Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Свидание, 1949 (Пълни авторски права)
- Превод отруски
- Петър Велчев, 2008 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 1глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe(2011 г.)
- Корекция и форматиране
- NomaD(2013 г.)
Издание:
Руски поети
© Петър Велчев, встъпителна студия, подбор, превод от руски и коментар, 2009
© Петър Добрев, библиотечно оформление, 2009
© Издателство „Захарий Стоянов“, 2009
Редактор: Андрей Андреев
Графичен дизайн и корица: Петър Добрев
Коректор: Петър Апостолов
Предпечатна подготовка: „Алтернатива“
Формат 16/60/90
Печатни коли 20,5
978-954-09-0321-7
На корицата: „Пролет“, фрагмент, художник: Иван И. Левитан
Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2009
Печат УИ „Св. Климент Охридски“
История
- —Добавяне
Стрехите, пътя, входа
затрупа сняг свиреп,
излизам да походя —
на двора виждам теб.
Без шапка, без галоши,
с палто възтънко пак,
и нещо те тревожи,
и дъвчеш мокър сняг.
Дървета и огради
се губят сред тъма,
а ти под снегопада
стоиш все тъй сама.
По твоите ланити
снежинки се топят,
и капчици в косите
като роса искрят.
Рус кичур позлатява
и твоето чело,
и шала, и ръкава,
и цялото палто.
Сняг в миглите проблясва,
в очите ти — тъга,
тъй всъщност по-прекрасна
изглеждаш ми сега.
И сякаш с къс желязо,
потайно закален,
в сърцето ми ти вряза
лика си съкровен.
В мен вечно ще сияе
смиреният ти чар,
и затова нехая,
че е светът кошмар.
И в този миг тревожен,
в нощта сред снежен дим,
аз чувствам, че не можем
с теб да се разделим.
Кои сме — как ще знаят,
какво ще разберат,
щом клюки ще витаят
дори след нашта смърт?
1949