Барбара Тейлър Брадфорд
Ще помня… (13)

13

— Моля, заповядайте, госпожице! Вашата американска закуска. — Клий остави големия дървен поднос върху малката масичка в средата на библиотеката и с някак кисела усмивка добави: — Боя се, че това беше най-хубавото, което можах да приготвя.

Ники скочи от дивана, отиде до масичката и седна на земята върху възглавниците, които Клий предварително беше подредил. Огледа внимателно трапезата и започна да се смее.

— Клий, ти наистина си невероятен! Та това са любимите ми лакомства. Фъстъчено масло, и то марка „Скипи“, обожавам го. И за гарнитура, разбира се, желе от грозде. Сандвичи с риба тон; бекон с маруля и домат върху ръжено хлебче, кисели краставички, майонеза „Хелман“. Откъде успя да намериш всичко това? Особено ръжения хляб?

Клий прихна.

— Хляба извадих от хладилника. Сестрите ми го носят, когато идват тук за по-дълго. Имат навик да ми доставят и други неща от Америка, които във Франция по-трудно се намират. Амели слага някои от тях в хладилника, като например ръжения хляб и кифличките, а останалото отива в килера. А сега — той извади кутия с диетична кола и я отвори — ще пийнеш ли една?

— С най-голямо удоволствие. Само, моля те, седни до мен. — И тя посочи с ръка възглавницата.

— Идвам веднага. Първо да включа видеото. — Отиде до шкафа с касети и попита: — Кой филм избираш?

— Мисля, че се казваше „Някъде ще те намеря“ с Кларк Гейбъл и Лана Търнър. Играят ролите на журналисти, които… се влюбват един в друг по време на командировка.

— Аха! — засмя се той. — Тъкмо подходящ за случая. Не бих могъл да измисля нещо по-добро.

Клий приседна на възглавницата до нея, наведе се и я целуна по връхчето на носа, взе един сандвич с риба и се настани по-удобно.

По време на филма се смяха до насита. Беше произведен през 1942 година и изглеждаше малко старомоден. Излъчваше някаква детска наивност и чистота, които го правеха съвършено неправдоподобен в очите на двамата ветерани, свикнали да работят в много трудни, често мъчителни условия.

— Хей, Ник, не ти ли се струва малко блудкав? — промърмори Клий, като я наблюдаваше с крайчеца на окото си.

— Нищо чудно, повечето стари филми са такива.

— Но не и „Казабланка“, той и сега се гледа с интерес.

— Прав си, макар че и този филм на места звучи съвсем истински, особено когато Гейбъл е на екрана. — Легендарната американска звезда беше неин любимец и когато няколко секунди по-късно той каза: „Никога не давам нещо за печат, преди да съм го чул поне два пъти и видял три пъти“, Ники заяви: — Отсега нататък това е моят девиз. — Клий се облещи и погледна към тавана, имитирайки тих ужас.

— Почакай — реагира бурно Ники, — трябва да признаеш, че Гейбъл пресъздава чудесно образа на журналиста — много енергичен и самоуверен, но с мярка, а и той самият е страхотен.

— Точно така. — Клий обърна лицето й към себе си и я целуна леко по устните. — Ти също си страхотна — пошепна й той нежно.

Когато филмът свърши, Клий започна да подрежда чашите и чиниите върху подноса.

— Искаш ли да гледаме още един филм, или предпочиташ да слезем долу и да пием кафе на терасата?

— Кафе на терасата? Звучи чудесно — възкликна Ники и го последва.

Двамата седнаха в кухнята и зачакаха кафето да заври. Клий белеше ябълка и й подаваше тънки парченца. Неочаквано й каза:

— Ще бъда в Ню Йорк в средата на юли, откъдето ще прескоча до Вашингтон, за да направя снимки на президента и на госпожа Буш за списание „Лайф“. След това ще остана в Ню Йорк до началото на август. Ще имаш ли възможност да поработим заедно върху книгата през този период?

— Разбира се, с удоволствие. По това време и аз ще бъда в Ню Йорк, ако, естествено, някъде не избухне война…

— Ако това стане — вметна Клий, — ще я отразяваме заедно.

— Точно така — съгласи се Ники. — И без това Арч и аз ще работим върху едно предаване през юли и август, така че ще съм ангажирана с подготвителната работа и писането на текста. Но това няма да попречи да започнем книгата. Измислил ли си й заглавие?

— Не, не съм. С благодарност приемам всякакви предложения. Кафето мирише чудно, хайде да си налеем и да излезем навън.

Седяха на терасата и се наслаждаваха на тишината и красотата на околния пейзаж. Отдавна минаваше полунощ. Луната беше пълна и огромният небесен свод приличаше на мастиленочерно кадифе, осеяно с малки кристални мъниста. Лекият ветрец полюшваше дърветата и довяваше аромата на жасмин.

Клий и Ники отдавна бяха разбрали, че между тях невинаги има нужда от думи; тази вечер им беше по-приятно да помълчат. Макар че само за няколко часа отношенията им се бяха променили решително и безвъзвратно, те се чувстваха някак спокойно един до друг. По-спокойно от всякога.

По едно време Клий я хвана за ръката и рече тихо:

— Нали ни е хубаво така двамата, Ники?

— Да — промълви тя и облегна глава на рамото му.

Клий я притисна до себе си, като се питаше как ли ще изглежда утрото след такава нощ. Нямаше абсолютно никаква представа. Знаеше само, че в Пекин й беше спасил живота и че оттогава бе влюбен в нея. Или може би я бе обикнал много по-рано, но го осъзна едва когато почти я беше загубил. Както и да е, тази вечер й беше станал любовник и засега това му стигаше.

От своя страна Ники остана изненадана, като си помисли колко естествено се получи всичко; изненадана беше и от самата себе си. Откакто прекъсна връзката си с Чарлс Девъру, не бе имала интимни отношения с мъж. Беше се обградила със страшно много бариери, но Клий успя да ги разруши. Беше щастлива, че е с Клий. С него всичко изглеждаше лесно и просто, той беше разбудил у нея толкова емоции и страст, че се учудваше сама на себе си. Усмихна се в тъмното. Клий я беше накарал отново да се почувства жена.

Доста по-късно, когато подреждаха чиниите в миялната машина, Клий попита:

— Колко време ще останеш тук с мен, Ники?

Тя сви рамене.

— Колкото искаш.

— Тогава ще останеш цялата седмица — радостно извика той.

— О, Клий, забравих, че трябва да се прибера в Ню Йорк тази седмица, за да успея да съм на работа в понеделник сутринта.

— Колко жалко! — Той я изгледа съкрушено, но внезапно се оживи и каза: — Чуй ме, предлагам ти да пътуваме заедно за Париж в четвъртък вечер, ще останеш два дни при мен в апартамента ми и ще те кача на „Конкорда“ в неделя сутринта. Какво ще кажеш, харесва ли ти това предложение?

— Харесва ми.

— Ти също ми харесваш. — Той остави чинията и я взе в обятията си. — Не зная дали ти е идвало наум, но ми се струва, че сме пропилели доста време.

— Две години, ако искаш да си съвсем точен.

— Имам намерение да наваксаме пропуснатото.

— Нима?

— Можеш да бъдеш сигурна. — Клий я целуна продължително и страстно, хвана я за ръка и я поведе към спалнята.