Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Везувий, 1891 (Пълни авторски права)
- Превод отруски
- Петър Велчев, 2008 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe(2011 г.)
- Корекция и форматиране
- NomaD(2013 г.)
Издание:
Руски поети
© Петър Велчев, встъпителна студия, подбор, превод от руски и коментар, 2009
© Петър Добрев, библиотечно оформление, 2009
© Издателство „Захарий Стоянов“, 2009
Редактор: Андрей Андреев
Графичен дизайн и корица: Петър Добрев
Коректор: Петър Апостолов
Предпечатна подготовка: „Алтернатива“
Формат 16/60/90
Печатни коли 20,5
978-954-09-0321-7
На корицата: „Пролет“, фрагмент, художник: Иван И. Левитан
Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2009
Печат УИ „Св. Климент Охридски“
История
- —Добавяне
Нозете тънат в пепелта възтопла.
И ярка, сякаш е самото слънце,
жълтее сярата. А аз пристъпвам
над бездната и в кратера се взирам:
там облаци от пара се кълбят…
Дълбоки, тежки удари отекват
и чува се клокочене подземно…
Просветва жар!…
Привет, о, древен Хаос[1],
велик първосъздател на Вселената!
Щастлив съм, че пред теб не коленича,
пред твоята стихийна, сляпа ярост!…
Ти можеш в миг да ме унищожиш,
но твойто всемогъщество е нищо
пред крехката искра, която някога —
напук на боговете — Прометей[2]
запали в моето сърце свободно!…
И аз, от никого непобеден,
с нозе сега те тъпча, Хаос древен,
първосъздател на Вселената!
1891