Сергей Есенин
Писмо до майка ми ^[0]

[0] През 1924 година, след излизането си от болницата, Есенин живее в квартирата на своя приятел Иларион Вардин, литературен критик и активист на РАПП (Росийская асоциация пролетарских писателей). Там поетът успява да се изолира от вредното за него общуване с някои от постоянните си събутилници. Галина Бениславская, най-преданата довереница на Есенин, пише в своите спомени: „По време на пребиваването у Вардин беше написано стихотворението «Писмо до майка ми», отбелязало началото на цикъл трезви, здрави стихове. Там изобщо атмосферата беше здрава. Само едно нещо тежеше на Сергей Александрович: все му се струваше, че се грижат за него, надявайки се да направят от него «казионен» съветски поет. Но доброто си отношение към Вардин той запази завинаги“ (С. А. Есенин в воспоминаниях современников. Том 2. Москва, 1986, с.64.)

Писателят Иван Евдокимов, издател на Есениновите съчинения, си спомня как поетът чете току-що отпечатаното си стихотворение „Писмо до майка ми“ пред редакторите в издателството: „Държейки в ръце листче, и без да гледа в него, той започна да рецитира. Лицето му не се виждаше. Той стоеше с гръб към прозореца. Слушаха Казин, Кохоут, Казански и аз. Помня как по гърба ми преминаха ситни, студени тръпки, когато чух:

Пишат ми, че ти с тревога смътна

все скърбиш за мен със взор смълчан

и стоиш вън, сред прахта крайпътна,

в старомоден, овехтял сукман.

Аз изпод вежди погледнах към него: край прозореца тъмнееше необикновено скръбната фигура на поета. Есенин жално поклащаше глава:

… как уж някой, в препирня кръчмарска,

зле ме е наръгал с фински нож.

Тук гласът на Есенин се пресече, личеше, че му е трудно да продължава нататък, изхриптя… и пак се препъна при стиховете:

Ще се върна — пролетта уханна

в парка наш когато разцъфти.

По-нататъшните ми впечатления се губят, защото гърлото ми силно и жестоко се беше свило; криейки се, аз плачех в дълбочината на огромното нелепо кресло…“ (Пак там, Том 2, с.284.)

По текста на стихотворението „Писмо до майка ми“, още приживе на Есенин, е композирана песен, която и до днес е популярна. Майката на поета Татяна Фьодоровна Есенина (1875–1955) не вярва в официалната версия за самоубийството на своя син, поради което му устройва и задочна църковна панихида. Тя го надживява с тридесет години. ↑