Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Бродяги, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe(2011 г.)
Корекция и форматиране
NomaD(2013 г.)

Издание:

Руски поети

 

© Петър Велчев, встъпителна студия, подбор, превод от руски и коментар, 2009

© Петър Добрев, библиотечно оформление, 2009

© Издателство „Захарий Стоянов“, 2009

 

Редактор: Андрей Андреев

Графичен дизайн и корица: Петър Добрев

Коректор: Петър Апостолов

Предпечатна подготовка: „Алтернатива“

Формат 16/60/90

Печатни коли 20,5

 

978-954-09-0321-7

 

На корицата: „Пролет“, фрагмент, художник: Иван И. Левитан

 

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2009

Печат УИ „Св. Климент Охридски“

История

  1. —Добавяне

По пътя запустял към Оренбург[1],

в хълмистата, безплодна равнина,

по пътя мрачен, водещ все на Изток —

стърчи една платнена шатра. Кранта

пристъпва в букаи. И няма никой

околовръст — стар циганин спи вътре,

а вън, край пътя, мъничко момиче

самичко си играе. Равнодушно,

с привична скука в залеза се взира —

в потъващото зад тревите слънце,

в лъчите, греещи над склона тъмен.

От вятъра се мръщи, цяло в дрипи,

и гледа то пустинното, студено,

печално слънце, сянката на хълма

и алената прах, която вдигат

копитата на коня… Ту мълчи,

ту си мечтае нещо, тананика…

Какъв живот! Какво мъртвило страшно

Каква унила, погребална песен!

 

И ето, в облак слънцето засяда,

тъмнее, вятър духа, нощ приижда…

На скитниците Господ да не дава

да мислят денем и да чуват нощем:

как свири вятърът в тревите сухи

и нещо шепне там, като безумен!

Спи в шатрата, момиче! А пък утре

буди баща си болен и запрягай —

и пак на път… Но за какво? — аз питам.

Мълчи животът, като гроб в полето.

 

1902

Бележки

[1] Оренбург — руски град.

Край