Борис Пастернак
Да бъдеш знаменит не бива… ^[0]

[0] В един от запазените ръкописни автографи стихотворението първоначално е било озаглавено „Верую“. Както и много други творби на Пастернак, то притежава силни елементи на автобиографичност. ↑

[1] Когато след смъртта на поета се заели да подредят книжата му: „Архивът се оказа неголям — Пастернак не е запазвал чернови и изобщо се е отнасял небрежно към ръкописите на вече публикуваните си творби“. (Дм. Быков, Цит. книга, с.876.) ↑

[2] В автобиографичния си очерк „Хора и положения“ (1956) Пастернак пише: „Да се губи в живота е по-необходимо, отколкото да се придобива. Зърното няма да покълне, ако не умре. Трябва човек да живее без умора, да гледа напред и да се храни с живи запаси, които съвместно с паметта изработва забвението“. (Цит. по: Б. Пастернак. Воздушные пути. Москва, 1982, с.448.)

Цитираните по-горе стихове, както и авторските размишления, които могат да послужат като коментар към тях, звучат пророчески. Имам предвид бурята, предизвикана и в съветското общество, и в цял свят след появата на романа „Доктор Живаго“, а също и поведението през 1957–1959 г. на самия Пастернак, попаднал в една много сложна, почти безизходна за него ситуация, когато романът „Доктор Живаго“ е обявен от съветската власт за злостна клевета срещу Октомврийската революция и срещу СССР.

Победа или поражение е получаването на Нобеловата награда и последвалото отказване от нея? Победа или поражение са множеството оправдателни изявления на Пастернак пред партийните, държавни и литературни власти и същевременно неговият отказ да преработи своята книга? Победа или поражение е, че в последна сметка писателят оцелява, но с цената на смъртоносна болест, а най-вече оцелява като литературно-исторически факт една забележителна творба? Всички тези и други въпроси са си задавали приятелите и колегите на Пастернак, неговите биографи и литературоведите до ден-днешен. ↑