Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Интродукция (Я — соловей: я без тенденций…), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe(2011 г.)
Корекция и форматиране
NomaD(2013 г.)

Издание:

Руски поети

 

© Петър Велчев, встъпителна студия, подбор, превод от руски и коментар, 2009

© Петър Добрев, библиотечно оформление, 2009

© Издателство „Захарий Стоянов“, 2009

 

Редактор: Андрей Андреев

Графичен дизайн и корица: Петър Добрев

Коректор: Петър Апостолов

Предпечатна подготовка: „Алтернатива“

Формат 16/60/90

Печатни коли 20,5

 

978-954-09-0321-7

 

На корицата: „Пролет“, фрагмент, художник: Иван И. Левитан

 

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2009

Печат УИ „Св. Климент Охридски“

История

  1. —Добавяне

Аз славей съм — тенденции в мен няма,

не ме вълнува хич премъдростта…

Но песента ми радва и примамя,

защото съм певец на пролетта.

 

Аз славей съм — да, аз съм сива птичка,

но песента ми е с вълшебен звук

и отличавам се с една привичка —

да ви внушавам, че светът е друг.

 

Аз славей съм! Защо са ми критици

без божия искра във свойта гръд?

Свинята наслаждава се на трици,

а не на туй, че клонки шумолят!

 

Аз славей съм и с нищо, освен с песен,

полезен не съм бил до този ден.

Аз съм така безсмислено чудесен,

че Смисълът се преклони пред мен!

 

1918

Бележки

[0] Стихотворението е изградено върху типичното за Игор Северянин остроумие на парадокса, което откриваме и в много от неговите афоризми:

Единственото мое убеждение

е да нямам убеждения.

 

Аз се радвам само на онези,

които ми се радват.

 

Всеки велик художник си има

своите шутове — това са критиците.

 

Ситните „поетушки“ — това са молци

върху шубата на великия поет.

 

Хората, които ме уверяват, че приличам

на Оскар Уайлд, ме обиждат:

 

аз много обичам Уайлд, но на мен

ми е достатъчно да приличам на себе си.

(И. Северянин. Тост безответный. Стихотворения, поэмы, проза. Москва, 1999, с.502-503.)

Край