Барбара Тейлър Брадфорд
Ще помня… (10)

10

— Това, което казва Гийом, е самата истина, госпожице Ники — убеждаваше я Амели. — Скоро ще стане много горещо. Непоносимо горещо. Мисля, че денят не е подходящ за посещение в Арл. — Амели погледна към небето и повтори още веднъж: — Горещо, да.

Ники извърна глава и проследи погледа й. Небето беше толкова яркосиньо, че чак очите я заболяха. Премига няколко пъти и си сложи слънчевите очила.

— Щом мислиш, че не трябва, няма да отида — промърмори тя, като реши, че е най-добре да послуша своите домакини. Амели и Гийом познаваха отлично климата и всичко, свързано с Прованс; откакто бе дошла, не й бяха дали нито един погрешен съвет.

— Прекалено горещо е за разходка из града — продължи Амели с жест, който не търпеше никакви възражения. По-добре е да останете тук. Да поседите на сянка под дърветата, да поплувате в басейна и да се поразходите. Това е най-доброто, което човек може да направи в такъв ден, госпожице Ники.

— Точно така ще постъпя — усмихна се Ники. — Благодаря ти за съвета. Оценявам го високо.

Беше петък, осем часът сутринта. Двете жени стояха насред ливадата, която се простираше от единия край на терасата до басейна в дъното на градината. Слънцето блестеше ослепително в чистото лазурно небе, а въздухът трептеше от силната горещина. Нищо не помръдваше — нито тревата, нито листата. Даже птиците бяха необичайно притихнали, скрити между сенчестите клони на дърветата.

Амели изпъна снежнобялата си престилка, погледна Ники и попита:

— Какво ще желаете за обед?

— Амели, ами аз току-що закусвах — засмя се Ники. — Трябва да престанеш да ме тъпчеш. Започвам да приличам на онези патици, дето ги угояват насила заради пастета от черен дроб.

Амели поклати глава в знак на несъгласие и възкликна:

— Госпожице Ники, та вие сте толкова тъничка! — Тя разтвори широко ръце и обгърна внушителното си провансалско тяло. Намигна и в гласа й прозвучаха игриви нотки. — Мъжете обичат да има какво да хванат, не е ли така? Разбира се, това е мое лично мнение.

— Може би си права — засмя се Ники. — Но много те моля, нека бъде нещо леко за обед. Прекалено горещо е.

— Ще приготвя най-подходящото ястие за този сезон — успокои я Амели. — Вчера Гийом купи чудесни пъпеши от Кавайон, най-хубавите пъпеши във Франция, госпожице. Толкова са сладки — като мед. Мммм! — Амели целуна върха на пръстите си и продължи: — Изстуден пъпеш, след това салата, а за десерт — ванилов сладолед.

— Благодаря ти, звучи чудесно. Само, Амели, моля те, вместо сладолед предпочитам чай с лед.

— Както кажете, госпожице Ники! — Амели се усмихна сърдечно. — Извинете ме, но е време да отида в кухнята. Имам още толкова много работа, а трябва да помисля и за вечерята ви. Нищо калорично, не се безпокойте. — С тези думи тя се изкачи по стълбите, които извеждаха на терасата, и забърза към къщата.

Развеселена, Ники гледаше след нея и поклащаше глава. Нямаше никакво съмнение, че Амели бе решила на всяка цена да я поохрани. Ники се обърна и тръгна надолу по тясната пътека, покрита с плочи, към басейна в самия край на градината. Всичко беше изкусно проектирано и се вписваше съвсем естествено в местния пейзаж. Само на няколко метра от басейна групи дървета оформяха малка горичка, в която посадените тук-там цветя създаваха илюзия, че са диви.

В дълбоката сянка на дърветата Гийом всяка сутрин нареждаше няколко плетени стола, старомодни шезлонги и леки ниски масички. Ники беше открила, че това бе най-прохладното кътче в градината, защото винаги подухваше лек ветрец. Това беше и любимото й място за четене.

Когато минаваше през горичката, се засмя, като си помисли как Амели се грижеше за нея и я глезеше като дете. И тя, и Гийом правеха всичко, за да й угодят. Обгърната с толкова внимание, тя се чувстваше чудесно отпочинала, но понеже вече цяла седмица беше сама, взе малко да й доскучава.

Предната вечер беше споделила това с майка си по телефона. Майка й реагира учудено:

— О, господи! Как можеш да скучаеш в Прованс, скъпа! Има толкова много неща, които си заслужава човек да види там! Крайно време е да останеш на едно място поне за малко и да си поемеш дъх. Та ти не се спираш — постоянно обикаляш света да търсиш сюжети за тия твои предавания.

— Мамо, как можеш да говориш такива неща? — изненадано отвърна Ники. — Нима и ти не си правила същото на моята възраст? Но на теб и това не ти стигаше, ами постоянно влачеше и мен със себе си.

— Трогната съм — засмя се майка й. — Но няма да скрия, скъпа, баща ти и аз сме на мнение, че е крайно време да понамалиш темпото. Вече десет години се занимаваш само с войни, въстания и революции, постоянно си в центъра на катастрофални събития във всички точки на земното кълбо. И само като си представя, се разтрепервам при мисълта за това, което си преживяла, и за рисковете, на които си се излагала… — Тук майка й замълча, последва кратка пауза и Ники нежно попита:

— Мамо, нима искаш да кажеш, че според вас двамата с татко е по-добре да престана вече да работя като военен кореспондент?

— Баща ти и аз нямаме намерение да се бъркаме нито в личния ти живот, нито в кариерата ти. Но съм сигурна, че би трябвало вече да изпитваш умора. А и опасностите са твърде големи.

— Мамо, не забравяй, че имам ангел — пазител — засмя се Ники.

Елиз Уелс се направи, че не е чула последните думи на дъщеря си, и й предложи да се върне в Ню Йорк, за да прекара там остатъка от отпуска си, след като във Франция й е скучно.

— Можеш да дойдеш по всяко време в Кънектикът, ако желаеш, разбира се. Баща ти и аз ще останем в къщата до края на лятото и много ще се радваме да те видим.

Поговориха още няколко минути и накрая Ники се съгласи да прекара два-три дни с родителите си, щом се върне в Щатите.

Откак Ники се помнеше, тримата бяха много близки. Бе единствено дете и понякога й се налагаше да понася свързаните с това отговорности. От единственото дете очакваха единствено успехи, тъй като на него родителите възлагаха всичките си надежди. Баща й и майка й обаче бяха трезви в това отношение и нямаха прекомерни претенции. Обичаха я много, както и тя ги обичаше, и същевременно й помагаха във всяко нейно начинание. Особено внимателни и тактични бяха след раздялата й с Чарлс Девъру.

Моментално отхвърли мисълта за Чарлс. Нямаше никакво желание да си спомня за някого, който, макар и отдавна, й бе причинил болка.

Щом стигна до басейна, Ники остави книгата, свали леката памучна фланелка, която носеше върху черните си бикини, и седна на един от плетените столове.

През зеления балдахин от листа едва-едва проникваше по някой и друг слънчев лъч. Тя протегна дългите си нозе, притвори очи и се отдаде на мисли за родителите си. Знаеше, че те се безпокоят, загдето след Девъру не е имала сериозна връзка с мъж, и по едно време дори се бояха, че не е способна да обикне друг. Беше им казала, че не е вярно, и това бе самата истина. Фактът, че засега няма интимен приятел, всъщност беше лесно обясним. През изминалите две и половина години чисто и просто не беше срещнала никого, който да я заинтересува достатъчно.

Един ден, мислеше си тя, един ден моят принц ще се появи, когато най-малко го очаквам, и, естествено, ще ме заплени, както обикновено се случва, нали? Подгъващи се колене, тупкащи сърца и… усмихна се горчиво на себе си.

Същевременно не би могла да каже, че не е щастлива. Кариерата й се развиваше успешно, обичаше работата си; когато пожелаеше, можеше да бъде с родителите си; имаше си и приятелки, с които споделяше много неща. И, разбира се, приятелят й Клийланд Доновън. Беше сърдечен, внимателен и тя ценеше дружбата си с него.

Изведнъж Ники осъзна колко съжалява, че Клий няма да може да дойде за уикенда. Как би се радвала да го види и колко приятно биха могли да прекарат двамата в тази приказна обстановка. Обикновено биваха заедно или където се водят военни действия, или в някаква друга неспокойна точка на света. Винаги в стрес, изцяло погълнати от работата си, която се стараеха да свършат както трябва, макар и при най-неблагоприятни условия, а също и да се преборят с ужасите, на които ставаха свидетели, както и със страха, който, така или иначе, при определени обстоятелства неизменно ги обземаше.

Колко приятно би било да можеха да отпочинат и да се позабавляват заедно. Но очевидно той не можеше да си остави работата — или не искаше, или беше зает, и толкова.

След тези размисли идеята да прекара няколко дни с баща си и майка си в Ню Милфърд й се стори доста привлекателна. Ако тръгнеше в понеделник през Марсилия и Париж, можеше да лети директно за Ню Йорк с „Конкорд“ във вторник сутринта и да стигне до Кънектикът с кола в сряда следобед. По-късно щеше да помоли Гийом да поръча кола за летището.

Ники извади очилата за четене и посегна за книгата. Беше биографията на Робърт Капа от Ричард Уилън, която намери горе в библиотеката. Стори й се интересна. Още щом я прелисти, разбра защо Клий цени толкова много Капа.

Беше изцяло погълната от историята на неговия живот и часовете й минаваха неусетно.

Към единайсет Амели се появи тържествено с поднос в ръце.

— Ето, заповядайте — рече тя и застана до Ники. — Направила съм ви пресен лимонов сок. Знам, че много го обичате, госпожице. — И Амели й наля от каната.

— Благодаря ти, Амели. Добре ще ми дойде. С всяка минута става все по-горещо.

— Да, слънцето е опасно. Бъдете внимателна — предупреди я икономката и побърза да се прибере обратно в къщата.

 

 

Ники откъсна поглед от книгата точно в момента, когато Клий вече беше стигнал до средата на пътеката. Стоеше неподвижно и й се усмихваше. Лицето на Ники светна, тя захвърли книгата и скочи.

— Клий! Как успя да дойдеш? — извика тя и се затича към него. Хвърли се на шията му и го прегърна. Той също я прегърна и двамата тръгнаха към басейна.

— Как успя да се измъкнеш? — сияеше от радост тя.

— Жан-Клод направи ново разпределение на задачите и възложи моята работа на други — излъга Клий. — Реши, че съм изглеждал уморен и че съм се нуждаел от почивка. Така че взех вечерния самолет от Париж за Марсилия. Когато пристигнах, беше твърде късно за пътуване с кола, а и не исках да ви безпокоя и затова преспах в Марсилия. Етиен ме докара тази сутрин.

— Толкова се радвам! Не можеш да си представиш колко ми е приятно да те видя! — Ники преливаше от въодушевление. — Чувствам се малко самотна.

Той я погледна, кимна утвърдително, но не каза нито дума.

— Бях решила днес да отида с колата до Арл — продължи да обяснява Ники, — но Амели ме разубеди, понеже било много горещо. — Изведнъж спря насред изречението, как не се бе сетила по-рано. — Тя е знаела, че ще пристигнеш. Чак сега разбирам защо толкова много ми говори за времето и настояваше да остана вкъщи.

— Била е съвършено права — рече Клий. — През този сезон в града е убийствено горещо, много по-лошо е оттук. Но Амели действително знаеше, че пристигам. Помолих я да не ти казва, защото исках да те изненадам.

— Е, мисля, че успя! — засмя се Ники и се отпусна на стола, като го гледаше в очите. — Защо не си свалиш дрехите?

— Какво? — слисан я зяпна той.

— Струва ми се, че ти е горещо. Не е ли по-добре да си сложиш плувки?

— Да, разбира се. Отивам да се преоблека. След това дълго пътуване изпитвам истинска нужда да се гмурна в басейна и да изпия чаша ледено шампанско. Ей сега ще се върна с бутилка „Дом Периньон“.