя Хестър — каза Том с цялата категоричност, на която се осмели и кметът просто кимна и направи знак с ръка на хората си отново да отворят клетката.

* * *

В началото Том си мислеше, че Пийви се интересува от същото, от което и мис Фанг — информация за курса, който бе поел Лондон и какво го бе накарало да излезе в централната част на Ловния Район. Но, въпреки че кметът-пират бе пълен с въпроси за живота на Том в града, по всичко личеше, че не проявява особен интерес към посоката, в която се движи. Той просто се радваше, че има, както се изрази „благородник от Хай Лондон“ на борда.

Пийви се превърна в екскурзовод на Том и Хестър и ги разведе из Градския съвет, като ги представи на своите „съветници“, шайка пирати със закоравял вид и подобаващи имена — Джани Магс и Дебелия Мънго, Щатсфесер Зеб, Пого Наджърс и Зип Риски, както и Тракционград Кид. После стана време за следобедния чай в личната му щабквартира — стая, пълна с плячкосани съкровища на горните етажи на Градския съвет, където цял куп от неговите плачещи сополиви деца се мотаеха из краката на всички. Най-голямата му дъщеря Кортина поднесе чай в изящни порцеланови чашки, както и сандвичи с краставица, поставени върху табла от шлифовано стъкло. Тя беше мрачно, уплашено момиче с воднистосини очи и когато баща й видя, че не е изрязала коричките на сандвичите, я избута назад.

— Томас е от ЛОНДОН! — изкрещя той, мятайки сандвичите по нея. — Той е свикнал на ЛУКС! И трябваше да ги направиш с формата на малки ТРИЪГЪЛНИЧЕТА!

— Какво мога да направя? — каза той с жалост, обръщайки се към Том. — Опитах се да я възпитам като истинска дама, но тя не може да се научи. Въпреки това е добро момиче. Понякога я гледам и почти ми се ще да не бях застрелял майка й… — Той подсмръкна и потупа очите си с огромна носна кърпа с изрисувани череп и кости, а Кортина се върна разтреперана с нови сандвичи.

— Работата е там — обясни Пийви с уста, пълна с хляб и краставици, — работата е там, Том, че не искам да остана пират през целия си живот.

— Хм, така ли? — каза Том.

— Да — отвърна Пийви. — Виждаш ли, Томи, моето момче, като малък нямах тези преимущества, с които ти си разполагал. Изобщо не получих каквото и да е образование, а и винаги съм бил грозен като смъртта…

— О, не бих казал… — изломоти учтиво Том.

— Трябваше сам да се грижа за себе си в бунищата и канавките. Но винаги съм знаел, че някой ден ще стана нещо голямо. Веднъж видях Лондон, разбираш ли. Отдалече. Пътуваше за някъде. Реших, че това е най-красивото място, което съм виждал някога, с всичките му етажи и белите къщички на върха, светещи на слънцето. А после чух за богатите хора, които живеят там горе и реших, че и аз искам да живея така. С всичките му там луксозни дрехи и градински партита и посещения на театър и всичко останало. Затова станах клошар, а после се сдобих със собствено градче, а сега и с по-голямо. Но онова, което в действителност искам… — той се наведе към Том — онова, което искам в действителност е да бъда почтен.

— Да, да, разбира се — съгласи се Том, хвърляйки един поглед към Хестър.

— Виж, мисля си следното — продължи Пийви. — Ако това ловуване протече както се надявам, Тънбридж Уийлс скоро ще забогатее. Ще стане наистина богат. Обичам това предградие, Том. Искам да видя как се разраства. Искам да имам истински горен етаж с паркове и луксозни имения, където няма да бъдат допускани хора от простолюдието и с елеватори, които да слизат и да се изкачват. Искам Тънбридж Уийлс да се превърне в град, истински голям град, на който аз да бъда кмет, нещо, което умея и ми иде отръки. А ти, Томи, искам да ми кажеш какъв трябва да бъде един голям град и да ме научиш на обноски. На етикет, искам да кажа. За да мога да общувам с други кметове, които да не ми се присмиват зад гърба. А също и моите момчета. В момента те живеят като свине. Е, какво ще кажеш? Ще ни направиш ли джентълмени?

Том премигна насреща му, припомни си грубите лица на бандата на Пийви и се зачуди какво биха направили, ако започнеше да им разправя да си отварят вратите един на друг и да не се хранят с отворена уста. Той не знаеше какво да отговори, но накрая Хестър го направи вместо него.

— Денят, в който Том стъпи на борда на вашия град, беше щастливият ви ден — каза тя на кмета. — Той е експерт по етикета. Той е най-вежливият човек, когото познавам. Ще ти каже всичко, което желаеш, Пийви.

— Но… — каза Том и потръпна, когато тя го ритна по глезена.

— Страхотно! — изкряка Пийви, като ги опръска с полуизяден сандвич. — Движи се плътно до стария Крайслър, Томи, и няма да сбъркаш. Щом погълнем огромната си плячка, можеш да започнеш работа. Тя ни очаква в дъното на тези мочурища. До края на седмицата трябва да стигнем там…

Том отпи от чая си. Мислено си представи картата на Ловния Район; огромната шир на Ръждивата вода, а отвъд нея…

— Отвъд мочурищата? — каза той. — Но там няма нищо, освен Казашко море!

— Спокойно, Томи! — изсмя се Крайслър Пийви. — Нали ти казах? Тънбридж Уийлс е специален! Само почакай да видиш. Чакай и ще видиш морето^[1], нали разбираш? Чакай и ще видиш, ха-ха-ха! — И потупа Том по гърба, сръбвайки от чая си с изискано щръкнало кутре.