Стъпаловидния хълм е опасала

лъкатушещата безспир река.

Под леда тънък спи водата, захласната,

и снежец нежен покрил е брега.

А над Янтра, в плащ от покой загърнато,

върху склоновете на планина,

е задрямало възглухото Търново,

помнещо отколешни времена.

Здраво вкопчени една в друга къщички,

кацнали над речните брегове —

колко чувства дръзки са все тъй същите,

въпреки дългия низ векове.

И на всяка уличка в това селище,

и във всеки две човешки очи,

и всред буйнопразничното веселие

някаква легенда древна звучи.

А в окото ти тъмнокехлибарено,

скрито зад унилия, бял пейзаж, —

все пак аз успях да зърна, Българийо,

твоя поглед, дружелюбно пламтящ…

31 януари 1932

Бележки

[0] Стихотворението е написано по време на литературното турне на Игор Северянин в България. Поетът за първи път посещава нашата страна през ноември 1931 г. Присъства на юбилея на А. Страшимиров в София, изнася рецитал от свои стихове в салона на читалище „Славянска беседа“. Има авторски рецитали и в Пловдив, Стара Загора, Търново, Плевен, посещава Рилския манастир. Съпровожда го нашият писател и лексикограф Сава Чукалов (1889–1971), с когото се познават още от 1916 г., когато Чукалов е студент в Петербургската духовна академия. Между двамата се води дългогодишна кореспонденция.

Очевидно на Сава Чукалов се дължи интересът на руския поет към България и българската литература. Игор Северянин е автор и на други стихотворения за България и преводач на творби от Хр. Ботев и П. П. Славейков. ↑

Край

Игор Северянин Търново над Янтра [0]

Метаданни

Данни

Руски поети

Информация

История

Сваляне / Връзки

Игор Северянин
Търново над Янтра ^[0]