Сергей Есенин
Към Пушкин ^[0]

[0] Написано на 26 май 1924 година, стихотворението има интересна творческа предистория. Поетът-имажинист М. Ройзман разказва как в една зимна нощ на 1923 година двамата с Есенин преминават край паметника на Пушкин на Тверской булевард в Москва, и Есенин изведнъж възкликва: „“Виж, Александър е като бял!" Аз погледнах паметника и видях, че осветен от четиристенните фенери, тъмно-бронзовият Пушкин наистина изглеждаше като отлян от гипс. (…) Възможно е това да е имало някакво влияние върху посветеното на Александър Сергеевич стихотворение, което Есенин прочете на 6 юни 1924 година, на митинга в деня на сто двадесет и пет годишнината от рождението на великия поет." (Матвей Ройзман. Все, что помню о Есенине. Москва, 1973, с.35.)

За самото литературно четене един от присъствалите си спомня: „Есенин стоеше на стъпалата пред пиедестала, светлите му къдри рязко се отделяха сред тълпата. В ръцете си държеше букет цветя, който от името на Съюза на писателите положи в подножието на паметника. Високо и отчетливо издекламира известното си стихотворение, посветено на Пушкин, размахвайки ръце, както винаги“. (И. Розанов. Литературные репутации. Работы разных лет. Москва, 1990, с.456.)

Есенин много пъти споменава Пушкин като един от най-любимите си автори и като свой учител в поетическото изкуство. На въпросите, зададени му в една анкета за Пушкин, той отговаря: „С всяка изминала година аз все повече и повече го възприемам като гения на страната, в която живея“. (Книга о книгах, № 5–6, июнь 1924.) А в последната си, писана през октомври 1925 година автобиография, поетът казва: „В смисъл на формално развитие сега все повече ме тегли към Пушкин“. (С. А. Есенин. Собрание сочинений в шести томах. Том V. Москва, 1979, с.231.) ↑

[1] В статията си „Традициите на Пушкин в творчеството на Есенин“ В. Турбин обръща внимание върху един интересен детайл: „В стихотворението «Към Пушкин» изплува думичката, с която фактически се открива романът «Евгений Онегин»; и Пушкин е характеризиран така, както самият той е нарекъл своя герой: «пройдоха». А главното е, че в Есениновото обръщение към Пушкин си казва думата социално аргументираният стремеж да бъде изразена почит и любов, но и да се застане на мястото на онзи, когото почитат, славят, обичат“. (В мире Есенина. Сборник статьей. Москва, 1986, с.274.) ↑

[2] Като заключение на всичко казано дотук, трябва да добавя, че при погребението на Есенин — едно от най-грандиозните погребения на руски поет изобщо — процесията, носеща ковчега му „три пъти обикаля около паметника на Пушкин“ (Станислав Куняев, Сергей Куняев. Сергей Есенин. Москва, 2006, с.584.), преди да го положи на Ваганковското гробище. Днес, на същия този Тверской булевард в Москва — и също в цял ръст — се издига и паметникът на Есенин. ↑