Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Сероглазый король, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 2гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe(2011 г.)
Корекция и форматиране
NomaD(2013 г.)

Издание:

Руски поети

 

© Петър Велчев, встъпителна студия, подбор, превод от руски и коментар, 2009

© Петър Добрев, библиотечно оформление, 2009

© Издателство „Захарий Стоянов“, 2009

 

Редактор: Андрей Андреев

Графичен дизайн и корица: Петър Добрев

Коректор: Петър Апостолов

Предпечатна подготовка: „Алтернатива“

Формат 16/60/90

Печатни коли 20,5

 

978-954-09-0321-7

 

На корицата: „Пролет“, фрагмент, художник: Иван И. Левитан

 

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2009

Печат УИ „Св. Климент Охридски“

История

  1. —Добавяне

Слава на теб, безизходна печал!

Вчера умря сивоокият крал.

 

Залезът ален догаряше вече.

Моят мъж влезе, спокойно ми рече:

 

„Чу ли, по време на лов бил убит.

Там, край дъба бил трупа му открит.

 

А пък кралицата млада, горката,

само за нощ побеля й косата.“

 

Взе си лулата, избърса прахта

и пак на работа тръгна в нощта.

 

Аз мойта щерка сега се прегърна,

в нейните сиви очи ще надзърна.

 

А дървесата вън шепнат без жал:

„Няма го вече в света твоят крал…“

 

1910

Бележки

[0] Още ранните изследователи на Ахматова отбелязват художествената роля на различни повествователни елементи в нейната поезия. Един от тези автори, бъдещият академик Виктор Жирмунски пише: „Редица стихотворения на Ахматова могат да бъдат наречени малки повести, новели; обикновено всяко стихотворение е новела в извлечение, изобразена в най-острия момент от своето развитие, откъдето се открива възможност да се обозре цялото предшестващо течение на фактите“. (В. Жирмунский. Вопросы теории литературы. Ленинград, 1928, с.299-300. Същата идея преди това развива и Борис Ейхенбаум в статията си „Роман-лирика“ (Вопросы литературы, 1921, №6-7).)

Типична илюстрация на тази специфична особеност на Ахматовата поетика е стихотворението „Сивоокият крал“. В него съвсем лаконично (друга особеност на Ахматовия стил) е маркиран цял един любовно-криминален сюжет. Съпругът на лирическата героиня, по всяка вероятност лесничей или придворен ловец, е убил краля, защото е разбрал, че е любовник на жена му и баща на тяхната дъщеря.

Край