Айзък Азимов
Битката за Фондацията (5)

5

Селдън забеляза, че беснее при мисълта как минава времето. Преди осем години, когато току-що бе пристигнал на Трантор, смогваше да действа без отлагане. Трябваше да зареже единствено хотелската стая и вещите в нея и можеше на воля да обикаля секторите на Трантор.

Сега бе обвързан с факултетски съвети, решения за взимане, работа за вършене. Не беше тъй просто да се втурне по свое желание и да види Демерцел. А ако Селдън успееше да го стори, графикът на Демерцел също бе претоварен. Нямаше да е лесно да се намери време за среща.

Нито пък беше лесно да гледа как Дорс му клати глава: „Не знам какво смяташ да правиш, Хари.“

И професорът нетърпеливо отговори:

— Аз също не знам какво възнамерявам да правя, Дорс. Надявам се да науча, щом видя Демерцел.

— Първото ти задължение е към психоисторията. Той ти го каза.

— Може би. Ще разбера.

И тогава, точно след като си уреди среща с Първия министър за след осем дни, получи на стенния екран в стаята си във факултета съобщение с леко архаичен шрифт. В тон с шрифта беше съвсем нелеко архаичното съобщение: „ПРОСЯ ЗА АУДИЕНЦИЯ ПРОФЕСОР ХАРИ СЕЛДЪН.“

Селдън го зяпна с изумление. Дори Императорът не би съставил подобна остаряла от векове фраза.

А и подписът не бе отпечатан, както обикновено се правеше за яснота. Беше изписан с размах, който го оставяше идеално четлив и същевременно му придаваше блясъка на небрежно нахвърляна от някой майстор творба на изкуството. Подписът гласеше ЛАСКИН ДЖОУРАНЪМ — самият Джоу-Джоу просеше за аудиенция.

Хвана се, че хихика. Ясно му бе защо са били подбрани такива думи и такъв шрифт. Беше обикновен номер за възбуждане на любопитството. Селдън нямаше особено желание да види този човек — или поне при нормални обстоятелства не би го имал. Само че искаше да разбере каква е причината за архаизма и артистичността.

Накара секретарката си да уреди часа и мястото на срещата. Щеше да бъде в кабинета му, определено не в апартамента. Делови разговор, а не приятелски.

И щеше да се състои преди проектираната му среща с Демерцел.

Дорс рече:

— Това не ме изненадва, Хари. Ти контузи двама от неговите хора, единият от които е първият му помощник; провали му събранийцето; накара го да изглежда глупаво пред неговите представители. Сега иска да ти хвърли едно око и мисля, че е по-добре да бъда с теб.

Селдън поклати глава:

— Ще взема Рейч. Той знае всички трикове, които владея и аз, и е здрав и активен двайсетгодишен младеж. Въпреки че съм сигурен, че няма да имам нужда от защитник.

— Откъде си толкова сигурен?

— Джоуранъм идва да ме види тук, в университета. Наоколо ще е пълно с хлапаци. Аз не съм съвсем непопулярен сред студентите и подозирам, че Джоуранъм е от тези, които добре си подготвят домашното, и ще знае, че на моя земя съм в безопасност. Убеден съм, че ще бъде съвършено учтив и съвършено дружелюбен.

— Хм — кимна Дорс и леко изви единия ъгъл на устата си.

— И съвършено смъртоносен — заключи Селдън.