Иван Вазов
Службогонци (3) (Станчо Квасников на гости у министъра
Комедия в две действия)

Явление 1

Аничка (отива и гледа на прозореца). Тате още се бави в салона с някои гости. Господин Хоров не дойде преди обяд, трябва да дойде сега. Познавам по това, че сърцето ми е развълнувано. И какви пламенни чувства! (Вади писмото от корсета си и го чете.) Поетическа душа. Говори ми за Алпите, дето би искал с мене да се изкачи на небесните висоти, за блаженство, за светло бъдеще, огряно от лучите на любовта… Има и стихове… Любов! Аз първи, първи път изпитвам това чувство в такъв вид… Не, страх ме е да повярвам: то е симпатия само… (Гледа се в огледалото.) Страх ме е, че ще ме намери много пребледняла. Поликсена е от един час при мене. Бъбри, бъбри ужасно, а пък мен ми се не слуша. (Влиза Стоянка, като държи картичка.) Стоянке, сега ще дойде господин Хоров. Покани го да влезе тука и да почака. Какво държиш в ръката?

Стоянка. Оная млада госпожа пак дойде. (Подава й картичка.)

Аничка (гледа картичката). Ах, госпожа Терзийска! Покани я да влезе при мене. (Стоянка излиза отдясно.) Откога не съм видяла Еленка. Тя от четвъртий клас се ожени. Дали е пак тъй хубавичка? Добре, че иде да ме отърве от Поликсениното дърдорене. (Излиза отляво. Г-жа Терзийска влиза отдясно.)

Явление 2

Г-жа Терзийска. Дали ще ме познае Аничка? (Гледа се в огледалото.) Аз съм понадебеляла. Очите ми хубави, горят… И други ми са казвали това… А усмивката? (Усмихва се.) Прелест! Големците не отказват на такива очи и на такава усмивка. (Обръща се насам.) Ах, боже, аз съм за министерка, а водя такъв голак! Три пъти му изработвам служба и три пъти я губи с глупостта си… А сега с господин Балтова как? Да се просълзя най-напред. Тъй правя ефект. (Обръща се към едно кресло.) „Ах, господин министре, аз съм нещастна!“ (Брише си очите, преструва си гласа на мъжки.) „Успокойте се, г-жо, какво желаете?“ (Брише си очите.) „Кажете, госпожо!“ И как ме гледа… разказвам му… „Госпожо, ще правя каквото можа да ви услужа.“ И гласът му трепери. Хващам му ръката. „Благодаря, господин министре, вий сте наш спасител.“ Не му пушам ръката и той я не дърпа… Очите му светят. (Издебело.) „Не е ли по-добре тука да доведем г-н Терзийски?“ „Ах, как ви съм признателна! И мене докторите ме съветват да напусна Пловдив, че климатът му вреди ме.“ „О, тук е по-здрав, госпожо.“ Все му държа ръката. (Прави си мъжкия глас по-игрив и нежен.) „Такива хубавки госпожи трябва да цъфтят в столицата.“ „О, вие ме ласкаете!“ „Съвсем не ви лаская!“ А ръцете ни все стиснати, неговата пари като огън… Веднаж министър Берберов ми каза: „Госпожо, аз съм винаги любезен към любезните…“, и прочее. (Стряска се.) Но аз се залисах и забравих. (Хвърля поглед в огледалото и излиза отляво. Боздугански влиза отдясно, с вехтък редингот.)

Явление 3

Боздугански. Слугинята ме посрещна учтиво и каза, че госпожицата заръчала да почакам тука. Какво значи това? (Разхожда се с ръце отзад.) Сега вече Балтов трябва да ми даде служба. Сега именно имам най-голяма нужда да служа на милото отечество. Пхюй, мизерии и поразии, откак съм човек! Знам девет езика, способен съм за всяко нещо, имам ум да въртя цяло царство, а умирам от глад. Поразия! Всичко предприемах и във всичко фиаско. Ставах и вестникар. Не вървя. Спрях вестника на втория брой. Какво спечелих? Само седем абонамента, които събрах. И литература захващах — и от нея няма файда. Литературата е средство да умреш бавно от гладна смърт… Ожених се. Жена ми ме напусна на втората неделя. Не можа да ме оцени… (Мисли.) Тъжно ми става, като си помисля, че в България има хиляди и хиляди служби, а за мен няма служба. (Тупа с крак, навъсен.) Но аз няма да мра от глад! Или трябва да ида да работя с моето образование и таланти? Аз съм заслужил на България! Служба ми дай, господин Балтов! Три министерства сега имаш в ръка! Служба дай или смърт! Дай ми учител, дай ми в полицията — всичко приимам… Дай ми в краен случай инженерство, секретар или дипломатически агент, началник на пожарната команда!… Няма? Тогава има вакантна служба редактор на „Държавний вестник“… Аз съм се борил и жертвувал за народа. (Назърта към лявата врата.) Ах, каква лъскава женица! Автос-пиос? (Хваща се за корема.) Ох, нямам барем съпруга да ми утешава душата… (Поглежда из дясната врата.) Един простак. (Сяда на стола, вади един вестник из пазвата си и чете. Влиза Квасников.)

Явление 4

Квасников (без да вижда Боздугански). Ударих телеграф, че утре пристигам. Сега бабата ще го чете. Разгледах и Софията. Богата работа: палати, градини, файтони, върволяк, гърмеж, писнаха ми ушите. У нас — тихо. Там ми е по-добре. Тук на всяка стъпка развързвай кесията. (Боздугански сегиз-тогиз поотмества глава и поглежда.) На бабата от жълтото не купих. Седем лева искат; наши пари правят четирийсет и два гроша, аз с тях ще купя обуща на децата. Бабата нека си пие армеева чорба: хем стомаха оправя, хем не опива. (Съглежда Боздугански.) Кой си, ваша милост?

Боздугански. Много сте любопитни, господине. (Продължава да чете.)

Квасников (ниско). За служба иде. (Високо.) Господин Балтова ли чакате?

Боздугански. Да. (Чете пак.)

Квасников. Защо го дирехте?

Боздугански (намръщено). Каквото имаме да приказваме, с него ще приказваме, господине.

Квасников (ниско). Какъв е строг! Додява ми тоя човек тука. (Високо.) Той ще се забави. Кой бяхте, да му кажа?

Боздугански (оставя вестника и става). Понеже толкова горещо желаете да знаете, аз съм Страхил Божидарович Боздугански.

Квасников (стреснато, ниско). Ах! Този е оня, с револвера.

Боздугански. Какво ме гледаш тъй?

Квасников (ниско). Тоя не е дошел за добро.

Боздугански (ниско). Трябва да е от провинцията някой. (Високо.) Вие приличате на селски чорбаджия, а чорбаджиите живеят от потта на сиромасите; ето защо ги не обичам.

Квасников (гледа го гузен.)

Боздугански. Какво ме гледаш тъй? Аз не мога да търпя чорбаджийски погледи.

Квасников (ниско). Трябва да се вика полицията. Може да извади и да гърми, както се пули. (Високо и усмихнато.) Не, аз гледам това ей. (Показва един медал, окачен на верижката на часовника му.)

Боздугански. Любопитствувате? Този медал получих в Букурещ за един пожар.

Квасников. За един пожар?

Боздугански. Да, господине. Аз служех тогава в пожарната команда. Срамота, но какво? Нуждата заставя човека на всичко, тъй ли? И вестниците писаха. Всред пламъците се хвърлих и приех в обятията си една примряла прекрасна графиня… В оная минута забравих омразата си против аристократите, тъй ли е?

Квасников (озърта се, ниско). Не иде никой.

Боздугански. Кой бяхте вие?

Квасников. Квасников, от Харманлий.

Боздугански. Щом сте от провинцията, вярвам да не сте чели интересната брошурка Преследваната добродетел и потъпканите таланти в края на XIX век, или фатализъм. (Вади из пазвата си книжка и му я подава.)

Квасников. Какво е това?

Боздугански. Наше съчинение. Един лев.

Квасников. Не отбираме.

Боздугански (навъсено). Дайте един лев и не будете спящия лев на гнева в гърдите ми!

Квасников (ниско). Къде ме остави, Никола, самичък с тогова? (Дава му лев и взима книжката.)

Боздугански. Вие правите чест не на мене, а на себе си.

Квасников (ниско). Две оки месо със зарзавата Ох изгори ми душицата.

Боздугански. Ще дойде ли скоро господин министърът? (Бърка в пазвата си.) Ах, да си взема препоръчителните картички из пардесюто. (Излиза отдясно.)

Квасников (сам). Отиде ми левчето! Отде се взе тоя цъфтидрян? Аз да се очистювам, че кой знай още какви хора може да срещна. Ама да свърша по-напред оная работа… Той ще се развика. Защо? Трудили сме се и ние… Когато Бенковски мина през Харманлий, каза: „Квасник! Дай на юнаците от дюкяна 20 чифта цървули. Когато се освободи България, каймакамин ще бъдеш.“ Един път скрих във возелницата един бунтовник… Че аз каквито съм жертви правил, пенсия трябва да ми вържат. (Гледа към прозореца.) Един човек! (Отдръпва се.) Хайдутин! Како Доне! (Щура се из кабинета.) Ще ме убият вместо Никола! Остаха ми децата сираци! (Какавидов скача от прозореца.)

Явление 5

Квасников (взима отбранително положение с едно разрезало). Кой си ти?

Какавидов (събира ръце умолително). Седем гърла! Аз съм Какавидов!

Квасников (запъхтян). Какво искаш? Уплаши ме. Бягай!

Какавидов. Ваше благородие! Заключена беше портата… но стражарят не ме видя… Отворила се е служба като за мене беден… Утре може да я вземе друг! Чух, че Боздугански щял да я иска… Великий благодетелю! Помолете и вие господин министъра… Боздугански завчера го псуваше в кафенето, а аз съм за правителството.

Квасников. Защо не се уловиш за работа?

Какавидов. Кой, аз ли?

Квасников. Ти!

Какавидов. При учение не е ли срамота?

Квасников. Срамота е да се хвърляш от прозореца на министъра и да ме плашиш като разбойник.

Какавидов. Ти не си разбойник, ти си негов велик баща!

Квасников. Де тояга де! А каква е тая служба толкова бърза?

Какавидов. Бърза, бърза… Отговорен редактор на „Държавен вестник“.

Квасников. Ти ще си редактор! На свиня звънец. Можеш ли да пишеш? Ще изтърсиш пак някои „пирати“ и ще те изгонят.

Какавидов. Аз няма да пиша: ще лежа само в затвора, а месечината да я приема жената.

Квасников. Хем редактор, хем няма да пише, хем в затвор ще лежи! Ако разбирам нещо… Ти си се побъркал бре! (Ослушва се.) Дано е Никола: нека дойде сам да си приима гостите — от вратите и от прозорците. Отвсякъде нахълтват; може сега някой и от покрива да се спусне. (Гледа нагоре.) Такива чудеса не бих чувал, ни виждал! (Влиза Боздугански.)

Явление 6

Боздугански (съзира Какавидов). Тоя приятел кога е влязъл?

Квасников. Из прозореца дойде.

Боздугански (намусва се). Господин Кашкавалов, отговаряйте човешки!

Квасников (ниско). Ето под сетрето му се подава револверът! (Влиза Илия.)

Явление 7

Квасников. Не можеш ли да почакаш вън. Не, стой тука! (Ниско.) Нека се намира тука тоя войник: Какавидата нищо не може ми помогна.

Илия (поглежда безпокойно към вратата и се затуля зад Боздугански).

Квасников. От кого се криеш?

Илия. Бате дойде, иска да ме води на село.

Квасников. Я си иди там, момче! Що ти трябва да ставаш разсилен? Ти си работи бащините нивя.

Боздугански (на Квасников). Господине, вий сте человек, който мирише на мухъл!

Квасников. На мухъл?

Боздугански. Вий карате това момче да стане орач?

Квасников (ниско). Тоя търси кавга с мене. (Високо.) Не, аз го не карам, баща му го вика.

Боздугански. И вий одобрявате да стане като баща си?

Квасников. Кой одобрява?

Боздугански (към Илия). Ти какво си учил?

Илия. Свършили сме третьо отделение.

Боздугански. Третьо отделение? Значи, с наука! И го викат да работи земята! (Към Квасникова.) Долният труд е за неучения народ, тъй ли?

Квасников. Кой знай. Ние всички работим по нас.

Боздугански. И вие желаете да остане провинциален дръвник?

Квасников. Кой желай? Никой не желай. (Ниско.) Кисел като турчин на рамазан!

Боздугански. Поне така изглежда, ако съдя по вашите стари понятия… Вие искате, господин Кашкавалов, само роби! Негова милост днес става разсилен, утре ще е писар, а после — може би и министър, ако остане в село, ще си остане скот. Тъй ли?

Какавидов. Човек при учение е срамота да работи. По-добре да умре съществованието му.

Квасников (строго на Какавидова). Тебе кой те пита бръснат ли е кадията?

Боздугански (към Какавидова). Кой сте вие?

Какавидов. Да се запознаем… (Подава му ръката си.)

Боздугански (обръща се към Квасникова). Значи, само вие се не съгласявате с мене?

Квасников (ниско). Ей го, иска да се заяде! (Високо.) Аз?

Боздугански. У вас има чорбаджийски дух.

Квасников. Пази боже. Аз съм съгласен да стане негова милост… министър. Само че…

Боздугански. Само че?…

Квасников. Само че, като падне от служба, ще го е срам да оре и ще стане вагабонтин като други…

Боздугански. С тия думи искате мен да оскърбите?

Квасников (плахо). Вас? Аз ви почитам откога още!

Боздугански. Прочетохте ли ми книжката?

Квасников. Щом си ида у дома, първо нея ще взема да прочета.

Боздугански. Четете там за страшния пожар, дето… Квасников. Дето го гасихте?

Боздугански. Другият, социалният пожар, дето ще помете всичко… Разбирате?

Квасников. Разбирам. (Ниско.) Нищо не разбирам.

Боздугански (към Илия). Ти си дръж службата, момче! (Към Квасникова.) Тъй ли, господине?

Квасников (на Илия). Момче, ти службата си дръж!

Боздугански (на Илия). Баща ти и брат ти да си орат нивите там. (На Квасникова.) Тъй ли, господине?

Квасников (на Илия). Там нивите да си ги орат брат ти и баща ти! (Ниско.) Ще играя по гайдата му, какво да се прави? Поклони се злому като на светому.

Илия. Брат ми нече. Он влезе в октроата.

Боздугански. А баща ти здрав ли е?

Илия. Здрав си е.

Боздугански. Той да работи.

Илия. Он стана кантонерин.

Квасников. Ах! Ами нивята?

Боздугански. Аз захващам да уважавам тия селяни! Какавидов (на Квасникова). Молим, помолете министъра, господин Кашкавалов.

Квасников (сърдито). Какъв Кашкавалов, дивак! (Към Боздугански.) Тоя пък мина през прозореца.

Боздугански (учудено). Ама наистина?

Квасников. Да стане редактор.

Какавидов. Не! Отговорен редактор на „Държавен вестник“.

Боздугански (гледа презрително Какавидова). Нещастний! Тебе са те излъгали! На „Държавен вестник“ се не полага отговорен редактор, той има само главен редактор.

Какавидов. И такъв ставам!

Боздугански. Ти си един глупец! (На Квасникова.) Вие да не сте роднина на господин министъра?

Квасников. Роднина му съм.

Боздугански. Ах! Тогава и вие ще го помолите? (Внушително.) Аз съм горещ привърженик на правителството. (Ниско.) Не знаех, трябваше по-учтив да бъда.

Квасников. И все тая служба всичките искат: редактор на „Държавен вестник“!

Боздугански. Има сега служба началник на митницата, но тя за жалост е в провинцията, в Харманлий.

Квасников. Сакън, недей ходи в Харманлий! Опасно е! Турци, разбойници на границата! Колят, убиват! Лошо е! Аз бега̀х.

Боздугански. Чудно! Аз не съм чул. Нали е умрял митничарят Курканов?

Квасников. Нито е умрял, нито мисли да умре… Вие поискайте другаде…

Боздугански. Има още една, но тя е в провинцията: инспектор по филоксерата във Видин.

Квасников. Ха! Там идете. Хем ще гоните филоксерата, хем ще ядете чер хайвер. Вие сте фамилиарен?

Боздугански. Не съм, вдовец съм, разведен.

Квасников. А няма ли да се жените?

Боздугански. Искам, господине, но с какво ще храня жена?

Квасников (пуши и мисли няколко време; ниско). Чакай да му подхвърля за наша Поликсена. (Към Илия.) Ти, момче, излез! (Илия излиза.)

Явление 8

Квасников. Аз ви харесах, господин Боздугански. Ще ви изработя и служба, и булка ще ви намеря. Имам една моя роднина за вас… И тя се вика разведена.

Боздугански (учуден и възрадван). Ах! Благодаря! Аз и повече не искам. (Стиска му ръката.)

Квасников. Щом е моя роднина, Поликсена е роднина и на министъра, разбираш?

Боздугански. Аз ви съм признателен, господин Кашкавалов.

Квасников. Мене ме викат Квасников.

Боздугански. А, пардон. Дека е сега… лицето?

Квасников. Тука е. Ще става учителка.

Боздугански. Млада ли е много?

Квасников. Не е много млада, тъй, вашите години още няма.

Боздугански. Малко, значи. Тъй… на вид… каква е?

Квасников. За хубост? Защо ти е много хубава? Да я забикалят чапкъните.

Боздугански. Но да не е грозна?

Квасников. Не мога да кажа, че е грозна, но не е и Райна княгиня. Тъй, средня хубост… Ама много умна… Казвам ти: жена не е — елмаз.

Боздугански (ниско.) Нито съм сънувал такова щастие да стана роднина на министър. Сега — кариера! Съдбата ми се усмихна. (Високо.) Можем ли днес да се видим?

Квасников. Още сега. Аз ще ви стана кум. (Боздугански суче си мустаците пред огледалото.) Па недейте бъди пред нея намусен като одеве. Тъй, усмихни се, приказвай й галено: „Госпожо, много сте любопитна!… Имам чест… Кога дойдохте?“ Па ако имаш някакво оръжие, остави го навън: тя много се бои от оръжие, трепери като птиче. Тя сега е тука, при госпожицата. (Сочи наляво.)

Боздугански (радостно). Ах! Ами тогава аз я видях из тая врата!

Квасников. Е?

Боздугански. Прекрасна, прекрасна!

Квасников. Прекрасна?

Боздугански. Нали чернооката?

Квасников. Да, да, с черното око, от тая страна… Харесахте я?

Боздугански. Само една свиня може да я не хареса.

Квасников (ниско). Дявол да го вземе тоя човек…

Боздугански. Тя ми се видя много по-млада.

Квасников. Че аз казах ли ти, че е бабичка?

Боздугански. Сега има друг, въпрос: тя дали ще ме ха-реса?

Квасников. Подписвам ти! (Изглежда го ухилено.) Ти си цял Гарибалди. (Боздугански го прегръща.) Хей, ти се сбърка: мене прегръщаш. (Отдръпва се.)

Боздугански. Именно вас прегръщам, да ви благодаря.

Квасников. Суха благодарност не храни гърло… Аз ти давам служба, жена, преднина, честит живот… А вие какво? Слушайте: всеки месец една кутия хубав видински чер хайвер на кума! С това условие.

Боздугански (радостно). Прието! (Стиска му ръката.) Кога ще ме представите?

Квасников. Още сега. Чакай да я видя по-напред да я приготвя, че е много срамлива… (Отива към лявата врата и се изврьща.) Ама черния хайвер не забравяй. Това е ръкавът.

Боздугански. Решено. Щото е попово, то е готово . (Квасников излиза. Боздугански няколко време суче енергически мустаците си пред огледалото.) Не съм лош и аз… Той ме оприличи с Гарибалди. От де до де? (Смее се.) Едно само ме въжди: хубава е… А като дават тъй лесно една роднина на министър, трябва да има някоя скрита грозота… (Чумери се.) Но на по-дарено магаре петалата се не гледат… (Ходи няколко време замислен, па пак се спира пред огледалото и дълго си сучи мустаците.) Тръпки ми идат по тялото. (Изврьща се. Терзийска влиза отляво.)

Явление 9

Г-жа Терзийска (приближава бързо към Боздугански, кланя му се грациозно и му подава ръката). Терзийска!

Боздугански (хваща й ръката). Щастлив съм, щастлив съм, госпожо.

Г-жа Терзийска (не му пуща ръката). Вие сте много милостиви. (Гледа го нежно.)

Боздугански. Как, как? Какво говорите? Аз съм твърде щастлив, че… (Стиска по-нежно ръката й.)

Г-жа Терзийска. Не, аз съм много нещастна. (Брише си с лява ръка очите.)

Боздугански. Вий ще бъдете щастлива, вий сте моя вече.

Г-жа Терзийска (въздиша нежно). Ах, и аз бих желала да бъда тука. В Пловдив климатът ме вреди.

Боздугански. Ах! В Пловдив климатът е проклет. (Сваля лявата й ръка от очите и хваща и нея.) Не, не желая сълзи да проливате, защото страдая и аз. Бъдете весела и ме погледнете с тия прекрасни очи, Поликсенке. Вие сте моя и аз съм ваш!

Г-жа Терзийска. Мене ме викат Еленка.

Боздугански. Ах, Еленка?! Да, да, Еленка!

Г-жа Терзийска. Аз ви съм вечно благодарна. Тогава работата е свършена?

Боздугански. Щом ми продума господин Кашка… Квасников, аз приех с възторг. Предлагам ви тържествено ръката си.

Г-жа Терзийска. И аз съм във възторг. Колко сте великодушни!

Боздугански. Сладко пиленце! (Целува й ръката.)

Г-жа Терзийска. Недейте, някой ще види! (Дръпва си ръката.)

Боздугански (страстно). Нека види целият свят! Ти си моя вече. (Целува й страстно и двете ръце.)

Г-жа Терзийска (ниско). Боже, той полудя! (Високо.) Недейте тука!

Боздугански. Имаш право, ангелче, тука не е мястото… Но аз горя от нетърпение и няма да се разделим вече… Вие били ли сте във Видин?

Г-жа Терзийска. Не съм била.

Боздугански. И там е много хубав климатът. Дунавът… реката… чудесно!… Ще ви се хареса.

Г-жа Терзийска (зачудена). Как, ние във Видин ли ще бъдем?

Боздугански. Във Видин, във Видин, гълъбо!

Г-жа Терзийска. Не в София?

Боздугански. София ми е омръзнала. Тука прах, шум, глад, партизанства… Да бягаме оттука… Обещах на господин Квасников чер хайвер всеки месец… Ръкавът, разбираш ли?

Г-жа Терзийска (смаяна). Как, и вие ще дойдете във Видин?

Боздугански. Какво питане! Да, да, да, да! Нито аз без вас, нито вие без мене.

Г-жа Терзийска (ниско). Боже, мисля, че сънувам. Или той е полудял! (Високо.) Но що говорите тъй? А госпожата? Вий сте женени.

Боздугански. Ти не знайш? Аз съм разведен, Еленке.

Г-жа Терзийска. Разведен?

Боздугански. От седем месеци. А ти откога?

Г-жа Терзийска. Аз? Вие се подигравате, господин министре!

Боздугански (хваща се за челото; ниско). Тя ме взима за министъра! Ху! (Високо.) Госпожо, вий ми правите много чест: аз не съм министър още и искрено съжалявам за това… Тогава позволете да се представя: Боздугански.

Г-жа Терзийска (закрива си очите и избягва отдясно).

Боздугански (остая няколко време прехласнат, с разперени ръце). Автос-пиос? (Кикоти се няколко време, като бяга по сцената. Влиза Квасников отляво.)

Явление 10

Квасников (гледа няколко време Боздугански, зачуден). Защо се смееш?

Боздугански (бяга по сцената и се смее).

Квасников (и той захваща да се смее). Стой! Стой! (Пак се смее.) Радваш се, а, че ще те оженя? Тя склони. Черпи! (Смее се.)

Боздугански (пак се кикоти).

Какавидов (влиза отдясно). Забравих си шапката. (Отива към прозореца и търси. Съглежда Боздугански и Квасникова, че се смеят, и той се засмива.)

Квасников (на Боздугански). Тя прие.

Боздугански (престава да се смее). Само да не е много хубава? Хубава не ща. (Пак се разсмива.)

Квасников. Кой ти каза, че е много хубава? (Смее се също.)

Боздугански. По-добре да бъде грозна.

Квасников. Не бери кахър. Аз ти познавам вкуса. Готви се. (Какавидов продължава да се смее глупаво.)

Боздугански (на Квасникова сепнато). Как, ами тя не ме е видяла?

Квасников. Видяла те днес в коридора. Па аз така те разхвалих, щото тя се хвърли на шията ми и каза: „Мижишката ще го взема, той ми е късмета.“ Тя отива да се постъкми у тях си, па ще дойде долу у баба Дона да се видите. (Гледа от прозореца.) Ето я, че заминува.

Боздугански (спуща се при прозореца и гледа). Тая ли е?

Квасников. Тя.

Боздугански. Как, тая маймуна? Това плашило?

Квасников. Как тъй? Одеве: „прекрасна“, а сега „плашило“! То тъй ти се види на виделото.

Боздугански (яростно изпулен). Господине, ти за кого ме взимаш? Знаеш ли, че животът человешки за мене е нула? (Спуща се заплашително към Квасникова. Той бяга из кабинета. Влиза Разсилният.)

Явление 11

Разсилният. Господин министрът иде. Молим, излезте в антрето.

Явление 12

Квасников (на Балтова). Елате си, джанъм, елате си, джанъм!

Балтов (съзира Какавидова). Кой пусна тука негова милост?

Квасников. Никой не го е пуснал. Дойде оттука ей. (Показва прозореца.)

Балтов (учуден). Как, из прозореца?

Квасников. Като лястовича прехвръкна!

Какавидов (вдига ръце умолително). Славний господин министре!

Балтов (на Разсилния). Викни стражар!

Какавидов (уплашен и развълнуван). Нека да дойде полицията със сто хиляди топа и маждраци, но оттука мъртъв ще ме извлече! (Коленичи.) Или службата, или това сърце жално и кръволочно ще издъхне при великите ви нозе!

Балтов (на Разсилния). Стой! (Към Какавидова.) Как се осмелихте да минете през прозореца?

Какавидов. Не аз минах, а седем гърла гладни и още едно, което, да прощавате…

Балтов. Казах ви: идете на фабриката!

Какавидов. Вместо тия думи — ръгнете ме с един голяма нож!

Квасников. Хъ, това ни е остало работата.

Балтов. Излезте си! (Разсилният тегли Какавидова към вратата.)

Какавидов. И задължавам се безплатно да пея в „Света Петка“! (Разсилният го изтегля и затваря вратата зад себе си.)

Квасников (на Балтова). Тук е Боздугански!

Балтов. И Боздугански? Ужас! Кой ги пуща?

Квасников. Аз пак ти, казвам: куче тури в двора!

Разсилният. Мене ме нямаше. Стоянка пуснала Боздугански по заповед на госпожицата.

Балтов (учуден). Що значи това? (Съглежда писма на масата и ги преглежда.) Това са частни писма. Препоръки пак! Вечно препоръки! (Разтваря едно писмо и го чете, най-напред мълком, после с глас.) „Не отказвайте, драгий господин Балтов, защото това лице е верен наш човек.“ (Въси се.) Наш човек! Това му е всичкото достойнство! И защото е наш, аз трябва да му дам службата на други един съвестен чиновник, който наистина не е наш човек, но е човек. (Отваря друго писмо и чете.) „Любезний Балтов, препоръчвам ви горещо молбата на господин Ивана Георгиев, наш привърженик и заслужил в изборите на партията, заради интересите на която побърка и напусна търговията си…“ Това е от народния представител Димитров. (Хвърля писмото на масата.) Жертва, значи, на партията! Мъченик! (Отваря друго писмо.) От друг депутат. Препоръчва ми един Михайлович. Той пролежа две години в затвора за кражба или за изнасилване… не помня добре… И той мъченик на партията! Мерзост! (Чете друго писмо мълком, после с глас.) „Господин Рачев, както лично ще ви заяви, спира вестника си, понеже е решил от опозиционер да стане наш партизанин. Не е благоразумно да се изпуска такава сила и ще бъде акт от политическа мъдрост да му се даде една служба…“ (Захвърля писмото на масата и отваря друго писмо.) От депутата Крилов. (Чете.) „Приносящият това писмо…“ (Продължава мълком да чете, а после с глас.) „…Не му отказвайте тая службица, понеже в ланските избори при едно сбиване с неприятелите има счупени два предни зъба и едно ребро. На него главно дължа избора си…“ (Взима друго.) Ха! От подпредседателя на камарата! Ходатайствува за Боздугански. (Усмихва се горчиво.) Сигурно Боздугански и нему е посочвал револвера си. (Чете друго писмо мълком. Удря си ръката по масата.) Мене ме просто душат! Разврат! А интересите на службата, на държавата, на страната? А страшното социално зло? Но кой мисли за това? Всяка партия има своите хиляди гладници, хиляди „наши“, които е длъжна да нареди на държавната трапеза, като дойде на власт, а хиляди други, изпъдени от служба, ще очакват нови политически промени, за да се докопат пак до кокала. Всяка партия си има войска паразити, откъснати от живота, непотребни на обществото, които могат да живеят само на народния гръб… И тая сган расте, увеличава се всеки ден и час. Така е било досега, така ще бъде и занапред. Ужасно! Ето наизлечимия недъг на изкилений парламентарен живот у нас. Всички съдействуваме за разпространението заразата на леността, на развалата на народната душа, губим цели поколения, като ги правим неспособни за труд и честност!… Възмутително! (През целия тоя монолог Квасников гледа от прозореца. Влиза Разсилният отдясно.)

Явление 13

Балтов (на Разсилния). Кога се донесоха тия писма?

Разсилният. Дадоха ги хората, дето чакат отвън. Господин министре, двама господари стоят пред вратнята, дадоха тия картички. (Подава му ги.)

Балтов (гледа картичките). Чудно. Единият депутатин, другият — вестникар, от опозицията. (На Разсилния.) Отвори им. Нека дойдат. (Разсилният излиза. Влизат Аничка и баба Дона отляво.)

Балтов (съзира Аничка). Едно важно откритие има да ти съобщя за твоя протеже, Хорова: той имал годеница в Швейцария, която зарязал. (Квасников иде насам.)

Аничка. Как?!

Квасников. Тъй ли? Само това липсваше на мулето! (Смее се.) Ах, чакай, Николчо, да ти обадя каква история днес имахме с едного…

Балтов (пресича го, като гледа Аничка). Сега получих това писмо от французкия дипломатически агентин тука. То ни предава рекламацията на някоя си (чете в писмото) Роза-Аделина, бедна девойка, дъщеря на хазайката му в Лозана. Тя го дири сега…

Аничка (поразена). Ах! (Затуля си лицето)

Квасников (смее се). Да ги вземе дяволът днешните наши младежи! То се развали светът. Това не е още нищо ами на Михаля Дардолов, адвокатина в Харманлий, като дойде булката му от Европа и завари другата му булка!… Да видиш ти чудосии!

Баба Дона. Ух, ами какво стана после?

Квасников. Френкинята побягна, българката го напусна Ама му остана вече име: „Михал с двете булки!“ Пък няма ни една!

Балтов. Сега това оставете. (На Разсилния, който се подава из вратата.) Да влязат ония двамата тука. (Разсилният излиза.) Любопитно защо идат.

Аничка (ниско). Ах, неходникът! Годеница имал в Швейцария, а на мене пише любовно писмо! Боже, в какви нечисти ръце щях да хвърля сърцето си! (Драмков и Чалканов влизат.)

Явление 14

Балтов. На какво дължа тая чест?

Чалканов. Господин Балтов, ние именно по едно дело на чест идем.

Балтов. По дело на чест?

Чалканов. Да, от страна на господин Хорова.

Драмков. Ние сме негови секунданти.

Балтов. Дуел? За какво?

Квасников (ниско). Трябва да е казал някому да иде да работи.

Баба Дона (уплашена). Какъв дуел? Идете си, идете си!

Балтов. Мамо, чакай! Господа, аз не ви разбирам!

Чалканов. Господин Балтов, не вярваме да искате да се затулите зад официалното си положение и да откажете удовлетворение на един образован човек, когото сте грубо обидили.

Балтов. Това е въпрос на моето оценение. Но аз Хорова не го познавам.

Драмков. Как! Вие сте му нанесли днес оскърбление в дома си!

Балтов (учуден). Аз?

Драмков. Той е бил предиобед, по единадесет часа, у вас.

Балтов. Вие сънувате, господа!

Квасников (ниско). Да не би пък да е бил Бухаловият син? Него да са викали Хоров? Отидох си!

Балтов (учуден). Как?

Квасников (ниско). Никола, разправяй се, както знаеш, мене ме не бъркай, аз имам дванайсет деца.

Балтов (на секундантите, които си шушукат). Господа, вие сте сбъркали адреса. Едно недоразумение има тука. Хоров се е карал с един гост, в мое отсъствие, като го е вземал погрешно вместо мене.

Чалканов и Драмков. С другиго?

Балтов (сочи Квасникова, усмихнат). Ето негова милост.

Квасников (ниско). Никола! Изяде ми душицата!

Драмков. Негова милост? (Гледа злобно Квасникова.)

Балтов. Негова милост всичко е чул.

Квасников (ниско). Ох, олекна ми. (Високо.) Тъй, всичко чух. Аз стоях до вратата. Господинът се престори на министър.

Чалканов. Знайте ли кой е?

Драмков. Вероятно един мистификатор?

Квасников. Тъй, мустакат един. С такива мустаци ей.

Драмков. Какъв беше на вид, на ръст?

Квасников. Ръст? Два пъти по-висок от мен.

Чалканов (към Балтова). Тогава пардон, господин министри.

Балтов (на Квасникова). Но в какво го оскърби?

Квасников. Той му каза най-червиви думи. Ти си, каже, дивак! Ти си, каже, бухал; ти си, каже, ръждясала глава; ти си обесник…

Балтов. Кой каза това?

Квасников. Той го каза на оногова.

Чалканов. На мустакатия? Кажете мустакатият какво каза?

Квасников. Какво му каза? Нищо не му каза. Каза му серсем.

Драмков. Друго?

Квасников. Каза му муле, чапкънин, после му каза вагабонтин, и право имаше.

Чалканов (на Драмкова). Хоров не ни обади подобно нещо.

Драмков (на Квасникова). Друго, друго?

Квасников. Че какво друго? Изпъди го.

Драмков (на Чалканова). Хоров не ни обади това?

Чалканов (на Квасникова). Не каза ли му да иде да оре?

Квасников. Каза му, това най-напред му каза.

Драмков и Чалканов (живо). Истина?

Квасников. Че то докачение ли е? Баща му имал чифлик.

Драмков. Хоров е с диплом човек, господине.

Балтов (усмихнато). Дядо Станчо, знайте, че в България най-опозорителното оскърбление е да кажеш някому да иде да работи. Такова петно се измива само с кръв.

Чалканов (на Балтова). Вие не предполагате никакво самолюбие у хората?

Балтов. Господа, извинете. Вашата мисия е свършена. (Кланя им се леко.)

Явление 15

Балтов (на Квасникова). Каква каша забърка ти, дядо Станчо?

Квасников (смее се). Какви митарства имах днес! Има да разправям на бабата… Тя нито й дохожда на ума колко страшно нещо е да бъдеш министър, макар на шега…

Балтов (ослушва се). Каква е тая врява в антрето? (Разсилният влиза отдясно.)

Разсилният. Господин министре, като изпращах ония в портата, нахълтаха много хора още, не можах да ги спра.

Балтов. Ужас!

Квасников (на Балтова). Роб ли си ти, джанъм? (Разсилният подава Балтову писма.)

Балтов (преглежда писмата). Пак препоръки! А Хоров иска да се представи. Проси извинение. Узнал грешката.

Квасников. Аз да се скрия тогава?

Балтов. Няма нужда. Не ще го приема. (Гледа в едно писмо.) А това писмо? Отвратително!

Баба Дона. Какво е, Никола?

Балтов. Един безделник, комуто многократно бях отказвал служба, ми пише, че той е отчаян човек и че до утре вечер, ако не го направя чиновник, ще убие и мене, и себе си! Такива заплашвания получавам вече няколко… Гнусота! (Разхожда се намръщен.)

Квасников (ниско). Не, не ставам министър! Аз на шега станах и такива страхове имах. Аз да си вървя вече, приближава часът за железницата. (Подава ръка на баба Дона.)

Баба Дона (става). Много здраве носи на булката и децата.

Балтов (натъртено). Дядо Станчо, дай ръката! (Хваща на Квасникова ръката.) Благодаря ти сърдечно: от стотина души гости днес ти беше едничкият гост, който не дойде за служба. (Стиска му енергически ръката.)

Квасников. Ба, аз за любов дойдох… (Вади кърпа уж да се секне.)

Балтов. Имаш ли портрет? Дай ми един.

Квасников. Има у дома.

Балтов (на Квасников). Прати ми.

Квасников. Да ти пратя, ама не е за пред хората. Нашите фотографи все гледат да разхубавят човека, па не излезе нищо. Вадих се преди три години, па фотографинът така ми въртя главата, така ме кара да се муся и пуля, така ме мандрагосва̀, щото, кога излязох на кадро, никой не ме позна! Всички рекоха: Това е Бисмарк! Други пък рекоха: Яко разбойникът! Па защо ти беше?

Балтов. Да си го окача тука, да си спомням всякога, че ти си едничкият, който направи изключение и ми дойде в къщата безкористно… (Стиска му пак ръката.)

Квасников. Ба, няма защо… (Уж се секне.) Николчо, щях да забравя: една думица…

Балтов. Кажи.

Квасников. Я вземи една бележчица.

Балтов. Каква бележчица?

Квасников. Абе работица за наш Пенча.

Балтов. Каква?

Квасников. Има сега място при Харманлийската пощенска станция.

Балтов. Че там има ли работа като за него?

Квасников. Има, има: сортировщик.

Балтов (възмутено). И ти ли, дядо Станчо? За какво си го учил?

Квасников. Абе лека работа иска…

Балтов (сърдито). Учил си го занаятчия, а го правиш пощаджия!

Квасников. Ех, ние ли ще оправим българйята? Назначи го де!

Баба Дона (усмихнато). Хай, Станчо е наш!

Балтов (гледа го няколко време строго). Как да ти откажа! (Сяда при масата и записва.)

Квасников (наднича през рамото му). Чакай, Пенча не го пиши „Квасников“. Пиши го „Дворянски“.

Балтов (учуден). Дворянски? От де до де?

Квасников. Така се прекръстил магарският син: да стане благороден. (Аничка се смее.) Сега е на мода. На Ивана Крастата синът се е прекръстил „Белоорловски“, като руски генерал! Отказал се е от търговското име на баща си!

Балтов (смее се). Писах. (Става.)

Квасников (усмихнато). Още едничко, Николаке!

Балтов. Още ли? Аз мислех, че идеш само да видиш София.

Квасников. Запиши, запиши. Чуждите са чужди, а нам не отказвай.

Балтов. За кого искаш служба още?

Квасников. За наш Кръстя, че е празен.

Балтов. Нали Кръстьо е кундураджия?… Дядо Станчо, де останаха твоите принципи?

Квасников. Окачих ги на пирона… Абе не ще кундураджия, иска кондуктор.

Балтов. Той няма нужната подготовка!

Квасников. Има, има. От естеството си обича железницата: щом чуе свирката, припка да гледа. (Аничка се смее.) Кръстьо е и учен: свършил е трети клас.

Балтов (мисли). По-добре тогава основен учител?

Квасников. Не ща, мразя даскалите… В черква не ходят, на стар човек чест не правят, Исуса Христа не припознават… Направи го кондуктор.

Балтов. Но той няма ценз?

Квасников. Какво е това ценз?

Балтов. Няма условията, предвидени от закона, за получаване такава държавна служба.

Квасников. Ценз ли няма? А когато на изборите докара петстотин души селяни с гайда, та спечелихме избора?… От тия условия какви по-големи?

Балтов (търка си челото; усмихнато). Хай тогава — пристав, тая служба по̀ отговаря на дарбите му. Какво да те правя? Днешният ти поменик беше много красноречив. (Записва.)

Квасников (чака малко). Николчо, свърши ли?

Балтов. Свърших и рекох: амин. (Става.)

Квасников. Недей амин още. (Към баба Дона.) Како Доне, ти помниш ли Ивана Крушата? Бог да го прости, има син Чону, сетен сиромах, с деца… Гладуват… Да ти разкажа тежкия им живот, ще да заплачеш, каквато си милостива. (На Балтова.) Николчо, я го назначи стражар в Харманлий: има място. Той е и от партията.

Балтов (муси се). Какъв занаят има?

Квасников. Дюлгерин беше.

Балтов. Да си гледа дюлгерството.

Квасников. Врекох му се, не ми отказвай.

Балтов. Одеве за свои — разбирам; сега за чужд?

Квасников. Не е дотам чужд: зълвата на неговия дядо е била стрина на лелята на баба ти.

Балтов (усмихнат). На едно слънце се пекли!

Квасников. Па е и от нашите. Не се смей. Ако не щеш, аз ще остана тук, ти иди на Харманлий да ги гледаш и да им береш милостите. (Прави знак на баба Дона и тя да моли.)

Баба Дона. И аз моля, Никола; баща му на Чона ни направи оджака, бог да го прости!

Балтов. Хай и то да бъде. (Записва, па зачита някакво писмо.)

Квасников (ниско). Сега барем ще си прибера борча от тоя харсъзин, инак нямаше как да си взема парите. Ще му взема пълномощно аз да приимам платката му. Той да я вземе, ще я изпие, кучият син… Толкова зор видях зарад него, изкарах го и роднина!… Защо не станах представител! Щях да ударя хубави печалби… Нашият депутат, като отива да моли за някого, прави условие: „Първите шест месечини мои, останалите твои!…“ Къща направи!

Балтов. Хайде и Чону дюлгерът стана чиновник! (Пак чете.)

Квасников (извръща се настрана; ниско). Сега кой беше? (Изважда къс хартия и го гледа.) Е, още осем души!… Досрамя ме. Никола ме коли със своите погледи. Хай само онова… (Към Балтова.) Николачко, у нас завчера умря Курканов. Балтов. Какъв бе той?

Квасников. Началник на митницата в Харманлий. Мястото му остая празно.

Балтов. Не се бой, сто души чакат.

Квасников (уж се секне). Николачко, я си забележи.

Балтов (намръщено). Как? Пак?

Квасников (ухилено). Не се мръщи де! Дойдоха ли дренките, идат и седенките.

Балтов (сърдито). Ти цяло Харманлий искаш да назнача!

Квасников. Не! Само едного, последния!. Балтов. Това е цял разврат! Не ми пращай портрета си!

Квасников. И тая молбица, Николаке!

Балтов. Дядо Станчо! Ти ме съвсем разочарова!

Квасников. Де, ангелче! (Тупа го нежно по рамото. Прави знак на баба Дона.)

Баба Дона. Никола, и аз моля. За мой хатър…

Балтов. Кого? Той способен ли е за тая работа?

Квасников. Роден е за нея. Все с пари е играл. В турско време е бил капзамалин три години и все е давал чиста сметка. И не е голобрадо хлапе, да кажеш, че ще разпилей царските пари по комар и по шантани. (Прави знак на Аничка.)

Аничка (усмихната на баща си). И аз моля, назначи го, и вярвам, че няма да се посрамя тоя път, макар да си не познавам протежето.

Балтов (намусено). И троица ме давите! (Към Квасникова.) Кажи кого.

Квасников. Седни.

Балтов (сяда). Кого?

Квасников (кашля се). Пиши, пиши, Николачинце.

Балтов (нетърпеливо). Кого да пиша?

Квасников (тайнствено). Станчо Квасников!

Балтов (скоква възмутен с разгърнати ръце. Влиза Стоянка).

Явление 16

Стоянка. Господарю, на двора още хора… Минали през разпраната дъска на задния стобор… И пред портата стоят други. И на улицата е пълно.

Балтов (поглежда из прозореца). Наводнение! Потоп! Ужас!

Квасников (вика из прозореца). Вървете работете бе, само служби ли искате? Срамота! (Издрънква телефонът.)

Балтов (отива при апарата, завъртява и пита). Ало? Кой е там? (Слуша.) Тук министър Балтов! (Слуша пак няколко секунди.) Прекрасно! Съгласен. (Слуша пак няколко време.) Ръкоплещя. Поне аз няма защо да скърбя. Поздравлявам себе си. Сбогом! (Завъртва апарата и иде насам весел.) Слава тебе, господи!

Квасников. Че какво се разговаряш там със стената?

Балтов (на Разсилния). Повикай ги всичките да влязат. (Излиза отляво.)

Разсилният (гледа към вратата отдясно). Влезте, ама един по един.

 

Влизат поред, като се покланят: Боздугански, Илия, Какавидов, последван от една трудна жена и шест деца, които сам нарежда отпред; Терзийска, която хвърля гневен поглед на Боздугански, па гледа на противоположна страна; десетина други граждани; двама шопи; две млади госпожи; Хоров: той се промъква напред и се кланя ниско и приветливо на Аничка, която му обръща гърба си презрително. При вида му Квасников, който през това време приказва тихо с баба Дона, избягва и се затуля зад просителите. На вратата се трупат още лица. Една минута владеее мълчание на сцената.

Балтов (влиза, към присъствующите). Господа! Да ви обадя една благополучна новина: отървахте се от мене и аз от вас! Министерството падна!