Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Быть черною землей…, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe(2011 г.)
Корекция и форматиране
NomaD(2013 г.)

Издание:

Руски поети

 

© Петър Велчев, встъпителна студия, подбор, превод от руски и коментар, 2009

© Петър Добрев, библиотечно оформление, 2009

© Издателство „Захарий Стоянов“, 2009

 

Редактор: Андрей Андреев

Графичен дизайн и корица: Петър Добрев

Коректор: Петър Апостолов

Предпечатна подготовка: „Алтернатива“

Формат 16/60/90

Печатни коли 20,5

 

978-954-09-0321-7

 

На корицата: „Пролет“, фрагмент, художник: Иван И. Левитан

 

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2009

Печат УИ „Св. Климент Охридски“

История

  1. —Добавяне

На А. М. Петрова

Черна земя да бъда. Разкрил покорно гръд,

да стана сляп от слънце, от светлина всезряща,

да чувствам плугът, който до дъно ме възражда

и в мойта плът прорязва свещения си път.

 

Под покрива небесен, тежащ като олово,

да пия с моите рани води, шуртящи в мрак.

Да бъда разорана земя… Да чакам как

ще влезе в мен разпъващото Слово.

 

Да съм Земята-Майка. Да слушам как ръжта

нощем шуми за тайнства, обрати и възмездия,

и да съзра на руни[1] елмазни хубостта —

върху небето черно отплуващи съзвездия.

 

1906

Бележки

[0] Посветено е на Александра Михайловна Петрова (1871–1921) — преподавател в Александровското училище във Феодосия. Волошин живее в нейния дом през 1894–96 г., когато учи в тогавашната гимназия. Впоследствие той пише за нея: „… тя се оказа мой много верен спътник във всевъзможните пътища и кръстопътища на моите духовни търсения“. (Цит. по: М. Волошин. Стихотворения. Ленинград, 1977, с.397-398.)

[1] Руни — древни германски писмени знаци.

Край