Валерий Брюсов
Сеяч

Сеяч бях упорит, с търпение сурово

        полагах труд велик.

Израсна мойта ръж! И време е отново

        да стана ученик.

 

От празната тълпа, която ме приветства,

        избягах в горски кът —

за да се свеждам пак, като в далечно детство,

        над теб, о, извор скъп!

 

От свойта самота аз пак ще черпя сили.

        Ту в лед, ту в жар и пот,

ще гледам образи стооки и стокрили —

        как вият хоровод.

 

О, радост творческа, пак ще настане време

        да ме споходиш ти!

Духът ми уморен за миг ще се възземе

        сред царство на мечти!

 

Като Адам ще съм — в рай, сътворен отново.

        Цял свят ще е пред мен

и ще разплитам аз с най-просто, мъдро слово

        живота съкровен!

 

1907