Иван Бунин
Моряк

Цяла нощ бе дремещо морето,

корабът от леност се измъчи,

на носа — лик на Свети Никола^[1],

а фенер малинов — на кърмата.

 

На разсъмване сме вече в Патра^[2],

щил цари, морето е зелено,

а на изток в блясък портокалов

заснежени планини сияят.

 

Имам ли пари, отивам в кръчма,

пия чай с лимон, или мастика.

После ще почивам! Я по-бързо

дайте ми мезе и силно вино!

 

Хапнал, пийнал, отмалял блажено,

наргиле ще смуча, а кръчмарят

ще ми се подсмихва, чак дордето

в дълъг клюн носът му се превърне.

 

1913