Максимилиан Волошин
Мечът ^[0]

1

Създаде справедливост мечът.

2

Той чрез насилие бе изкован,

за мъст наточен, но ведно с кръвта

        попил бе и духа

        на праведници и светци,

        посочени от него.

И после дръжката му се превърна

в кивот за техните свещени мощи.

(Ефес, до устните издигнат,

и днес е жест на воински поздрав.)

Тъй мечът стана равен с кръста —

стълбът позорен стана символ

свещен на любовта.

3

И върху честната стомана се явиха

молитвени слова, повели на дълга.

„На милосърдната Мария Дева — слава!“

„Без нужда не изваждай,

без чест недей прибира!“

„In te, o Domine, speravi!“^[1] —

крещят средновековни остриета.

Свещенодействен беше мечът

по време

на литургия,

получи име чрез свето кръщение.

Преславни имена Отклер^[2] и Дюрандал^[3]

        блестяха като удар,

        а в описите на оръжия

ръка на писар бе добавила:

        „Мечът е Фея“^[4].

4

Тъй мечът — всеки пладнешки разбойник

        превърна в рицар

        и със желязо обкова

лицето и гръдта му, а духа

чрез огън посвети за подвиг,

и в зрящото сърце се запечати мечът,

пламтящ в десницата на Серафима:

        символ на земната любов,

        мъстящ, наказващ,

разсичаш този свят на „Да“ и „Не“,

на Зло и на Добро.

„Да, да! Не, не!“ — както твърди Тисона^[5],

мечът на Сид Кампеадор.

5

Когато на света дойдоха други сили

и се преобрази чрез тях човекът,

пак не загина мечът — духом се разпръсна.

И шпагата защитник стана на честта

(ланцет за възпалени самолюбия),

а мечът — жалък изпълнител на присъди.

        Ала, макар обезчестен,

        в очите на сганта той стана

        оракул,

лечител на различни болести.

В горите на Германия палачите

        тържествено погребваха^[6]

        сломени от умора мечове,

        отсекли

        деветдесет и девет

        глави човешки.

6

        Един хирург и филантроп^[7] най-сетне

        посичането реформира

        и мечът бе изместен

от масово машинно производство,

въведено във ведомството на смъртта —

        и оттогава

        характер стана мечът,

        учение, доктрина:

        Сен Жуст, Робеспиер и гилотина,

        и антиномия^[8] на Кантовия разум.

7

        О, правосъдие,

        в ръцете си държащо

везни и меч! Не го ли ти стовари

върху блюдата на света:

„Горко на победените!“^[9]

И в правдата нима не вярваха онези,

        дошли до извода, че в нейно име

        е нужно най-напред

        да се избият всички хора?

И правдата не бе ли винаги

най-проста таблица за умножение,

        която умножава труп по труп,

        убийство по убийство

        и зло по зло?

 

Не онзи ли, оповестил: „Не мир, а меч“^[10],

ни вдъхна огъня, от който

боли, гори и вечно ще гори духът ни —

        докато всеки

не вникне в тайнственото слово:

„Отмщение мне и аз воздам за зло“.^[11]

 

1922