Барбара Тейлър Брадфорд
Ще помня… (17)

17

— Това е един от най-добрите ти сценарии, Ник — каза Арч, връщайки й текста.

— Радвам се, че ти харесва — рече Ники, очевидно доволна от похвалата. — Но не забравяй, че ми помогнаха Елин, Сам и Уилма, да не говоря за тебе. Това е по-скоро една колективна творба.

Арч поклати глава.

— Не, не е вярно. В основата на всичко си ти. Сценарият определено носи твоя неподражаем отпечатък, а когато го пишеше, беше в страхотна форма.

— Благодаря — усмихна се тя.

— Впрочем текстът ти ще бъде илюстриран с чудесен филмов материал — продължи Арч. — Кадрите, както правилно беше предвидила, намерихме в архива. Филмът обезателно ще спечели награда, Ник, много е силен. — Той се дръпна енергично назад. — Слушай, направих две-три малки промени и ако не възразяваш, ще те помоля да ги видиш още сега. На страница шеста, двайсета и четирийсет и първа.

Ники прегледа поправките, както и обяснителните бележки на всяка страница. След това кимна одобрително.

— Определено си изяснил много по-добре някои от проблемите, които съм поставила. Благодаря ти, Арч. Нямам какво повече да добавя, така че считай сценария за готов.

— И аз така мисля, а щом и ти го одобряваш, веднага ще го пратя за преписване.

Ники му подаде текста и попита:

— Предполагам вече си разговарял с нашия уважаван директор относно заглавието?

— Разбира се, и Лари изцяло го подкрепя. Няма нищо против да остане „Десетилетие на разруха“. Дори се е заел да го прокара пред ръководството, така че не се тревожи. Лари никога не се е боял да показва разрушения и смърт. Той вярва, че зрителите се впечатляват дълбоко от катастрофалните събития, и аз съм склонен да се съглася с него.

— Значи всичко е наред? — с нескрито задоволство попита Ники.

— Разбира се! Освен това Лари е дал зелена улица и на другото ти предаване — онова за децата с пушки. Мислила ли си как ще го наречеш?

— Работното му заглавие е „Невинните с пушки“. Какво ще кажеш?

— Никак не е лошо, Ники. Никак не е лошо. — Арч се облегна и се замисли. След това я изгледа продължително.

— Какво има? Какво се е случило? — трепна Ники.

— Нищо. Всичко е наред. Просто Лари иска да те прехвърли в друго направление, Ник, и има намерение да говори с тебе по този въпрос.

— Какво друго направление? — обезпокоено запита тя.

— Иска да направиш нещо по-различно, може би малко по-леко от…

— Чакай, чакай. — Тя го прекъсна решително. — Аз винаги съм писала за сериозни неща — за политика и войни. Какво искаш да кажеш? Че има намерение да ме освободи от поста главен военен кореспондент на компанията?

— Не, не. Не съм казал нищо подобно. Задръж малко. Не се вълнувай чак толкова, ясно?

— Ясно. Говори тогава, цялата съм слух.

— Лари чисто и просто разговаря с мен за твоите специални програми, това е всичко. Смята, че след „Десетилетието…“ и след онова предаване за децата с пушки, планирано за следващата година, че след тях вероятно ти самата ще поискаш да правиш нещо друго, по-различно. Имаше предвид серия от интервюта със световни политици — с президента, с госпожа Тачър, с Горбачов. Как ти се струва?

— Не зная. Засега не мога да реша нищо определено и ще кажа това на Лари още при следващата ни среща. — Тя сви рамене. — Допускам обаче, че предложението му би могло да се окаже интересно.

— Не ми изглеждаш много ентусиазирана.

— Не се заблуждавай от тона ми, Арч, идеята е интересна. Но ти ме познаваш и си наясно, че за да се захвана с нещо, трябва да имам изградено отношение към темата, собствена позиция. Не мога да си позволя програмите ми да бъдат безцветни или сладникаво-сантиментални. Що се отнася до самата промяна, нямам нищо против. Тъкмо обратното, не обичам рутината в професията.

— Зная това. И Лари го знае, така че в скоро време очаквай нови предложения от нас двамата. — Той се усмихна дяволито. — Ако искаш, би могла да взимаш интервюта и от филмови звезди.

Ники се усмихна и поклати отрицателно глава.

— Не, благодаря. Нямам намерение да конкурирам Барбара Уолтърс. В този жанр тя е най-добрата и това е известно на всички.

— Но Барбара понякога интервюира и политически лидери, Ник, при това умее добре да дозира присъствието на известни личности в предаванията си. Не е лошо и ти да помислиш за подобно нещо. Не забравяй, че нейните програми са с най-висок рейтинг.

— Казах вече, че тя е най-добрата. А аз не желая да бъда втора. Нямам намерение да се отказвам от това свое желязно правило. И предпочитам да излизам на екрана със собствени идеи. — Тя се облегна по-удобно и въздъхна. — Все пак, Арч, може би наистина имам нужда от промяна. След Пекин се почувствах преуморена и като че ли някак изхабена.

— Зная, Ники, но то се отнася до всички, които бяхме там. — Замълча за миг, после добави: — Затова пък сега изглеждаш великолепно. Очевидно добре ти се отрази Прованс и, разбира се, фактът, че… си била заедно с Клий.

— Действително беше чудесно — оживи се Ники, а в гласа й се прокраднаха игриви нотки. — А и той беше чудесен.

— Какво говориш? Май долавям звън на сватбени камбани, а?

— О, Арч, моля те, престани!

— Внимавай, Ник, не забравяй с кого разговаряш. С Арч Левърсън. Познавам Клийланд Доновън от доста отдавна и мога да те уверя, че е луд по тебе. Адски е влюбен, скъпа, изписано е на лицето му. Когато миналата седмица вечеряхме заедно в „Двайсет и едно“, бях сигурен, че страда по тебе. — Погледна я изпитателно. — Само не ме разубеждавай, че и ти не изпитваш същите чувства към него.

Тя се поколеба за миг.

— Обичам Клий — призна срамежливо Ники. — Това, разбира се, не означава, че задължително ще стигнем до сватба. — Отиде до прозореца и се загледа в далечината със замечтани очи.

Беше красива августовска утрин. Ники наблюдаваше яркосиньото небе без нито едно облаче. Небостъргачите на Манхатън трептяха, обгърнати в слънчево сияние, и тя си мислеше колко необикновено красив изглеждаше градът оттук, от четиридесет и деветия етаж на сградата на Ей Ти Ен. Убедена бе, че няма друг такъв град на света, където и да живееше, в сърцето си щеше да остане завинаги нюйоркчанка. Беше родена в този град и тук бе прекарала по-голямата част от живота си. Това бе нейният град. Париж също й беше близък, но по различен начин — с него бяха свързани много скъпи спомени от детството й и ако се наложеше, нямаше да й бъде трудно да заживее там отново…

Ники се обърна, облегна се на рамката на прозореца и погледна към Арч. Въздъхна и го попита предпазливо:

— Да не би да се безпокоиш, че мога да се омъжа за Клий и да се преместя в Париж?

— По дяволите, Ники, откъде ти идват наум такива неща? — реагира остро той, а разгневеният му глас се вдигна с няколко октави.

— Защото, ако е така, ще ти припомня, че съм подписала договор, който ме обвързва с Ей Ти Ен, и аз при никакви обстоятелства няма да го наруша. Никога! Нито пък моят агент ще ми позволи да сторя подобно нещо. Каквото и да ми се случи в личния живот, нямам намерение да прекъсвам кариерата си. Обичам своята работа, тя е част от живота ми. Станах журналистка веднага след като завърших образованието си и тази професия е в кръвта ми. Без нея няма да съм същата.

Арч бутна стола си и стана. Изразът на лицето му беше сериозен. Приближи се бавно към нея и я прегърна.

— Не ме интересуват нито компанията, нито твоят договор. За мен имаш значение само ти и онова, което може да ти се случи. Искам да си щастлива, Ники, и ако Клий ти подхожда и ти смяташ, че можеш да бъдеш честита с него, препоръчвам ти да не пропускаш шанса си, а да го сграбчиш с две ръце. Послушай, мила, животът е толкова кратък, труден и мъчителен, че щом си имала късмет да срещнеш свястно момче, за бога, не го подминавай. Не мисли за нищо друго, само за себе си.

Развълнувана, Ники прегърна Арч.

— Искрено ти благодаря. Твоето внимание означава твърде много за мене. Високо оценявам моралната подкрепа, която винаги си ми оказвал. — Изкашля се и добави: — А и той е свястно момче, нали?

— Абсолютно. При това не познавам друг по-мъжествен от Клийланд Доновън. Както би се изразила майка ми — истински мъж.

Тя го хвана за ръка и двамата седнаха на дивана.

— Трябва да призная, че има неща, които ме безпокоят. Например как Клий ще погледне на кариерата ми, както и перспективата да живея в Париж, в случай че се оженим. Освен това до този момент той не ми е предлагал женитба.

— Дай му макар и най-малката възможност, и той ще го стори.

— Не съм толкова сигурна, Арч. Клий никога не е бил склонен да си урежда живота и затова има няколко причини. Той…

— Знам ги тези негови причини — прекъсна я малко невъздържано Арч. — Не желае да излага семейството си и жена си на мъки и страдания, в случай че падне убит при изпълнение на служебния си дълг. А и не му се ще да се отказва от предизвикателствата, вълненията и опасностите, свързани с работата на военния кореспондент. Това ли искаше да ми кажеш?

— Да.

Арч се разсмя.

— Клий се оправдаваше така преди ти да се появиш в живота му… Най-малкото, преди да му станеш любовница. Според мен той никога досега не се е влюбвал истински. Но с теб е съвсем друго, Ник. Повярвай ми. Той те обича силно. Сигурен съм, защото добре го познавам. Ще ти кажа и нещо друго. Клий е готов на всичко заради теб.

Ники слушаше внимателно, прехапала устни.

— О, не зная… — Думите й заглъхнаха. — Клий поначало се смята за вечен ерген. Също като Робърт Капа.

— И на мен ми е правило впечатление, че е приел за свой образец живота на Робърт Капа, макар вече да не съм чак толкова сигурен — забеляза Арч. — Капа му е бил идеал още от най-ранна възраст и той винаги се е стремял да му подражава като фотограф, но мисля, че идентифицирането му с него стига само дотук.

— Може би.

— Послушай, Ник, Клий се различава от Капа не само по произход, той живее в друго време, в друг свят, той е съвършено различен човек. Сигурен съм, че Клий ще се ожени, но само за онази, която смята за подходяща, за единствената жена… И по мое мнение тази жена си ти.

Ники замълча.

— Кажи ми, скъпа, какво ще правиш, ако той наистина ти предложи женитба? — попита Арч.

— Не зная. Честно, Арч, просто не зная.

— Ако се тревожиш за телевизионната компания, забрави я. Ще се оправим някак. Имаш договор за две до четири предавания годишно, които би могла спокойно да подготвиш в Париж или където и да било. Та ти именно това правеше и досега — работеше върху специалните предавания и в същото време отразяваше ежедневните новини… Ще трябва само да прескачаш до Ню Йорк за две-три седмици или най-много месец за записа или за самата емисия, ако е на живо.

— Така е, Арч. Но не забравяй, че аз съм и военен кореспондент на компанията, как бих могла през цялото време да живея в Париж?

— Трябва да помисля. Ще обсъдим този въпрос с тебе, с твоя агент, с Лари Андерсън и с Джо Спайт. Компанията няма да допусне да те загуби, Ники, бъди сигурна в това. Ще направят всичко възможно да те устроят така, че да те задържат. Ей Ти Ен има голямо бюро в Париж и не виждам защо да не работиш в това бюро, ако се наложи.

— Мисля, че в предложението ти има логика — съгласи се тя.

— Ти и Клий бихте могли заедно да отразявате някои военни събития. В това отношение имаш предимство пред другите жени — няма да се налага Клий да се отказва от кариерата си заради тебе.

— Да, вярно е. Но знаеш ли, Арч, има дни, в които се съмнявам дали изобщо бих искала да бъда повече военен кореспондент.

Арч Левърсън очевидно беше изненадан от думите й, но се постара да не го показва. Поклати глава и рече:

— С всекиго се случва, Ники. През последните осем години ти беше свидетел на предостатъчно войни и революции. Сигурен съм, че един ден всичко това ще омръзне и на Клий, макар в момента да разсъждава другояче. Напълно естествено е човек да се чувства изхабен, след като със собствените си очи е видял толкова много смърт и разрушения. Тази работа наистина е страшна. Но… — той я погледна внимателно — засега не вземай прибързани решения относно кариерата си.

— Не, няма, в никакъв случай.

— Искам да те попитам нещо. — Той повдигна въпросително едната се вежда.

— Слушам те.

— Зная, че не обичаш да говориш за Чарлс Девъру, но доколкото си спомням, никога не си имала намерение да се отказваш от професията си заради него. Нито пък си планирала някога да се местиш в Лондон. Как щеше да постъпиш, ако се беше омъжила за него?

— Чарлс смяташе да открие клон на своята фирма в Ню Йорк и да прекарва тук по-голяма част от времето си, освен в случаите, когато би трябвало да пътува до Европа, за да купува вина. Същевременно нямаше намерение да се отказва от офиса и апартамента си в Лондон, така че щеше често да ни се налага да прекосяваме Атлантика.

— Да, ясно. Очевидно с Клей нещата стоят малко по-различно, заради неговата фотографска агенция. Макар че и той спокойно би могъл да открие представителство на „Имаж“ в Ню Йорк. А защо не и да се премести тук изцяло?

— Всичко е възможно — призна Ники, — но не се знае дали Клий ще се съгласи.

Арч кимна с глава. Имаше и други въпроси, които го вълнуваха, но реши засега да ги спести.

Настани се по-удобно на дивана и рече:

— Преди да замине за Париж, Клий сподели, че си имала намерение през септември да отидеш заедно с него в Прованс. Радвам се за теб, скъпа. Не си почивала вече няколко години.

Ники му стисна ръката.

— Благодаря ти, че се грижиш за мен.

— Наистина се безпокоя за теб — призна той. — Много се безпокоя. — Погледна часовника си и възкликна: — То станало време за обяд. Поръчал съм маса в любимото ти заведение „Четирите сезона“. Да вървим. Пътьом ще оставя сценария на Хилди да го даде за преписване.

Двамата се изправиха.

— Аз ще й го дам, Арч — предложи Ники. — И без това ще мина през офиса, за да си прибера нещата. — Взе сценария от бюрото му и попита: — Ако не ти трябвам повече, ще имаш ли нещо против да ползвам остатъка от полагаемия ми се свободен ден?

— Радвам се да чуя това от тебе, наистина работиш прекалено много.

— Родителите ми са на същото мнение — усмихна се тя. — Вероятно са забравили, че те самите са ми служили за пример.

— Понеже стана дума за твоите родители, дочух от едно място, че те си падали по Клий почти толкова, колкото той по тебе.

— От едно място! Кое е това място? Да не би да си научил това от Клий?

Арч се засмя.

— Ами да, истина е — призна Ники. — Те се разбираха чудесно, когато бяхме в Кънектикът и работихме върху книгата. Смятат, че той… хм, че той е чудесен.

Арч отново се засмя и рече:

— Бях ти казал веднъж и сега тя го повтарям: Клий е всеобщ любимец, хората го обичат.

— Не е необходимо да ми го казваш. Родителите ми са във възторг от него. — Ники изтича до вратата. — Ще си взема нещата и ще предупредя Анет, че няма да се връщам следобед. Чакам те пред асансьора. Разбрано?

— Разбрано, ще се видим след пет минути.