Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Порох, 1923 (Пълни авторски права)
- Превод отруски
- Петър Велчев, 2008 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe(2011 г.)
- Корекция и форматиране
- NomaD(2013 г.)
Издание:
Руски поети
© Петър Велчев, встъпителна студия, подбор, превод от руски и коментар, 2009
© Петър Добрев, библиотечно оформление, 2009
© Издателство „Захарий Стоянов“, 2009
Редактор: Андрей Андреев
Графичен дизайн и корица: Петър Добрев
Коректор: Петър Апостолов
Предпечатна подготовка: „Алтернатива“
Формат 16/60/90
Печатни коли 20,5
978-954-09-0321-7
На корицата: „Пролет“, фрагмент, художник: Иван И. Левитан
Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2009
Печат УИ „Св. Климент Охридски“
История
- —Добавяне
1
Юмрукът граждански права създаде.
Мечът — държавно право. А барутът
изтри ги и написа воински устав.
2
Макар дошъл на бял свят по погрешка,
роден в ретортата на оня
монах престъпен[1] —
барутът изяви
димящия си лик
и всички славни рицарски доспехи
превърна в куп ръждясало желязо.
3
„Хвърлете меча в пещите ковашки,
нещастници, и нарамете аркебузи!
Чест, сила, мъжество — те вече нямат смисъл,
когато даже
последният, най-жалкият страхливец
днес равен е на рицаря най-храбър.“
— „О, как щастливи са били ония
епохи, непознаващи барута,
ако сравним ги с днешната, когато
два грама прах и къс олово могат
най-славен воин да погубят…“
Така си шепнеха Орландо[2]
неистовият и мъдрецът Дон Кихот[3] —
последните велики мечове
на нашето Средновековие.
4
Барутът, дремейки в пропорции потайни,
гнездо си сви
на дъното на пушечни дула
в гърлата на мортири, в цеви на оръдия,
изчаквайки случайно лумнало безумство,
за да изхрачи смърт в лицето на врага.
5
Превърна в прах строежите човешки,
дробейки тухли, камък и метал,
принуди той тълпите разпиляни
да се обединят — за удар.
На пушките той даде прицел,
на стволовете — нарез,
на пехотинците — редици стройни,
а на героя — дисциплина.
Завърза с възли масите невежи,
народи смеси,
в държавна сплав ги сля, а после
превърна улиците в барикади,
аристократите низвергна,
издигна градското съсловие,
създаде роби на труда свободен
и цялата еснафска демокрация.
6
Барутът армии създаде,
войници, складове, казарми,
въведе задължителна повинност,
безпрекословност, точност, дисциплина.
Той смъкна от предишните герои
и шлемове, и плащове, и брони,
мундири, шпаги, ордени, пера
и знаци за турнири и паради.
Облече ги в цвета зелено-кафеникав
на пътища отъпкани,
изровени поля,
разбити улици с цвета на пепел,
на изпражнения и на бълвоч — така, че
невидими един за друг са враговете.
7
Но черният барут предтеча беше
на други, още по-могъщи сили.
Той им отвори път. И сме на прага
на някаква неимоверно мрачна нощ,
и виждаме чудовищните нейни сенки
неназовани, но мислими — и на тях
е поверено бъдещето на света.
1923