Николай Мински
Любов към ближния

Тъй както себе си да ви обичам?…

Добре, но аз самият се презирам.

На сън божествен искам да приличам,

но в себе си добро и зло съзирам.

 

Ако обичам хората край мене,

то е с надежди смътни и чудесни,

че в тях съзирам истини небесни,

сърца невинни, мисли вдъхновени.

 

Но всеки път, помръкне ли мечтата,

аз в чуждата душа откривам злото

и виждам там на свойта страст клеймото,

скръбта си, и позора, и лъжата.

 

За хората на болка се обричам,

но — както себе си — не ги обичам.

 

1893