Иван Вазов
Светослав Тертер (57)

XXIX. Зловеща беседа

Едвам стори това и се накани да излезе на пруста, дойде болярина Михаил, тайният и непримирим противник Светославов и привърженик на гръцката политика.

Той беше развълнуван.

— Какво има, Михаиле?

— Имам писмо от Михаила Тиха из Цариград, и много важно.

— Седни и говори — каза Иоаким.

Па седна и той.

Михаил отвори писмото да го прочете.

— Аз бързам — каза Иоаким, — можеш с уста, и накъсо.

— Михаил ми пише — подзе боляринът нервозно, — че императорът приема условията, които ти му даваше в писмото си, и дал заповед на севастократора Радослава да се приготви за поход с всичката войска, която има в Солун.

— Тя е десет хиляди души — забележи патриархът.

— Михаил уверява, че най-много след един месец Радослав ще може да премине с тая сила Стара планина. Той би могъл по за скоро, но лошите зимни пътища през снежните Родопи пречат за бързото движение па войската.

Иоаким се усмихна презрително.

— Трай, коньо, за зелена трева. Ти не знаеш, че тая нощ Светослав напада Царевец?

— Как? — извика Михаил в изумление, като скокна.

Иоаким му разправи какво е научил одеве.

— Но аз бързам, отивам при Чоки.

И той се запъти пак към вратата.

— Ти отиваш при Чоки?

— Да му обадя какво се готви тая нощ.

— Ах! Иди по-скоро, твое светейшество! Трябва да се превари злото.

— Аз не бих отишел по това време при тия пияни неверници, но кому да възложа това? Ти не ходиш в палата…Но мисля, че колата са готови — каза Иоаким и бързо излезе на пруста и слезна из стълбите.

Михаил остана в стаята.

Той беше смаян.

Ако Светослав успееше, всичките надежди се осуетяват.

Светослав щеше да стане кумир на народа и щеше да даде отпор на гърците, много по-силен от Чокевия.

Из земята щяха да бликнат войски, сплотени около знамето на татарския победител.

Гръцката партия завинаги беше унищожена!

Иоаким отиде при Чоки.

Щеше ли Чоки да му повярва?

Нямаше ли Светослав с възмущение да отхвърли това като клевета?

Нямаше ли да прати тайно човек да повърне ратниците, до втора заповед?

Той беше тъй лукав!

Той знаеше, че Светослав тая вечер е на гощавка в двореца.

Трябваше да се подкрепи Иоакимовия донос, да се обезсили Светослав, да му се не даде възможност да се изтръгне от опасното си положение.

Трябваше тая нощ той да бъде унищожен.

Тия размишления, завършени с това зловещо заключение, проблеснаха в главата на Михаила в продължение на една минута само.

Той седна при една маса и взе да пише.