Барбара Тейлър Брадфорд
Ще помня… (12)

12

Полегнала във водата по гръб, тя бавно се носеше към него.

— О, Клий, тук е толкова хубаво! Мислех си, че водата ще е топла като в баня, а тя е много приятна.

— Вятърът я охлажда — обясни той.

Ники не каза нищо, само се приближи до края на басейна, където Клий беше застанал да си поеме дъх, след като бе преплувал набързо няколко дължини. Изведнъж се обърна по корем и се отправи към него.

Като се придържаше с една ръка о стената на басейна, а с другата притискаше назад косата си, тя се усмихна и поклати глава.

— Какво има?

— Помислих си как понякога забравяме, че най-простите неща в живота могат да бъдат чудесни, най-хубави от всичко.

— Да, наистина — рече замислено той и погледна към градината. Бе включил малките бели лампички, скрити в листата, и сега храстите, дърветата и цветята бяха озарени от бледо сребристо сияние. Благодарение на умението на сестра му светлините бяха поставени на такива места и по такъв начин, че създаваха превъзходен ефект. Градината изглеждаше сякаш обляна от дневна светлина, а след залеза на слънцето на Клий му се струваше дори още по-вълшебна.

Небето над главите им бе сменило отново цвета си — с падането на здрача бледоморавото и пурпурно виолетовото постепенно преминаваха в мастиленосиньо. Наоколо беше настъпила тишина, чуваше се само шумоленето на клоните и тихото пошляпване на водата, която се плискаше в стените на басейна. Въздухът беше чист и много по-хладен, изпълнен със сладкия аромат на червения жасмин, който бе избуял край старата каменна ограда, в единия край на градината.

Клий пое дълбоко въздух и погледна Ники.

— Какво по-хубаво от това, да сме заедно в такова чудесно място и да се радваме един на друг?

— Тук е истински рай! — съгласи се Ники. — Прекарахме много приятен уикенд, Клий. Мисля, че всичко беше прекрасно, а това е великолепен завършек на един фантастичен ден.

— Имаме още време — рече той, като я наблюдаваше внимателно. — Вечерта е пред нас. Часът е само девет и половина, а утре нямаме никаква работа и можем да останем докогато си искаме. Не ни предстоят задачи с фатални срокове.

— Слава богу — отвърна тя с лека усмивка. — Не мога да не призная, че отпускът е нещо много хубаво. Само като си помисля, че това е първата ми почивка от две и половина години насам. Благодаря ти, че ме покани и че дойде да ме видиш. Всичко беше наистина чудесно, Клий. Ти си толкова добър към мен.

Тя докосна рамото му и той стисна здраво ръката й. След това я притегли към себе си и я целуна.

Отначало срещна лека съпротива, но после, макар и колебливо, тя му отговори — постепенно тялото й се отпусна, а устните й омекнаха и се сляха с неговите. Изведнъж Ники рязко се отдръпна и го изгледа строго.

Клий не можеше да разбере реакцията й и това го смущаваше.

— Не си отивай, Ники. — Той взе ръката й в своята. — След онова, което преживяхме в Пекин, изпитвам особени чувства към теб и просто не зная какво да ти кажа.

Без да му отговори, тя се отдръпна и заплува към отсрещния край на басейна.

Той я последва, излезе от водата и отиде при нея до плетените столове под дърветата.

Беше обърнала главата си настрани и леко потръпваше от хладния вятър.

Клий взе една голяма хавлиена кърпа и обви тялото й.

— На теб ти е студено, Ники.

Тя го погледна право в очите, но отново не пророни дума.

Двамата стояха неподвижни и безмълвни, неспособни да откъснат поглед един от друг.

На Клий му се стори, че светлосивите й очи пронизват неговите, и той леко трепна, но не бе в състояние да отмести погледа си. Господи, колко много я желаеше! Щеше му се да я грабне в ръцете си и да я люби. Разбра и още нещо — искаше да я притежава напълно, както и тя него. Но не можеше да помръдне, беше като парализиран и чувстваше как дъхът му засяда на гърлото.

Ники наруши мълчанието и заговори първа.

— Клий, Клий… — Ала спря, сякаш се страхуваше да изрече онова, което желаеше.

По-късно си спомняше много ясно гласа й, начина, по който в този миг бе произнесла името му. Тъкмо интонацията й издаде онова, което тя се мъчеше да сподави.

— Ники, скъпа — промълви той с копнеещ глас и простря ръце към нея точно в момента, в който тя самата беше готова да се хвърли в обятията му.

Прегърна я и я притисна здраво към себе си. Чуваше сърцето й, което биеше в един ритъм с неговото. Целуна я страстно, почти грубо, така както отдавна мечтаеше, и тя му отвърна с жар — устните й бяха меки и податливи, когато ги допря с езика си. През полуотворените уста езиците им за миг се докоснаха, отдръпнаха се и отново се докоснаха.

Ръцете й милваха косите и врата му, след това се спуснаха към гърба и раменете. Той изпитваше приятно усещане от допира на нейните здрави, еластични пръсти. Като я притегли още по-плътно, той плъзна ръка по гъвкавите очертания на тялото й, сякаш се мъчеше да ги слее в едно — нейното с неговото тяло.

Ники се притисна към Клий пламнала от същото желание, чувстваше се замаяна, краката й се подкосяваха и цялата трепереше. Клий беше страхотно възбуден. Докосна с устни вдлъбнатинката на шията й и нежно я целуна. После дръпна хавлиената кърпа от раменете й и продължи да я обсипва с целувки.

Накрая я освободи от прегръдките си, взе лицето й в двете си ръце и я загледа право в очите. На дрезгавата светлина те излъчваха нежност и копнеж. Вече беше сигурен, че и тя изпитва същите чувства, и това още повече го възбуждаше.

Хвана я за ръка и я отведе до плетения стол. Внимателно я сложи да седне и се надвеси над нея. Устните му отново потърсиха нейните, докато пръстите му опипваха сутиена й. Изведнъж закопчалката се отвори, той погали гърдите й, целуна едната, после другата.

— Клий!

Той я погледна тревожно.

— Ники?

— Страхувам се — прошепна тя толкова отмаляло, че той едва я чу.

— От мене ли?

— Не.

— А от кого тогава? Да не би да се страхуваш от себе си? — Той говореше много тихо и ласкаво и леко докосваше бузите й с върха на пръстите си.

— Страхувам се да… да… правя любов. Беше толкова отдавна.

— Не се тревожи — прошепна той, опрял устни в косата й. — Имай доверие в мен.

Клий я освободи от прегръдката си, стана и й подаде двете си ръце. Тя ги пое и се изправи, като го гледаше въпросително.

— Насам — рече той и тръгна към горичката.

 

 

Клий метна хавлиите на тревата, двамата свалиха банските си костюми и легнаха един до друг под дърветата.

Ники трепереше, разтърсвана от желание, но то бе примесено със страх — страх да не го разочарова. Искаше й се да не е толкова скована. Обърна се и го погали, като едва докосваше лицето му.

Клий й се усмихна с типичната си малко коса усмивка, която добре помнеше още от първата им среща в бара на хотел „Комодор“ в Западен Бейрут. Тази вечер усмивката му я вълнуваше по особен начин и тя почувства как у нея се надига изгарящ копнеж. Неочаквано в главата й проблесна странна мисъл. Нима през последните две години е била увлечена по Клий, без да го съзнава? Нима именно той е бил причина да не проявява никакъв интерес към други мъже през всичкото това време?

Клий се бе подпрял на лакът и надвесен над нея, страстно милваше гърдите й. Долепил лице към едната й гърда, той я целуна по настръхналото зърно и усети как то се втвърдява между устните му. След това се хвърли да целува другата. Лек стон се изтръгна от гърлото й, тя го прегърна с две ръце и пръстите й бавно се плъзнаха по раменете му надолу към кръста.

Миг по-късно Клий впи устни в нейните, поглъщаше я с уста и език и продължаваше да я гали. После ръцете му се спуснаха надолу към стегнатия й корем и към бедрата, гладеха и милваха копринената й кожа, докато накрая тя се отпусна и напрежението й се стопи.

Тялото й сякаш омекна и стана податливо на всяко негово докосване. Той наведе глава към корема й и го обсипа с целувки, докато ръцете му гладеха вътрешната страна на бедрата й. Пръстите му нежно я галеха, опипваха, изучаваха всяка точица на тялото й и тя прималя и се разтвори, така както се разтварят цветята под живителните лъчи на слънцето. Колкото повече се наслаждаваше на кадифената й плът, толкова по-силно го обземаше изгарящото желание. Трябваше да наложи цялата си воля, за да не се поддаде на изкушението да я обладае веднага.

Ники постави ръце на раменете му и притвори очи, тръпнеща под силните му, чувствени ръце. Двамата се бяха озовали в обятията си толкова ненадейно, че тя все още бе като замаяна, ала чувстваше, че кулминацията им напълно съвпада. След като я бе възбудил до премала, сега пръстите и езикът му се съсредоточаваха върху сърцевината на нейната женственост и това я довеждаше до екстаз. Обладана от еротичен унес, тя му се отдаде. Беше изпаднала в състояние на неистово опиянение, а той продължаваше да я милва и целува. При това го правеше така изкусно, че би могъл да я люби цяла вечност.

Избута краката й настрани, подгъна коленете й, след това я обхвана с две ръце през ханша и отново я зацелува толкова леко и нежно, почти въздушно. Изведнъж, разтърсена от вълшебното усещане, Ники цялата се разтрепери.

— О, Клий, моля те, не спирай! — прошепна тя.

Той я погледна жадно, наведе се и продължи да я люби с упоение, деликатност и изящество.

Клий беше толкова разгорещен от нарастващата възбуда на Ники, че едва се възпираше; с всяка фибра на тялото си желаеше да бъде в нея. Но знаеше, че тя не се бе любила от дълго време, и затова, преди да й достави върховната наслада, искаше да я подготви, да я накара да се отпусне напълно.

Тя отново мълвеше името му, тялото й тръпнеше, а пръстите й все по-силно се впиваха в раменете му. Нейният неизчерпаем копнеж му действаше невероятно възбуждащо и той трябваше незабавно да я доведе до сублимния миг, за да може сам да й се отдаде.

Когато през тялото й премина силен спазъм, той се изпъна и проникна в нея с такъв мощен порив, че и двамата едва не издъхнаха.

Ники се бе вкопчила в него и обгърнала с нозе гърба му, стенеше:

— Клий! Клий! О, боже господи! — А той продължаваше да я целува, докато телата им се движеха в пълна хармония, намерили бързо верния ритъм.

Страстното им опиянение не секваше. Той я обладаваше все по-настойчиво, навлизаше все по-дълбоко в нея, а тя, освободена от всякакви задръжки, извиваше тялото си на дъга, за да прилепне по-плътно до него.

Изведнъж Клий рязко спря, подпря се на едната си ръка и я погледна внимателно.

Ники се сепна и отвори очи.

— Ти наистина си много красива…

— О, Клий…

Двамата се гледаха онемели, като хипнотизирани. Впили поглед един в друг, те проникваха взаимно в сърцето, ума и душата си.

„Това, което изпитвам, в никакъв случай не е само сексуално желание — мина му през ума. — Бог ми е свидетел, че чувствата ми към нея са много по-силни. Аз я обичам. Това е всичко. Аз я обичам. Обичам я още от Пекин.“

Когато Ники се взря с изпитателния си поглед в тъмните блестящи очи на Клий, тя изведнъж откри нещо много важно — очаквала беше да й стане любовник в продължение на месеци, без да го бе съзнавала. Леко изненадана, си помисли с облекчение: „Ето че вече не съм зависима от Чарлс. Може би ще мога да обичам отново. Може би ще се влюбя в Клийланд Доновън.“

Клий едва-едва помръдна, като я гледаше влюбено. Тогава тя разпери ръце и след миг той отново поглъщаше устата и езика й, а тя, улавяйки ритъма му, се притискаше в него.

Изведнъж силна топлина заприижда откъм бедрата й и постепенно изпълни цялото й тяло. Тя се притисна още по-плътно, пръстите й се впиваха в раменете му, а устните й нашепваха неговото име. Клий почувства топлината й, навлезе още по-дълбоко в нея, като се движеше все по-бързо.

— Ела, любов моя — мълвеше той. — Стани част от мен. — И когато се изля в нея, те наистина се съединиха в едно цяло.

Той произнасяше името й и чуваше как тя вика неговото; двамата се издигаха все по-високо и по-високо и изведнъж литнаха към светлосиньото небе, което блестеше с цвета на очите й. Летяха към вечността и той я държеше здраво в ръцете си, като че ли никога нямаше да я пусне. Разбира се, че никога нямаше да я изостави. Тя бе неговата любов. Неговата единствена любов. Никога не бе обичал така и никога нямаше да обича. Тя бе предопределена за него, както и той за нея, така им е било писано.

Най-накрая Клий отвори очи.

В този гъсто обрасъл край на градината светлината беше доста слаба. Все пак успя да види лицето й благодарение на няколкото малки бели лампи, скрити в разлистената асма над главите им. Беше зачервена и щастлива. Очите й бяха широко отворени и много, много сини. Наблюдаваше го, без да трепне, с някакъв особен израз, който не бе забелязвал преди. Дали не беше обожание? Изпитваше ли и тя същите чувства като него? Би трябвало да е така — връзката им не можеше да не бъде взаимна.

— Ники — започна той, но тя протегна ръка и с кранчетата на пръстите си му запуши устата.

— Моля те, не казвай нищо, Клий.

— Но, Ники, аз…

— Шшт… — Тя приближи лицето си към неговото. Целуна го нежно и силно го притисна към себе си. За пръв път, откак Чарлс Девъру я бе напуснал, се чувстваше толкова спокойна.