Максимилиан Волошин
Барутът ^[0]

1

Юмрукът граждански права създаде.

Мечът — държавно право. А барутът

изтри ги и написа воински устав.

2

Макар дошъл на бял свят по погрешка,

роден в ретортата на оня

        монах престъпен^[1] —

        барутът изяви

        димящия си лик

и всички славни рицарски доспехи

превърна в куп ръждясало желязо.

3

„Хвърлете меча в пещите ковашки,

нещастници, и нарамете аркебузи!

Чест, сила, мъжество — те вече нямат смисъл,

        когато даже

последният, най-жалкият страхливец

днес равен е на рицаря най-храбър.“

 

        — „О, как щастливи са били ония

епохи, непознаващи барута,

ако сравним ги с днешната, когато

два грама прах и къс олово могат

най-славен воин да погубят…“

        Така си шепнеха Орландо^[2]

неистовият и мъдрецът Дон Кихот^[3] —

последните велики мечове

на нашето Средновековие.

4

Барутът, дремейки в пропорции потайни,

        гнездо си сви

на дъното на пушечни дула

в гърлата на мортири, в цеви на оръдия,

изчаквайки случайно лумнало безумство,

за да изхрачи смърт в лицето на врага.

5

Превърна в прах строежите човешки,

дробейки тухли, камък и метал,

принуди той тълпите разпиляни

да се обединят — за удар.

На пушките той даде прицел,

на стволовете — нарез,

на пехотинците — редици стройни,

а на героя — дисциплина.

Завърза с възли масите невежи,

народи смеси,

в държавна сплав ги сля, а после

превърна улиците в барикади,

аристократите низвергна,

издигна градското съсловие,

създаде роби на труда свободен

и цялата еснафска демокрация.

6

        Барутът армии създаде,

        войници, складове, казарми,

въведе задължителна повинност,

безпрекословност, точност, дисциплина.

Той смъкна от предишните герои

и шлемове, и плащове, и брони,

мундири, шпаги, ордени, пера

и знаци за турнири и паради.

Облече ги в цвета зелено-кафеникав

        на пътища отъпкани,

        изровени поля,

разбити улици с цвета на пепел,

на изпражнения и на бълвоч — така, че

невидими един за друг са враговете.

7

Но черният барут предтеча беше

на други, още по-могъщи сили.

Той им отвори път. И сме на прага

на някаква неимоверно мрачна нощ,

и виждаме чудовищните нейни сенки

неназовани, но мислими — и на тях

е поверено бъдещето на света.

 

1923