Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Утро, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 3гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe(2011 г.)
Корекция и форматиране
NomaD(2013 г.)

Издание:

Руски поети

 

© Петър Велчев, встъпителна студия, подбор, превод от руски и коментар, 2009

© Петър Добрев, библиотечно оформление, 2009

© Издателство „Захарий Стоянов“, 2009

 

Редактор: Андрей Андреев

Графичен дизайн и корица: Петър Добрев

Коректор: Петър Апостолов

Предпечатна подготовка: „Алтернатива“

Формат 16/60/90

Печатни коли 20,5

 

978-954-09-0321-7

 

На корицата: „Пролет“, фрагмент, художник: Иван И. Левитан

 

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2009

Печат УИ „Св. Климент Охридски“

История

  1. —Добавяне

Ти си тъжна, душата ти страда,

зная лесно се ражда скръбта.

И природата даже съвпада

с тази мъчеща нас нищета.

 

Как унили са жалките ниви,

равнините, полята — ведно̀

с тия гарги, които сънливи,

мокри дремят връз купи сено.

 

Тези кранти с пияни селяци,

запрепускали в синия здрач.

Тези зли далнини, пущинаци,

това сиво небе… Чак до плач!

 

Но над столицата ни богата

също облаци мрачни кръжат,

всичко дразни, с желязна лопата

пак чегъртат паважа — до смърт.

 

Почва ден, почва труд неуморен.

Там от кулата — вест за пожар.

Тук престъпник — край стълба позорен

го очакват палач и стражар.

 

Проститутка след утринни ласки

у дома се завръща без цел.

Офицери в наемни каляски

тръгват вън от града — на дуел.

 

И търговци търчат в надпревара,

всеки в своя дюкян ще се свре

и по цял ден ще удря в кантара —

вечерта за да хапне добре.

 

Чуй, топове![1] То значи вест ранна

за потоп над града ни кръжи.

А тук носят ковчег: орден Анна[2]

първа степен на сукно лежи.

 

Стадо гъски към ножа пътува;

портиерът с крадец се е сбил;

а в мансардите изстрел се чува —

някой там се е самоубил…

 

1872–1873

Бележки

[0] На урбанистичната тема в творчеството на Некрасов специална статия посвещава Валерий Брюсов. В нея между другото четем, че Некрасов „запечатва в своите стихове образа на съвременния му Петербург, рисувайки онези типове и сцени, които е виждал ежедневно, изобразявайки и неговия блясък, и неговия мрак“. И заключава: „След Пушкин — Достоевски и Некрасов са първите у нас поети на града, дръзнали и съумели да превърнат в художествени създания всичко онова, което на предшестващото поколение «романтици» е изглеждало «непоетично». Това значение на Некрасов не бива да бъде забравяно при общата оценка на неговото творчество“. (В. Брюсов. Н. А. Некрасов как поэт города. — Русские ведомости, 25 декабря 1912.)

[1] „Чуй, топове!“ — на Наришкиновия бастион на Петропавловската крепост в Петербург е имало специални оръдия, предупреждаващи за потоп или други бедствия.

[2] Орден Анна — един от най-високите ордени в Руската империя.

Край