Валерий Брюсов
Дитирамб на града ^[0]

Ти властваш над поля пустинни,

с огньове звездни засиял,

но от фабричните комини

отвред си обграден без жал.

 

О, тухлен, стъклен и стоманен,

и в мрежи кабелни обвит,

ти си магьосник непрестанен,

ти — вечен, всемогъщ магнит.

 

О, дракон хищен, и безкрил, и

издигнат като страж над нас,

днес по железните ти жили

текат вода, и ток, и газ.

 

Знам, твойта алчуща утроба

е като зинала уста —

не млъква там, клокочи Злоба

и страшно стене Бедността.

 

А ти, гиганте хитроумни,

се къпеш в златна светлина,

издигайки палати шумни —

за книги, статуи, платна.

 

А после дръзваш да щурмуваш

дворците свои чрез сганта,

на черни митинги бушуваш:

Безумство, Гордост, Нищета!

 

Докато в нощите се киска

Развратът пищен, огнелик,

и нежно в чашите се плиска

отрова сластна всеки миг,

 

ти мачкаш робите покорни,

та все по-бясно да сноват

машините им неуморни

и остриета да коват.

 

Коварен змей със взор чаровен

с върховен, сляп от ярост жест,

ти своя собствен нож отровен

над себе си издигаш днес.

 

1907