Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Меч, 1922 (Пълни авторски права)
- Превод отруски
- Петър Велчев, 2008 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe(2011 г.)
- Корекция и форматиране
- NomaD(2013 г.)
Издание:
Руски поети
© Петър Велчев, встъпителна студия, подбор, превод от руски и коментар, 2009
© Петър Добрев, библиотечно оформление, 2009
© Издателство „Захарий Стоянов“, 2009
Редактор: Андрей Андреев
Графичен дизайн и корица: Петър Добрев
Коректор: Петър Апостолов
Предпечатна подготовка: „Алтернатива“
Формат 16/60/90
Печатни коли 20,5
978-954-09-0321-7
На корицата: „Пролет“, фрагмент, художник: Иван И. Левитан
Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2009
Печат УИ „Св. Климент Охридски“
История
- —Добавяне
1
Създаде справедливост мечът.
2
Той чрез насилие бе изкован,
за мъст наточен, но ведно с кръвта
попил бе и духа
на праведници и светци,
посочени от него.
И после дръжката му се превърна
в кивот за техните свещени мощи.
(Ефес, до устните издигнат,
и днес е жест на воински поздрав.)
Тъй мечът стана равен с кръста —
стълбът позорен стана символ
свещен на любовта.
3
И върху честната стомана се явиха
молитвени слова, повели на дълга.
„На милосърдната Мария Дева — слава!“
„Без нужда не изваждай,
без чест недей прибира!“
„In te, o Domine, speravi!“[1] —
крещят средновековни остриета.
Свещенодействен беше мечът
по време
на литургия,
получи име чрез свето кръщение.
Преславни имена Отклер[2] и Дюрандал[3]
блестяха като удар,
а в описите на оръжия
ръка на писар бе добавила:
„Мечът е Фея“[4].
4
Тъй мечът — всеки пладнешки разбойник
превърна в рицар
и със желязо обкова
лицето и гръдта му, а духа
чрез огън посвети за подвиг,
и в зрящото сърце се запечати мечът,
пламтящ в десницата на Серафима:
символ на земната любов,
мъстящ, наказващ,
разсичаш този свят на „Да“ и „Не“,
на Зло и на Добро.
„Да, да! Не, не!“ — както твърди Тисона[5],
мечът на Сид Кампеадор.
5
Когато на света дойдоха други сили
и се преобрази чрез тях човекът,
пак не загина мечът — духом се разпръсна.
И шпагата защитник стана на честта
(ланцет за възпалени самолюбия),
а мечът — жалък изпълнител на присъди.
Ала, макар обезчестен,
в очите на сганта той стана
оракул,
лечител на различни болести.
В горите на Германия палачите
тържествено погребваха[6]
сломени от умора мечове,
отсекли
деветдесет и девет
глави човешки.
6
Един хирург и филантроп[7] най-сетне
посичането реформира
и мечът бе изместен
от масово машинно производство,
въведено във ведомството на смъртта —
и оттогава
характер стана мечът,
учение, доктрина:
Сен Жуст, Робеспиер и гилотина,
и антиномия[8] на Кантовия разум.
7
О, правосъдие,
в ръцете си държащо
везни и меч! Не го ли ти стовари
върху блюдата на света:
„Горко на победените!“[9]
И в правдата нима не вярваха онези,
дошли до извода, че в нейно име
е нужно най-напред
да се избият всички хора?
И правдата не бе ли винаги
най-проста таблица за умножение,
която умножава труп по труп,
убийство по убийство
и зло по зло?
Не онзи ли, оповестил: „Не мир, а меч“[10],
ни вдъхна огъня, от който
боли, гори и вечно ще гори духът ни —
докато всеки
не вникне в тайнственото слово:
„Отмщение мне и аз воздам за зло“.[11]
1922