Барбара Тейлър Брадфорд
Ще помня… (32)

32

— Когато Май умира в болница „Сиехъ“, аз отнасям тяло на нейни родители — рече Йойо, като поглеждаше ту към Клий, ту към Ники. — Приятели ми помагат. Намираме две велорикши. Те ни вземат. Отиваме в къщата на Май. Родителите й плачат. Те много тъжни. Аз много тъжен. Май толкова младо момиче. — Гласът му потрепери и той замълча.

Ники протегна ръка и го докосна по рамото в знак на дълбоко съчувствие и симпатия. Все още не можеше да повярва, че Йойо е с тях в Париж, при това той изглеждаше чудесно. Носеше спретнат тъмен костюм, бяла риза с червена вратовръзка и по всичко личеше, че се справя много добре в непривичната за него обстановка.

— Клий и аз знаем колко трудно ти е било, колко дълбока е болката ти и от сърце ти съчувстваме — продума тя. — Когато научихме за смъртта на Май, бяхме много разстроени и искрено съжалявахме.

— Зная, Ники. — Йойо направи неуспешен опит да се усмихне. Обърна се към Клий: — Благодаря ти, че носи Май толкова дълго. Че опита да спасиш. Да заведеш в „Сиехъ“. Ти добър човек, Клий. Добър приятел. И ти добра приятелка, Ники.

— Много исках да я спасим — рече Клий, изпълнен със състрадание към младия китайски студент, с когото сега разговаряше в апартамента си на улица Жакоб. Беше петък привечер на първи септември; Йойо бе дошъл да ги посети на левия бряг на реката в Шести район на Париж, да им разкаже как е успял да напусне Пекин и да им съобщи последните новини от Китай. По-късно всички заедно щяха да отидат на дългоочакваната тържествена вечеря, която даваше благодетелят на Йойо — господин Лун.

— Смърт на Май — лош талисман — неочаквано се обади Йойо.

— Да, действително беше лош късмет — съгласи се Клий. Двамата с Ники се спогледаха и Клий се опита да промени темата на разговора. — Ники и аз ужасно се безпокояхме за теб през цялото време, Йойо. А също и Арч и момчетата. Нямахме представа какво е станало с теб, след като напуснахме Пекин. Чакахме те няколко дни в Хонконг, както ти бяхме обещали.

— Съжалявам, но не мога да дойда. Беше трудно, Клий.

— Не е необходимо да се извиняваш, Йойо — намеси се Ники. — Разбираме те много добре, само дето много се тревожехме за теб. Молехме се да не ти се случи нещо лошо, да не попаднеш в някой пекински затвор. — Тя му стисна ръката и ласкаво се усмихна. — Да благодарим на Бога, че си жив и здрав.

— Много нещо се случи на мене, но аз има късмет. Наистина.

— Разкажи ни как успя да се измъкнеш от Пекин и по какъв начин се добра до Париж — замоли Клий.

— Аз започва отначало. Добре?

— Добре, Йойо, говори — усмихна се Клий.

Йойо пое дълбоко въздух.

— След като вие напусна, полиция навсякъде из Пекин. Аз отива в къща на Май. Родители крият мене. Полиция пита много за студенти. Много арести. Много студенти отиват в затвор. В университета „Цинхуа“ стават много лоши неща. Става опасно. Аз остава в къща на Май една седмица. Родители на Май се страхува, че полиция може да ме намери. Да ме арестува. Баща на Май ме завежда в къща на свой приятел. Те крият мен десет дни. Много трудно и опасно. Трябва да напусна Пекин.

— Тогава ли напусна града? В средата на юни? — прекъсна го Ники.

— Не, не. Аз остава в Пекин. Отива на много места. При приятели на родители на Май. Те ме крият. Майката на Май казва, че ще ми помогне да избягам. Тя има „гуанси“…

— Това означава „връзки“ — поясни Ники и погледна с крайчеца на окото си Клий. — Филип Роулингс ми каза, когато бях в Пулънбрук.

— Откъде би могъл да знае подобни неща? — не се сдържа Клий и се намръщи.

— Казвала съм ти неведнъж, че е на важна служба в Британското министерство на външните работи. Хонконг е британска кралска колония и се намира под протекцията на британското правителство до 30 юни 1997 година. — Ники се замисли за миг. — Възможно е да завежда отдела за Китай или Хонконг. Винаги е бил потаен, никога не е казвал с какво точно се занимава.

— Разбирам — рече Клий и се обърна към Йойо. — Извинявай, че те прекъснахме. Продължавай, Йойо.

— Майка на Май има много връзки. Тя ме изпраща в Южен Китай. Бащата на Май ми дава пари. Аз имам вашите пари. Аз ги пазя. Майката на Май казва трябва много пари. За подкупи. Те много важни.

— Как стигна до Хонконг? — нетърпеливо попита Ники.

— Много хора ми помагат. Обикновени хора. Те мразят правителство. Те мразят това, което правителство направи на студенти. Те съчувстват на студенти. Те обичат движение за демокрация. Много различни хора ми помагат. Майка на Май ми помага да отида в Шънджън…

— Близо е до Хонконг — намеси се Клий. — Това е икономическа зона, нещо като Хонконг, град, който процъфтява много бързо напоследък.

— Познаваш Шънджън, Клий? — запита Йойо.

— Да, преди година работих там върху един материал. Повече прилича на бардак, пълен с криминални типове и дегенерати, но има и истински бизнесмени. Ала защо не продължиш разказа си, Йойо, слушаме те.

— За да отида в Шънджън, трябва документи. Всички китайски граждани трябва да има специално удостоверение. Баща на Май има приятел. Този приятел има „гуанси“. Той купува на мен удостоверение.

— Но как успя да се добереш от Пекин до Шънджън, разстоянието е огромно — поинтересува се Ники.

— Баща на Май ме закарва с кола до Шанхай. Неговият брат помага. Той ме предава по-нататък. На много приятели. Това е цяла мрежа, Ники. Тя помага на студенти. Повече от това не мога да кажа. Разбирате, нали?

— Да, разбираме — кимна Ники. — Вие не искате да разгласявате тази мрежа, тъй като и други студенти биха могли да я използват като канал за бягство.

— Точно така, Ники. Аз пристигам в Шънджън в началото на август. Имам специален контакт. Приятел на приятел. Оставам две седмици. Приятел в Шънджън един ден ме отвежда на улица Джунин. Това е оживена търговска улица. От една страна Китай. От друга Хонконг. Много туристи. Подкупваме полиция. Те затварят очи. Аз преминава граница.

— Но на улица Джунин има хонконгски полицаи. Познавам добре мястото, тъй като именно там снимах. Как успя да преминеш между тях? — не скри учудването си Клий.

— Аз бяга. Промушва се през задни улички. Много тесни. Аз се крия. Скачам във вода. Хонконг от друга страна на залива. Господин Лун уредил да чака лодка. Всеки ден лодка чака мен. Докато дойда. Аз отива в Хонконг с лодка на господин Лун. Той се грижи за мен в Хонконг. Той много добър човек.

— А кой е всъщност господин Лун? — попита Ники.

— Брат на майка на Май. Голям бизнесмен. Напуснал Шанхай през 1948 година, преди комунистите. Започва търговска дейност в Хонконг. Сега много богат. Той ми помага. Той ме изпраща в Париж.

— Но ти си бил нелегален емигрант в Хонконг, без никакви документи. Как успя да напуснеш града? — полюбопитства Клий. — Знам, че имаш китайски паспорт, но откъде се снабди с визи и с всичко останало?

— Господин Лун урежда всичко. Той има много приятели. Важни приятели. Той купува на мен истински хонконгски паспорт. На мое име.

— Мога ли да го видя, Йойо? Нали нямаш нищо против да ни го покажеш? — не се стърпя Ники.

— Разбира се, Ники. — Бръкна в джоба на сакото си, извади паспорта и й го подаде.

Клий отиде и седна до нея на дивана. Двамата внимателно разгледаха паспорта и се спогледаха. Очакваха да видят подправен паспорт, ала в ръцете си държаха автентичен, валиден хонконгски документ за самоличност на името на Йойо-Чин Юню.

Връщайки му паспорта, Клий подхвърли:

— Няма що, Йойо. Приятелят ти господин Лун очевидно има големи „гуанси“.

Йойо се засмя и кимна с глава.

— А какви са по-нататъшните ти планове? — попита Клий. — Ще останеш ли във Франция?

— Господин Лун има търговска фирма в Париж. Той предлага да бъда негов секретар. Може би аз остава. Може би отива в Ню Йорк? — Йойо погледна въпросително Ники.

— Нека да поговорим по този въпрос утре. Съгласен ли си? — предложи тя, поглеждайки часовника върху камината. — Мисля, че трябва да тръгваме. Нали господин Лун щеше да ни чака в осем часа.

— Да. — Йойо стана. — Той и госпожа Лун ни очакват в хотел „Риц“. Площад Вандом. Зала „Ърнест Хемингуей“.

Клий улови погледа на Ники, двамата се спогледаха и Ники прихна. Клий стоеше изправен до нея и също се смееше.

— Какво има? — озадачено попита Йойо.

— Просто не мога да повярвам, че съдбата ти така се е променила, Йойо. Господин Лун определено е добър талисман.

— Да, да, разбира се, господин Лун много добър талисман — съгласи се Йойо.